Определение № 65 от 17.02.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 65 гр. Ловеч, 17.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ВАСИЛ АНАСТАСОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно частно наказателно дело № 20234300600040 по описа за 2023 година като разгледа докладваното от съдия СТАНЧЕВСКА ВЧНД № 40 по описа за 2023 година, за да се произнесе, съобрази :

С определение № 78/31.01.2023 г. по НОХД № 321 по описа за 2022 г., РС-Луковит е оставил без уважение искането на процесуалния представител на подсъдимия за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Районна прокуратура - Ловеч, ТО - Луковит, за отстраняване на допуснато отстранимо нарушение на процесуалните правила на досъдебното производство, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия.

Пред въззивната инстанция е постъпила жалба от Д. А. В., чрез адв. М., с която моли да се отмени атакуваното определение и вместо него да се постанови друго, с което да се прекрати съдебното производство и да се вър не делото на Районна прокуратура - Ловеч, ТО - Луковит, за отстраняване на допуснато отстранимо нарушение на процесуалните правила на досъдебното производство, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия.

Твърди , че са били допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, довели до невъзможност на В. още в качеството му на обвиняем да научи в извършването на какви деяния е обвинен и по този начин изначално е било ограничена правото му на защита.

Излага, че деянието по чл. 144, ал. 3, пр. 3 във връзка с ал. 1 от НК е несъставомерно, тъй като липсва квалифициращия деянието признак, а 1 именно деянието да е извършено „в условията на домашно насилие“. Сочи, че в обвинителния акт е посочено, че престъплението е извършено в условията на домашни насилие. Посочва, че по смисъла на чл . 93, т. 31 от НК, за да е налице квалифициращия признак следва деянието, което се твърди, че Весков е извършил, да е било предшествано от системно упражняване на физическо или психическо насилие спрямо И.. Посочва, че в обвинителния акт е описан предходн а проява на агресия от подсъдимия към пострадалата от 06.07.2016 год., с цитирана преписка на РУ- Луковит. Налага довод, че това не е достатъчно, за да приеме, че инкриминираният случай на закана три години по-късно - на 14.09.2019 год., е извършен при условията на домашно насилие. Приема, че следва да са налице поне три случая или системност на упражнено насилие, които предшества процесния, а това не е налице в конкретния казус и в обвинителния акт не са посочени три случая, поради което не е налице системност.

На следващо място намира, че при повдигнато обвинение по чл. 144, ал.

3 НК следва изрично да се посочи чрез какви действия и/или бездействи я са извършени, къде и кога. Счита, че е налице неяснота по фактите, по които подсъдимия е следва да осъществява защитата си в процеса и са му повдигнати две неясни обвинения. Излага, че посоченото време и в двата диспозитива не отговаря на времето, посочено от свидетелите и писмените доказателства, тъй като сигнала на тел. 112 е бил получен в 21 . 03 ч., полицейските служители са пристигнали около 21. 30 ч. и с оглед техните показания се предполага, че тогава В. се е заканил, че ще ги убие. Посочва, че в диспозитива на обвинителния акт, като време на извършване е отразен 22.00 ч., но по това време вече са били извикани други полицейски служители. Счита, че не е изяснено мястото на извършване и има ли конкретен полицейски служител, към който да е била насочена закана.

Посочено е, че и двете деяния са в дом на улица „И.В. в с. Ъглен, обл. Ловеч, но при разпита полицейските служители са посочили, че В. е бил на улицата и когато се обърнал да влиза в двора, при опита им да го спрат и задържат , им се заканил. Приема, че не са изяснени и самите закани, като не е посочено в какво се състоят отправените заплахи с убийство - какви действия /вербални или невербални/ е извършил подсъдимия.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилия частен протест и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

Жалбата е неоснователна.

РС-Луковит е оставил без уважение искането на процесуалния представител на подсъдимия за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Районна прокуратура - Ловеч, ТО - Луковит, за отстраняване на допуснато отстранимо нарушение на процесуалните правила на досъдебното производство, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия.

2

За да направи този извод, съдът е приел, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, тъй като дали е извършена закана и дали това е станало в условие на домашно насилие са въпроси, на които съдът дължи отговор с крайния съдебен акт след провеждане на съдебно следствие.

Пред тази инстанция се излага от процесуалния представител на подсъдимия, че деянието по чл. 144, ал. 3, пр. 3 във връзка с ал. 1 от НК е несъставомерно, тъй като липсва квалифициращия деянието признак, а именно деянието да е извършено „в условията на домашно насилие“. Сочи, че в обвинителния акт е посочено, че престъплението е извършено при условията на домашни насилие. Посочва, че по смисъла на чл . 93, т. 31 от НК, за да е налице квалифициращия признак следва деянието, което се твърди, че Весков е извършил, да е било предшествано от системно упражняване на физическо или психическо насилие спрямо И.. Посочва, че в обвинителния акт е описан предходн а проява на агресия от подсъдимия към пострадалата от 06.07.2016 год., с цитирана преписка на РУ- Луковит. Налага довод, че това не е достатъчно, за да приеме, че инкриминираният случай на закана три години по-късно - на 14.09.2019 год. , е извършен при условията на домашно насилие. Приема, че следва да са налице поне три случая или системност на упражнено насилие, които предшества процесния, а това не е налице в конкретния казус и в обвинителния акт не са посочени три случая, поради което не е налице системност.

Тази инстанция, както и първата, приема, че непосочването в обстоятелствената част на три случая на упражнено насилие, извън процесния, не представлява допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до нарушаване правото на защита на В.. Обвинителният акт отговаря на изискванията на чл. 246 НПК и съдържа необходимите реквизити. Дали деянието осъществява признаците на състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, пр. 3 НК е въпрос, по който съдът се произнася с присъда. Съгласно чл. 301, ал. 1, т. 2 НПК, при постановяване на присъда съдът обсъжда и решава следните въпроси - съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация.

На следващо място, пред тази инстанция адв. М. твърди, че при повдигнато обвинение по чл. 144, ал. 3 НК следва изрично да се посочи чрез какви действия и/или бездействия са извършени, къде и кога. Счита, че е налице неяснота по фактите, по които подсъдимия е следва да осъществява защитата си в процеса и са му повдигнати две неясни обвинения. Излага, че посоченото време и в двата диспозитива не отговаря на времето , посочено от свидетелите и писмените доказателства, тъй като сигнала на тел. 112 е бил получен в 21. 03 ч., полицейските служители са пристигнали около 21. 30 ч. и с оглед техните показания се предполага, че тогава В. се е заканил, че ще ги 3 убие. Посочва, че в диспозитива на обвинителния акт като време на извършване е отразен 22.00 ч., но по това време вече са били извикани други полицейски служители. Счита, че не е изяснено мястото на извършване и има ли конкретен полицейски служител, към който да е била насочена закана.

Посочено е, че и двете деяния са в дом на улица „И.В. в с. Ъглен, обл. Ловеч, но при разпита полицейските служители са посочили, че В. е бил на улицата и когато се обърнал да влиза в двора, при опита им да го спрат и задържат , им се заканил. Приема, че не са изяснени и самите закани, като не е посочено в какво се състоят отправените заплахи с убийство - какви действия /вербални или невербални/ е извършил подсъдимия.

Настоящата инстанция намира, че не е налице хипотезата на чл. 248, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК и на досъдебното поизводсто не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до нарушаване правата на подсъдимия.

Обвинителния акт отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК и съдържа време, място и начин на извършване на деянието. В обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт като време на извършване на деянието е посочена дата и час. Дали от писмените и гласни доказателства се установява времето на извършване на деянието така, както е прието в обвинителния акт, е въпрос, който се изяснява в хода на съдебното следствие и при установяване на друго време на извършване на деянието може да се направи и допусне изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал. 1 НПК.

Обвинителния акт съдържа и място на извършване на деянието, като и за двете деяния е посочено „в дом на ул. ......“. В хода на съдебното следствие този въпрос ще се изяснява и при промяна на мястото на извършване на деянието може да се направи и допусне изменение на обвинението по чл. 287, ал. 1 НПК.

Неоснователно е и становището на защитата, че не са изяснени и самите закани, като не е посочено в какво се състоят отправените заплахи с убийство - какви действия /вербални или невербални/ е извършил подсъдимия. По отношение на обвинението по чл. 144, ал. 3, пр. 3 във връзка с ал. 1 НК е прието, че „с конклудентни действия се заканил на Искра Петрова И. с престъпление против личността й – нанасяне на телесна повреда, като я гонил из двора на дома с брадва“. За престъплението по чл. 144, ал. 3, пр. 1 във връзка с ал. 2 във връзка с ал. 1 НК е отразено „като изрекъл думите „знам къде живеете, ще ви намеря, когато не сте с униформи и ще ви убия“.

Обвиненията са ясно, точно формулирани, не е налице твърдяната от защитата неяснота и съдържат всички признаци от състава на престъпленията, както и време, място и начин на извършването им.

Ловешкият окръжен съд приема, че следва да се потвърди определение № 78/31.01.2023 г. по НОХД № 321 по описа за 2022 г. на РС-Луковит.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 341, ал. 2 във връзка с чл. 345, ал. 1 и чл. 249, ал. 3 от НПК , съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 78/31.01.2023 г. по НОХД № 321 по описа за 2022 г. на РС-Луковит.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5