Определение № 38 от 21.01.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38 гр. Смолян, 21.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. С. като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно частно гражданско дело № 20265400500041 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба Вх. № 3938/17.12.2025г /регистратура ОС – Смолян/ от адв. А. Д. от САК като пълномощник на В. С. П. против определение № 481 от 08.12.2025г. по гр. д. № 433/2025 г. на PC – Мадан, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 182/12.11.2025 г. в частта за разноските.

В частната жалба се излагат подробни съображения за неправилност на определението, което се иска да бъде отменено, а решението – изменено в частта за разноските, като на адв. Д. се присъди адвокатско възнаграждение в пълния му претендиран размер.

Ответникът по частната жалба - Ф. Б. ЕООД, изразява становище за нейната неоснователност и правилност на определението, което се иска да бъде потвърдено.

Страните не претендират разноски за настоящото производство.

Смолянски окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.

С постановеното по делото решение съдът е прогласил за нищожен сключения между В. С. П., ЕГН ********** и „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК ******* Договор № ******* за предоставяне на потребителски кредит от 19.04.2024 г. на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, поради противоречие със закона.

Със същото решение съдът е осъдил ответника да заплати на адвокат А.

Д. БУЛСТАТ ******* с адрес: гр. С., ул. „Х. О.“ № *, ет. *, ап. *, сумата от 480 лева с вкл. ДДС - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото.

С обжалваното определение съдът е отказал да измени решението в 1 частта за разноските по съображения, че не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от правната и фактическа сложност на делото по аргумент от Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C438/22 г., като е съобразил единственото ограничение, свързано с преследваната от наредбата цел, а именно да се гарантира, че високоотговорният труд на адвоката няма да бъде подценен и поставен в зависимост единствено от пазарни механизми, което би имало за свой (отрицателен) резултат влошаване качеството на предоставяните правни услуги и ограничаване достъпа до квалифицирана правна помощ. Съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото съдът е определил адвокатско възнаграждение за пълномощника на ищеца в размер на 480 лева с вкл. ДДС, като е приел, че тази сума съвпада с минимално определеното в Наредба № 1/2004 г. за МРАВ адвокатско възнаграждение за дела с определен материален интерес. Съобразил е, че по исковете за недействителност на договор за потребителски кредит има установена обилна съдебна практика, същите са с ниска фактическа и правна сложност, като настоящото дело не разкрива особености. Производството е приключило с провеждането на едно съдебно заседание, в което не са присъствали процесуални представители на страните, а по делото са събрани единствено писмени доказателства в малък обем и е изслушана ССчЕ. По тези съображения е формиран извод, че възнаграждение в размер на 480 лева с вкл. ДДС съответства на критериите за разумност и пропорционалност съгласно Решение по дело С-57/15 на СЕС.

Настоящата инстанция принципно се консолидира с така направените изводи на първия съд с изключение на това, че определеното възнаграждение съвпада с нормативния минимум.

Няма спор, че процесният договор за кредит, чиято нищожност е прогласена, е за сумата от 4 000 лева, като общата дължима от потребителя сума възлиза на 9 640 лева. Доколкото се претендира нищожност на целия договор за кредит, цената на иска се определя от стойността на договора по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК . Тази стойност не е паричното изражение на всички права и задължения, възникнали въз основа на договора, т.е. общата сума, дължима от потребителя. Определянето на стойността на договора се основава на неговото съществено съдържание – минимално необходимите правни последици, без които той не би бил договор от даден вид. Това на практика е общият размер на кредита - заемната сума, която кредиторът се е задължил да предостави на потребителя, а той да върне при условията на договора. Според практиката на ВКС, която настоящият състав споделя, съдържанието на понятието "стойност на договора", когато няма за предмет вещни права, се предопределя от оценката на обекта на разпореждане, дадена от самите страни и материализирана в договорената цена /респ. възнаграждение, комисионна, навло и др./. В случая предмет на договора за кредит е сумата от 4 000 лева, която е била предоставена на ищеца за разпореждане, като върху нея са начислени всички акцесорни по договора за кредит вземания на кредитора, които макар и сумарно да надхвърлят тази сума, не влизат в понятието "стойност на договора" и съответно - цена на иска. Не водят до друг извод разпоредбите на чл. 19 и 23 ЗПК, доколкото те са с материалноправен характер и регламентират реда за определяне на ГПР по кредита, респ. правните последици от обявяването на договора за нищожен, поради което не дерогират императивни процесуалноправни правила.

„Интересът“ по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба №1/09.07.2004г. за ВАР е съизмерим с цената на иска. В този смисъл е и разпоредбата на § 1а, ал.

1, т. 2, според която по смисъла на тази наредба при определяне размера на възнаграждението за адвокатска работа "интерес" е: при други права – пазарната цена на вещта или правото, но не по-малко от стойността на договора. Именно съобразно стойността на договора, респ. цената на иска, 2 размерът на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 700 лв. без ДДС или 840 лв с ДДС, което е почти двойно повече от присъденото.

Действително, както се приема и в определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., I т. о. на ВКС, постановено след решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, посочените в Наредбата за адвокатските възнаграждения размери служат само като ориентир при служебно определяне на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв ., без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая не би могло да се приеме, че делото е с фактическа и правна сложност, доколкото не е налице обективно съединяване на различни по вид искове; по повдигнатия материалноправен спор има обилна безпротиворечива съдебна практика при дължима от съда служебна проверка за неравноправност на клаузите и без да са повдигнати възражения в този смисъл; извършените от пълномощника процесуални действия включват само подаване на искова молба без процесуално представителство в съдебно заседание; делото е приключило в едно съдебно заседание с неприсъствено изслушване на ССчЕ. Вярно е, че исковата молба е задълбочена и пространна, но в нея се съдържат основно принципни постановки, общо приложими по всички сходни казуси с минимална конкретика, свързана само и единствено с казуса по делото.

Едновременно с това настоящата инстанция споделя разрешението, дадено в определение № 3476 от 20.12.2024 год. на ВКС по ч.т.д. № 1945/2024г, препращащо към определение по т.д. № 682/23 г. І т.о. на ВКС, че макар фиксираните в Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения да не са задължителни, няма пречка да се изхожда от тях като инструктивни, ориентировъчни относно представата на съсловието за адекватност на адвокатските възнаграждения, съответно подлежащи на актуализиране.

В тази връзка съдът намира за нужно да посочи, че справедливото и обосновано остойностяване на адвокатския труд не следва да изхожда само от конкретиката на случая при пълно игнориране на нормативния минимум на хонорара, тъй като подобен подход би създал риск от субективизъм и непредвидимост на произнасянето на съда, респ. до присъждане на различен размер на възнаграждението дори при еднотипни спорове, което, създавайки правна несигурност, е обществено неприемливо. В този смисъл за по разумен и балансиран следва да се възприеме подходът установените в наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения да служат като принципна база за определяне на пазарната стойност на положения от адвоката труд с възможност за намаляването им според спецификите на конкретния спор. Такъв напр. би бил случаят по дела със значителен материален интерес, но минимална фактическа и правна сложност, по който би било несправедливо и непропорционално размерът на възнаграждението да се базира само и единствено на нормативно предвидения минимум, резултиращ в несъразмерно разместване на имуществени блага. В конкретния случай обаче преценката за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото съобразно споменатите вече критерии води до извод за справедлив размер на възнаграждение, ориентирано около нормативния минимум или в случая 700 лв. без ДДС или 840 лв с ДДС, до който размер жалбата е основателна, респ. обжалваното определение следва да бъде отменено, а решението – изменено в частта за разноските, като на адвоката се присъди сумата от още 360 лв /184,07 евро/ с ДДС.

Страните не претендират разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

По изложените съображения съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 481 от 08.12.2025г. по гр. д. № 433/2025 г. на PC – Мадан, с което е оставена без уважение молбата на адв. А. Д. от САК като пълномощник на В. С. П. по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 182/12.11.2025 г. в частта за разноските, за разликата над присъдената сума от 480 лв с ДДС до пълния дължим размер от 840 лв с ДДС, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 182/12.11.2025 г по гр. д. № 433/2025 г. на PC – Мадан в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „А. М.“ № *, вх. *, ет. *, ап. офис *, да заплати на адвокат А. Д.

БУЛСТАТ ******* с адрес: гр. С., ул. „Х. О.“ № *, ет. *, ап. *, сумата от още 360 лв. /184,07 евро/ с ДДС - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, представляващо разликата над присъдената от районния съд сума в размер на 480 лв с ДДС до пълния дължим размер от 840 лв с ДДС.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му отхвърлителна част – за разликата над сумата от 840 лв с ДДС до пълния претендиран размер от 1 516.80 лв с ДДС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4