Решение № 149 от 01.11.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Велико Търново, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

Ирена Колева при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20234001000143 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 260003/13.03.2023 г., поправено с Решение № 260006/09.05.2023 г., постановени по т.д. № 120/2019 г. на Окръжен съд Ловеч е осъдено „ЗД Евроинс“ АД да заплати на Н. Д. Х. сумата от 16000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща му Д. К. Х., загинал при ПТП на 29.03.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 03.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; както и да заплати мораторна лихва за периода от 03.08.2018 г. до 08.11.2022 г. върху сумата от 84000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, като искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 84000 лв. е отхвърлен, поради плащане в хода на процеса, а за сумата до пълния претендиран размер на обезщетението от 200000 лв. – е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Отхвърлен е и искът за заплащане на мораторна лихва за периода от 03.05.2018 г. до 03.08.2018 г. като неоснователен и недоказан.

1

С решението е осъдено ЗД „Евроинс“ АД да заплати на К. Д. Х. сумата от 16000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща му Д. К. Х., загинал при ПТП на 29.03.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 03.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; както и да заплати мораторна лихва за периода от 03.08.2018 г. до 07.11.2022 г. върху сумата от 84000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, като искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 84000 лв. е отхвърлен, поради плащане в хода на процеса, а за сумата до пълния претендиран размер на обезщетението от 200000 лв. е отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Отхвърлен е и искът за заплащане на мораторна лихва за периода от 03.05.2018 г. до 03.08.2018 г. като неоснователен и недоказан.

С решението е осъден „ЗД Евроинс“ АД да заплати на Н. Д. Х. и на К. Д. Х., в качеството на наследници на Н. И. А., починала на 26.12.2021 г. сумата от 44000 лв. общо или по 22000 лв. за всеки един от тях поотделно, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина на Н. А. – Д. К. Х.,загинал при ПТП на 29.03.2018 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 03.08.2018 г. до окончателното изплащане; както и да заплати мораторна лихва за периода от 03.08.2018 г. до 08.11.2022 г. върху сумата 28000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, платено на Н.

Х. и мораторна лихва за периода от 03.08.2018 г. до 07.11.2022 г. върху сумата 28000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, платено на К. Х., като исковете за сумата от 56000 лв. – главница, поради плащане в хода на процеса и за присъждане на мораторна лихва от 03.05.2018 г. до 03.08.2018 г. са отхвърлени като неоснователни и недоказани. Присъдени са разноски.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Н. Д.

Х. и К. Д. Х., като то се обжалва, както следва: в частта, в която е отхвърлен предявеният иск от Н. Д. Х. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му Д. К. Х. за сумата от още 50000 лв., представляващи разликата над приетото за справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100000 лв., от които 84000 лв. платени в хода на процеса и са присъдени още 16000 лв., до размера от 150000 лв., ведно със законна лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 03.05.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението; в частта, в 2 която е отхвърлен предявеният иск от К. Д. Х. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му Д. К. Х. за сумата от още 50000 лв., представляващи разликата над приетото за справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100000 лв., от които 84000 лв. платени в хода на процеса и са присъдени още 16000 лв., до размера от 150000 лв., ведно със законна лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 03.05.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението; в частта, в която са отхвърлени исковете на Н. Д. Х. и К. Д. Х. за заплащане на законните лихви върху сумите от по 100000 лв., от които по 84000 лв. са платени доброволно на всеки от тях в хода на процеса и са им присъдени още по 16000 лв. на всеки обезщетения за неимуществени вреди, за период от 03.05.2018 г.

/датата на сезиране на застрахователя/ до 03.08.2018 г. /датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне/; в частта, в която е отхвърлен искът на Н.

А. за заплащане на законните лихви върху сумата от 100000 лв., от които 56000 лв. са платени в хода на процеса поравно на нейните наследници Н. Д.

Х. и К. Д. Х. и са присъдени на наследниците й общо още 44000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, за период от 03.05.2018 г. до 03.08.2018 г.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилна оценъчна преценка на решаващия съд въз основа на събраните доказателства на търпяните от ищците болки и страдания, довела до неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД.

Сочи се, че постановеното решение е необосновано, тъй като не става ясно как са формирани мотивите на съдебния състав относно размерите на дължимите застрахователни обезщетения. Не са отчетени всички доказани обстоятелства, които имат значение при определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди. Анализирани са показанията на разпитаните свидетели, които установяват отношенията между починалия и ищците, както и начина, по който смъртта му се е отразила върху емоционалното им състояние. Не е взета предвид възрастта на ищците и на пострадалия, годината на настъпване на ПТП, нарастващите нива на минималната работна заплата и лимитите на отговорност по застраховка „Гражданска отговорност“, поведението на пострадалия и личността му.

Оспорват се и изводите относно началния момент на присъдената лихва за забава, считано от датата, на която е изтекъл тримесечният срок на застрахователното дружество за определяне и изплащане на

3 застрахователните обезщетения, като се сочи, че такава се дължи от датата на сезиране на застрахователя, а именно 03.05.2018 г. до окончателното изплащане.

Отправено е искане за отмяна на постановеното решение в обжалваните части и постановяване на ново, с което бъдат присъдени по още 50000 лв. за всеки от жалбоподателите обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния баща, ведно със законна лихва върху целите размери на обезщетенията, считано от 03.05.2018 г., както и законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, претърпяни от Н. И. А., считано от 03.05.2018 г. до окончателното изплащане.

Въззиваемата страна ЗД „Евроинс“ АД оспорва жалбата.

Против постановеното решение е депозирана и въззивна жалба от „ЗД Евроинс“ АД, като същото се обжалва в частта, в която преките искове са уважени съответно за сумата от 16000 лв. в полза на ищеца Н. Д. Х., за сумата от 16000 лв. в полза на ищеца К. Д. Х. и за сумата от 44000 лв. в полза на ищците Н. Д. Х. и К. Д. Х. /по 22000 лв. за всеки от тях/, като наследници на починалата Н. И. А., както и относно присъдената законна лихва върху същите. В жалбата са наведени оплаквания за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се във възлагане на допълнителни задачи към автотехническата експертиза, по искане на насрещната страна, при настъпила преклузия. Не са обсъдени в цялост събраните доказателства и неоснователно не е отчетено наличието на принос у пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Сочи се, че действията на пострадалия се явяват пряка причина за настъпването на застрахователното събитие, а от там и за последвалите неимуществени вреди. В мотивите на присъдата на наказателния съд е посочено, че вина за станалото ПТП носи и пострадалия, като не е подал сигнал с лява ръка, изпъната хоризонтално в страни, когато е предприел промяна в движението си, с което решаващият състав не се е съобразил. От събраните в настоящото производство доказателства и особено от становището на вещото лице по автотехническата експертиза се установява, че основна причина за възникване на инцидента е движението на велосипедиста и промяната му на траекторията на движение с цел завиване наляво, без подаване на светлинен или сигнал с изпъване хоризонтално настрани на лява ръка, за известяване на останалите участници за 4 намерението му да предприеме маневра завиване наляво. Установено е още, че той не е имал предпазна каска към момента на ПТП, което е било необходимо, с оглед на това, че велосипедът е бил снабден с монтиран на него двигател с вътрешно горене. Според съдебно-медицинската експертиза предпазната каска е могла в значителна степен да намали обема на травмата и евентуално да спаси живота на пострадалия. Излага се, че изплатените обезщетения в полза на ищците, и на тях като наследници на Н. А., се явяват компенсиращи в пълен обем претърпените вреди. Изразява се становище за неправилна оценъчна преценка на решаващия съд въз основа на събраните доказателства на търпяните от ищците болки и страдания, довела до неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД. Застрахователното обезщетение е прекомерно завишено, с оглед икономическата конюнктура и стандарта на живот в страната. В мотивите на обжалваното решение съдът не е взел предвид критериите, формирани от съдебната практика, като относими към определяне на размера на застрахователното обезщетение, нито е изложил мотиви по какъв начин тези критерии са обусловили присъждането на толкова висок размер на обезщетението.

Отправено е искане за отмяна на постановеното решение в обжалваните части.

Въззиваемите страни по тази жалба заемат неоснователност на жалбата, като излагат подробни доводи. становище за

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваните части, поради което следва да пристъпи към решаване на спора 5 по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Предявен е иск от Н. Д. Х., К. Д. Х. и Н. И. А. против ЗД „Евроинс“ АД за заплащане на застрахователни обезщетения за претърпени от ищците неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Д. К. Х. – баща на първите двама ищци, и син на последната ищца, настъпила при пътнотранспортно произшествие на 29.03.2018 г. Излагат се съображения, че на 29.03.2018 г. в с. Дойренци, на ул. Александър Стамболийски, водачът Р. Б., управлявал автомобил Тойота Хай Лукс 2000, с рег. № ОВ11****, когато с предната дясна част на автомобила си удря велосипедиста Д. К. Х., с което реализира ПТП. При удара са причинени множество увреждания на Д. Х., от които на 31.03.2018 г. той починал. Д. Х. е баща на Н. Х. и К. Х., и син на Н.

А.. Ищците живеели заедно в едно домакинство със загиналия, грижили се един за друг, помагали си и били едно сплотено и задружно семейство. Д. Х. бил силно привързан към своите деца и майка си, бил тяхна опора и подкрепа.

Смъртта му настъпила неочаквано, което дълбоко травмирало ищците. Н. и К. станали тревожни, затворени в себе си, трудно се справяли с ежедневието без баща си. Н. след загубата на сина си станала разсеяна, опечалена и често плачела. Ритъмът на живот на всичките ищци бил изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба. Станали напрегнати, неспокойни, изпитвали чувство на тревога и страх, имали нарушения в съня и апетита. Автомобилът на виновния водач имал застраховка към момента на произшествието при ответното дружество, към което ищците предявили застрахователни претенции. До момента няма произнасяне по тях, поради което са предявени искове за заплащане на застрахователни обезщетения за заплащане на неимуществени вреди от смъртта на Д. Х., както следва: на Н. Х. и на К. Х. – по 200000 лв., на Н. А. – 100000 лв., ведно със законната лихва от предявяване на застрахователната претенция – 03.05.2018 г. до окончателното изплащане /началният момент на претенцията за лихва за забава е уточнена с допълнителната искова молба/.