Решение № 2369 от 16.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2369 гр. София, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.ева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20221100512968 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г. Л. В. срещу решение № 10565/30.09.2022г. постановено по гр.д. № 5639/2022г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 46 състав, в частта, с което е уважени предявените „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД по реда на чл.422 от ГПК искове, както следва:

- с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 3666.54 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020г. относно топлоснабден имот - ап.3, находящ се в гр. София, ж.к. Дървеница, бл.****, ведно със законната лихва от 19.08.2021 г. до изплащане на вземането;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 545.63 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 05.08.2021г.,

- с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 24,33 лв. – цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от м. 10.2018г. до м. 04.2020г., ведно със законната лихва от 19.08.2021 г. до изплащане на вземането и за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №48216/2021г г. на СРС.

В жалбата се твърди, решението на първоинстанционният съд е неправилно и недопустимо, доколкото са били налице основания за спиране на производството на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК предвид наличие на друго гражданско дело по отрицателен установителен иск предявен от ответника за установяване недължимост на сумата за главница за цена на топлинна нерегия за процесния период. Моли решението в обжалваната 1 част да бъде отменено и исковете отхвърлени.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД чрез в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК подава писмен отговор, в който оспорва наведените във въззивната жалба оплаквания като неоснователни и счита решението за допустимо, правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно.

Решението в частта, с което са отхвърлени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД срещу Г. Л. В., като необжалвано от страните, е влязло в законна сила.

При проверка допустимостта на решението в обжалваната му част, настоящият състав счита следното:

При преценка допустимостта на обжалваното решение, настоящият съдебен състав, счита следното:

Недопустимо е решението, постановено при липса на някоя от изрично и изчерпателно предвидените в закона процесуални предпоставки или наличие на процесуална пречка за възникване или надлежно упражняване правото на иск. Една от изрично уредените процесуални пречки е в разпоредбата на чл.126 от ГПК, а именно – при наличие на две висящи дела между същите страни и за същото искане, като в случая по – късно заведеното се прекратява. От служебно извършената справка, се установява, че ответникът Г. Л. В. на 06.12.2021г. е подал искова молба срещу ищеца – „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД за установяване, че не дължи част от сумата от 3666.54 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020г. относно топлоснабден имот - ап.3, находящ се в гр. София, ж.к. Дървеница, бл.****, като иска е предявен като частичен и по което е образувано гр.д. № 69824/2021г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 27 състав и което действие е извършено непосредствено след като на 07.12.2021г. Л. В. е подал възражение по чл.414 от ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК издадена по ч.гр. дело №48216/2021г г. на СРС, 46 състав и чието вземане е предмет на исковото производство по обжалваното решение.

В заповедното производство е предвиден специален ред за защита на длъжника /чл.413, чл.414, чл.423 и чл.424 от ГПК/ и който ред изключва общия исков ред /чл.124 ал.1 от ГПК/при условие, че длъжника е уведомен по надлежен ред, че кредитора е заявил спорното /в случая/ материално право чрез връчване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК или заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК 2

/покана за доброволно изпълнение/.

При условие, че между страните е налице спорно материално право, всяка една от тях е имала пълна възможност за избор на процесуално поведение и средства заявяване и удовлетворяване на спорното право, съответно защита срещу нарушено такова.

След като кредитора е заявил правата си по съдебен ред чрез подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение и такава е издадена и връчена на длъжника – чл.410 от ГПК/ респ. покана за доброволно изпълнение – чл.417 от ГПК и допуснато незабавно изпълнение, то за длъжника липсва правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за същото вземане, тъй като защитата му вече е дефинирана по специалния процесуален ред. Следователно при паралелно упражнени от длъжника процесуални средства за защита, с идентичен предмет – 1. чрез възражение по чл.414 от ГПК и 2. чрез предявяване на отрицателен установителен иск в самостоятелен исков процес, при условие, че кредиторът е предявил положителен установителен иск по чл.422 от ГПК по отношение на който се прилага фикцията за датата на предявяване на иска /от датата на заявлението/ и доколкото предметът на положителния установителен иск обхваща и този на отрицателния установителен иск - спорното право, предмет на заповед за изпълнение, то за длъжника липсва правен интерес от отрицателния установителен иск, като производството по него подлежи на прекратяване. /в т. см. и определение № 278/19.05.2022г. на I т.о., ВКС/.

На следващо място, дори и при споделяне на становището, че е допустим предявения отрицателен установителен иск, предмет на гр.д. № гр.д. № 69824/2021г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 27 състав, то същия е заведен по – късно отколкото исковата молба по гр.д. № 5639/2022г. – на 19.08.2021г., поради което именно другото , по – късно заведеното дело подлежи на прекратяване, а и към настоящия момент е постановено определение № 38424/09.12.2021г. по гр.д. № 69824/2021г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 27 състав, с което производството по делото е прекратено и което определение е влязло в законна сила.

Следователно постановеното решение по исковете предявени от ищеца по реда на чл.422 от ГПК е допустимо.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Доколкото във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания срещу правилността на обжалваното решение, освен че е налице основание за спирането му до постановяване на решение по гр.д. № 69824/2021г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 27 състав, който спор въззивникът счита за преюдициален, а се установи, че цитираното дело е прекратено с влязло в сила определение, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269 изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението на други ненаведени основания и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции същото следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 изл.1 хип.1 от ГПК.

Разноски

С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл.273 вр. чл.78 ал.1 от ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски, за което е направено изрично искане и представен списък по чл.80 от ГПК, а именно – 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

3

Предвид разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 10565/30.09.2022г. постановено по гр.д. № 5639/2022г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 46 състав, в частта, с което по реда на чл.422 от ГПК е признато за установено спрямо Г. Л. В. с ЕГН: **********, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД с ЕИК 831609046, както следва:

- на правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата о т 3666,54 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020г. относно топлоснабден имот - ап.3, находящ се в гр. София, ж.к. Дървеница, бл.****, ведно със законната лихва от 19.08.2021 г. до изплащане на вземането;

-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 545,63 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 05.08.2021г.,

- на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 24,33 лв. – цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от м. 10.2018г. до м. 04.2020г., ведно със законната лихва от 19.08.2021 г. до изплащане на вземането, и за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №48216/2021г г. на СРС.

РЕШЕНИЕ № 10565/30.09.2022г. постановено по гр.д. № 5639/2022г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 46 състав, в останалата му част, като необжалвано е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА Г. Л. В. с ЕГН: **********, адрес: гр. София, жк Дървеница , бл. ****, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК 831609046 и седалище и адрес на управление:гр. София, ул. „Ястребец“№ 23Б на основание чл.273 вр. чл.78 ал.3 от ГПК разноските по в.гр.д. № 12968/2022г. по описа на Софийски градски съд в размер на 100,00 лв. /сто лева/.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на «ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ»ЕАД с ЕИК: 831609046 – «ТОПЛОСНАБДИТЕЛНА

АГЕНЦИЯ-ЕНЕРГИЕН СЕРВИЗ-НЕЛБО ИНЖЕНЕРИНГ»ЕООД.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5