Решение № 10193 от 01.06.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10193 гр. София, 01.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Г. К. КАЦАРОВ Гражданско дело №

20241110160364 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „Т.“ ЕАД твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че съгласно чл. 150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни общи условия. Излага, че ответниците не били упражнили правата си по чл. 150 ал.3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила ОУ.

Поддържа, че съгласно действащите общи условия купувачите били длъжни да заплащат дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на Продавача, като дружеството начислявало обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди, че ответниците били използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не били погасили задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове.

Въз основа на изложеното е направено искане да бъде признато за установено, че ответниците дължат на „Т.“ ЕАД следните суми: 2 321, 53 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.03.2022 г., ведно със законната лихва от 31.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 403,67 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 16.10.2023 г.; 61, 36 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2020 г. до м.03.2022 г., ведно със законната лихва от 31.10.2023 г. до окончателно изплащане на вземането и 14, 30 лева мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 16.10.2023 г., в условията на разделна отговорност при квоти както следва:

Ответникът О. Г. Р. – 1/3 или сумата от 773, 84 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.03.2022 г., ведно със законната лихва от 31.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 134,56 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 16.10.2023 г.; 20,45 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2020 г. до м.03.2022 г., ведно със законната лихва от 31.10.2023 г. до окончателно изплащане на вземането и 4,77 лева 1 мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 16.10.2023 г.,

Ответницата Е. Г. Р. – 1/3 или сумата от 773,84 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.03.2022 г., ведно със законната лихва от 31.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 134,56 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 16.10.2023 г.; 20,45 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2020 г. до м.03.2022 г., ведно със законната лихва от 31.10.2023 г. до окончателно изплащане на вземането и 4,77 лева мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 16.10.2023 г.,

Ответникът Г. В. Р. - 1/3 или сумата от 773,84 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.03.2022 г., ведно със законната лихва от 31.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 134,56 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 16.10.2023 г.; 20,45 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2020 г. до м.03.2022 г., ведно със законната лихва от 31.10.2023 г. до окончателно изплащане на вземането и 4 , 7 7 лева мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 16.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.11.2023 г. по ч.гр.д. 60198/2023 г. по описа на СРС, 175-ти състав.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Е. Г. Р.. Не оспорва, че ищецът е доставил ТЕ на претендираната стойност. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва да е потребител на ТЕ, респ. наличието на облигационни отношения между страните. Доколкото задълженията са фактурирани на името на Г. Р., счита, че облигационни отношения са възникнали с него. Оспорва изпадането в забава. Счита, че сумите за дялово разпределение са дължими на фирмата, която го е извършила. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от О. Г. Р.. Не оспорва, че ищецът е доставил ТЕ на претендираната стойност. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва да е потребител на ТЕ, в това число и да е собственик или ползвател на имота. Оспорва изпадането в забава. Счита, че сумите за дялово разпределение са дължими на фирмата, която го е извършила. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Г. В. Р..

Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва да е потребител на ТЕ, в това число и да е собственик или ползвател на имота. Оспорва изпадането в забава. Счита, че сумите за дялово разпределение са дължими на фирмата, която го е извършила. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

С определение № 7402/12.02.2025 г. е конституирано по делото „Далсия“ ООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга. С оглед възражението на ответниците за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже факти и обстоятелства, с които законът свързва спирането или прекъсването на давността.

Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за 2 безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата, че ищецът е доставил през процесния период топлинна енергия до имота в претендираното количество и на посочената в исковата молба стойност, както и че размерът на мораторните лихви е изчислен математически правилно.

Спорът в настоящото производство се концентира върху въпроса за наличието на облигационно правоотношение между страните, легитимацията на ищеца да претендира цена на услугата дялово разпределение, изпадането на ответниците в забава и възражението за изтекла погасителна давност. В тази насока съдът намира следното.

По отношение дължимостта на главницата за доставена топлинна енергия до процесния имот.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия.

В настоящия случай от приетия по делото Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ с рег. № 167/03.05.1989 г. се установява, че Г. В. Р. и О.

Г. Р. са придобили ап. 132, намиращ се в гр. София, район „О.К. 1“, бл. 2-10, вх. Д, ет. 5. С Договор за дарение на недвижим имот, съдържащ се в Нотариален акт № 40,том VI, рег. № 3627, нотариално дело № 30/2022 г., съставен от нотариус с рег. № 040 с район на действие СРС прехвърлителите Г. Р. и О. Р. даряват на Е. Р. 11/12 идеални части от самостоятелен обект с идентификатор *** и с административен адрес: гр. София, район „О.К. 1“, бл. 2-10, вх. Д, ет. 5, ап. 132. Процесният период е 01.05.2020 г. – 31.03.2022 г. За периода 01.05.2020 г. – 27.03.2022 г. собственици на топлоснабдения имот са били Г. В. Р. и О. Г. Р. при квоти в съсобствеността от по ½ идеални части. За периода 28.03.2022 г.

31.03.2022 г. като трети съсобственик в съсобствеността се явява Е. Г. Р. с квота от 11/12 идеални части.

Неоснователно се явява възражението, че отговорност за задължението следвало да носи изцяло ответникът Г. В. Р., тъй като ищцовото дружество било открило партидата за процесния имот на името на него. Доколкото в хипотезата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, страни по облигационното правоотношение са всички съсобственици на топлоснабдения имот, независимо от това на чие име е открита партидата. В този случай откриването на партида има единствено счетоводно значение.

На следващо място, както беше посочено по-горе, доставката на топлинна енергия за процесния имот и период в посоченото количество и на претендираната стойност е безспорно между страните. Освен безспорния му характер, това обстоятелство се установява по категоричен начин от представените от третото лице – помагач с негова молба с вх. № 136875/16.04.2025 г. индивидуални справки за дялово разпределение, както и от приложените към исковата молба съобщения към: Обща фактура № 1013891835/31.07.2021 г. за отоплителен период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. и обща фактура № 1019204369/31.07.2022 г. за отоплителен период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. С оглед на това, цената на доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.03.2022 г. за главницата е в размер на 2 321, 53 лева, от която Г. В. Р. и О. Г. Р. дължат по ½ за периода от 01.05.2020 г. до 27.03.2022 г., а Е. Г. Р.а – Христова дължи за периода 28.03.2022 г. – 31.03.2022 г. 11/12 част.

Тъй като съдът е обвързан от диспозитивното начало и по отношение на квотите в 3 съсобствеността, следва да се води от посочената 1/3 квота в дълга за всеки един от ответниците.

Частично основателно се явява възражението на ответниците Г. В. Р. и О. Г. Р. за настъпила погасителна давност по отношение на техните задължения за главницата. При действието на общите условия от 27.06.2016г. давността за всяко месечно задължение започва да тече с изтичане на 45-дневния срок за плащане считано от края на месеца, за който се отнася. Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

Заявлението за издаване заповед за изпълнение е подадено на 31.10.2023 г. При прилагане на горните правила вземанията за периода 01.05.2020 г. – 31.08.2020 г. са погасени по давност. Вземането за месец септември 2020 г. е възникнало на 01.10.2020 г. и е станало изискуемо на 15.11.2020 г. с изтичане на 45-дневния срок за плащане. Погасената по давност сума е в общ размер на 161, 73 лв.