Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 47 от 24.01.2023, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 438/2022
Вид
Решение № 47
Подписан
24.01.2023
В сила
24.01.2023
Състав
Дора Димитрова Михайлова, Росина Николаева Дончева, Георги Стоянов Мулешков

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 108 · Закон за собствеността
  • чл. 10, ал. 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 12, ал. 6 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.14, ал. 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 14, ал. 6 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 14, ал. 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.18ж, ал.1, пр.последно · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 33, ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 18ж, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. София, 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Г. Ст. Мулешков при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20221800500438 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 47 от 08.04.2022 г., постановено по гражданско дело № 363/2021 г. по описа на РС- Етрополе е признато за установено по отношение на Ц. Х. Х. от гр. С., че И. Г. Ц., Г. Ц. Х., Н.

Н. Ц., М. И. М. и Р. И. Г., всички от гр. Е., са собственици на недвижим имот с идентификатор ........... (номер по предходен план ...........), находящ се в землището на гр. Е., общ. Е., обл. С., местността „М. .“, начин на трайно ползване – нива, с площ от 2 254 кв. м., при граници/съседи: № ........... – нива стопанисвана от общината; № .........

– вътрешна река на държавна незаявена и № ......... – път III клас на държавна незаявена (Съгласно решение № 15 за възстановяване правото на собственост на земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр. Е./Г., ЕКАТТЕ.......... на О. с. п. з. гр. Е.е от .......... г., влязло в законна сила на 22. 05. 1997 г.), и е осъден да им предаде владението върху същия недвижим имот. Ц. Х. Х. е осъден да заплати на ищците разноски в размер на 791,00 лева.

1

Срещу постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника Ц. Х. Х., чрез упълномощения от него адв. Е. П., с доводи за неправилност, незаконосъобразност и вероятна недопустимост. Счита, че районният съд е игнорирал събраните по делото писмени и гласни доказателства и не ги е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност. Не разгледал показанията на св. Ц. Х., който е ползвател на имот от 8 дка, а от показанията на св. М. П. не ставало ясно кой имот касаят. Не било спорно наличие на съдебно решение на РС-Етрополе, потвърдено с Решение на Софийски окръжен съд по гр.д. № 990/2005 г. относно собствеността на имот от 0,600 дка – ливада, но РС-Етрополе игнорирал факта, че Ц. Х. притежава нива от 0,791 дка, находяща се в м. „М.“, имот № .......... по картата на землището, по отношение на която решението на ОСЗ, придружено със скица представлява титул за собственост. Същият имот, след възстановяването му в реални граници през 2006 г. е бил нанесен до имота на ищците, без да навлиза в него или да го засяга. Излага, че не е налице основание за уважаване на иска по чл. 108 ЗС, поради факта, че не е засегнал собствеността и границите на имота на ищците и не го владее. Излага, че първоинстанционният съд не е разграничил двата имота и нанесеният имот в непосредствена близост и с граница до имота на ищците е този от 0,791 дка, различен от този от 0,600 дка, предмет на делото по чл.14, ал. 4 ЗСПЗЗ от 2004 г. Позовава се на ТР № 1/1997 г. на ОСГК и на съдебна практика. По същество прави искане за обезсилване на постановеното решение, поради недопустимост на предявения иск, евентуално за неговата отмяна, поради незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. Релевирано е и възражение за придобивна даност.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите страни са депозирали отговор на въззивната жалба, чрез упълномощените от тях адвокати А. Г. и К. С. – Д., в който оспорват същата и молят обжалваното решение на районния съд, като правилно, законосъобразно, обосновано и постановено при спазване на материалноправните и процесуалноправните правила, да бъде потвърдено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните с оглед предмета на обжалване, приема за 2 установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че ищците са наследници на Х.Ц. Х., починал на 04.02.1990 г., видно от удостоверение за наследници изх. № ..../...... г., издадено от О. Е..

С решение № 15 от 29.07.1996 г. на ПК – гр. Е., по заявление вх.

№ 02989/28.02.1992 г. от Ц. Х. Ц., се възстановява правото на собственост на наследниците на Х.Ц. Х. в съществуващи стари реални граници на нива от 2,255 дка, пета категория, местност М., имот № ........... по картата на землището, при граници/съседи: № ........... – нива стопанисвана от общината; № ......... – вътрешна река на държавна незаявена и № ......... – път III клас на държавна незаявена. Към решението е приложена и скица № 772/09.08.1996 г., неразделна част от решението, което е влязло в сила на 21.05.1997 г.

С решение № 15-Д от 18.09.2006 г. на ОСЗГ- гр. Е. по заявление на Ц. Х. Ц., се възстановява правото на собственост на наследниците на Х. Ц. Д. в съществуващи стари реални граници на нива от 0,791 дка, пета категория, местност М., имот № .......... по картата на землището при граници /съседи № ........... – нива на насл. на Х.Ц. Х. и № ......... – вътрешна река на МОСВ. В решението е отбелязано, че с това решение се допълва и изменя решение № 15 от 29.07.1996 г. на ПК – гр. Е..

През 2007 г. Ц. Х. Ц. е дарил на Ц. Х. Х. нива с площ от 0,791 дка, в м. „М. 1“, която сделка е обективирана в нотариален акт за дарение № 97, том I, рег. № 1433, дело № 86/2007 г., на нотариус Р. Г., с район на действие Етрополски районен съд.

С решение от 17.11.2003 г., постановено по гр.д. № 857/2003 г. по описа на Софийски окръжен съд е отменено решение от 27.06.2003 г., постановено по гр.д. № 191/2003 г. на РС-Етрополе в частта, в която предявения от Ц. Х. Ц. против О. с. „З. и г.“, гр. Е. иск е отхвърлен и вместо това е признато за установено по отношение на ОСЗГ, гр. Е. правото на Ц. Х. Ц. като наследник на Х. Ц. Д. на възстановяване на собствеността върху ливада от 0,600 дка в м. „М.“, в землището на гр.

Е., при съседи: път, река, Х. Х.. Постановеното решение е окончателно.

С решение № 241 от 14.01.2004 г. на ОСЗ гр. Е. ,въз основа на 3 решението по горното дело, е възстановила правото на собственост на наследниците на Х. Ц. Д. в съществуващи стари реални граници върху имоти в девет пункта, между които в п. 9 и върху ливада от 0,600 дка, пета категория, находяща се в землището на гр. Е., м. „М.“, при граници: път, река, Х. Х..

С решение № 5/06.08.2004 г., постановено по гр.д. № 71/2004 г. по описа на РС-Етрополе е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения иск от Ц. Х. Ц. от гр. Е. против Ц. Х. Ц. и И.Х. Ц. от гр. Е., по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че наследодателят му Х. Ц. Д. към момента на включване в ТКЗС е бил собственик на ливада от 0,600 дка, находяща се в землището на гр. Е. /Г./ Софийска област, местността „М.“, пета категория, при съседи: път, река, Х. Х., сега представляваща част от имот № 34007 по картата на землището на гр. Е.. Решението е оставено в сила с решение от 07.03.2005 г., постановено по гр.д. № 990/2004 г. по описа на Софийски окръжен съд. С решение №730 от 18.05.2006 г., постановено по гр.д. № 1476/2005 г. по описа на ВКС е оставено в сила решение от 7.03.2005 г., постановено по гр.д. № 990/2004 г. по описа на СОС.

Приетата по делото съдебно-техническа експертиза дава заключение, че с решение № 15-Д/18.09.2006 г. на ОСЗ гр. Е. се възстановява правото на собственост на наследниците на Х. Ц. Д. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот нива от 0, 791 дка, м. „М. 1“, имот № .......... по картата на землището при съседи имот № ........... –нива на наследници на Х.Ц. Х., имот № ......... вътрешна река на МОСВ. С това решение е изменено Решение № 15/29.06.1996 г. и така възстановения имот на ответниците попада изцяло върху възстановения имот на ищците с Решение № 15/29.06.1996 г. След възстановяване на имота на праводателя на ответника се променят и границите на имота на ищците за сметка на имот № ........... нива на стопанисвано от общината, като площта почти се запазва и е в размер на 2,254 дка. След възстановяване на имота на праводателя на ответника се променят границите на имота на ищците и съседните такива, като имотите са възстановени в стари реални граници. Към експертизата вещото лице е изготвило комбинирана скица, на която с плътни линии е очертан имота на ищците при възстановяването му към 29.06.1996 г. по КВС, с пунктирани линии са 4 очертани границите на имотите при възстановяването им къМ.8.09.2006 г. на ищците и ответника и имот № ............ Площта на имота на ищците е 2,254 дка, а на ответника 0,791 дка. Номерата на имотите по КВС са съответно на ищците ..........., а на ответника ...........

От писмо на ОСЗ-Е. се установява, че през стопанските 2016/2017, 2017/2018, 2018/2019 и 2019/2020, имот № *** е ползван като т.н „бяло петно“, а за стопанските 2020/2021 и 2021/2022 години има сключени договори за наем между „Е.“ ООД и Р. И. Г., като наследник на Х.Ц. Х..

С оглед на така приетата за установено фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

На първо място неоснователни са наведените в жалбата възражения, че постановеното решение е недопустимо. Законът за собствеността и ползуването на земеделските земи регламентира реда за възстановяване на собствеността на гражданите върху земеделската земя. Законодателят е обусловил собствеността върху земеделските земи от факта на възстановяването им в реални граници. Решенията на общинските служби по земеделие

ОСЗ

/ОСЗГ,

ПК/ имат конститутивно действие, разпростиращо се както по отношение на обекта, така и по отношение на субектите на собствеността - т. е. от тях настъпва реституционният ефект. По своето естество решенията представляват индивидуални административни актове, постановени в едностранно безспорно производство, развиващо се между заявителя и ОСЗ, в което се преценява дали е налице право на възстановяване на собствеността.

Основанията на иска по чл. 108 ЗС и на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не са идентични, дори и да обхващат някои общи факти.

Основанието на иска по чл. 108 ЗС с предмет земеделска земя е принадлежността на правото на собственост към настоящия момент, обусловено от твърдяното придобивно основание и реализирано 5 възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Основанието на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е принадлежността на правото на собственост към момента на обобществяване на земята, като предпоставка за приключване на реституционната процедура по реда на ЗСПЗЗ в лицето именно на бившия собственик, респ. неговите наследници. Съобразно изложените твърдения в исковата молба, че процесният имот е предоставен под наем за стопанската 2020/2021 г. на Ц. Стоянов Х., който установил, че имотът се ползва от ответника към настоящия момент, дава основание на съдът да приеме, че предявеният иск е с правно основание чл. 108 от ЗС.

Въззивният съд, съобразно оплакванията за допуснати от районния съд нарушения на процесуалните правила във връзка с доклада по делото, е разпределил доказателствената тежест между страните за подлежащите на доказване факти. За да бъде уважен иск по чл. 108 ЗС, следва да са налице три кумулативни предпоставки ищецът да притежава право на собственост върху имота, предмет на иска; имотът да се намира във владение или държане на ответника; ответникът да владее или държи имота без основание.

Ищците се легитимират като собственици с решение № 15 от 29.07.1996 г. на ПК – гр. Е., по заявление вх.№ 02989/28.02.1992 г. от Ц. Х. Ц., с което се възстановява правото на собственост на наследниците на Х.Ц. Х. в съществуващи стари реални граници на нива от 2,255 дка, пета категория, местност М., имот № ........... по картата на землището, при граници/съседи: № ........... – нива стопанисвана от общината; № ......... – вътрешна река на държавна незаявена и № ......... – път III клас на държавна незаявена. Към решението е приложена и скица № 772/09.08.1996 г., неразделна част от решението, което е влязло в сила на 21.05.1997 г.

Ответникът се легитимира като собственик на нива с площ от 0,791 дка, в м. „М. 1“, пета категория, представляваща имот № .......... по КВС в землището на гр. Е. при граници и съседи: имот № ........... – нива на наследници на Х.Ц. Х. и имот № .........-вътрешна река на МОСВ, дарена му от Ц. Х. Ц., която сделка е обективирана в нотариален акт за дарение № 97, том I, рег. № 1433, дело № 86/2007 г., на Нотариус Р. Г., с район на действие Етрополски районен съд.