Решение № 2182 от 23.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2182 гр. София, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета Антонова

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20211100513042 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от СТОЛИЧНА ОБЩИНА срещу решение № 20155691/12.07.2021г. по гр.д. № 466/2021г. по описка Софийския районен съд, I ГО, 42 състав, с което е уваже предявения от В. И. Ю. иск за признаване за установено по реда н чл.439 от ГПК, че правото на принудително изпълнение на Столична община на вземане за сумата от 200,00 лв., представляващо наложена с влязло в сила на 24.08.2017г. наказателно постановление, е погасено по давност, както и с което е осъдена да заплати разноски по делото.

В жалбата се излата доводи за незаконосъобразност на обжалнато решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Въззивникът поддържа, че наложената глоба въз основа на влязло в сила наказателно постановление има характер на публично задължение по смисъла на ДОПК и към датата на образуване на изпълнителоното дело за събирането му не е изтекла погасителната давност за същото вземане. Сочи, че неправилно е приложено и ТР № 2/12.04.2017 г., без да се собрази обстоятелстото, че за да е погадено по давност вземането, следва да е изтекла абсолютна погасителна давност, което в случая не е налице а и преценката за заличаване на дадено публично задължение по давност е в компетентността на съответния административно-наказващ орган. Изложени са доводи, че когато се събират принудително публични задължения, представляващи наложени глоби по наказателни постановления, е налице и обществен интерес, както и постигане на превантивната функция на закона, като се прекратяват понататъшни такива нарушения, които са изключително масови и се извършват с конкретна цел – да не бъде заплащана ползваната услуга. Навежда довод, че към настоящият момент глобата е събрана принудително въз основа на изпълнителното дело, поради което и предявения иск е 1 безпредметен. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски по делото.

Въззиваемата страна - В. И. Ю. в подадения в срока по чл.263 ал.1 ГПК отговор оспорва същата изцяло. Навежда съображения, че твърденията във въззивната жалба за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение са неоснователни, респективно – същото е постановено при съобразяване на всички доказателства по делото и правилно приложение на материалния закон. Моли депозираната жалба да бъде отхвърлена и да се потвърди постановеното от СРС решение. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в цитираното ТР на ОСГТК на ВКС.

По правилността на съдебното решение въззивният съд приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК за признаване, че парично вземане на Столична община в размер на 200,00 лева, представляващо глоба по наказателно постановление № 308855/12.04.2017г., влязло в сила н а 24.08.50177г. спрямо ищеца В. И. Юзари не подлежи на принудително изпълнение, поради изтичането на установената в закона давност за изпълнение.

Не е спорно между страните, а и се установява от приложените писмени доказатества по д е л о т о , че срещу В. И. Юзари е издадено наказателно постановление

№308855/12.04.2017г.от заместник-кмета на Столична община Е.К. /прието като доказателство по делото/, с което на основание чл.53 и чл.13 б.”б” ЗАНН и чл.35, ал.7, т.1 от НРУПОГТТСО на същия е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200,00 лева, за това че на 22.03.2017г. в 19,00 ч. е пътувал в гр.София в автобус А111 /инвент.№ 1821/ след спирка ул. Бистришко шосе посока разклонение за лифт Симеоново, район Младост без редовен превозен документ и е отказал да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците. От отбелязването в самото НП е видно, че е влязло в сила на 24.08.2017г.

Безспорно е в процеса, а и се установява от приложеното копие на изпълнително дело № 20208380406782, че за събиране на наложената на ищеца „глоба” е издадено възлагателно писмо от Столична община, с което на ЧСИ М.Б. е било възложено на основание чл.163 ал.1 и ал.3 ДОПК във връзка с чл.2 ал.3 ЗЧСИ за предприеме необходимите изпълнителни действия срещу него в хода на изпълнително производство, като изпълнителното производство е образувано на 06.11.2020г. От представената покана за доброволно изпълнение с изх.№ 70140/16.11.2020г. по същото изпълнително дело, връчена на длъжника на 30.11.2020г., се установява и че върху вземанията по банковата сметка на В. Ю. в „Обединена Българска банка“ АД е наложен запор.

2

Безспорно е в теорията и в константната съдебна практика, че с отрицателния установителен иск по чл.439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи значение за неговото съществуване, като доказването им е в негова тежест. Искът е предоставен на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение и за неговото уважаване е необходимо ищецът да докаже наличието на факти настъпили след издаване на изпълнителното основание, въз основа на което е предприето принудително изпълнение и които изключват, унищожават или погасяват спорното материално право, каквито примерно са: плащане, прихващане, погасяване на правото на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност и пр.

Предвид нормата на чл.162 ал.2 т.7 ДОПК вземането за глоба по издадено от общинските власти влязло в сила наказателно постановление е публично общинско вземане.

В разпоредбата на чл.17 ал.1 ДОПК е предвидено, че публичните задължения се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, който започва да тече от 1 януари на годината, следваща тази, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Наложената с наказателно постановление „глоба“, освен публично вземане по смисъла на чл.162, ал.2 т.7 ДОПК, е и вид административно наказание, предвидено в чл.13, б.„б“ ЗАНН. Съгласно задължителните разяснения, дадени в мотивите на Тълкувателно решение № 2/12.04.2017 г. по тълк.дело № 3/2016 г. по описа на ВАС, Общо събрание на Първа и Втора колегии, когато се разглежда правната природа на „глобата“ превес следва да има нейният характер на административно наказание, а не характерът й на публично вземане, което обуславя и неприложимост на общия давностен срок по чл.171 ал.1 ДОПК по отношение на това вземане.

Предвид изложеното дължимостта на сумите по публични вземания, съставляващи наложени по реда на ЗАНН административни наказания, в това число и „глоби“, следва да се преценява по специалните норми, предвидени в този закон. Съгласно чл.82 ал.1 б.”а” във връзка с ал.2 от ЗАНН административното наказание „глоба“ не се изпълнява, ако са изтекли две години от влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказанието, като независимо от спирането или прекъсването на давността предвид установеното с ал.3 на същата норма – административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал.1. По силата на чл.82 ал.4 ЗАНН предходната разпоредба не се прилага по отношение на „глобата“, когато за събирането й в срока по ал.1 е образувано изпълнително производство.

От гореустановената фактическа обстановка е несъмнено, че НП е влязло в сила на 24.08.2017г., а изпълнителното производство е образувано след 24.08.2019г., когато са изтекли двете години, а именно на 06.11.2020г. В хода на производството от страна на Столична община не са ангажирани никакви доказателства за предприемане на действия по изпълнение на наложеното спрямо ищеца административно наказание „глоба” преди 24.08.2019 г., поради което правилото на чл.82, ал.4 от ЗАНН не намира приложение .

Липсват и други установени факти, които да водят до прекъсване на давността преди нейното изтичане.

Гореизложените фактически и правни изводи обосновават извода, че правото на принудително изпълнение на наложеното наказание „глоба” на ищеца с НП № 308855/2017г. на Столична община, към дата 06.11.2020г. е погасено по давност.

Въпросите относно извършването на административното нарушение, за което е наложено наказанието, неговата тежест и превантивните му функции, са извън предмета на настоящия спор. Същите биха могли да имат значение в производство по обжалване на наложеното наказание по ЗАНН.

3

Необосновани са и релевираните от страна на въззивника доводи във връзка с абсолютната погасителна давност по чл.17, ал.2 ДОПК. Както бе посочено по-горе въпросът относно погасителната давност в дадения казус се регламентира от установената в ЗАНН уредба, а не с тази по ДОПК, но дори и това обстоятелство да не беше налице – абсолютната погасителна давност е приложима само в случаите, в които давността е била спирана и/или прекъсвана на предвидените в закона основания преди да изтече срокът на по-кратката давност – за изпълнение на наказанието.

До приключване на делото пред първа инстанция от страна на ответната община нито са въвеждани твърдения, нито са представени доказателства за настъпването на обстоятелства, които да са довели до спиране и/или прекъсване течението на давността за изпълнение, за да подлежи на изследване въпросът относно настъпването на абсолютната давност за погасяване на административното наказание „глоба”.

С оглед гореизложеното, настоящият състав счита, че ищецът при условията на пълно и главно доказване установи основателността на предявената претенция, поради което иска е основателен и доказан.

На основание чл.271 ал.1 изр.1 предл.1 от ГПК поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Във въззивното производство:

-на основание чл.273 от ГПК вр. чл.78 ал.3 от ГПК предвид изрично направеното искане за присъждане на разноски още с въззивната жалба, представени доказателства за размера на реално направените, а именно – 300,00 лв. платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 21.10.2021г. с изрично отбелязване на предаване и получаване на сумата, на ищеца следва да му бъдат присъдени същите.

С оглед разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК и предвид цената на иска, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20155691/12.07.2021г. по гр.д. № 466/2021г. по описка Софийския районен съд, I ГО, 42 състав

ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА с код по БУЛСТАТ: 000696327 и с адрес: гр.

София, ул. Московска № 33, представлявана от кмета да заплати на В. И. Ю. с ЕГН:

********** и с адрес:гр. София, ж.к. **** на основание чл.273 вр. чл.78 ал.3 от ГПК разноските по в.гр.д. № 13042/2021г. по описа на Софийски градски съд, IV-в въззивен състав, в размер на 300,00 лв. /триста лева/.

4

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________