Решение № 41 от 12.02.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Ботевград, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: * при участието на секретаря * като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20241810102239 по описа за 2024 година

С исковата молба от „П.К.Б.“ ЕООД срещу И. П. Х. са предявени обективно кумулативно съединени искове, съответно с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД – за признаване за установено по отношение на И. П. Х., че същият дължи на „П.К.Б.“ ЕООД следните суми: 1.) 600,00 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № 40010001089 от 08.06.2022 г.; 2.) 123,14 лв. – възнаградителна лихва върху така посочената главница за периода от 05.07.2022 г. до 05.05.2023г.; 3.) 240,00 лв. – възнаграждение за закупена услуга „*“; 4.) 360,00 лв. – възнаграждение за закупена услуга „*“; 5.) 157,80 лв. - лихва за забава за периода от 06.07.2022 г. до 05.05.2023 г.; 6.) 93,92 лв. – законна лихва за периода от 05.05.2023 г. до 28.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.11.2023 г.

(датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 1200/30.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1954/2023 г. по описа на РС – Ботевград.

В исковата молба се сочи, че на 08.06.2022 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 40010001089 между страните по делото. Ответникът подписал договора за заем, като приел общите условия към същия. Главницата по кредита била 600 лв., годишният процент на разходите – 47,98 %, годишният лихвен процент – 40,90 %. На 08.06.2022 г. ищцовото дружество превело сума в размер на 600 лв. по банкова сметка на ответника. Заемът следвало да се погаси за 11 месеца на равни погасителни вноски от по 65,74 лв. с падеж 5-то число от месеца. Ответникът се възползвал и от две допълнителни услуги – „*“ и „*“. Услугата „*“ представлявала 1 приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и струвала 240 лв., а услугата „*“ представлявала отлагане на определен брой вноски и струвала 360 лв.

Ответник не направил нито една вноска. Изпаднал в забава, а кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. По същество искането към съда е да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца горепосочените суми. Претендират се и разноски в заповедното и исковото производство.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок е депозирал отговор. Изразява становище за неоснователност на исковете. Отрича да е получавал кредит. Счита, че се касае за измама.

В откритото съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Договор за потребителски кредит № 40010001089 от 08.06.2022 г., приложимите към същия стандартен европейски формуляр (СЕФ), общи условия (ОУ) и погасителен план, са подписани собственоръчно от ответника. Стандартният европейски формуляр и индивидуалния договор съдържат освен подпис на ответника и ръкописно изписване на трите му имена. Индивидуалният договор и общите условия са подписани на всяка страница, като подписите изглеждат положени от едно и също лице.

Същият подпис и същият почерк при изписване на ръкописния текст се установяват в подаденото от ответника Възражение с вх. № 8414/14.10.2024 г. по заповедното производство (безспорен документ по смисъла на чл. 194, ал. 1 ГПК), в което възражение ответникът отрича да е вземал кредит от ищцовото дружество.

На заверено копие, представено от ищеца кредитор (л.72 от делото), е двустранно преснимана личната карта на ищеца, като със същия почерк от по – горе коментираните документи ответникът е изписал „Вярно с оригинала – 08.06.2022 г.“, подписал се е по обичайния начин и е изписал трите си имена.

От Разписка № 2000000305934832/08.06.2022 г. се установява, че ищецът е превел чрез системата „EasyPay” уговорената главница от 600,00 лв., а в документа за превода като основание за плащане е посочен номерът на процесния договор.

Доколкото ответникът изрично е оспорил автентичността на подписа, положен за клиент в процесния договор, а ищецът е заявил, че държи да се ползва от документа, съдът е открил производство по реда на чл. 193, ал. 2 ГПК. На ответника е указано, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че въпросният подпис не е изпълнен от него, в т. ч. в негова тежест е да поеме разноските за депозита по допуснатата съдебно – почеркова експертиза – 500,00 лв. Ищецът е поискал да бъде освободен от такси и разноски в производството и депозитът за вещо лице да се 2 изплати от бюджета на съда. На ответника е указано, че молбата му за освобождаване от такси и разноски, следва да бъде подкрепена от доказателства за здравословно състояние, имуществено състояние, семейно положение и др. На база на ангажираните доказателства, съдът е установил, че ответникът е трудово ангажиран, работи за минимална работна заплата, има съпруга и трима пълнолетни синове. При тези факти, съдът е счел, че еднократният разход от 500,00 лв. е постижим за бюджета на ответника. Молбата за освобождаване от такси и разноски е отхвърлена, като е указана възможността за обжалване на отхвърлителното определение. Определението не е обжалвано и е влязло в сила. На ответника е предоставена последна възможност да внесе депозита, като му е указана и неблагоприятната последица при невнасяне на депозита, а именно, че фактът, за който е допусната СПЕ, може да бъде приет за доказан.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) наличие на договорно правоотношение между ответника и „П.К.Б.“ ЕООД; 2.) изпълнение от страна на „П.К.Б.“ ЕООД по договора, т. е., че е предоставил сумата по кредита; 3.) изпадане на длъжника в забава; 4.) настъпване на предсрочната изискуемост; 5.) период и размер на всяка от претендираните суми.

Между страните по делото е сключен договор за кредит и този договор, както и всички негови приложения, са подписани именно от ответника. Същият не е провел насрещно доказване и не е ангажирал никакви доказателства, с които да разколебае твърденията и главното доказване на ищеца. Освен това, конкретно в производството по чл. 193, ал. 2 ГПК ответникът също не е доказал оспорването си, поради което истинността на договора за кредит не е оборена.

Ищцовото дружество надлежно е изпълнило основното си задължение по сключения договор – предоставило е главницата от 600,00 лв.

Задълженията на потребителя и ответник по делото са падежирали, като по договора не са извършвани никакви погашения.

Касае се обаче за потребителски кредит, поради което съдът има задължение служебно да извърши проверка относно действителността на договора, евентуалното наличие на неравноправни клаузи и евентуалното нарушаване на императивни норми.

С Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург от 21.03.2024 г. бе прието, че неточното обявяване на годишен процент на разходите (ГПР) в договора за потребителски кредит, без да са включени всички разходи, води до нищожност на договора, при което длъжникът връща само главницата по заема, без лихви и разноски.

3

Решението касае т. нар. „допълнителни услуги“, които кредиторите предлагат на длъжниците – например за бързо разглеждане и за потенциално отсрочване и разсрочване. Задължителното тълкуване на съда в Люксембург е, че ако клаузите за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на заем и за възможност за разсрочване са част от конструкция за прикриване на действителните разходи по кредита или са задължителни за получаването му, те следва да са включени в ГПР:

„Член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупИ. тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит“. Така, с оглед даденото от СЕС тълкуване, когато разходите за тези допълнителни услуги не са били включени в ГПР, т.е. той е посочен неточно в договора за кредит, това следва да се санкционира, като длъжникът върне само главницата по кредита, без да плаща лихви и разноски: „В конкретния случай с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент.

Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“.

В процесния случай, уговореното в т. VI от договора и чл. 15.1. и чл. 15.2. от ОУ заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги – „*“ в размер на 240,00 лв. и „*“ в размер на 3600,00 лв. е прекомерно и противоречащо на законовите изисквания. Предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит, в каквото смисъл е изискването на императивните разпоредби на закона. Не е формирана цена за всяка от услугите поотделно, каквито са 4 изискванията, заложени в разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК: „Видът, размерът на действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.". Отделно от това, заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, тоест същото е дължимо само за възможността за предоставянето на изброените услуги, като е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде реално използвана по време на действието на сключения между страните договор. В договора в частта относно въпросните допълнителни услуги е уговорено, че задължението за услугите „*“ и „*“ е изначално включено в размера месечните погасителни вноски по кредита.

За услугата „*“ в чл. 15.1. от Общите условия е посочено, че представлява приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит на съответния клиент преди тези на други клиенти, които не са избрали и заплатили тази допълнителна опция по договора, както и усвояване на кредита до 24 часа след подписване на сделката. Чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит обаче забранява заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

По подобен, противоречащ на закона начин, в чл. 15.2. от Общите условия е разписано, че услугата „*“ представлява възможност за клиента да променя погасителния си план – възможност, която произтича директно от закона и от принципа за свобода на договарянето (в т.ч. и предоговарянето), която не е необходимо да се уговаря с изрични клаузи, а още по малко да бъде възмездна, доколкото е иманентно присъща за предмета на дейност на кредитните институции.