Определение № 2518 от 14.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2518 гр. София, 14.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Жива Декова Касационно гражданско дело № 20258002104106 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от Прокуратура на Република България, чрез прокурор при Софийски апелативна прокуратура и от отец П. А. П.-П., чрез процесуален представител адв. К. Г., двете против въззивно решение № 729 от 29.05.2025 г., постановено по в. гр. д. № 3040/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 4114 от 09.07.2024 г., постановено по гр. д. № 4055/2023 г. по описа на Софийски градски съд /погрешно посочено като „решение № 2075 на СГС от 25.04.2023 г. по гр.д.

8190/2022 г., I ГО, 23 състав“, порок отстраним по реда на чл. 247 ГПК/, в частта с която е отхвърлен иска на П. А. П.-П. против Прокуратурата на Република България с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на повдигнато му обвинение за извършване на престъпление по чл.

201 НК, за което впоследствие е оправдан с присъда № 260001 от 05.11.2021 г., постановена по НОХД № 134/2019 г. на Районен съд - Своге, влязла в сила на 23.11.2021 г., над присъдената сума от 10 000 лева до сумата 13 000 лева и Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на ищеца допълнително сумата 3000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 23.11.2021 г. до окончателното изплащане; решение № 4114 от 09.07.2024 г. по гр. д. № 4055/2023 г. по описа на Софийски градски съд е потвърдено в останалата част, включително в частта, с която претенцията е отхвърлена до пълния предявен размер от 50 000 лева. С решението са присъдени съдебни разноски.

Ищецът обжалва решението в отхвърлителната част до пълния предявен размер от 50 000 лева, а ответникът в частта, с която е уважен иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата 13 000 лева.

Жалбоподателят отец П. А. П.-П. обжалва решението, като неправилно – постановено в 1 нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Позовава се на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Насрещната страна Прокуратура на Република България не е подала писмен отговор и не изразява становище по жалбата.

Жалбоподателят Прокуратура на Република България обжалва решението, като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Позовава се на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна отец П. А.

П.-П., подаден чрез адв. К. Г., в които оспорва касационната жалба, поддържа, че решението в обжалваната от Прокуратура на Република България част по същество е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Касационните жалби са процесуално допустими, подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира:

От събраните по делото доказателства е установено, че в периода 25.06.2013 г. – 25.02.2014 г. П. П. е бил и. д. игумен на манастир „Седемте престола – Рождество Богородично“ край [населено място], [община]. Със заповед № 8 от 21.02.2014 г. на Софийска света митрополия той е освободен от тази длъжност и от качеството материалноотговорно лице на манастира и му е възложено на 25.02.2014 г. да се яви на проверовъчен кандидат свещенически изпит пред Епархийското ръководство, след което да премине 40-дневен богослужебен стаж в столичния катедрален храм „Света Неделя“. По повод назначаването на нов и. д. игумен на манастира от Софийска света митрополия е проведена финансова ревизия, след която и. д. игумен В. Т. е подал жалба в Прокуратурата по повод липсващ лек автомобил „Хюндай санта фе“, чийто собственик съгласно документацията е манастирът. По повод тази жалба през 2014 г. РП - Своге е образувана пр. пр. № 658/2014 г., в рамките на която П. П. е дал обяснения на 13.05.2014 г. и на 07.08.2014 г. С постановление от 26.02.2015 г. прокурор при РП - Своге е отказал да образува досъдебно производство поради липса на данни за престъпление от общ характер. След жалба от В. Т. с постановление от 06.03.2017 г. прокурор от СОП е отменил отказа и е върнал преписката на РП - Своге да извършване на допълнителна проверка. РП - Своге е събрала нови сведения от няколко лица, между които новият игумен, финансовият ревизор към Софийската света митрополия и П. П. – на 04.04.2017 и на 20.04.2017 г. С постановление от 26.06.2017 г. след направените допълнителни проверки прокурор при РП - Своге отново е отказала да образува досъдебно производство поради липса на данни за престъпление от общ характер. Този отказ е отменен с постановление на СОП от 16.03.2018 г. Междувременно е образувана пр. пр. № 493/2017 на РП - Своге по повод постъпили материали от Софийска света митрополия във връзка с пр. пр. № 658/2014. С постановление от 20.04.2018 г. двете преписки са обединени в пр. пр.

№ 658/2014. С постановление на РП - Своге от 06.07.2018 г. е образувано досъдебно 2 производство № 77/2018 г. за престъпление по чл. 201 НК, извършено от П. П.. С постановление от 09.04.2019 г. ищецът е привлечен като обвиняем и му е взета мярка за неотклонение „подписка”. По повдигнатото обвинение е образувано НОХД № 134/2019 г. на Районен съд - Своге, по което е постановена оправдателна присъда № 260001 от 05.11.2021 г., влязла в сила на 23.11.2021 г. Спорен по делото пред въззивния съд е бил само размерът на дължимото на отец П. обезщетение за претъпени неимуществени вреди. По повод продължителността на делото съдът е изложил съображения, че наказателното производство срещу ищеца е започнало с привличането му като обвиняем с постановление от 09.04.2019 г.

В рамките на ДП № 77/2018 г. П. П. е разпитван като свидетел на 03.08.2018 г. и на 26.09.2018 г. Когато досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпление, което единствено ищецът би могъл да извърши, в този случай той търпи вреди от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние. Съдът е приел, че вредите от даване на сведения през 2014 г. не следва да се обезщетяват. За повторно даваните сведения през 2017 г., макар и да не е образувано досъдебно производство, ищецът следва да бъде обезщетен. Вредите в този период обаче не са така интензивни, както след образуването на досъдебното производство през 2018 г. и разпитите като свидетел след август 2018 г. Съдът е отчел, че даването на противоречиви сведения от самия ищец за произхода на средствата за закупуване на лекия автомобил /от една страна, че са от спонсори и лични спестявания, а от друга страна – че са дадени на заем от кръщелницата му/, както и липсата на отговор защо този автомобил е бил закупен и регистриран на името на манастира, а не на физическото лице, наред с другите обстоятелства, свързани с лошата организация в Прокуратурата, са довели до това продължително разследване. Наказателното дело е продължило спрямо ищеца от 03.08.2018 г. до 23.11.2021 г. или три години и четири месеца. Тази продължителност надвишава критериите на чл. 6 ЕКЗПЧОС, предвид естеството на престъплението, наличието на един обвиняем и едно деяние, приключване в съдебна фаза на една инстанция, както и наличието на подготвителни действия на Прокуратурата още от 2014 г. Сама по себе си неразумната продължителност на производството налага определяне на обезщетение на ищеца в размер на 4000 лева. На обезщетение в случая подлежат изживените от ищеца напрежение и безпокойство по повод повдигнатото срещу обвинение и проведеното наказателно производство, както и задълбочаването на всички заболявания, налични при ищеца преди воденото наказателно производство: артериална хипертония, хипертонично сърце, сърдечна недостатъчност, нервно мускулна дистрофия на пикочния мехур, злокачествено новообразувание на правото черво, колостомия, неинсулино зависим зах. диабет и систолна диастолна дисфункция. Ето защо, справедливият краен размер на обезщетението възлиза общо на сумата 13 000 лева. Не е доказано твърдението, че ищецът е останал без работа във връзка с наказателното производство. Прокурорската преписка от 2014 г. е започната след жалба на новия игумен на манастира, от който ищецът е освободен по решение на Софийската света митрополия. Няма доказателства, че П. П. е освободен от длъжност от следващ храм, в който е служел по време на наказателното дело. Наред с това, при даването на сведение на 20.04.2017 г. на л. 55 от 3

ДП № 77/2018 г. е установено, че е бил свещеник в друг храм. Свидетелските показания, че в резултат на наказателното дело се е наложило ищецът да прави помени по гробищата, за да се препитава, както и че заради проблемите с Прокуратурата е останал без работа, са заключения на свидетелите, чийто източник са слухове в средите на свещенослужителите, поради което и съдът не ги е кредитирал. Няма медийно отразяване на случая, което също е фактор за намаляване на обезщетението.

Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят отец П. А. П.-П. поддържа основания за допускане на касационното обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по следните правни въпроси: 1. „Налице ли са предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за обезщетяване на причинени вреди, от провеждани действия, свързани с наказателното преследване, преди ищецът да е имал процесуалното качество на обвиняем? И следва ли това да се цени при определяне на продължителността и интензитета на търпените от него вреди, подлежащи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ?“; 2. „Длъжен ли е въззивният съд да формира своите изводи по съществото на спора, като обсъди всички събрани доказателства, доводите на страните и оплакванията на жалбоподателя?“; 3. „Длъжен ли е въззивният съд да прецени в пълнота значението на всички действия предприети от ответника – прокуратурата срещу ищеца и всички аспекти за здравето на последния /причинени или усложнени заболявания, тяхната продължителност и тежест/, уронване на престижа и доброто име на пострадалия в обществото, професионално злепоставяне, довело до невъзможност за развитие на професионална кариера, загуба на работно място, скъсване или влошаване на взаимоотношенията?“ и 4. „Следва ли при определяне на размера на обезщетение съдът да цени и обществено-икономическите условия и стандартът на живот към момента на увреждането, за да не се допусне неоснователно обогатяване на пострадалия, но и несправедливо занижено обезщетение?“. Сочи, че първият въпрос е включен в предмета на висящото тълк. д. № 2/2025 г. по описа на ВКС, ОСГК, евентуално е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а останалите въпроси са решени в противоречие с практиката, както следва: решение № 173 от 03.01.2016 г. по т. д. № 1689/2015 г. на ВКС, II, т. о., решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение № 202 от 21.12.2013 г. по т. д. № 866/2012 г. на ВКС, I т. о. /по втория 4 въпрос/; ППВС № 4 от 23.12.1968 г., ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, решение № 161 от 03.06.2016 г. по гр. д. № 377/2016 г. на ВКС, IV г. о. и др. /по третия въпрос/ и решение № 161 от 03.06.2016 г. по гр. д. № 377/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение № 153 от 10.05.2012 г. по гр. д. № 489/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение № 148 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 3678/2018 г. на ВКС, III г. о. и решение № 55 от 11.03.2013 г. по гр. д. № 1107/2012 г. на ВКС, IV г. о. /по четвъртия въпрос/.

Разпечатката съдържа 26 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/194a856b-942b-47f2-b746-5170bf972065