Решение № 266896 от 09.12.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 09.12.2021г. Град София

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 30 състав

На деветнадесети ноември

Година

2021

В публичното заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА и секретар ДИАНА БОРИСОВА като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N308 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцът Н.С.К. излага в исковата молба, че на

04.04.2017г. ответникът Г.Л.Т. получил от него заем в размер на 30 000 лева, а на 28.07.2017г. - още 17 000 лв. На 28.07.2017г. пред свидетели страните възпроизвели устно сключването на договор за заем, на обща стойност от 47 000 лв., които заемополучателят се задължил да върне до 31.12.2020г. В изпълнение на договора, ответникът върнал на ищеца до края на 2019г. част от дължимата сума, а именно – 6 500 лв. Въпреки многократните обещания, до изтичането на срока по договора, ответникът не върнал остатъка от получения заем в размер на 40 500 лв. Ето защо, предявява иск за сумата от 40 500 лв., представляваща остатъка от дължимата сума по договора за заем, ведно със законната лихва от 31.12.2020г. до изплащане на вземането, която до 11.01.2021г. - датата на исковата молба, възлиза на 135, 01 лв.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава писмен отговор, в който оспорва исковата молба изцяло.

Оспорва процесните суми да са му предоставяни по силата на договор за заем.

Излага, че през 2017г. решил да се занимава с търговка дейност – внос и продажба на леки автомобили, заедно със свой приятел – Б.Б.. Тъй като и двамата не разполагали със средства за финансиране на дейността, Б.предложил ответника да осигури финансирането на дейността, а той да се заеме с фактическия внос и продажба на автомобилите, както и с търговското дружество, чрез което ще се осъществява дейността.

Братът на ответника – Ц.Л.Т. и техния общ приятел – ищеца К. - предложили да участват с необходимите средства, като се договорили, че печалбата на ответника от всеки внесен автомобил ще се дели между тях поравно.

Съвместната търговска дейност започнала през май 2017г. В изпълнение на договорките между страните ищецът К. осигурил сума в общ размер на 47 000лв. в периода май-октомври 2017г.

Тази сума, ведно с други средства, осигурени от брата на ответника, били предадени на Б.Б. на части, като общо за периода Т. предал на Б.сума в размер на 92 000лв., за което не е получавал документ, т.к. отношенията между страните били основани на приятелски начала. Цялата печалба от дейността, получена от ответника, в общ размер на 19 500 лв., била поделена между него, неговия брат и ищеца, съгласно договореното – по 6 500лв. за всеки.

След като в началото на

2019г. тримата осъзнали, че съвместната търговска дейност няма да се осъществява, след множество проведени разговори с Б.и неговия партньор от Швейцария Г. М., получили уверение, че инвестираната сума ще им бъде възстановена в кратки срокове. След като това не се случило, страните по делото и Ц.Т. заедно решили да подадат жалба до Софийска градска прокуратура, с която поискали да бъде образувано наказателно производство срещу лицата, въвели ги в заблуждение с цел набавяне на облага, срещу обещание за извършване на съвместна търговска дейност, изразяваща се в закупуване, внос и продажба на употребявани автомобили от Конфедерация Швейцария, от действията на които, са претърпели вреди. Жалбата била подадена от името на ответника и по нея към момента било образувано производство с пр. №43178/2020г. на СГП.

Въз основа на изложеното, оспорва да е получавал сумата от 47 000 лв. по договор за заем. Признава и не оспорва факта, че ищецът му е предал следните суми – на 27.07.2017г. сумата от 30 000лв, а на 28.07.2017г. - още 17 000лв. Поддържа, че предаването е осъществено за реализиране на търговски цели, в съответствие с постигнати договорки за извършване на съвместна търговска дейност. Освен това, оспорва предаването на сумите да е ставало в присъствието на свидетели и твърди, че получената от ищеца сума от 6 500лв. не представлява частично погасяване на дадена в заем парична сума, а представлява изплащане на печалба от съвместна търговска дейност.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.240 от ЗЗД за заплащане на сумата 40 500 лева - представляваща остатъка от предоставен на ответника заем, която той не е върнал, обективно съединен с иск по чл.86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забавата в размер на законната лихва от датата на падежа – 31.12.2020г. до датата на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Елементите от фактическия състав на договора за заем се установяват в разпоредбата на чл. 240, ал.

1 от ЗЗД. Видно е, че договорът за заем е реален договор, което означава, че елементите от фактическия му състав включват не само съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума, но и предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.

В производството по иск по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД доказателствената тежест да установи, че е дал заемните средства е върху ищеца, претендиращ връщането им. Трайна и непротиворечива е практиката на Върховния касационен съд че по иск с правно основание чл. 240 ЗЗД или иск за установяване на вземане, за което се твърди, че произтича от заемен договор, в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и на обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем. Установяването на първото обстоятелство не освобождава ищеца от задължението да установи второто, доколкото сумата може да е предадена на друго основание. Така - решение №

192/07.11.2014 г. по гр. д. № 2519/2014 г. на ВКС,

III г.о., решение №

524/28.12.2011 г. по гр. д. № 167/2011 г., на ВКС, ІV г.о., решение №

52/22.5.2009 г. по гр. д. № 695/2008 г. на ВКС,

I т.о., решение №

390/20.5.2010 г. по гр. д. № 134/2010 г. на ВКС,

IV г.о., решение №

837/13.12.2010 г. по гр. д. № 1727/2009 г. на ВКС,

IV г.о. и др.

С определение на съда от открито съдебно заседание, проведено на 18.06.2021г., с което е обявен окончателния доклад по делото, след поставянето на въпроси от съда по реда на чл.145 от ГПК, са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти – че на 04.04.2017г. ищецът е предал, а ответникът е получил сумата от 30 000 лева, а на 28.07.2017г. ищецът е предал, а ответникът получил сумата от 17 000 лв.

Следователно, страните не спорят по това, че сумата в общ размер на 47 000 лв. е предадена фактически от ищеца на ответника на два пъти – на посочените по-горе дати, но спорят по въпроса на какво основание е станало това. Ищецът твърди наличието на договор за заем между страните, съгласно който ответникът е поел задължението да върне заемната сума до 31.12.2020г. Ответникът оспорва тези твърдения и на свой ред твърди, че процесната сума е получил по силата на други правоотношения между страните, свързани с осъществяването на общо бизнес начинание по внос на леки автомобили от Швейцария.

Съдебната практика приема, че ограничението по чл. 164, ал. 1, т.

3 ГПК, изключващо свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лева не е приложимо когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености. В този случай, когато страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните. /в този смисъл Решение №546 от 23.07.2010 г. По гр.д. № 856/2009 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС /.

Страните не спорят за това, че между тях е било налице договорно отношение, поради което и съдът е допуснал разпит на свидетели за установяване на фактите, имащи отношение към определянето на действителната обща воля на страните.

При разпита на свидетеля Д.Н.К., син на ищеца, заявява, че познава лично лицето Г.Т.. Не знае какви отношения е имал с баща му, но е присъствал лично на предаването на суми пари – през април 2017г. на сумата от 30 000 лв., а на 28.07.2017г. – 17 000 лв. Заявява, че сумите са дадени в заем, защото лично е присъствал на предаването им. Не помни в какъв срок е обсъждано да се върнат парите. Лицето Б.Б. не познава, не му е известно баща му да е давал други суми в заем, не му е известно баща му да е викан за разпит в полицията във връзка с внос на автомобили.

При разпита в открито съдебно заседание свидетелят Б.А.Б.заявява, че познава лично ответника, а името на ищеца е чувал от него. В периода 2017 – 2019г. той и ответникът имали общо начинание, свързано с търговия с автомобили.

В началото започнали съвместна дейност с Г.Т., като и двамата участвали с пари.

Връзката с Швейцария се осъществявала от Б.чрез негов познат – Г. М.. Скоро след началото ответникът предложил да надградят това, което правят, като вложат повече средства. Б.се съгласил, като уговорката била – тъй като Б.бил връзката с М., той да получи 50% от евентуалната печалба, а останалите 50 % да се разпределят от Т., според уговорките му с лицата, осигурили финансирането на начинанието. Заявява, че от ответника знае, че сумите, впоследствие вложени в начинанието, са били осигурени от други две лица – ищеца К. и брата на ответника Ц.Т., когото свидетелят също познава. Не е наясно какви са били конкретните договорки между тях относно разпределението на печалбата – той държал само на неговите 50 % и не се е интересувал от начина, по който се разпределят останалите суми.

В началото дейността била успешна. Имало печалби, които са били разделени между Б.и ответника поравно, а от него знае, че неговата половина се е разпределяла между него и т.нар. инвеститори – брат му Ц. и ищеца, но заявява, че не помни конкретни суми. Дейността продължила около 2 години, когато през 2019г. М. започнал да не си вдига телефона и да не се появява на обичайните места, където преди това Б.го намирал чрез други лица, които също били в Швейцария. Свидетелят бил силно притеснен от ситуацията, влошили се отношенията му с Г., а доколкото знае – влошени били и отношенията на ответника с брат му. За да открият лицето М., решили да пуснат жалба в полицията. Жалбата била подадена от Г., образувано било досъдебно производство.

По делото е разпитан и свидетеля Ц.Л.Т. – брат на ответника. Същият заявява, че в началото на 2017г. ответникът и Б.започнали бизнес с автомобили. Свидетелят разполагал с някаква сума пари от продаден имот и след обмисляне, решил, че иска да се включи в бизнеса. Възможността била обсъдена на среща, на която присъствал и ищеца – свидетелят заявява, че тримата са били много близки. Срещата се провела в неговото жилище. Н. също разполагал със заделени пари и решил да участва. Уговорката била 50% от печалбата да е за Б., а другите 50% да се делят поравно между свидетеля и страните по делото. Започнали търговията – внос на автомобили и продажба в страната. Свидетелят и ищеца участвали само финансово, а самата дейност се осъществявала от ответника и Б..

Първоначалните печалби връщали обратно в бизнеса за купуване на следващи автомобили. Впоследствие единично си разделили печалба от общо 19 500лв. – по 6 500лв. за Н., Г. и Ц., след което обаче „нещата се затегнали“. Хората в Швейцария започнали да правят някакви проблеми. Нямало постъпления, парите „изчезнали“, всички си развалили отношенията и се карали много. Имало многократни срещи между участниците, като в крайна сметка било взето решение да се подаде жалба в полицията от Г. срещу Б., който също бил съгласен с това. На среща между Г., Ц. и Н., проведена в жилището на Н., заедно написали жалбата, като впоследствие Г. я подал от свое име. Никога не е била провеждана среща, на която да са присъствали и Н., и Б.– с тя свидетелят се е виждал поотделно. Свидетелят заявява, че лично не е присъствал на предаването на пари от ищеца на ответника, но знае, че пари са давани за общия им бизнес – търговия с коли.