Решение № 234 от 27.09.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Плевен, 24.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Весела Люб. Сахатчиева

Рени М. Спартанска

Красимир Ив. Петракиев при участието на секретаря Евгения М. Русева като разгледа докладваното от Рени М. Спартанска Въззивно гражданско дело № 20214400500569 по описа за 2021 година

Производство по чл. 258 и сл.от ГПК.

С решение на Никополски Районен съд ,ІІІ-ти гр.с.№19 от 19. 05.

2021г.,постановено по гр.д.№27/2021г. по описа на същия съд Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“- МВР гр.София , представлявана от директора-главен комисар Н.Н. е осъдена да заплати на М.

Р. А.,ЕГН ********** сумата

1 796,89лв.,представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2017 г.до 11.07.2020г. ,получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд ,лихва за забава в размер на 312,20лв.от първо число,следващ тримесечието до предявяване на ИМ, ведно със законна лихва върху сумата,считано от датата на депозиране на ИМ в съда11.01.2021г.до окончателното й изплащане,както и сумата 460лв. направени деловодни разноски.Със същото решение на НРС Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“- МВР гр.София, представлявана от директора-главен комисар Н.Н. е осъдена да заплати по сметка на Никополски Районен съд държавна такса в размер на 84,36лв.

1

Срещу така постановеното решение на НРС е постъпила въззивна жалба от Главна дирекция“Пожарна безопасност и защита на населението“МВР София,представлявана от главен комисар Н.Н.-директор чрез старши юрисконсулт С.Н.,като в жалбата са изложени подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Твърди се,че НРС неправилно е тълкувал и приложил нормативната уредба ,уреждаща прилагането,отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от

ЗМВР.Въззивникът счита,че основния порок на обжалваното решение е в това,че съдът е допуснал субсидиарно прилагане на НСОРЗ.Изложени са доводи,че ищецът е държавен служител по смисъла на чл.142 ал.1,т.1 ЗМВР и неговото правоотношение с ответника се определя от нормите на ЗМВР и издадените въз основа на него наредби,които са специални спрямо ЗДСл. и спрямо КТ.Твърди сече за разлика от КТ,който ограничава нощния труд до 7 часа дневно,такова ограничение не е предвидено в ЗМВР,в който нормалната продължителност на работното време през деня,съвпада с продължителността на работното време през нощта-8 часа, като е направено разграничение между разпоредбите на чл.143 ал.2 КТ относно извънредния труд и тези на чл.187ал.7

ЗМВР при държавните служители в

МВР.Въззивникът счита,че тези различия не обуславят извода за неравностойно третиране на държавните служители по ЗМВР спрямо работниците и служителите по КТ,както неправилно е приел НРС.Изложени са подробни съображения ,че редът за полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма.Твърди се,че неправилно ПРС е приел,че следва субсидиарно да бъде приложена НСОРЗ, поради наличие на празнота в правната уредба,че не е налице празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба, относима към служебното правоотношение на ищеца,чийто елементи са уредени от ЗМВР и подзаконовата нормативна уредба. За държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8-часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща съгласно заповед на Министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час. Налице е специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и 2 следователно, не може да намерят приложение разпоредбите на НСОРЗ. На следващо място, съдът не мотивира извода си, че при преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд. Дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд. Да се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентиран в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма на чл.187 ал.3 от ЗМВР, която регламентира специалната 8часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове.Изложени са доводи,че въззивникът вече е изпълнил задължението си и е изплатил изцяло и своевременно положения от ищеца нощен труд.Твърди се,че съгласно чл.2,ал.3 от НСОРЗ изрично е предвидено,че същата не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация,за които се прилага чл.107а КТ,че тази наредба още по-малко е приложима за държавните служители по ЗДСл.и ЗМВР ,тъй като за тях нормалната продължителност на дневния и нощния труд е 8 часа и коефициентът би бил 1.Твърди се,че съгласно чл.187 ал.9 ЗМВР на министъра на вътрешните работи е делегирана компетентност да издава наредби както за въвеждането на коефициент на превръщане на нощния труд в дневен ,така и за отпадането на този коефициент, че се касае за действия по целесъобразност ,които не подлежат на съдебен контрол.Изложени са доводи,че министърът на вътрешните работи като орган , на когото е делегирано правомощието по създаването на наредба относно полагането и отчитането на труда,е последователен,като в пет наредби,издадени в периода 2015г.-2020г.,две от които приложими за процесния период не е уреден такъв коефициент в синхрон с разпоредбите на чл.187 ал.1 и ал.3 ЗМВР, тъй като по ЗМВР нормалната продължителност на работното време през деня и през нощта е еднаква и този коефициент е 1.В жалбата е посочено,че вторият съществен порок на обжалваното решение се 3 състои в това,че НРС не е мотивирал извода си,че при преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен,на ищеца се дължи заплащане като за извънреден труд,че след като е установено,че ищецът е полагал нощен труд , съдът е постановил решение ,че му се дължи извънреден труд. В заключение въззивникът моли Окръжния съд да отмени изцяло обжалваното решение на НРС като неправилно и необосновано.В съдебното заседание на 15.09.2021г. процесуалният представител на въззивника ст. юрисконсулт С.Н. поддържа подадената въззивна жалба и моли Окръжния съд да я уважи. Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени в депозираните писмени бележки .

Въззиваемият М. Р. А. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК.В съдебното заседание на 15.09.2021г.въззиваемият и неговият пълномощник адвокат В.В. от ПАК не се явиха. Депозирана е молба за разглеждане на делото в тяхно отсъствие,в която е взето становище,че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.Претендират се направените разноски за въззивната инстанция, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Окръжният съд като прецени изложените във въззивната жалба оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Безспорно между страните е,че за процесния период 01.08.2017г.-01.08.

2020г.ищецът М. Р. А. е заемал длъжността „Водач на специален автомобил І-ва степен“ в РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Г. при ОД „ПБЗН „към МВР.Няма спор,че между страните е възникнало служебно правоотношение.Трудовата си дейност ищецът е осъществявал по утвърдени графици и протоколи при режим на труд на смени , като е полагал труд и през нощта за времето от 22.00.до 06.00ч.,а работното време е изчислявано сумарно , съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР.

В исковата си молба,ищецът твърди, че за процесния период е положил 4

2000 часа нощен труд на /250 смени по 8 часа нощен труд/. От общо положените 2000 часа нощен труд за целия период ,ищецът твърди, че следва да бъдат преизчислени с коефициент от 1,143 ,съгласно чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за преобразуване на нощния труд към дневен труд,което води до разлика от 286 часа,представляващи извънреден труд.Съобразно заплатата ищецът претендира ,че му се дължи допълнително възнаграждение за този извънреден труд в размер на

2 288лв. за периода 01.08.2017г.01.08.2020г.,ведно със законна лихва върху сумата , считано от датата на завеждане на ИМ -11.01.2021г.до окончателното й изплащане.На осн.чл.86 ЗЗД се претендира и мораторна лихва за забава за процесния период в размер на 300лв.

В хода на съдебното дирене пред Никополски РС са събрани писмени доказателства,назначена е и съдебно-икономическа експертиза.От заключението на вещото лице Теодора Илиева,което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът възприема изцяло се установява, че с оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд на 12/24 часови смени,вкл.и през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, а отработеното време се е изчислявало сумарно.За процесния период от министъра на вътрешните работи са приети няколко наредби, съгласно които при работа на смени е възможно полагането на труд през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните смени не трябва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В тези наредби не е предвидено изрично и не е регламентирано преизчисляване на нощен труд към дневен.Вещото лице е извършило преизчисляване на нощните часове към дневни,с коефициент 1,143, съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ.В заключението е описан начина на формиране на коефициента 1.143 - съгласно КТ нощните смени при 5 дневна работна седмица не могат да надвишават 7 часа, а нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно при 5 дневна работна седмица.Поради различната нормална продължителност на дневното и нощното работно време, установени в КТ, за 7 часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение,колкото за 8 часа през деня.

Когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 5 часа,отношението е 8 ч :7 ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143. ВЛ е изготвило два варианта за размера на дължимите суми.По първи вариант за периода ,посочен в ИМ-01.08.2017г.01.08.2020г. ищецът е положил общо 1 791 часа нощен труд,който не е преизчислен от ответника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд.Установено е от ВЛ,че този нощен труд е заплащан своевременно от ответника по 0.25 лв./час. Нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 2047,113 часа,като разликата от 256,113 часа представлява извънреден труд.ВЛ е определило, че този извънреден труд се равнява на възнаграждение в общ размер на

1 945,94лв., изчислено с увеличение 50% за извънреден труд.Лихвата за забава,изчислена от първо число,следващ тримесечието да завеждане на ИМ е в размер на 347,78лв. По втори вариант ВЛ е изчислило размера на дължимите суми за периода 01.10.2017г.до 11.07.2020г.За този период ищецът е положил общо 1631 часа нощен труд ,който приравнен с коефициент 1.143 се равнява на 1864,233 часа , като разликата от

233,233 часа представлява извънреден труд.Възнаграждението за извънреден труд е в размер на

1 796,89лв.,изчислено с увеличение 50 %,а лихвата за забава,изчислена от първо число,следващ тримесечието да завеждане на ИМ е в размер на 312,20лв.

Разпечатката съдържа 32 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/19422d40-db0b-46c3-993e-0d91dfa425a8