Решение № 217 от 27.06.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Смолян, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20225400500112 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С Решение № 414/13.12.2021 г. по гр.дело № 953/2020 г.

Смолянският районен съд ОТХВЪРЛЯ субективно съединените установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от Ф. Р. Ч. срещу СВ.

ЛЮБ. АС., Д. Д. ЛЮБ., и Г. Д. АС., да бъде установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на основание наследство от Р. А. А. и давностно владение, продължило от 1989 г. до 2020 г., на 1/5 ид. част от застроен и незастроен имот № *, с площ 1 069 кв.м. по плана на с. Баните Оряховец, одобрен със заповед № РД-634/20.05.1986 г., изменен със заповеди № РД[1]282/18.08.2014 г. и РД-75/18.03.2015 г., при граници на имота: от север – поземлен имот № * и пешеходна пътека, от изток – имот № ***, от юг – пешеходна пътека, поземлен имот № * и поземлен имот № *, от запад – имоти от КВС, който поземлен имот участва в образуването на УПИ **-*, отреден за имот с пл.№ * с площ 851 кв.м. в кв.* по плана на с. Баните – Оряховец; като 75 кв.м. от имота са отредени за пешеходна пътека; 143 кв.м.

1 попадат извън регулация; ведно с построените в същия имот жилищна сграда със застроена площ 74 кв.м. на два етажа; селскостопанска сграда със застроена площ 12 кв.м. на един етаж и гараж със застроена площ 24 кв.м. на един етаж; както и искането да бъде отменен на основание чл. 537, ал.

2 ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание давностно владение и наследство № ***, том **, рег. № ****, дело № 260/2015 по описа на нотариус Кулишева.

Също така, Ф.Ч. е осъдена на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на С.А. сумата от 900 лв. за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение; на Г. Д. АС. - сумата от 900 лв. за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и на Д.Л. - сумата от 600 лв. за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу това решение е подадена допустима въззивна жалба от Ф. Р. Ч., чрез пълномощника и адв.Т. Кр., с искане да бъде отменено и исковете – уважени; както и да и бъдат присъдени разноските за двете инстанции.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се явява лично и с пълномощника си адв.Т. Кр., и поддържа жалбата си. Представена е и писмена защита в дадения от съда срок.

С еднакви отговори по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемите Г. Д.

АС., чрез пълномощника си адв.Вл. Х.; Д. Д. ЛЮБ., чрез адв.Пл. Анг.; и СВ.

ЛЮБ. АС., чрез адв.В. Д., оспорват жалбата и молят за присъждане на разноските.

В съдебно заседание въззиваемите, редовно призовани, не се явяват. За С.А. и Г.А. пълномощниците им адв.В. Д. и адв.Вл.Х. продължават да оспорват жалбата. Постъпили са в определения срок и писмени защити от адв.Х. и адв.Д..

Съдът установява следното:

Решението следва да се потвърди, с изключение на частта му за разноските, като се имат предвид изложените от Смолянския районен съд мотиви на осн.чл.272 ГПК с някои изменения и допълнения; предвид и оплакванията във въззивната жалба.

Съгласно решение № 3 2 от 8.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2

4591/2015 г., I г. о., „…при извършването на преценка дали един от наследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху притежаван от общия наследодател недвижим имот, съдът следва да вземе предвид и наличието на предварителна уговорка приживе на наследодателя за предаване на владението. Ако наследодателят приживе е изразил воля да предаде владението върху имота на свой родственик, който след смъртта му има качеството на негов наследник по закон, следва да се приеме, че още от момента на предаване на владението е установена самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността. В този смисъл и становището в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 3/25.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г. на Първо ГО на ВКС, в което е прието, че когато владението е установено по този начин /чрез предаване от предишния собственик или владелец/ или чрез предаване на фактическата власт и няма данни тя да е отнета, действа презумпцията на чл. 69 ЗС и на чл. 83 ЗС приема се, че имотът се владее от владелеца за себе си и без прекъсване.

Съображенията за това са следните: Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г ., в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическата власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. От съществено значение при позоваване на придобивна давност в отношения между сънаследници следователно е основанието, на което един от тях е започнал да упражнява фактическата власт върху съсобствения имот. Ако владението му е било предадено от един от съсобствениците, следва да се приеме, че е налице намерение фактическата власт да се упражнява за себе си, което изключва владението на останалите по отношение на частта на този съсобственик. Ако приживе едно лице е предало владението върху недвижим имот другиму, следва да се приеме, че е последният установява самостоятелна фактическа власт върху имота с намерението да придобие собствеността от този момент.

И ако до смъртта на лицето, което е предало владението, не е изтекъл предвиденият в чл. 79, ал. 1 ЗС срок, фактът на наследяването не променя обстоятелството, че в предходен момент един от сънаследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху имота приживе на наследодателя.“ Общият наследодател Р./Р./ А., починал на 04.05.1989 г., има 3 две дъщери – ищцата Ф.Ч., родена през 1959 г., Ас. Р. М., родена през 1931 г. и починала през 2015 г., и трима сина – Б., роден през 1937 г. и починал през 2018 г., М., роден през 1943 г. и починал през 2010 г., и Д. А.и, роден през 1963 г. и починал през 2019 г., наследодател на ответниците. Към момента на смъртта на баща и, ищцата е на възраст от 30 години.

По делото от показанията на доведените от ответниците свидетели В. Н., който е бил свидетел и при извършената от нотариуса обстоятелствена проверка, послужила за издаване на оспорения нотариален акт; Б. Я.; М. Юр., М. Як. и Л. А., който е племенник както на ищцата, така и на наследодателя на ответниците /баща му М. А. е техен еднокръвен брат/ се установява, че още приживе общият наследодател Р. А. предава на своя син и наследодател на ответниците Д. А. владението върху дворното място със старата къща и стопанската постройка. В тази връзка св.М. Як., при разпита му-на възраст от 66 години, който е роден и почти постоянно е живял в с.Оряховец, няма родствена връзка с Ф.Ч. и Д. А., бил е приятел както с покойния Р. А., така и с Д. А., често е контактувал с Р. А., помагал е при полагане на асфалта към двора, сочи поведение и изявление на общия наследодател Р. А., които пряко е възприел: „ Знам, че Р. предостави цялата къща на Д.. Братята му си построиха къщи и старата къща Р. даде на Д., така и казваше: „Всичко е на Д..“., … Старият винаги е заявявал, че оставя къщата на Д.. Нямало е разговор, в който Р. да ми е казвал по какъв начин ще компенсира Ф..“

Както този свидетел, така и св.Н., Ян., Юр. и Як., сочат, че общият наследодател Р. А. е обитавал първия етаж на старата къща, първоначално заедно с Д. А., но, след като той се оженва, се премества на втория етаж на старата къща и заживява там със семейството си. Св.Л. А. обяснява, че на първия етаж е живял дядо му Р. А., на втория – в една от стаите – неговият чичо и син на Р. А. – Б., а в другата стая – семейството на третия син М. А., баща на този свидетел. Той също така изяснява, че баща му преотстъпва дела си от къщата на Б., а, след като последният си построява своя къща, я преотстъпва на „Д.“ – наследодателя на ответниците. В тази насока е и казано от св.Николов, както и част от показанията на доведената от ищцата св.Д. Дж..

Още докато Р. А. е жив, Д. А. прави ремонт на старата 4 къща /св.Н., св.Юр., св.А./, включително на първия етаж, обитаван от Р. А.

/св.Л. А./. Св.Ян. установява, че Д. А. се грижи за баща си; както и че къщата е преотстъпена на Д. от баща му, че Д. наследява изцяло старата къща. Св.Л.

А. сочи, че няма спомен ищцата някога да е живяла в старата къща, там са живели само дядо му Р. и Д. А.. Същото казва и св.Як..

Ищцата Ф.Ч. се омъжва още преди смъртта на Р. А., даже преди 1986-87 г. /с оглед възрастта и част от показанията на св.Юл.М. Ч., дъщеря на ищцата/, за лицето М. Хр. Ч., също от с.Оряховец, първи братовчед на св.Д. Дж., и заживява със семейството в негова или на бащиното му семейство къща. Ищцата има двама сина и една дъщеря – св.Юл. Ч., които са по-големи от нея.

Свидетелката е родена през 1986 г. Единият син на ищцата е починал вследствие тежко заболяване, като не е изяснено коя година се случва това, но може да се заключи, че е след 2001 г./показания на св.Юл. Ч./.

Другият и син е с име Р. /св.Ян. и Л. А./. Около 1996-1997-ищцата се разделя със съпруга си/св.Юл. Ч., св.М. Ч./, даже св.Юл. Ч. говори, че баща им ги е изгонил. Същата свидетелка установява, че, когато бащата ги изгонва, тя и майка и отиват да живеят при приятел на майка и в с.Др. – Здр. Д., като двамата и по-големи братя си остават в с.Ор., без да уточнява къде. Преди това, на същия разпит, тази свидетелка твърди, че, след като баща им ги изгонил, живяла заедно с майка си в старата къща в с.Ор., като ползвали първия етаж. След това сочи, че, след като се разделили с бащата, тя и майка и заживели при приятеля на майка и Здр. Д., в къщата му в с.Др.. От цялостния анализ на казаното от Юл. Ч., съобразено с останалите доказателства, се налага извод за вярност именно на данните, че, след раздялата на родителите и, тя и ищцата живеят около 1996 и 1997 г./когато свидетелката е ІV-V клас/ на първия етаж в старата къща, където е живял Р.

А. в с.Ор., а от 1998 г. живеят вече в къщата на Здр. Д. в с.Др..

Това се потвърждава и от изявленията на самата ищца/молбата и за защита от домашно насилие от 02.08.2018 г. по гр.дело № 955/2018 г. на РС-Смолян и тъжбата и от 30.10.2018 г., по която е образувано НЧХД № 564/2018 г. на РС-Смолян/, че към момента на насилие, извършено спрямо нея от Здр. Д. на 29.07.2018 г. и за което са образувани посочените две дела, тя живее с него от около 20 години, т.е., от около 1998 г. Гр.дело по 5

ЗЗДН е прекратено поради оттегляне на молбата за защита от молителката и настояща ищца. НЧХД приключва с осъдителна присъда за Д. за едното престъпление - по чл.130, ал.2 НК, и той е осъден да плати на ищцата 2 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.

В тази насока са и показанията на св.Як., според когото ищцата живее при мъжа си М. Ч., а след като се разделят, Ф. отива да живее в съседното село Др. при Здр. Д.. Останалите свидетели, доведени от ответниците, не изнасят данни след раздялата на ищцата със съпруга и М. Ч., тя да се е върнала и живяла на първия етаж на старата къща, обитаван преди от баща и.

В с.Др. ищцата, дъщеря и и Здр. Д. живеят до 2001 г., когато тримата заминават за С. и Юл. Ч. в осми клас започва да учи в столицата.

Двамата сина на ищцата продължават да живеят в с.Оряховец, не заминават с нея за С./св.Юл. Ч./. Там ищцата и Здр. Д. живеят до 2016 г./св.показания и справките за трудовите договори на ищцата и на Здр. Д., приложени към гр.дело № 955/2018 г. на СмРС.

От 2016 г. до август 2018 г. ищцата живее със Здр. Д. в къщата му с в.Др.. На 29.07.2018 г. Здр. Д. и нанася побой, заради което е осъден присъдата по посоченото по-горе НЧХД 564/2018 г. на СмРС. След това ищцата живее в процесната къща в с.Оряховец до 2020 г., т.е., и известно време след смъртта на брат и Д. А., който е починал на 31.03.2019 г.

Не се установява ищцата след омъжването си за М. Ч. да е обитавала старата къща, включително първия и етаж, в който е живял общият наследодател, нито да е ползвала дворното място или други постройки в имота като собственик /св.А., св.Як., св.Н., св.Ян., св.Юр./. Ползването на първия етаж в периода 1996-1997 г., след раздялата със съпруга и М. Ч., от ищцата и дъщеря и, не сочи на фактическа власт с намерение за своене, на отблъсване на установеното към 04.05.1989 г. владение на Д. А., за което владение ще стане дума по-нататък. Държането на етажа се преустановява през 1998 г., когато Ф.Ч. и дъщеря и заживяват в съседното село Др..