Решение № 193 от 18.02.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Русе, 18.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Борянка Г. Тончева като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20214520104332 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от АВСИНЖЕНЕРИНГ- Н ООД против ЕКОНТ ЕКСПРЕС ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД с цена 10 114.65 лева, за обезщетяване на причинени от ответното дружество вреди при ползването на отдаден под наем имот по силата на договор за наем от 01.03.2017 год., изразяващи се в компрометирана ПВС дограма до степен за подмяна, ведно със законна лихва върху главницата, считано от завеждането на исковата молба до окончателното им заплащане. Претендират се разноски.

В законовоопределения срок ответникът е дал писмен отговор, оспорва иска, прави възражения за недължимост на претендираната сума, тъй като облепването на дограмата с фолио със син цвят е извършено още към момента на сключване на договора за наем през 2013 год. със знанието и съгласието на наемодателя. На следващо място възразява, че свалянето на фолиото е извършено по настояване на наемодателя, въпреки възраженията на пренаемателя, че при престой на фолиото повече от осем години е вероятно да настъпят увреждания на дограмата. Възразява също, че уврежданията не са настъпили по вина на ответното дружество, а в условията на евентуалност- че увреждането не е от характер, предполагащ цялостна подмяна на дограмата.

Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства и гласни доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

1

Страните не спорят, че на 01.03.2017 г. Са сключили договор за наем, въз основа на който ищецът предал на ответника за временно възмездно ползване за универсални и неуниверсални пощенски услуги следния свой недвижим имот, находящ се в гр. я на ул. Д.Б.

№ 20, представляващ реално обособена част от партерен етаж на осеметажна сграда, построена в урегулиран поземлен имот № I (първи) в квартал 35 по плана на гр. я, целият с площ 154.03 (сто петдесет и четири цяло и три стотни) квадратни метра, при граници на имота: изток- жилищна сграда; запад- улица и имот пл.№ 2324; север- ул. Д. Б. и юг- ул. Е*, представляваща: помещение с обща квадратура 154,03 кв. метра, заедно с отстъпено право на строеж върху държавен терен, ведно с 1,547 % (едно цяло петстотин четиридесет и седем процента ) идеални части от общите части на сградата.

Договорът е сключен за срок от една година, като в т. 3 от раздел VIII- Допълнителни условия страните са уговорили, че след изтичане срока на договора, същият може да бъде подновен чрез предоговаряне на условията, или ако нито една от страните по него не изяви писмено желание за прекратяването му най- късно 30 календарни дни преди изтичане на договорения срок, договорът се счита за подновен със същият срок и договорени условия.

Ответникът държи имота от 15.02.2013 г. по силата на договор за наем от същата дата, като към този момент му е и предаден имота с приемо - предавателен протокол, в който е отразено състоянието на същия, и е приет без възражения от наемателя.

Сключването на нов договор за наем от 01.03.2017 г. е наложено поради факта на преобразуване на наемодателя по договора ДИОСПОЛИС ЕООД чрез вливане в АВС ИНЖЕНЕРИНГ - Н ООД.

На 18.06.2020 г. наемателят е отправил предизвестие за прекратяване на наемното правоотношение. На 04.08.2020 г. при приемане на имота от наемодателя е съставен приемо- предавателен протокол, подписан от представители и на двете страни, в който е отразено, че ПВЦ дограмата е без фолио, със забележки. На 10.08.2020 год. е отправена покана от наемодателя наемателят да изпълни задължението си по договора да предаде имота в състоянието, в което той се е намирал към датата на сключване на договора.

Предоставен му е 30 - дневен срок да отстрани констатираните дефекти, а именно да подмени фолиото по ПВЦ дограмата с такова в същия цвят (червен).

С л е д проведена кореспонденция по имейли, на 09.09.2020 г. наемодателят е уведомен, че след направено проучване търговският партньор на наемателя, който е пренаел обекта, е стигнал до извод, че не може да бъде възстановена дограмата във вида, в който е била през 2013 г., тъй като е са минали 8 години и фолиото, с което е била брандирана, не може да бъде отстранено напълно и без да настъпят поражения върху дограмата. Данни за това изнесе и свидетелят С.С., който е бил управител на дружеството- пренаемател през 2020 г. Ответното дружество предлага на ищцовото да организира ремонт на дограмата като избере начин и фирма, която да извърши това и впоследствие изпрати фактурата за извършеното плащане за осребряване от страна на ЕКОНТ ЕКСПРЕС ЕООД. В резултат на отправеното предложение АВС ИНЖЕНЕРИНГ- Н ООД прави свое проучване относно отстраняване на фолиото и привеждане на дограмата в първоначалния вид, но му е 2 отговорено, че констатираните дефекти не могат да бъдат отстранени по друг начин , освен чрез подмяна на цялата дограма. Поискана е оферта и е предоставена такава от Брилянт и форте - 89 ООД на стойност 8428.87 лева без ДДС, като видът на предложената дограма за подмяна е съобразен с поставената на обекта и е предложен аналог. Тази оферта ищецът изпратил на ответника.

След проведени разговори ищецът предложил да извърши ремонта, като свидетелят С. успял да намери човек, който да боядиса дограмата. Той направил много опити да намери хора, които да решат възникналия проблем, но поради конфликтния характер на управителя на АВС ИНЖЕНЕРИНГ- Н ООД никой в я не искал да се ангажира да работи на негов обект. След извършване на боядисването, на 04.03.2021 г., наемодателят установил, че състоянието на дограмата след ремонта е същото, дори по – лошо според него. С писмо от 08.03.2021 г. поканил ищеца да изпрати свой представител за изготвяне на приемопредавателен протокол, в който да бъде отразено състоянието на имота след ремонта. На същата дата е съставен приемо- предавателен протокол, според който са предадени 6 комплекта ключове за наетия имот от наемателя на наемодателя.

Последвала е кореспонденция между страните като ищецът претендирал да му се заплати изработването на нова дограма, а ответникът е отговорил, че не дължи такова плащане, като се е позовал на чл. 2 от приемо- предавателния протокол от 04.08.2020 г., в който е отбелязано, че приемащата страна приема предаденото от предаващата страна без възражения по отношение на количество и качество.

За целите на настоящото производство и изясняване на спортното право по искане на ищеца е назначена съдебно- техническа и оценителна експертиза, според която процесната дограма преди брандирането й посредством облепяне с фолио, е била червена, като този цвят е представлявал фабрично залепено червено фолио върху бели ПВЦ профили. В процеса на премахване на брандиращото фолио основата от червено фолио на места също е била отлепена, а на места наранена и надраскана. Понастоящем за облепване на профилите на дограма с цвят по желание на клиента се ползва полимерно Cast ПВЦ фолио. Трайността на такъв вид фолио е 10 години на открито за черен и бял цвят, а за останалите цветове е 7 години. Вероятността горният слой фолио да се отстрани, без да се отлепи фабрично положеният слой фолио е малка, предвид технологичните им срокове на годност. Вещото лице е стигнало до извода, че изборът да се боядиса дограмата, вместо да се отлепят и двете фолиа- червеното и брандиращото е бил грешен и необратим за корекция. Това обаче е станало със знанието и съгласието на ищеца, който не е успял да намери хора, които да извършат ремонта за сметка на ответника, каквото е било предложението на наемателя. Той е настоявал да му се заплати изцяло нова дограма, което е принудило пренаемателя да търси алтернативен вариант за решаване на възникналия проблем, като това действие е било съгласувано с наемодателя. Понастоящем получените увреждания не е възможно да се отстранят. Стойността на описаните в исковата молба щети е 8637.75 лева. Според експертизата е налице увреждане, изразяващо се в лош, неестетичен външен вид, като функционалната пригодност на дограмата не е нарушена.

3

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:

С претенцията си ищецът се стреми да ангажира договорната отговорност на своя бивш наемател за заплащане на обезщетение, за вреди, причинени при ползването на отдаден под наем имот и непредаването му в съответствие с изискванията на наемодателя, както и в установените с договора за наем уговорки. Настоящият състав счита, че с оглед установените в рамките на проведеното доказване факти по делото не са налице предпоставки за присъждане на подобно обезщетение, имащо за източник неизпълнение на облигационното задължение на наемателя да върне държането върху отдадения му под наем недвижим имот, като той бъде в състоянието, в което му е бил предаден след сключването на наемния договор. Без всякакво съмнение по развилия се правен спор се установява, че спорещите страни са встъпили в наемно правоотношение. Този пораждащ обсъжданото правоотношение юридически факт е наемен договор от 2013 г., респективно 2017 г., когато е сключен договор с дружеството- ищец. По силата на този наемен договор ищецът е предал за временно и възмездно ползване упоменатия в исковата молба недвижим имот, намиращ се в гр. я, като към момента на предаването състоянието на същия е било индивидуализирано в нарочно изготвен между страните двустранен протокол.

Съществуването на така създаденото наемно правоотношение е продължило до месец юли 2020 г., когато е било прекратено по волята на наемателя, като това е станало по уредения в договора за наем способ, а именно чрез предварително отправено едностранно едномесечно предизвестие. Считано от настъпване на този юридически факт за наемателя се поражда специфично договорно задължение, чието изпълнение независимо това, че облигационната връзка вече е била прекратена, почива именно на нея. Тоест касае се за задължение, което следва пряко от договорната обвързаност на страните, а неговото неизпълнение създава за кредитора му възможност да търси обезщетение за понесените през време на неизпълнението вреди от имуществен характер. Това задължение е намерило законодателна опора в нормата на чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, където е предвидено, че наемателят е длъжен да върне вещта, че дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползуването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. Наемателят дължи обезщетение и за вредите, причинени от лица от неговото домакинство или от неговите пренаематели. До доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние. Съгласно ангажирания по делото договор, то е възприето и от страните, като същите са се уговорили, че след изтичане срока на договора наемателят е длъжен да предаде наетия обект в състояние, което е не по- лошо от състоянието, в което го е приел, като се отчита и обикновеното овехтяване на обекта. Следователно изпълнението на задължението на наемателя за връщане на имота е да го предаде на наемодателя в състояние не по- лошо от това, в което го е приел /при отчитане на обичайното му овехтяване/. От доказателствата по делото еднопосочно се установява, че при предложеното от наемателя 4 връщане на наетото помещение на 04.08.2020 г. е вписано в приемо- предавателния протокол че ПВЦ дограмата е без фолио и със забележки. На лист 13 от делото се намира покана от ищеца до ответника, в която той изразява желание да бъде подменено фолиото по дограмата с такова в червен цвят и имотът да бъде предаден във вида, в който е приет.

Следва да се отбележи, че липсва протокол от 2017 год. относно вида, в който е бил имотът след няколкогодишното му ползване от същия наемател, но по договор с ДИОСПОЛИС ЕООД, поради което не е ясно какво точно е било състоянието на дограмата, но предвид факта, че страните не спорят, че тя е била брандирана още през 2013 г., съдът намира, че ответникът е приел обекта в този вид. В този вид той дължи и връщането му.