Присъда № 10 от 06.03.2025, Районен съд - Велико Търново

Мотиви към присъда №10 от 06.03.2025г., постановена по НЧХД №1250/2024г. по описа на ВТРС.

Повдигнато е обвинение по тъжба на М. Х. Т. срещу С. М. И., за това, че на 00.00.0000 г., около *** ч. в гр. ***, на ул. *** чрез нанасяне на удар с бирена бутилка в областта на лицето на М. Х. Т., причинил на същата комбинирана лека телесна повреда – разкъсно-контузна рана на дясна скула и оток, кръвонасядания с оток по клепачите на дясно око с притваряне на очната цепка, субективни оплаквания от главоболие и световъртеж, счупване на дясна скулна кост, довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота- престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

Частният тъжител в тъжбата твърди, че на 00.00.0000г. около 18 часа се срещнала с неин познат св.А. И. в гр.В.Търново пред хранителен магазин на ул.***. Целта на срещата била да се уговорят за пътуване до гр.София, където на Т. предстоял медицински преглед при специалист. От магазина св.А. И. закупил за себе си малка стъклена бутилка бира и сладолед за Т.. Предвид това, че пред магазина нямало сянка, то пресекли улицата, като Т. седнала на бордюра на тротоара пред къщата на подс.С. И. на 1.5-2м, а св.А. И. клекнал до стената на къщата. Към тях се приближил подс.С. И., който направил забележка на двамата. След това С. И. нанесъл удар с ръка в дясната половина на лицето на св.А. И., като последният залитнал и си ударил главата в стената.

След това М. Т. застанала между двамата с лице към С. И. и с ръце се опитала да го отдалечи от А. И.. При това С. И. вземал от земята стъклена бутилка и ударил с нея в дясната скула под лицето М. Т.. В резултата на това започнало кървене от лицето й, като пострадалата зачнала на крещи. След това А. И. ударил С. И. по тила, за да предотврати нанасянето на друг удар. На място пристигнали други хора, които били в магазина или в близост. Подаден бил сигнал, като пристигнала линейки и полиция. Образувано било ДП 734/2022год. на РУ В.Търново за престъпление по чл.325ал.1 от НК. Същото е спряно от ВТРП и пострадалата уведомена, че са налице данни за престъпление от частен характер. Твърди се, че предвид нанесената комбинирана лека телесна повреда с разстройство на здравето и до настоящия момент търпи болки и страдания.

С тъжбата е предявен граждански иск от тъжителя за неимуществени вреди в размер на 7000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане.

В съдебно заседание тъжителят чрез повереник адв.В.Р. поддържа повдигнатото обвинение в наказателната и гражданската част. Повереникът счита обвинението за безспорно и категорично доказано от гласните и писмените доказателства по делото. При това на посочените в тъжбата място и дата е възникнал инцидент между тъжителя и подсъдимия. В резултат на 1 това тъжителят е получил увреждания, установени от представените медицински документи и СМЕ, като телесната повреда е лека с разстройство на здравето. Процесуалният представител счита за установено авторството на деянието. От заключението на ВЛ по мед.експертиза се потвръждавали твърденията на Т. за механизма на нанесените й увреждания от подсъдимия И.. Счита, че гражданският иск е основателен и доказан по основание и размер. Претендира разноски.

Защитникът адв.Д.Д., на подсъдимия И., твърди, че обвинението е недоказано. Счита, че не следва да се дава вяра на твърденията в тъжбата.

Отделно от това оспорва механизма на телесните увреждания на Т.. Твърди, че подсъдимият е бил провокиран от ежедневното нарушаване на дневната и нощна тишина пред дома му и замърсяванията от клиенти на близкия магазин.

На датата посочена в тъжбата се прибирал в къщи, като пред вратата му били св.Т. и св.А. И.. При това на земята имало разлята бира. Направил забележка на тези лица, като му била нанесена обида от св.Т.. Подсъдимият носел в едната си ръка чанта с покупки, а с другата ръка държал сгъната мъжка чантичка с катарама. При възникналото спречкване му бил нанесен удар от св.

А. И. и св.Т. го изблъскала с ръце. В резултата на това залитнал и с чантичката ударил в областта на лицето св.Т.. Твърди, че деянието на подсъдимия е извършено в условията на неизбежна отбрана. Отправя искане за оправдателна присъда и присъждане на разноски. При това гражд.иск бил неоснователен.

Алтернативно твърди, че претенцията на Т. за вреди е завишена. Претендира разноски.

Подсъдимият дава обяснения като отрича посоченото в тъжбата.

Твърди, че действително пред дома му е участвал в инцидент, но това се дължало на поведението на св.Т. и св.А. И.. Същите били на прага на дома му и имало разлята бира. При това бил нападнат от А. И. и Т. го изблъскала. При опит да се защити залитнал и без да иска ударил с катарама на мъжка чантичка Т. по лицето. Счита, че следва да бъде оправдан.

Съдът след преценка на събраните доказателства, прави следните фактически и правни изводи:

От показанията на св.А. И. е видно, че на 00.00.0000 г., около *** ч. двамата с тъжителката М. Т. се срещнали на ул. *** пред квартален магазин, за да се уговорят за предстоящо пътуване с неговия автомобил до болница в гр.

София, където на Т. и предстоял контролен преглед, във връзка с направена й операция. Мястото на срещата двамата избрали, тъй като тя живеела в квартала, където всеки ден разхождала кучето си, а А. И. пазарувал от там. От магазина св.А. И. закупил сладолед за нея и малка бира в стъклена бутилка за себе си, пресекли улицата и М. Т. седнала на бордюра, а А. И. клекнал в дясно от нея на разстояние 3-4 м. от входната врата на къщата на подсъдимия С. И..

Малко по-късно на мястото пристигнал св.И.И. който решил да почерпи двамата със сладолед и бира, влязъл в магазина, видно от неговите показания.

Докато двамата разговаряли към тях се приближил подсъдимият С. И., с 2 когото се познавали отдавна, дори преди време А. И. му вършел услуги.

Подс.С. И. правел постоянните забележки към всеки, който използва за сядане сянката към неговата къща, което обстоятелство се потвърди от показанията на разпитаните свидетели по делото. Приближавайки се към тях, подсъдимият на висок глас направил забележка кой ще чисти тротоара и улицата пред къщата му. Видно от показанията на св.А. И. малко препи това кучето на Т. било съборило бутилката с бира, но се разляло малко количество.

Подсъдимият се приближил към св.А. И. и му нанесъл удар с юмрук в дясната половина на брадичката, от който удар св.А. И. загубил равновесие и главата му се ударила в намиращата се зад него стена. След това тъжителката направила опит да отстрани подсъдимия от св.А. И., като го изблъскала с ръце. При това подс.С. И. я удря със стъклена бутилка в дясната скула, непосредствено под окото на М. Т., от който удар и причинява увреждане, придружено с обилно кървене. Тя закрила кървящото си око с длани и започнала да вика за помощ „окото ми, окото ми, извади ми окото“.

Възприемайки това, за да защити нея и себе си от възникналата опасност за живота и здравето им, св.А. И. ударил подс. И. еднократно в тилната част на главата. Съгласно СМЕ на подсъдимия е причинено телесно увреждане – порезна рана на главата в лявата половина/неустановена по размер, състояние и точно местоположение. Вещото лице в съдебно заседание посочва, че така е описано в медицинската документация от ЦСМП. След инцидента на място пристигнали лица, намиращи се в близост и стоящи на пейката хора. Св.А. И. тръгнал към къщата си, за да вземе превързочни материали. Когато се върнал на мястото заварил линейка и полицейски патрул, пристигнал след подаден сигнал от С.М. на тел. 112, записът от който е приобщен в съдебното производство. В сигнала е посочен подсъдимият С. И., с адрес ул. „***, като автор на инкриминираното деяние, телесна повреда нанесена именно на М. Т..

Описаната фактическа обстановка се потвърждават от показанията на други свидетели по делото. Св. И.И. свидетелства, че е бил на мястото, почерпил е А. И. и М. Т. със сладолед и малка бира, на излизане от магазина видял М. и разбрал, че подсъдимият я ударил под главата, под дясното око. Това твърдение на св. И. е напълно потвърдено от показанията на присъствали на мястото свидетели св. М.М. и св. С.И. а. Св. И.И. отдавна познава и двете страни по делото. М. е известна като добър и тих човек, който не употребява алкохол. С. И. знае като скандалджия, които прави непрекъснати забележки на всеки седнал пред къщата му. Същият свидетел описа тъжителката към момента на престъплението, с рана под окото, цялата обляла в кръв и плачеща.

По неговите думи М. Т. е била посинена, подута, изпитваща болки в главата 3, 4 месеца след инкриминираната дата, възприел е лично, видял същата да разхожда кученцето си. Показанията бяха потвърдени от св. С.И., която, макар явила се малко след инцидента е заварила почти всички косвени и преки свидетели. Св.И.заяви, че познава добре двете страни и също като останалите свидетели описа подсъдимия като конфликтен човек, който живее сам, няма приятели, постоянно създава проблеми на всичките си съседи. По отношение 3 пострадалата Т., св. И.твърди, че е добър и скромен човек, когото никога не е виждала да употребява алкохол. Знае, че страда от заболяване на кръвта, консумира единствено сладолед и рядко пие кафе. Никога преди датата на деянието не е виждала М. да сяда пред къщата на подсъдимия, сядането е било инцидентно. В обратен смисъл са само обясненията на подсъдимия С. И. и показаинята на св. И.А., че тъжителката ежедневно седяла на тротоара с приятеля си А. И. и пиела бира, била в нетрезво състояние и заявила на подсъдимия да изчака да си допие бирата, както и вменените от същият свидетел думи „дърт пергишин и педераст“. Съдът счита показанията на св.

И.А. за неправдоподобни. Никой от свидетелите не го споменава да е бил на местопроизшествието и за първи път дава показания по настоящото дело, макар да е имало образувано ДП. Обясненията на подсъдимия са една последяваща защитна позиция. От показанията на св.И.е видно, че отишла на мястото, непосредствено след инцидента на място са били Б., С., И.И. и М.М..

Последният бил във видимо нетрезво състояние, а И.А. категорично не е бил там, както твърди единствено той самият две години по-късно. Св.М. се е намирал в състояние след употреба на два и половина литра бира в последния час преди деянието, което той заявява в разпита му и е потвърдено от св. С.И., заварила го на пейката във видимо нетрезво състояние. Предвид на това не следва де се кредитират показанията му от съд.следствие. Св.С.И. описва пострадалата М. Т., като заварена от нея седяща пред магазина в някакъв шок, цялата обляна в кръв, в резултат на което повече от две седмици не била излизала от къщи, от една страна, защото е подута, посинена със затворено око, а от друга страна, поради страх от ново нападение и други негативни физически преживявания от телесното увреждане, които я съпътстват към настоящия, макар и с по-слаб интензитет. Описаното в тъжбата и показанията на св.А. И., като механизъм на причиняване на телесните увреждания на Т., се потвърждават от заключението на вещото лице по изготвената по делото Съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице посочва, че на 00.00.0000г. М.

Т. е получила разкъсноконтузна рана на дясна скула и оток, кръвонасядания с оток по клепачите на дясно око с притваряне на очната цепка, субективни оплаквания от главоболие и световъртеж и счупване на дясна скулна кост.

Получените травми са в резултат от удар с твърд тъпоръбест предмет с ограничена повърхност, каквато е бирената бутилка, от един удар с ръба на бутилката по описания в тъжбата начин. Оздравителният период за раната на лицето и счупването на скулната кост е около 25-30 дни, а болките е възможно да продължат 2, 3 и повече месеци, както към настоящият момент още е налице преходна болка по лицевия нерв по лицето. На Т. е останал траен белег от разкъсната рана по лицето. Д-р Г. заяви, че нанесения на Т. удар, освен разкъсване на кожата под окото е предизвикала и фрактура на скулната кост заздравяла в последствие. Не е изследвана от вещото лице чантичка, както се твърди от подсъдимия за механизма на уврежданията на Т.. ВЛ е категорично, че е възможно увреждането да се причини по този начин, но само, ако въпросната чантичка е с достатъчна сила съответно да причини счупване на 4 костта, да има ръб да разкъса кожата и вътре в нея има някакъв твърд предмет.