Определение № 3243 от 23.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3243 гр. София, 23.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20251110148664 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „..........“ ЕООД, с която срещу Х. И.

А. са предявени установителен иск и осъдителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК с правно основание чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 05.05.2023 г. между него и ответника при спазване на изискванията на ЗПК е сключен договор за потребителски кредит, по който ищецът бил кредитор, а ответникът – длъжник. Размерът на сумата по кредита била 3 500 лв., а общото задължение по него възлизало на 5 649.49 лв. Ответникът Х.

И. А. закупила допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. След прибавяне на стойността на услугите, общият размер на задължението по потребителския кредит се увеличил до 9 849.49 лв. Ищецът претендира, че изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора, като извършил превод в размер на 3 500.00 лева по посочена от ответника в договора банкова сметка на 05.05.2023 г. От своя страна, Х. А. поела задължение да погасява предоставения потребителски кредит съгласно изготвения погасителен план, неразделна част от договора, което не изпълнила, тъй като направила само следните плащания – на 09.06.2023 г. 328.32 лева, на 10.07.2023 г.

– 329 лева, на 10.08.2023 г. – 329 лева, на 12.09.2023 г. – 330 лева, на 27.10.2023 г. – 333 лева и на 30.10.2023 г. – 6.5 лв. Ответницата изпаднала в забава и били начислени мораторни лихви. На 05.11.2024 г. ищецът обявил предсрочна изискуемост на задължението и от тази дата започнало да се начислява обезщетение за забава. Ищецът претендира да се установи съществуването на вземане за главницата по договора за потребителски кредит в размер 3 132.01 лв. и да се осъди ответникът да плати договорно възнаграждение в размер на 1 135.94 лв. за периода от 10.11.2023 г. до 05.11.2024 г., обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 247.71 лв. от 05.11.2024 г. до 29.01.2025 г., 534.11 лева – лихва за забава върху главницата от 11.09.2023 г. до 05.11.2024 г. и възнаграждение за закупените услуги – съотв. 1 166,41 лева за услугата „Фаст“ и 2 333.35 лв. за услугата „Флекси“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендира съдебни разноски.

Ответницата Х. А. чрез адв. Н., с пълномощно п о делото, в подадения в срок отговор на исковата молба твърди, че процесните вземания били погасени по давност.

Поддържа, че процесният договор съдържа неравноправни и като такива – нищожни 1 договорни клаузи. Изтъква, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като договорът не е изготвен по ясен и разбираем начин. В условия на евентуалност иска установяването на нищожност на целия договор, респ. на отделните договорни клаузи. Ответникът твърди още, че уговорената възнаградителна лихва е прекомерна и съотв. противоречи на добрите нрави, а поради това е нищожна. Ответникът твърди, че това влече нищожността на целия договор, евентуално единствено на клаузите за възнаградителна лихва. Според ответника възнаграждението за закупените услуги „Фаст“ и „Флекси“ заобикаля закона и съотв. е нищожно. Изтъква, че посоченият ГПР не включва всички изискуеми компоненти, включително и пакетът от допълнителни услуги. Моли съдът да отхвърли исковите претенции. Претендира съдебни разноски.

В тежест на ищеца е да докаже, че по силата на договора за потребителски кредит, сключен от разстояние, на ответницата е била предоставена сума в претендирания размер, че същият е усвоен от ответницата и за последната е възникнало задължение за връщане на претендираната сума, че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата съгласно уговореното с договора за кредит, дължимостта и размера на лихва за забава, че са уговорени и предоставени допълнителни услуги, за които ответницата валидно се е съгласила да заплати възнаграждение в съответните размери.

В тежест на ищеца е да докаже също, че сумата от 1 655.82 е била използвана за погасяване на съществуващи задължения на ответницата по процесния договор за кредит, както и че 10.00 лева от тази сума е била използвана за погасяване нс такси по Тарифа съгласно чл. 17.4 от общите условия към договора за потребителски кредит.

При установяване на твърденията на ищеца, в тежест на ответницата е да докаже положителния факт на плащането на претендираното вземане.

В тежест на ответницата е да докаже и фактите, които погасяват, изключват или унищожават отговорността й.

В тежест на всяка от страните е да докаже твърденията си, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Във връзка с възраженията на ответницата и доколкото последната има качеството потребител по смисъла на ЗЗП на страните следва да се укаже, че съдът следи служебно за нищожност на договора за потребителски кредит, въз основа на който ищецът извежда правата си, поради противоречието му с императивни норми на закона, заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави (съгласно ТР №1/27.04.2022 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ВКС, ОСГТК), а на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител. В тази връзка СЪДЪТ УКАЗВА на страните, че могат да депозират становищата си и по тези въпроси в първото по делото съдебно заседание.

Безспорен между страните е фактът на сключване на договора за потребителски кредит,

Писмените доказателства, представени от ищеца с исковата молба, следва да се приемат и да се приобщят към делото, тъй като са относими и необходими за разрешаването на спора.

По делото служебно е приложено ЧГД № 6261/2025 г. на СРС, 171 с-в.

Страните следва да се приканят към включването на спогодба или разрешаването на спора извънсъдебно чрез преговори и/или медиация.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора. Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства - отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл. 78, ал. 9 ГПК. Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

ПРИЕМА проект за доклад съобразно мотивната част на определението, като УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ищеца с исковата молба документи.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.04.2026 г. от 13:55 ч., за когато да се призоват страните.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

Препис от настоящото определение, в което се съдържа проект за доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3