Решение № 382 от 12.04.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. Варна, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно гражданско дело № 20243100500441 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България срещу Решение №345/28.12.2023 г., постановено по гр. д. №272/2023 г. по описа на РС - Провадия, с което са уважени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, като жалбоподателят е осъден да заплати на П. А. А. парично обезщетение в размер на 6000 лв. за претърпени неимуществени вреди от неоснователно привличане на П. А. А. като обвиняем по ДП №24/2012 г. по описа на отдел БОП - Варна, респ. по ДП №251/2013 г. по описа на ОСО при ОП - Варна и неоснователно повдигане на обвинение по НОХД №1163/2016 г. на ОС Варна за престъпления по чл. 255, ал. 3, вр. с чл. 255, ал. 1, т. 2 и т. 7, вр. с чл.

20, ал. 2 НК; чл. 255, ал. 3, вр. с чл. 255, ал. 1, т. 2 и т. 7, вр. с чл. 20, ал. 2 НК и по чл. 253, ал. 5, вр. с ал. 4, вр. с ал. 2, вр. чл. 253, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК по ДП №251/2013 г. по описа на ОСО при ОП - Варна, като наказателното преследване е прекратено с Постановление на ОП - Варна от 26.03.2018 г., влязло в сила на 04.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 25.01.2023 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 2934,04 лв. за периода от 04.04.2018 г. до 24.01.2023 г., както и сумата от 837,97 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропусната полза, съизмерима с размера на законна лихва върху неоснователно внесена парична гаранция по взета мярка за неотклонение в размер на 5000 лв. по ДП №24/2012 г. по описа на отдел БОП - Варна за периода от 25.10.2012 г. до 17.06.2014 г., ведно със законната лихва от 25.01.2023 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 1

409,21 лв. за периода от 04.04.2018 г. до 24.01.2023 г.

Решението не е обжалвано в частта, с която исковете за неимуществени вреди за разликата над сумата от 6000 лв. до предявения размер от 10000 лв., както и за мораторна лихва за разликата над сумата от 2934,04 лв. до претендираната сума от 4883,33 лв., са отхвърлени.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Жалбоподателят Прокуратурата на Република България сочи, че първоинстанционният съд не се произнесъл по възражението за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите за мораторна лихва. Счита, че съдът е изменил предявените искове с доклада си, като съобразил кога според него е влязло в сила постановлението за прекратяване на наказателното производство, като така удължил периода на воденото наказателно производство и се произнесъл свръхпетитум.

Поддържа, че районният съд не отхвърлил частично претенциите за мораторни лихви. Счита, че критерият за определяне размера на обезщетението бил неправилно приложен. Сочи, че свидетелските показания били ценени направилно. Счита, че вредите, които насрещната страна претендира, вече били възстановени. Поддържа, че присъждането на обезщетение на ищеца за пропуснати ползи води до неоснователно обогатяване, защото сумата за гаранцията била внесена от друго лице. По изложените съображения отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия П. А. А., чрез адв. М. и адв. Н., с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Навежда доводи, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението в обжалваните му части и отправя искане за потвърждаването му.

Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред РС – Провадия е образувано въз основа на искова молба от П. А. А., ЕГН **********, чрез адв. М., с която са предявени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България да му заплати сума в размер на 10000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за прекратяване на наказателното производство в резултат от обвинение в извършване на престъпления по чл. 255, ал. 3, вр. с чл. 255, ал. 1, т. 2 и т. 7, вр. с чл. 20, ал. 2 НК; чл. 255, ал. 3, вр. с чл. 255, ал. 1, т. 2 и т. 7, вр. с чл. 20, ал. 2 НК и по чл. 253, ал. 5, вр. с ал. 4, вр. с ал. 2, вр. чл. 253, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК, повдигнати от ОП – Варна по ДП №24/2012 г. по описа на отдел БОП - Варна, продължени под ДП №251/2013 г. по описа на ОСО при ОП – Варна, и поддържани по НОХД №1163/2016 г. на ОС - Варна, като наказателното преследване е прекратено с влязло в законна сила Постановление на ОП - Варна от 26.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 25.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и сума в размер на 4883,33 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 10000 лв. за периода от влизане в сила на постановлението за прекратяване до 24.01.2023 г., вкл., както и сума в размер на 837,97 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропусната полза, съизмерима с размера на законна лихва върху неоснователно внесена парична гаранция по взета мярка за неотклонение в 2 размер на 5000 лв. по ДП №24/2012 г. по описа на отдел БОП - Варна за периода от 25.10.2012 г. до 17.06.2014 г., ведно със законната лихва от 25.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и сума в размер на 409,21 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 837,97 лв. за периода от 04.04.2018 г. до 24.01.2023 г., вкл.

В исковата молба ищецът П. А. А. излага, че Прокуратурата на Република България е започнала срещу него досъдебно производство. На 15.10.2012 г. било образувано ДП №24/2012 г. по описа на отдел БОП – Варна за извършено престъпление по чл. 253, ал. 5, предл. I, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК. На 16.10.2012 г. бил задържан по ДП №24/2012 г. за срок от 72 часа, считано от 17 ч. на 15.10.2012 г. до 18.10.2012 г., спрямо него била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 5000 лв. и му било предявено обвинение. Разследването по ДП №24/2012 г. било възложено на ОСО при ОП – Варна и било образувано ДП №251/2013 г., без ДП №24/2012 г. да бъде прекратено. На 02.06.2015 г. бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП №251/2013 г. На 14.09.2016 г. му бил предявен нов обвинителен акт за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 и 7, вр. чл. 20, ал. 2 НК по ДП №251/2013 г. На 16.09.2016 г. било образувано НОХД №1163/2016 г. по описа на ОС – Варна, по което той се явявал в съдебни заседания в продължение на общо 16 часа. На 12.12.2017 г. съдебното производство по НОХД №1163/2016 г. било прекратено и делото било върнато на ОП – Варна за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С Постановление на ОП – Варна от 26.03.2018 г. наказателното производство по ДП №251/2013 г. било прекратено спрямо него, поради това, че не е извършил деянието. Сочи, че препис от постановлението му бил връчен на 28.03.2018 г. и поради необжалване на акта, същият влязъл в сила на 04.04.2018 г. Счита, че мярката за неотклонение „Задържане под стража“, взета спрямо него в периода от 15.10.2012 г. до 18.10.2012 г., била незаконна, накърнила физически личността му и ограничила правото му на лична свобода и неприкосновеност. Поддържа, че през периода на задържане на сумата от 5000 лв. претърпял имуществени вреди поради незаконно взетата мярка за неотклонение „Парична гаранция“ поради невъзможността да използва сумата за задоволяване на свои нужди и да реализира доход от нея, както и че пропусната полза се съизмерявала със законната лихва върху внесената сума за периода от внасяне на гаранцията до връщането й. Поддържа, че повдигнато срещу него обвинение предизвикало у него стрес. Изпитвал постоянно безпокойство и притеснение както от самото наказателно производство, така и от евентуалното постановяване на осъдителна присъда спрямо него за тежко престъпление. Изолирал се от близки и познати, изпитвал срам и се чувствал опозорен и опетнен. Започнал да страда от безсъние, съпроводено с главоболие. Наказателното производство било отразено в местната преса. Достойнството му било накърнено. Изпитвал затруднения да упражнява работните си ангажименти.

Трудовите му правоотношения били прекратени поради образуваното наказателно производство. Не можел да си намери нова работа. Станал раздразнителен, избухлив, апатичен, унил. Здравословното му състояние се влошило. Добрата му репутация била уронена. Търпял финансови загуби.

Посочва, че от 01.06.2013 г. до 22.12.2017 г. е бил обвиняем по друго наказателно производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Прокуратурата на Република България, с който оспорва предявените искове като 3 недопустими, евентуално неоснователени. Оспорва исковата претенция за имуществени вреди, като поддържа, че доколкото паричната гаранция била внесена от друго лице, то А. не е претърпял вреди. Сочи, че мярката за неотклонение „Парична гаранция“ била взета от ОС – Варна и имала задължителна сила за Прокуратурата. Оспорва размерът на претенцията за пропуснати ползи. Оспорва наличието на причинна връзка между воденото досъдебно производство и твърдените, но недоказани, неимуществени вреди.

Счита твърденията на А. относно вредите, свързани с работната му среда, за противоречиви. Сочи, че не носел отговорност за действия на близки и познати на А., както и че не бил оповестявал факти от производството.

Оспорва размерът на претенцията за неимуществени вреди, считайки го за завишен и несъответстващ на принципа за справедливост. Сочи, че задържането на А. за срок до 72 часа не представлява мярка за неотклонение, затова не носи отговорност за налагането й. Поддържа, че наказателното производство е протекло в разумни срокове. Спрямо А. не била взета найтежката мярка за неотклонение, а взетата била отменена преди приключване на производството. счита, че евентуалните вреди от ДП №24/2012 г., впоследствие водено като ДП №251/2013 г., не можели да бъдат разграничени от вреди, претърпени от А. по ДП №143/2013 г. по описа на ОП – Варна, които вече били обезщетение с влязло в законна сила решение. Оспорва акцесорните искове по основание и посочва, че Постановлението за частично прекратяване на наказателното производство било влязло в сила не на 04.04.2018 г., а на 05.04.2018 г. Сочи, че претенциите били частично погасени до 09.03.2023 г., когато била депозирана исковата молба, поради изтичане на тригодишна погасителна давност. Оспорва искането за присъждане на законна лихва, претенцията за която представлявала акцесорен иск. Счита за недопустимо претендиране на законна лихва от 25.01.2023 г., след като исковата молба била подадена на 09.03.2023 г.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки становището на страните, в предметните предели на жалбата, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С Постановление от 21.05.2012 г. е образувано ДП №24/2012 г. по описа на ТЗ „БОП“ - Варна срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.

253, ал. 1 НК.

С Постановление от 16.10.2012 г. на старши разследващ полицай при ТЗ „БОП“ - Варна П. А. А. е привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 253, ал. 5, предл. I, вр. чл. 253, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК, като му е наложена мярка за неотклонение „подписка“. Постановлението е предявено на А. лично и в присъствието на упълномощения по досъдебното производство адв. Й. Ч.. На същата дата с Постановление от 16.10.2012 г. на прокурор при ОП – Варна А. е задържан до 72 часа, считано от 17:00 ч. на 15.10.2012 г.