Решение № 115 от 21.03.2025, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. гр. ***, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо В. Първанов при участието на секретаря Ваня Б. Дакова като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело № 20244440100454 по описа за 2024 година

В ЧРСъд е постъпила искова молба от И. Н. П. с ЕГН **********, с адр. за призоваване: *** чрез адв. И. В.-ПЛАК, служебен адрес: гр. *** против: И. П. И., ЕГН **********, с адрес гр.

***, ул. *** и Т. Д. И. с ЕГН **********, с адрес град ***, ул. *** .

Твърди се в исковата молба, че негови родители са ***. Към настоящия момент и двамата са покойници. Техни наследници са той и брат му *** Н. П. с адрес: село *** Баща им *** през *** година придобил чрез покупко-продажба недвижим имот, а именно: дворно място, парцел-VII, кв.*** по плана на *** на град ***, с къща и сайван, за което бил съставен нотариален акт № *** година по описа на РС-*** ***, при съседи ***, сега ***, с неуредени регулачни сметки.

Заедно със съпругата си живеят в село ***. Имотът, който заедно с брат ми сме придобили по силата на закона за наследството, посещават няколко пъти в годината. През месец октомври 2022 година от съседи от град *** узнали, че непознати за тях хора започнали изкопни дейности. Извършл проверка на място и установил, че в действителност се извършват ремонтни дейности. При проверка в институциите установил, че И. П. И. и Т. Д.

И. са обявени за собственици на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор № ***. в кв. ***, № по предходен план ***, парцел *** с адрес град ***, ул.

***, за което има съставен нотариален акт за собственост № *** година на нотариус И.***, за поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град ***, обл. Плевен, одобрени със Заповед № ***/15.09.2015 година на Изпълнителен директор на АГКК с адрес на поземления имот град ***, ***, целия с площ от 3443 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизицаран, номер по предходен план ***, 1 кв.***, парцел ***, при граници и съседи на поземления имот: имот с идентификатори: *** което отговаря на нотариалния акт от *** година, издаден на техния баща.

През годините са ползвали имота, заплащали са данъци, полагали са грижи за него.

Моли съда, след като докаже твърдяното от него, а именно, че е собственик по наследство на по 1/2 идеална част от имот, находящ се в град ***, подробно описан в нотариален акт № *** година по описа на РС-*** /съдия ***, да отмените издадения на името на И. П. И. и Т.

Д. И. нотариален акт № *** година на нотариус И.***.

Приложени са като доказателства: 1. Удостоверение за наследници 2. Нот.акт № *** година по описа на РС *** . 3. Нотариален акт № *** година на нотариус И.***. 4. Удостоверение за идентичност с изх. № ***/ от 14.10.2022 г. на Община ***. 5. Квитанция за платени местни данъци и такси.

В съдебно заседание, ищеца, редовно призован се явява лично и с адвокат В.. Поддържа подадената искова молба.

Ответниците, редовно призовани се явяват лично и с адвокати Т. и Т. от АК-Плевен.

Оспорват исковата молба и твърдят, че са придобили имота по давност и поради тази причина са се снабдили с атакувания констативен нотариален акт.

В съдебно заседание бяха допуснати и изслушани водените от страните свидетели – *** – съпруга на ищеца, ***.

Отразеното от фактическа страна в исковата молба не се оспорва от страните.

Спорен е въпроса, дали ответниците са владяли процесния имот повече от 10 години, необезпокоявано, без да са били негови собственици.

От правна страна.

Съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК с който се оспорва охранителния акт, предмет на настоящето производство и обективиран в Нотариален акт № *** година на нотариус И.***.

Предмет на охранителното производство пред нотариуса е обстоятелството, дали молителят е придобил собствеността чрез давностно владение. Давностното владение представлява определен период от време ,в който едно лице следва непрекъснато и необезпокоявано да е владял определен недвижим имот.

Непрекъснато, означава постоянно, т.е. да не е прекъснал да го владее поради някаква причина за срок, по- дълъг от 6 месеца. Тогава прекъсва давността и от прекъсването на давността започва да тече нова давност. А необезпокоявано, означава да няма трето лице, което чрез иск или възражение в съда да оспорва придобИ.ето на собствеността. Страната в нотариалното производство е молител, защото нотариалното производство представлява охранителна процедура ,където няма противна страна ,нито има състезателен съдебен процес.

Снабдяването с констативен нотариален акт по реда на чл. 587, ал 2 ГПК има своите особености. При обстоятелствената проверка нотариусът трябва да установи факта на 2 владението, неговия animus и corpus, вида на владението /добросъвестно или недобросъвестно/. За тази цел, нотариусът е длъжен да разпита свидетели. По възможност тези свидетели е да бъдат съседи на имота. Налице е константна съдебна практика, която приема, че изтичането на срока по чл. 79 от ЗС не е достатъчно условие, за да настъпи вещноправният ефект на давността, а е необходимо владелецът да се позове на нея, което от своя страна може да стане с предявяване на иск за собственост, възражение по такъв иск, насочен срещу владелеца, както и със снабдяването с констативен нотариален акт.

Констативният нотариален акт безспорно има доказателствена тежест и доказателствена сила.

Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК досежно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост.

Материалната доказателствена сила се отнася само и единствено за официалните свидетелстващи документи за факти, а самата констатация за принадлежността на правото на собственост представлява правен извод, а не удостоверен от него факт.

При съставянето на констативния нотариален акт, в частта му досежно принадлежността на правото, дейността на нотариуса е решаваща, не свидетелстваща, поради което не притежава доказателствената сила на официалните свидетелстващи документи. Констативният нотариален акт в останалата си част остава официален удостоверителен документ ,както и титул за собственост и има доказателствена сила по отношение на извършените от нотариуса действия: тази сила се отнася до факти, удостоверяващи например: , че този акт е издаден , именно от посочения нотариус, на посоченото в него време и място, че са представени описаните в акта документи, че е издадено от нотариуса постановлението за признаване на собствеността. Именно поради горното, този нотариален акт подлежи на оспорване.

Съгласно трайната съдебна практика на ВКС и по- специално в Тълкувателно решение No 11/21.03.2013 г. по тълк. д. No 11/2012 г. на ВКС, ОСГК самата констатация в Констативния нотариален акт за принадлежността на правото на собственост не се ползва с материална доказателствена сила, но се приема и още, че и тази констатация не е лишена от доказателствено значение.

Посочва се, че се касае за т.нар. легитимиращо действие. За да отпадне легитимиращото действие на акта, съгласно друго ТР No 11/21.03.2013 г. по тълк. д. No 11/2012 г. на ВКС, ОСГК, тежестта за оспорване на признатото с акта право на собственост се носи от оспорващата страна . Това означава, че в едно исково съдебно производство, титулярът на констативния нотариален акт трябва да не е бил или е престанал да бъде собственик.

Обратното доказване може да бъде проведено с помощта на всякакви доказателствени средства, допустими по ГПК. Оборването на констативния нотариален акт може да стане както инцидентно, по повод на иск за собственост от или срещу третото лице, така и чрез иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК, какъвто е настоящия случай, целящ да отмени или обезсили 3 нотариалния акт, удостоверяващ невярно, че титулярът му е собственик.

От разпита на свидетелите на ищеца се доказва, че ищеца , заедно със съпругата му е живял в процесния имот, но се е установил са живее в с. ***, тъй като в имота постоянно се извършвали кражби. Въпреки това П. е продължил да полага инцидентни грижи за имота и не е преставал да заплаща дължимите за имота данъци, видно от приложените квитанции. За да има яснота за имота си, ищеца е допуснал свидетелите *** и *** да ползват имота за свои цели, като *** е косял тревата и е пасял собствените си животни в имота. Близки на *** са садили земеделски култури в имота и по този начин са осъществявали надзора му, като това е ставало със съгласието и по молба на ищеца. И тримата свидетели потвърждават факта, че ищеца е идвал веднъж, два пъти в годината лично да види имота и се е срещал с тях. *** и *** не са виждали ответниците някога да са стопанисвали имота.

Свидетелите на ответниците – *** *** и *** живеят в „***“ на гр. ***, където се намира имота. Не са негови съседи. *** е леля на ответниците. *** е съсед на ответниците на адреса, на който живеят, а не на процесния имот. Твърдят, че са виждали ответниците да чистят имота и да го подравняват, тъй като е бил запустял. Същевременно, не са виждали ищеца в имота, но са виждали свидетеля *** да пасе животните си там.

Показанията на тези свидетели са откъслечни, касаят неопределен период от време и не са лица, които са имали постоянен и непосредствен поглед върху лицата, упражняващи права върху имота. В показанията им липсва категоричност, напротив виждали са ответниците, но в определени моменти, без да е на лице яснота кога и от кое време. От тези показания не е възможно да се изведе единствен и обоснован извод, че имота е владян от ответниците непрекъснато и необезпокоявано за период от време повече от десет години.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите за периодите от време, в които са имали непосредствен поглед върху недвижимия имот, но същите не дават показания, от които да е категорично установено, че имота е владян от ответниците повече от десет години, без прекъсване.

Факта на непрекъснатост и необезпокояваност на владението на ответниците се оборва и от показанията на свидетелите на ищеца, които не са възприемали във времето ответниците като лица, които владеят и стопанисват имота, напротив самите свидетели са ползвали дворното място за селскостопански цели и то със съгласието на ищеца П..

При така установеното от фактическа и правна страна предявения иск като основателен и доказан следва да бъде уважен изцяло.

От изхода на делото следва и извода, че ответниците следва да заплатят на ищеца сторените от него съдебно деловодни разноски за заплатена държавна такса в размер на 35 лева и за възнаграждение за един адвокат в размер на 1 200 лева, видно от приложената квитанция и договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното, съдът

4

РЕШИ:

Отменя, като незаконосъобразен Нотариален акт № *** година на нотариус И.*** на нотариалната камара, с който И. П. И., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. *** и Т. Д. И. с ЕГН **********, с адрес град ***, ул. *** са признати за собственици по давностно владение на поземлен имот с идентификатор № *** , целият с площ 3443 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване, незастроен имот за жилищни нужди в кв. ***, № по предходен план ***, парцел *** с административен адрес град ***, ул. ***.

Осъжда И. П. И., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. *** и Т. Д. И. с ЕГН **********, с адрес град ***, ул. *** да заплатят солидарно на И. Н. П. с ЕГН **********, от с. *** направените от него съдебно деловодни разноски в размер на 1 235 /хиляда двеста тридесет и пет лева/ за заплатена държавна такса за разглеждане на делото и за възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението му до страните пред Окръжен съд Плевен.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________

5