Решение № 1700 от 03.12.2012, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ номер

…... ... .../ ………….12. 2012, град Варна

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ на осми ноември Година

2012 в публично заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

Секретар К.М. като разгледа докладваното от съдията(определен на случаен принцип) търг. дело номер N1071 по описа за 2007 год, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, предявена на 03.12.2007г, поради което на осн. пар. 2 от ПЗР на ГПК(2007г), влязъл в сила на 01.03.2008г, подлежи на разглеждане по реда на дял първи от част втора на ГПК отм.(1952г).

С първоначално приетата за разглеждане искова молба, два обективно съединени иска са били предявени от „ЗДРАВЕЦ ТУР”ООД гр. В., пререгистрирано в ТР, с ЕИК ********* срещу „ВАРНА ХОЛИДЕЙС”ЕООД гр. В., пререгистрирано в ТР с ЕИК *********, за унищожаването на продажба на недвижим имот, извършена с НА19 т.V рег. № 9275 д.675/04 на Нотариус № 11, вписан под № 198 т. ХСІV д.21424/04г на СВ –Варна поради заплаха на управителя и член на общо събрание на дружеството продавач и за връщане на полученото по унищожаваната сделка фактическо владение на имота.

С определение от открито съдебно заседание на 12.04.2012г( л. 262) производството по иска за унищожаване на сделката е прекратено поради оттеглянето му и съдът е допуснал изменение на останалия за разглеждане осъдителен иск, чрез промяна на основанието за връщана на полученото от дадено по унищожена, на дадено по нищожна сделка. Предприетото предявяване на инцидентен установителен иск за нищожност на продажбата в с.з. на 27.09.12( л.

329) не е довършено от ищеца до приключване на производството пред първата инстанция и е изоставено с изрично изявление в о.с.з. на 08.11.12 (л. 375).

Ищецът, чрез пълномощника адв. Н., след окончателното уточнение на основанието на претенцията си по повод допуснатото изменение, твърди, че е предал на ответното дружество фактическа власт върху недвижим имот хотел "ВАРНЕНЧИК", представляващ масивна четириетажна сграда, заснет като три сгради с идентификационни номера ***, *** и *** с обща застроена площ 6 346,92 кв.м.,както и на изградени два открити басейна, в поземлен имот с площ 3 665 кв.м., съставляващ имот с идентификатор ***, находящ се в к.к."Златни пясъци",обл. Варна, в изпълнение на поето задължение като продавач, поето по договор за продажба, сключен с нотариален акт №19, том V, peг.№9275, дело №675/2004г. на нотариус №11, вписана под №198, том XCIV, дело №21424/04г. с дата 08.12.2004г. Тъй като нотариусът е удостоверил невярно в акта датата на сделката,( за което е осъден с влязла в сила присъда), ищецът счита, че липсва надлежен реквизит на нотариалния акт, а тази липса опорочава нотариалното действие, съответно и сделката не е сключена в изискуема от закона форма. Отделно твърди, че нотариусът не е имал право да извършва действието, тъй като сключената с акта сделка противоречи на закона и добрите нрави, като това противоречие е признато с присъдата за извършеното при удостоверяването престъпление. Като се позовава на нищожност на нотариалното действие по чл. 472 вр. чл. 470 и чл. 476 б. „а“ ГПК(отм.), твърди че, сделката е лишена от форма, поради което и на осн. чл. 26 ал.2 ЗЗД липсва валидно договорно основание за извършената непарична престация.

Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявената на осн. чл. 55 ал.1, предл. първо ЗЗД претенция за връщане на предаденото без основание владение върху имота.

Ответното дружество, чрез пълномощниците си адв. П. и адв. Н., оспорва предявения срещу него иск като неоснователен. Позовава се на валидно сключена сделка, тъй като нотариалният акт е снабден с изискуемите реквизити, а невярното посочване на дата не може по аналогия да се приравнява на липсващ реквизит. Оспорва относимостта на състава на престъплението по невярното документиране към противоречието на сделката със законови норми и правилата на морала. Евентуално възразява, че дори и да е нарушена изискуемата форма, поведението на ищеца като страна по търговска сделка недвисмислено сочи, че не е оспорвал действителността на договора, поради което и позоваването на липса на основание за дадената престацията е изключено от чл. 293 ал. 3 на ТЗ.

Изрично ответникът възразява за изтекъл давност по осъдителна претенция, основана на даване при начална липса на основание поради нищожност на сделката, като сочи, че това основание е предявено едва при изменението на иска на 12.04.2012г.

Евентуално възразява за едновременна реституция на дадените по нищожната сделка престации, като насрещно претендира постановяване на едновременно изпълнение на връщане на владението и връщане на заплатената по сделката продажна цена. Възразява и за придобиване на собствеността върху недвижимия имот по давностно владение, осъществявано в период от пет години като добросъвестно по сделка с опорочена форма.

Възраженията са репликирани от насрещната страна. Ищецът оспорва приложимостта на санирането на формата с поведение на страната по търговска сделка, по отношение на прехвърляне на недвижим имот. Позовава се на прекъсване на давността с предявяване на първоначалната искова молба за връщане на даденото по сделката (на 03.12.2007г.). Възразява за изтекла погасителна давност за вземането на купувача за връщане на платена по нищожната сделка цена, евентуално предявява за установяване от съда и извършване на прихващане свое насрещно вземане за обезщетение за ползването, от което собственикът е бил лишен поради фактическата власт, предоставена на купувача по нищожната сделка, в размер на пазарния наем на търговския обект за целия период от 14.01.2005г. до предявяване на възражението на 07.07.2012 г.

Ответникът е упражнил и насрещно право на дуплика, като е оспорил изобщо допустимостта на разглеждане на възражения извън облигационното отношение, предмет на спора по реституция на дадено по нищожен договор, евентуално се е позовал на изтекла погасителна давност за вземането за обезщетение.

По същество пълномощникът на ищеца поддържа доводите и репликите си и моли съда да уважи изцяло претенцията за връщане на фактическата власт върху имота. В подробни писмени бележки( депозирани двукратно, първоначално без подпис на пълномощника) са развити и съображенията за прекъсване на давността по основния иск и неоснователност на насрещната претенция за едновременност на изпълнението, поради погасяването по давност на насрещното вземане за реституция на цената. До приключване на делото пред настоящата инстанция предявеното за прихващане вземане за обезщетение за ползване е останало не уточнено по размер.

Пълномощниците на ответника поддържат оспорването си по същество, като молят за отхвърляне на иска. В писмени бележки, освен обосновка на възраженията по приложимост на специалната разпоредба на чл. 293 ал.3 ГПК за сделка, която е сключена от двама търговци, допълнително се поддържа и възражението за погасяване на основния иск по давност, като се оспорва прекъсването на давността с първоначалната искова молба и се акцентира на действието на изменението на иска по отношение на основанието на претенцията.

Страните претендират насрещно определяне на разноски по делото.

В съдопроизводствения ред на дял първи от част втора на ГПК отм.(1952г), не е предвидено предварително произнасяне по редварителните въпроси и допустимостта на предявените искове, поради което съдът намира за необходимо да изложи съображенията си в окончателния си акт.

Първоначалното сезиране на съда с искова молба, рег. № 47771/03.12.2007г е било основано на твърдения, допълнително уточнени в молба вх. №42528/03.11.2008г, които изцяло са съответствали на кумулативно съединени искания, квалифицирани по чл. 30

ЗЗД за унищожаването на продажба на недвижим имот поради заплаха на управителя и член на общо събрание на дружеството продавач и по чл. 55 ЗЗД за връщане на полученото по унищожаваната сделка владение на имота.

Съдът е констатирал наличие на твърдения за осъществен престъпен състав, включващ нарушаване на служебни задължения на нотариус, изповядал сделката при знание за упражненото въздействие върху волята на страните, и е преценил, че разследването, респективно установяването на тези обстоятелства с присъда на наказателен съд, имат преюдициално значение за разрешаване на спора за унищожаване на същата сделка. Съответно на тази констатация, с определение № 1919/7.11.2008г е било спряно гражданско съдебно производство, а след постановяване на присъда по проведеното наказателно производство по НОХД 1336/11г на БРС( влязла в сила на 17.11.11г.), преюдициалните престъпни обстоятелства са установени, и съдът е приел за отпаднала пречката за движение на делото.

При изменението на иска, твърденията на ищеца изцяло се концентрират върху така установените престъпни обстоятелства, при обосноваване на началната липса на основание за предаването на недвижимия имот. Съответно всички твърдения, които се отнасят към оттеглената претенция по унищожаване на договора следва да се изключат като изцяло неотносими към разглеждания изменен иск.

Съпоставката между първоначално предявената и изменената осъдителна претенция очертава съвпадение на искането (за присъждане на връщане на непарична престация - владението на имот, предадено между страните по договор за покупко-продажба), но промяна в основанието (от даване по унищожаем договор в даване по нищожен договор). Съдът е преценил, че такова изменение е уместно, доколкото е отпаднало сезирането основано на унищожаемостта, а за нищожност на сделка, дори и като преюцициално обстоятелство съдът следи и служебно, особено в хипотеза на позоваване на порок във форма, чийто реквизити са въведени с императивни процесуални норми на охранително нотариално производство и налични по делото данни за влязла в сила присъда за престъпление, чийто състав съвпада с невярно нотариално удостоверяване.

Съдът се е ръководил от критериите за уместност на изменението по Тълкувателно решение № 32 от 3.III.1955 г. по ч. гр. д. № 11/55 г., ОСГК, като е преценил че такова изменение осуетява разглеждането отначало на ново основание на спора между страните, тъй като е било явно, че ищеца не поддържа изоставеното основание за унищожаемост; би се реализирала процесуална икономия,а ответникът не би се оказал в положение да се лиши или ограничи в процесуалните си права.

Последният критерий налага преценката на новото основание като ново сезиране, по което ответникът да може да реализира в пълен обем защитни права. Съответно и в доктрината и в трайно установената съдебна практика ( която не се променя по този принципен въпрос, тъй като института е възприет без изменение и в новата редакция на процесуания закон), тази хипотеза на изменение на иска се причислява към формите при които съдът е десезиран с досегашния предмет на делото и той е заменен с нов ( ср. пар.

93 т. VІ от най- новата редакция на „Българско гражданско процесуално право“, девето преработено и допълнено издание на „Сиела“, 2012 и коментираната там практика, създадена по отменения съдопроизводствен ред). Ето защо, след допускане на изменението на основанието на осъдителния иск за връщане на предадено по договора владение, изцяло ирелевантни за делото ще останат всички твърдения, въз основа на които в първоначалната искова молба и уточнението й, ищецът е излагал твърдения за опорочаване на волята, чрез заплаха, насилие, принуда и липса на икономическо основание на сделката. Единствено относими, като съответни на измененото основание остават твърденията, уточнени в с.з. на 12.

04. 12г( л. 261- гръб), когато е допуснато изменението на и с.з. на 07.06.12г(л. 297- гръб), когато съдът е обявил доклад по изменения иск на осн. чл. 108 ГПК (отм.) Тези твърдения очертават и легитимацията на страните, като насрещни страни, разменили престации по сделка, чието сключване не е осъществено в предписаната от закона форма, поради порок на нотариалното удостоверяване, изключващ валидността му. Интересът от осъдителен иск следва от твърденията за реализирано от ищеца като изправна страна – продавач изпълнение чрез предаване на продаден недвижим имот по нищожна сделка и породено от него вземане за връщане на даденото при начална липса на основание. Страните са правоспособни и дееспособни лица, пререгистрирани по ЗТР търговци, като ответното дружество е действало с предходно фирмено наименование „Варна мотърс“ЕООД. Предявеният иск е допустим.