Решение № 138 от 29.10.2024, Районен съд - Балчик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Балчик, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г. ХР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА като разгледа докладваното от Г. ХР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20233210100221 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявена искова молба от Г. К. С. ЕГН********** с постоянен адрес в ***,чрез пълномощника си адвокат Б. З. от АК-С.,със съдебен адрес в ***,адвокатска кантора“М. и З.“,срещу И. А. М. АД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в ***,представлявано от Г. Т. Т. и ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД,с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в ***,представлявано от П. Б. Д..

Представителната власт,на адвокат Б. З. е оттеглена от ищцата и като неин процесуален представител е упълномощено редовно Еднолично адвокатско дружество „Д.

М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № ***, фирмено дело № *** г. по описа на 24 св.

СГС, с адрес на упражняване на дейността: ***, представлявано от Д. М. М. – Управител.

Производството е образувано по искова молба от Г. К. С., с която са предявени следните искове:

• установителен иск срещу „И. А. М.“ АД с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за нищожност на клаузата на чл. 4 от договор за паричен заем №***, сключен между Г. К. С. и „И. А. М.“ АД; установителен иск срещу „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с правно основание чл.

26, ал. 1 ЗЗД за нищожност на договор за предоставяне на гаранция № ***, сключен между Г. К. С. и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

Предявени са насрещни искове от „И. А. М.“ АД срещу Г. К. С., както следва: с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2017,18 лв., представляваща заемна сума (главница) по договор за паричен заем №***, сключен между Г. К. С. и „И.

1

А. М.“ АД; с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД за сумата от 250,25 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 25.08.2022 г. - 06.04.2023 г. по договор за паричен заем №***, сключен между Г. К. С. и „И. А. М.“ АД. В исковата си молба,ищецът твърди,че :

Ищецът Г. К. С. твърди да е сключил с ответника „И. А. М.“ АД договор за паричен заем № *** г., с който ответникът се задължил да предостави на ищеца заем в размер на 2500 лв. като сумата следвало да бъде върната на месечни вноски. Твърди в чл. 4 да е договорено договорът за заем да е обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на заемодателя като поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да представят служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да предостави сключен договор за гарантиране на задължението с предварително одобрено от заемодателя дружество - гарант.

Твърди на 30.05.2022 г. да е сключил с ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция № ***, на основание на който, вторият ответник „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е поел задължение да обезпечи пред първия ответник „И. А. М.“ АД задълженията на ищеца по договора за заем; обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Твърди да се е задължил по договора за гаранция да плати на гарантиращото дружество възнаграждение, което да било разсрочено за плащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Твърди съгласно сключения договор за предоставяне на гаранция ищецът да е следвало да предостави дължимите парични суми на „И. А. М.“ АД, което е упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“

ЕООД да събира в негова полза сумите по процесния договор. Твърди съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за гаранция възнаграждението да се дължало в полза на поръчителя „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като „И. А. М.“ АД единствено било овластено да приеме плащането (фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя).

Твърди изначална недействителност на договора за заем поради нарушение на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК и оттам недействителност на договора за гаранция.

Навежда доводи по отношение на договора за предоставяне на гаранция № *** да се прилагали разпоредбите на ЗПК. Твърди „И. А. М.“ АД да е едноличен собственик на капитала на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и да са свързани лица.

Твърди клаузата на чл. 4 от договора за заем да не предоставяла избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Твърди въведените с клаузата изисквания да са били неосъществими за потребителя предвид обстоятелството, че последният търсел заем в сравнително нисък размер (2500 лева).

2

Поставяйки изначално изисквания, за които било ясно, че са неизпълними от длъжника, кредиторът целял да го „насочи“ към единствената форма на обезпечение, която длъжникът би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя „И. А.

М.“ АД дружество. Тъй като „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД било свързано лице с кредитора по договора за заем, разходът за потребителя по договора за поръчителство бил сигурен и изначално известен за кредитора - от една страна предоставянето на поръчителство било необходимо условие да се усвоял финансовия ресурс, а от друга - условията за другите две обезпечения (две физически лица - поръчители и банкова гаранция) били невъзможни за осъществяване от длъжника. Също така договорът за заем и поръчителство били подписани от едно и също лице в качеството му на представляващ заемодателя и гарантиращото дружество.

Твърди възнаграждението по договора за поръчителство да не било включено към ГПР на договора за заем като така се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Навежда доводи в ГПР да трябвало да бъдат описани всички разходи, които да заплати длъжника, а не същият да е поставян в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно следвало да дължи. Твърди да било посочено, че ГПР е 41,87%, но от съдържанието на договора потребителят не можел да направи извод кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Твърди, че възнаграждението за поръчителство е с характер на сигурен разход и следвало да бъде включено изначално при формирането на ГПР.

Твърди договорът за поръчителство да бил изначално лишен от основание, тъй като в полза на потребителя не се предоставяла услуга. Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора „И. А. М.“ АД, за което цялото възнаграждение е поето от потребителя. Твърди да е уговорено в чл. 5, ал. 1 от договора за гаранция в случай, че поръчителят „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД изпълнел и погасил вземането на длъжника, дружеството имало право на регрес срещу длъжника за пълната стойност на платеното. Срещу заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство заемателят не получавал каквато и да е услуга, а задължението му от едното дружество било прехвърлено към другото, като и двете дружества били свързани.

Твърди недействителност на договора за гаранция поради това, че договорът е сключен между заемателя и поръчителя, а не между заемодателя и поръчителя.

Твърди със сключване на договора за поръчителство да се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в договора за поръчителство било уговорено възнаграждение, което впоследствие да бъде разпределено като печалба на „И. А. М.“ АД, тъй като собственик на капитала на поръчителя „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД бил „И. А. М.“ АД. С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на договора за заем, сключен с „И. А. М.“ АД, доколкото, плащайки задължението на потребителя в полза на „И. А. М.“ АД, кредиторът плащал вземането сам на себе си. Със сключването на договора за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително 3 възнаграждение за заемодателя, което било уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Твърди още договорът за предоставяне на поръчителство да е нищожен поради накърняване на добрите нрави и защото сумата, която е уговорена като възнаграждение, е в размер на повече от половината от сумата по отпуснатия заем. Счита, че така бил нарушен принципа на добросъвестност и справедливост и да са накърнени добрите нрави.

Ищецът претендира съдебни разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение.

Препис от исковата молба,ведно със приложенията са изпратени на ответните страни.

Ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не подава отговор в срок.

Ответникът „И. А. М.“ АД твърди в писмения си отговор следното:

При подписване на договора на ищеца да е предоставен СЕФ, в който били описани параметрите на заема и изрично било посочено, че следвало да бъде предоставено едно от посочените обезпечения - банкова гаранция, двама поръчители, гаранция от дружество гарант, т.е. преди сключването на договора ищецът е знаел, че е трябвало да предостави обезпечение. Оспорва с процесната клауза да се постигало неравновесие между правата и задълженията на страните. Навежда доводи, че са спазени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и, че разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не предвиждала в договора за потребителски кредит да са изброени всички разходи, включени в ГПР, а следвало да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, както и самия ГПР. Твърди, че с предвидените обезпечения не възниквали разноски по заема, които да следвало да бъдат включени в ГПР. Възнаграждението на дружеството - гарант не било част от заемното правоотношение и не представлявало пряк разход, свързан със заема. Възнаграждението по договора за поръчителство не представлявало и разход за допълнителна услуга, който да трябвало да се включи в ГПР, понеже сключването на договор с дружеството - гарант не било задължително условие за получаване на заема. Твърди заемодателят да нямало как да прогнозира към момента на сключване на договора за заем кое обезпечение щял да избере ищеца и нямало как да предвиди какви разходи ще възникнат във връзка с тези обезпечения и какъв би бил техният размер. Алтернативно твърди, че понеже тези разходи не били във връзка с предоставяне на заема, не следвало да бъдат включвани в ГПР. Твърди още, че тъй като ГПР се изчислявал към момента на сключване на договора за заем, към която дата заемодателят нямало как да знае дали заемодателят ще предостави обезпечение, кое точно, какъв разход ще направел за него или ще избере да не предоставя обезпечение, е нямало как тези разходи да са включени в ГПР. Твърди, че по отношение на договора за поръчителство следвало да се прилагат разпоредбите на Търговския закон. Навежда доводи, че надвишаването на ГПР не водело до недействителност на договора за заем, а до нищожност на клаузите, надвишаващи определените по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Претендира разноски за процесуално представителство.

4

Ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД твърди, че е получил от ищеца плащане по договора за поръчителство в общ размер на 459,75 лв. чрез осем платежни операции в периода 27.06.2022 г. - 25.01.2023 г. Оспорва да са приложими спрямо него правилата на ЗПК. Навежда доводи, че възнаграждението по договора за поръчителство било насрещна престация срещу задължението за обезпечаване на заема. Твърди, че между „И. А. М.“ АД и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД имало сключен договор и е спазена формата на договора за поръчителство. Правоотношението между ищеца и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД влизало в действие под условие, че заемателят не предоставел обещаните обезпечения на заемодателя. Претендира разноски за процесуално представителство.

Ищецът „И. А. М.“ АД твърди по сключения договор за паричен заем №*** Г. К. С. да се е задължила да върне усвоената сума в размер на 2500 лв., заедно с възнаградителна лихва в размер на 405,10 лв. на 22 равни вноски, като първата вноска да е с падежна дата 16.06.2022 г., а последната - 06.04.2023 г. Твърди Г. С. да не е платила сумите по насрещните искове.

В срока за отговор ответникът „И. А. М.“ АД е подал насрещен иск срещу Г. К. С.. С молба от 19.09.2023 г. (подадена по ел. поща на) е оттеглен насрещния иск за сумата от 1862,33 лв. Останалите два насрещни иска - за сумата от 2017,18 лв. и 250,25 лв. следва да бъдат допуснати до разглеждане.