Решение № 856 от 11.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 856 гр. Варна, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Мариана Д. Дончева като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20233110102558 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени искове от З. Д. З., срещу В. ф. 28 *** гр.Варна, с правно основание чл.194, ал.3 във вр. с чл.214, ал.1, т.3 от ЗОВСРБ, да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 64 444.80лв., която представлява дължимо обезщетение за полагане на труд повече от нормативно определения при даване на дежурства, некомпенсиран с почивка (изпълнение на възложени задължения извън установеното служебно време) за периода 01.10.1996г. - 13.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се, че ищецът е бил в служебно правоотношение за периода от 25.07.1996г. до 13.09.2019г., въз основа на Договор за кадрова военна служба № 1136/25.07.1996г. и е служил във В. ф. /поделение/ 26*** – гр.Айтос на длъжност Командир на взвод и считано от 01.10.1996г. е бил преназначен във В. ф. 28*** на длъжност Командир на рота. С допълнително споразумение №799 - 1В97/27.10.2004г., сключено с Началник на поделение 34*** – гр.Варна към договор за военна служба № 1136 от 25.07.1996г. е бил удължен срокът на договора за военна служба с 3 години, като с последващо такова Допълнително споразумение №799 - 1В97/27.10.2004г., сключено с Началник на поделение 34*** – гр.Варна към договор за военна служба № 1136 от 25.07.1996г. е бил удължен срокът на договора за военна служба с 3 години, като с последващо такова Допълнително споразумение № 1019 1134/30.07.2007г., отново сключено с Началник на поделение 34*** – гр.Варна, срокът на договора за кадрова военна служба е удължен с още 3 години - до 22.08.2010г. В изпълнение на чл.134а, във връзка с параграф 139, ал.1 от 1 преходните и заключителните разпоредба на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) като заварен на военна служба военнослужещ при влизане в сила на закона, на 30.04.2010г. в град Варна, ищецът е сключил нов Договор за военна служба № 32/20.05.2010г. на длъжност „старши направленец" във В. ф. (поделение) 28***, изискваща военно звание „капитан - лейтенант", на която е назначен на 01.08.2009г. със Заповед №К - 24/30.07.2009г. на Началника на ЦП на ВМС. Срокът на договора е удължен с две години, считано от 28.10.2020г. с Допълнително споразумение №1359/12.03.2018г. Със Заповед на Министъра на отбраната №KB - 421/24.07.2019г. гр.София и с Вх.№ РР - 02 - 1089/07.08.2019 г. на поделение 28***, договорът на З. е прекратен на основание чл.146, т.2, чл.161, т.2 и чл.162, т.1 от ЗОВСРБ - по взаимно съгласие на страните, изразено с подаден рапорт, а със Заповед на командира на В. ф. 28*** - Варна от 10.09.2019г. с№ JIC-01-23 е бил отчислен от списъчния състав на В. ф. 28***, считано от 13.09.2019г.

Сочи, че според чл.194, ал.6 от ЗОВСРБ времето за почивка на военнослужещите не се включва в продължителността на служебното време.

Относно реда за разпределяне на служебното време и за неговото отчитане извън нормалната продължителност ал.7 препраща към акт на Министъра на отбраната. Редът за полагане на дежурствата и тяхната продължителност са уредени в чл.195 от ЗОВСРБ, съгласно който военнослужещите могат да бъдат назначавани за носене на дежурства при условия и по ред, определени с уставите на въоръжените сили и с други нормативни и административни актове, издадени от министъра на отбраната, като максималната продължителност на дежурството не може да превишава 24 часа, а общо за един месец -168 часа, а времето за дежурство е служебно време. В чл.214, ал.1, т.3 от ЗОВСРБ е уредено на военнослужещите да се изплащат допълнителни възнаграждения за изпълнение на възложени задължения извън установеното служебно време. Доколкото за реда за отчитане и заплащане на положения труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка - такъв над установеното служебно време, разпоредбата на чл.194, ал.3, във вр. с чл.214, ал.1, т.3 от ЗОВСРБ препраща към акт на Министъра на отбраната, то за процесния период такъв са Заповед №ОХ-313/08.05.2001г. и Заповед №296/19.05.2011г. на Министъра на отбраната относно реда за разпределяне на служебното време на кадровите военнослужещи и отчитане на положения извънреден труд, уреждащ реда за отчитане и заплащане на положения извънреден труд от кадровите военнослужещи. Нарушавайки законовата уредба относно полагането на дежурства и нормалната продължителност на работното време, както и полагането на труд над нормативно определения както още от началото на 1996 г., така и след Заповедите на Министъра на отбраната на Р България с № № 296/19.05.2011г. и ОХ - 313/08.05.2001г., и цитираните погоре норми, със свои Заповеди, относно организацията на служебното време на военнослужещите при носене на дежурства за периода 1996г. - 2019г., Командирът на В. ф. 28*** - гр.Варна е организирал разпределението и отчитането на служебното време по начин, по който при изпълнение на дежурство, в резултат на некомпенсиране с почивка на увеличената продължителност на служебното време, се превишава законно установената месечна продължителност, без да се заплаща възнаграждение за труд над 2 установеното служебно време. Освен писмените годишни заповеди, през периода на иска, въз основа на заповеди на Командира на В. ф. 28*** - гр.

Варна през периода 1996г.-2019г., военнослужещите, които ще застъпват в 24часово дежурство, са били задължавани да се явяват поне с час и половина порано. Така, въз основа на заповеди на Командира на ВФ, продължителността на едно дежурство се увеличава незаконосъобразно. Въпреки това, военнослужещите стриктно са изпълнявали дори и устните заповеди, тъй като това е тяхно задължение, съобразно устройствените актове в Българската армия, а неизпълнението на заповед на началника е престъпление по Наказателния кодекс. Това време обаче също не е компенсирано с почивка и не е изплатено обезщетение за положен труд над нормативно определения (за изпълнение на възложени задължения извън установеното служебно време).

За изпълняваната от ищеца длъжност „Командир на рота", както и след сключването на нов договор за военна служба през 2010г., когато е заел длъжността „старши направленец" във В. ф. 28***-гр.Варна, полагането на дежурство не е основно задължение, т.е. не е бил щатен дежурен. В такъв случай, съгласно Заповед №296/19.05.2011г. на Министъра на отбраната относно реда за разпределяне на служебното време на кадровите военнослужещи и отчитане на положения извънреден труд, отчитането на продължителността на служебното време се извършва сумарно за всеки отделен месец. За периода от месец октомври 1996г. до месец април 2010г., включително и за периода, обхващащ последващия договор за военна служба от м.април 2010г. до прекратяването на същия през м.септември 2019г., ежемесечно, в резултат на положените от доверителя ни дежурства и некомпенсирането им с почивка, ищецът е превишавал месечната продължителност на служебното време с посочените подробно по-долу брой часове за всеки месец, без за това да бъде компенсиран с почивки, като дори и след прекратяването на служебното правоотношение не му е заплатено и полагащото му се обезщетение за положен труд над нормативно определения (за изпълнение на възложени задължения извън установеното служебно време, некомпенсиран с почивка) за съответния период. Тъй като по отношение на начините на изчисление на размера на паричното обезщетение в случаите на некомпенсиране с почивки приложение намира Наредбата за определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на кадровите военнослужещи, то в съответствие с чл.4, т.4 от същата, дължимата сума за всеки от долупосочените периоди следва да бъде завишена с 20 на сто, като съгласно Постановление №74/23.03.2001г. за приемане на Наредба за определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на кадровите военнослужещи, размерът на възнаграждението се изплаща в увеличен размер, както следва:

1.С увеличение 20 на сто - при полагане на извънреден труд в работни дни

2.С увеличение 40 на сто - при полагане на извънреден труд в почивни дни

3.С увеличение 80 на сто - при полагане на извънреден труд в дни на официални празници

4.С увеличение 20 на сто - при полагане на извънреден труд при сумирано отчитане на работното време.

3

Сочи се, че в случая не се касае за положен извънреден труд, а такъв, положен в повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка, вземането за което възниква от датата на прекратяване на служебното правоотношение. От този момент то става изискуемо и военнослужещият може да упражни правото си на иск. От същия момент започва да тече тригодишната погасителна давност по чл.358 ал.1, т.3, във връзка с ал.2, т.2 от КТ. Уточнява, че преценката в случая относно течението на давностните срокове включва и периода на обявеното извънредно положение през 2020г., поради което следва да се вземе предвид, че спрелите да текат на 13.03.2020г. давностни срокове започват отново да текат считано от 21.05.2020г., като са спрели да текат за период от общо 69 дни. Поради това вземанията на З. следва да се погасят при посочената 3 - годишна погасителна давност на 21.11.2022г.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. В него се сочи, че искът е неоснователен и недоказан.

Твърди, че тригодишният давностен срок за предявяване на иска по чл.358, ал.1 т.3 във връзка с ал.2, т.2 от КТ е изтекъл на 13.09.2022г., а позоваването на обявеното извънредно положение с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците /обн. в ДВ, бр. 28 от 24.03.2020г., загл. изм. с ДВ, бр. 44 от 13.05.2020г./ е неоснователно, тъй като ищеца е можел да упражни правото си на иск при спазване на въведените противоепидемични мерки.

Сочи, че ищецът основава исковата си претенция на неразбиране и смесване на понятията служебно време и извънреден труд. След изясняване на понятията, счита, че липсват доказателства както за положен от ищеца за процесния период извънреден труд, така и за наличие на служебно време над нормалната продължителност в изпълнение на служебните си задължения.

Посочва, че съществуват два вида служебно време:

1.служебно време при изпълнение на преките функционалните задължения - т.е. по чл.203 ЗОВСРБ, съответно глава VII, раздел I от ПКВС.

2. служебно време за носене на дежурства - т.е. по чл.204 ЗОВСРБ, съответно глава VII, раздел II от ПКВС.

Служебното време при изпълнение на преките функционални задължения, може да бъде с „нормална продължителност" ( т.е. 8 часа) или „с увеличена продължителност" (т.е. от 8 до 12 часа). Т.е. общата продължителност на служебното време на кадровия военнослужещ не трябва да надвишава 12 часа в денонощие. 12-те часа кореспондират и с т. 4.2 от МЗ ОХ-313 - "При носене на 24 - часови дежурства от кадрови военнослужещи служебното време да се зачита в размер по 12 часа за всеки от дните, през които се носи дежурството независимо от разпределението му по часове в тези дни". Следващата алинея 3 от същия чл.203 указва, че при удължаване служебното време над 12 часа в денонощие, също се отдава писмена заповед на командира, издадена при условия, определени в ПКВС. В тези случаи на кадровия военнослужещ се заплаща възнаграждение за извънреден труд в размер, определен от Министерския съвет. Размерът на това възнаграждение е в "Наредба за определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на 4 кадровите военнослужещи", (Приета с ПМС № 74 от 23.03.2001 г., обн., ДВ, бр. 31 от 30.03.2001 г., в сила от 30.03.2001 г., изм., бр. 118 от 20.12.2002 г., в сила от 1.01.2003 г.) Или служебното време над 12-я час, във връзка с дейности при изпълнение на преките функционалните задължения се заплаща като извънреден труд, като за всеки час се полага заплащане на извънреден труд. Втория вид служебното време - когато военнослужещите са назначени за носене на дежурства - т.е. по чл.204 ЗОВСРБ, съответно глава VII, раздел II от ПКВС. Законово установено е дежурството да е с продължителност от 24 часа, а денонощието не може да има повече от 24 часа - т.е. няма как да има извънреден труд време по време на дежурство. Сочи се, че в изпълнение на чл.204, ал.4 ЗОВСРБ на ищеца е заплатено възнаграждение за 4 часа до 12-я час, когато е бил в режим на дежурство.