Акт от 11.05.2018, Районен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№411

Гр. Перник, 11.05.2018 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на дванадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА при участието на секретаря Роза Ризова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 08713 по описа на съда за

2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Р.П.С. *** АД кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното топлофикационно дружество сумата от 2 612,06 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2007 г., ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на подаване на заявлението – 13.06.2008 г. до окончателното ѝ изплащане и сумата от 802,40 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.11.2003 г. до 05.02.2008 г., ведно със сторените по делото разноски в размер на сумата от 68,29 лв., за които суми по гр. дело № 3480/2008 г. по описа на Районен съд – Перник е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп. дело № 579/2008 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева с рег. № 813 на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд – Перник.

Ищецът твърди, че по гр. дело № 3480/2008 г. по описа на Районен съд – Перник е издаден изпълнителен лист за заплащане в полза на ответното дружество на процесните суми, представляващи стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия и законна лихва за забава на месечните плащания, ведно със законната мораторна лихва върху главницата, считано от 13.06.2008 г. до окончателното ѝ изпащане, както и разноските в хода на производството. Посочва, че с молба от 20.10.2008 г. на „Топлофикация – Перник“ АД въз основа на процесния изпълнителен лист и за събиране на удостоверените в същия вземания срещу него било образувано изп. дело № 579/2008 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева. Твърди, че не дължи процесните суми поради погасяването им по давност. Намира за приложим към вземанията тригодишния давностен срок по чл.

111, б. „в“ ЗЗД, с оглед характера им на задължения за периодично плащане.

Поддържа, че давността е започнала да тече от прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради отсъствието на поискани от взискателя изпълнителни действия, които да бъдат извършени и по силата на закона. С тези съображения отправя искане за уважаване на исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация – Перник“ АД е подал писмен отговор, в който оспорва предявените искови претенции като неоснователни с твърдението, че в хода на изпълнителното производство многократно са предприети изпълнителни действия, довели до прекъсване на погасителната давност за процесните вземания. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковете.

В съдебното заседание ищещът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. С депозирана писмена молба поддържа предявените искови претенции и отправя искане за уважаването им по съображенията, изложени в исковата молба.

Посочва, че последното предприето от страна на взискателя „Топлофикация – Перник“ АД изпълнително действие в хода на изп. дело № 579/2008 г. е изпращането на запорно съобщение от 30.09.2010 г. до третото лице „Калхида Метал“ АД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. Намира, че от този момент до датата на предявяване на исковете не са били предприети други изпълнителни действие и процесните вземания са се погасили по давност.

Ответното дружество счита исковете за неоснователни и недоказани и с оглед заявените в отговора на исковата молба доводи отправя искане за отхвърлянето им. Претендира присъждане на разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК, който представя.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не спори, а и от материалите, съдържащи се в приетото като писмено доказателство по делото заверено копие от изпълнително дело № 579/2008 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева и приложеното гр. дело № 3480/2008 г. по описа на Пернишкия районен съд се установява, че въз основа на Заповед № 3412/16.06.2008 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е издаден изпълнителен лист от 25.09.2008 г., с който лицето

С. К. А. е осъдена да заплати на ответното дружество

„Топлофикация – Перник“ АД /тогава ЕАД/ сумата от 2 612,06 лв., представляваща главница за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2007 г. и сумата от 802,40 лв., представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.11.2003 г. до 05.02.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 13.06.2008 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на сумата от 68,29 лв. Изпълнителният лист е издаден на основание чл. 416 ГПК – поради влизане в сила на заповедта за изпълнение. Установява се също, че въз основа на последния и по молба с вх. № 03933/20.10.2008 г. на кредитора „Топлофикация – Перник“ ЕАД за събиране на материализираните в него вземания е образувано изпълнително дело № 579/2008 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева с рег. № 813 на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд – Перник. Същото е прекратено с Постановление на ЧСИ от 27.10.2016 г. /л. 52 от изпълнителното дело/ на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради това, че в продължение на две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия.

От материалите, съдържащи се в приложеното изп. дело № 579/2008 г. на ЧСИ Анелия Василева се установява, че в молбата за образуването му дружеството взискател „Топлофикация – Перник“ ЕАД е поискало налагане на запор върху получаваната от длъжника лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, респ. трудово възнаграждение, по отношение на размерите, надхвърлящи гарантирания минимален доход, налагане на взъзбрана върху евентуално притежавани недвижими имоти, съответно спиране от движение на евентуално притежавани МПС –та за срок от 3 години. Изяснява се, че поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на длъжника С. К. А. на 14.02.2009 г. /л. 13 от изп. дело/. Установява се, че последната е починала в хода на изпълнителното производство, поради което с молба с рег. № 3151/09.08.2010 г. взискателят е поискал изпълнителните действия да бъдат насочени спрямо законните ѝ наследници.

От приложеното по изп. дело № 579/2008 г. Удостоверение за наследници, издадено от длъжностно лице при Община Перник следва, че длъжникът в изпълнителното производство С. К. А. е починала на 11.08.2009 г. и е оставила за свои наследници по закон ищецът Р.П.С. /син/ и лицето К. П.С. /син/.

До ищеца Р.П.С., като наследник на длъжника С. А., е изпратена покана за доброволно изпълнение на сумите по процесния изпълнителен лист съобразно наследвения му дял, получена лично от него на 28.10.2010 г. Покана за доброволно изпълнение е изпратена и до другия наследник – третото за процеса лице К. П.С. също за заплащане на сумите по процесня изпълнителен лист съобразно наследствения му дял.

В хода на изпълнителното производство са изпратени запорно съобщение от 30.09.2010 г. на съдебния изпълнител до дружеството „Колхида Метал“ АД, в качеството му на работодател на длъжника Р.П.С., получено от същото на 08.10.2010 г. за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, което същият получава до присъдения размер съобразно наследствения му дял, както и запорно съобщение от 30.09.201 г. до „Болид“ , в качеството му на работодател на длъжника К. П.С., получено на 09.10.2010 г., за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, получавано от него до присъдения размер и съобразно наследствения му дял.

От данните, съдържащи се в преводните нареждания за кредитен превод, част от приобщеното по делото заверено копие от изп. дело № 579/2008 г. се установява, че част от вземанията по изпълнителния лист са погасени чрез плащане, сумите за което са събрани чрез удръжки от трудовите възнаграждения на двамата длъжници, като по сметка на взискателя „Топлофикация – Перник“ АД е внесена сума в общ размер от 1 644,60 лв. с начално плащане 04.01.2011 г. и последно такова, осъществено на 09.06.2014 г. Този извод следва и от удостоверителните изявления на частния съдебен изпълнител, отразени на гърба на процесния изпълнителен лист.

През месец януари 2017 г. по молба на „Топлофикация – Перник“ АД поради прекратяване на производството по изп. дело № 579/2008 г. изпълнителният лист е върнат в оригинал на дружеството – взискател, за което свидетелства изявлението за получаването му, обективирано върху молба с рег. № 462/09.01.2017 г. /л. 54 от изп. дело/.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Съгласно посочената разпоредба длъжникът в изпълнителното производство може да оспорва чрез иск изпълнението. По своята правна същност отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е проявна форма на защита на длъжника в изпълнителното производство срещу материалноправната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Последният има за предмет оспорване на вземането, материализирано в изпълнителния лист и може да бъде основан единствено на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – арг. ал. 2 на същия законов текст. От изложеното следва, че в хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената искова защита – наличието на спор между страните относно съществуването на вземането, а в тежест на ответника е да установи реалното му възникване.

В настоящия случай ищецът твърди, че въз основа на процесния изпълнителен лист и за събиране на удостоверените в същия вземания срещу него е било образувано изп. дело №

579/2008 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева. Същевременно ответното дружество оспорва основателността на исковите претенции. Предвид това, съдът намира предявените искове за процесуално допустими – насочени към отричане съществуването на парични вземания, претендирани от ответника и предмет на образувано от него изпълнително производство.

По отношение на тяхната основателност, съдът намира следното:

Установи се, че процесният изпълнителен лист е издаден срещу лицето С. К. А., починала на 11.08.2009 г., т.е. в хода на вече образуваното изпълнително дело № 579/2008 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева. Установи се също, че нейни наследници по закон към този момент са децата ѝ – ищецът в настоящото производство Р.П.С. и неговият брат, третото за процеса лице К. П.С.. Същите, по молба на взискателя „Топлофикация – Перник“ АД /тогава ЕАД/, са били конституирани от съдебния изпълнител като длъжници в изпълнителното производство, всеки според притежаваната наследствена квота. До двамата са изпращани покани за доброволно изпълнение и са предприети изпълнителни действия, свързани с налагане на запор върху трудовите им възнаграждения. Следователно, съдът намира, че сумите по изпълнителния лист от 25.09.2008 г., издаден по гр. дело № 3480/2008 г. по описа на Пернишкия районен съд, въз основа на Заповед № 3412/6.06.2008 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, в полза на ответника „Топлофикация – Перник“ АД срещу наследодателката на ищеца С.К. А., след нейната смърт са принципно дължими от наследниците ѝ по закон – нейните синове и според наследствените им дялове – арг. чл. 60, ал. 1 от Закона за наследството ЗН/. В случая, видно от удостоверението е, че наследници на първоначалния длъжник в изпълнителното дело са нейните синове. Същите, на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН /в редакцията, приложима към 11.08.2009 г. – датата на смъртта ѝ/ наследяват поравно – по ½ част от наследството ѝ, в частност от процесните парични задължения.