Решение № 523 от 08.10.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 523 гр. Казанлък, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20245510100570 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на В. С. К., ЕГН **********, с постоянен адрес - **** срещу ОУ „****“, с адрес - ****, БУЛСТАТ: 000801959, представлявано от Д.Г. – Директор, с която се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми, след предприето изменение в размера на част от предявените искове: сумата от 1413, 36 лева – главница, представляваща незаплатено нетно трудово възнаграждение в договорен с Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. увеличен размер, равняващ се на 15 % от работната заплата към 01.01.2023 г., за периода от 01.01.2023 г. до 31.05.2023 г.; сумата от 85,83 лева – обезщетение за забава за периода от 01.10.2023 г. до 11.03.2024 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 12.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 1304.75 лв., представляващо разликата между начисленото й и изплатено нетно обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 60/шестдесет/ дни платен отпуск при прекратяване на трудовият й договор и дължимото й обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, предвид подписването на Анекс №Д01- 192/10.08.2023 г. към **** г. в сферата на училищното образование, както и дължимата мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 79.24 лв., считано от 01.10.2023 г.

/месеца следващ месеца за доброволно изплащане на дължимата ми сума / до датата на предявяване на иска - 11.03.2024 г., за сумата от 3542.00 лв., представляваща разликата между начисленото и изплатено при прекратяване на трудовият й договор обезщетение по чл.222, ал. 3 от КТ за 11 месеца и 1 дължимото й обезщетение по чл.222, ал. 3 от КТ, предвид подписването на Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към **** г. в сферата на училищното образование, както и дължимата мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 215.09 лв., считано от 01.10.2023 г. /месеца следващ месеца за доброволно изплащане на дължимата ми сума/ до датата на предявяване на иска - 11.03.2024 г. Върху двете обезщетения се претендира и законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените разноски. В исковата молба се твърди, че ищцата работела по трудов договор в ОУ „****“, с. О. близо 25 години. Със Заповед № **** г. трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, тъй като придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Сочи, че последната заемана длъжност, преди прекратяване на трудовото правоотношение била „Старши учител начален етап на основното образование /I-IV клас/“. Към момента на прекратяването на трудовото правоотношение размерът на основната й работна заплата за заеманата длъжност - Старши учител начален етап на основното образование /I-IV клас/ била 1533,00 лв., съгласно Допълнително споразумение № **** г. към Трудов договор № **** г. Върху основната работна заплата се начислявали и допълнително трудово възнаграждение /ДТВ/ за трудов стаж и професионален опит в размер на 40% и СБКМ в размер на 2,43 %. Изплащали й допълнително и ДТВ в размер на 100 лв. и транспортни разходи. Посочва, че за периода на работата си в ОУ „****“, с. О. била член на Синдиката на българските учители /СБУ/ към КНСБ, за което представя Удостоверение изх. № **** г. от Общински координационен съвет на СБУ К.. Твърди, че в заповедта за прекратяване на трудовия договор било наредено на ищцата да се изплатят следните обезщетения: по чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 31, т. 2 от **** г. - в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 11 месеца; обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ - за 60 дни неизползван платен годишен отпуск. Размерът на начисленото обезщетение по чл. 222, ал.

3 от КТ, съгласно фиш от месец октомври 2023 г. възлизало на 23 608,20 лв. или 2146,20 лв. на месец. Размерът на начисленото обезщетение по чл. 224, ал.

1 от КТ, съгласно фиш от месец октомври 2023 г. възлизало на 5 954,88 лв. От тази сума, работодателят удържал дължимият ДОД в размер на 595,49 лв. На следващо място се твърди, че с Анекс от 10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. било уговорено увеличение на месечните трудови възнаграждения на заетите в сферата на образованието, равняващ се на 15 % от работната заплата към 01.01.2023 г. , като увеличението съгласно КТД било със задна дата. Ищцата излага подробни доводи, че процесната сума й се дължи, доколкото към 01.01.2023 г. била на работа при ответника и продължило до 01.06.2023 г., като увеличението макар и договорено на 10.08.2023 г. било с обратна сила – именно от 01.01.2023 г. В тази връзка се поддържа, че анексът имал обратна сила, доколкото чл. 54, ал. 1 от КТ позволявал на КТД да има действие с обратна сила. С приемането на Закона за държавния бюджет на Република 2

България за 2023 г. /обн. ДВ бр. 66 от 01.08.2023 г./ и подписания Анекс № Д01- 192/10.08.2023 г. към **** г. възникнало основание на ищцата да бъдат преизчислени и получените трудови възнаграждения за месеците от януари 2023 г. до май 2023 г. включително, когато полагала труд като Старши учител в ОУ „****“, с. О., както и получените от нея обезщетения по чл. 223, ал. 3 и чл. 224, ал. 1 от КТ. Такова принципно положение следвало и от Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда - § 3 от ПЗР. Поради това на 20.09.2023 г. ищцата отправила заявление до ответника за заплащане на дължимото се увеличение от 01.01.2023 г. до 31.05.2023 г., времето в което е била в трудово правоотношение. С писмо изх. № 2/04.10.2023 г., получено от ищцата на ръка, директорът на училището я уведомил, че счита за неоснователно заявлението. След отговора на Директора на училището, подала жалба с вх. № 23110778/05.10.2023 г. до Инспекция по труда - гр. С.З..

С писмо изх. № ИЗХ23093820/09.11.2023 г., Инспекция по труда разгледала депозираната от ищцата жалба и я уведомила, че има право да подаде иск пред съда.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Заявява, че предявените искове са допустими, но изцяло неоснователни, поради което ги оспорва както по основание, така и по размер.

Оспорва становището на ищцата за пряко и директно приложение на клаузите на КТД и предвидените в тях права и задължения в индивидуалните правоотношения на работниците и служителите с работодателя и становището, че клаузите се прилагат и за работниците и служителите, които са били с прекратени трудови правоотношения към датата на подписване на Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269 от 06.12.2022 г. за периода от 01.01.2023 г. до прекратяване на трудовото правоотношение. Оспорва твърдението на ищцата, че подписаният на 10.08.2023 г. Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД разпростирал действието си и спрямо нея от датата на увеличение на основните заплати - 01.01.2023 г. до датата на прекратяване на трудовото й правоотношение. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от КТ колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора. Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. бил подписан на 10.08.2023 г., на която дата влизал в сила и която дата очертавала кръга на правоимащите лица.

Датата на подписване на анекса била датата, на която възниквало основанието за увеличение на работните заплати. Посочената в анекса дата - 01.01.2023 г., не представлявала дата на влизане в сила на договорните клаузи, а началният момент, от който се увеличавали работните заплати на лицата, които към датата на постигане на договореността - 10.08.2023 г., били заети в системата на предучилищното и училищното образование - т. е. имали качеството на работници и служители към посочената дата и са били членове на синдикална организация на синдикат - страна по КТД. Аргумент в подкрепа на това становище се съдържал и в новата редакция на чл. 27,ал. 2 от КТД, който 3 предвиждал, че осигурените средства от държавния бюджет се изразходвали „единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование...“. Твърди, че към датата на влизане в сила на Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. - 10.08.2023 г., ищцата не била „заето лице“ в системата на предучилищното и училищното образование поради прекратяване на трудовото й правоотношение със заповед № 173 от 01.06.2023 г., считано от 02.06.2023 г. Към 10.08.2023 г. ищцата не била работник или служител на работодател, страна по КТД, не била член на синдикална организация към синдикат - страна по договора, поради което и предвид разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от КТ измененият с Анекс № Д01- 192/10.08.2023 г. КТД не пораждал действие спрямо нея. В този смисъл било и становището на Независимия учителски синдикат - страна по КТД и по анекса, изразено в писмо изх. № 54/17.08.2023 г., което съвпадало изцяло със становището на МОН по приложението на Анекс № Д01-192/10.08.2023 г., изразено в писма изх. № 80812- 41/25.08.2023 г . и № 0513-185/27.09.2023 г. Наличието на трудово правоотношение към 10.08.2023 г. била изискуема се предпоставка за реализиране на правата по изменения КТД и предвид разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ. Съгласно посочената разпоредба трудовото възнаграждение, като основен елемент от съдържанието на трудовия договор, се определя по споразумение между страните по договора, поради което клаузите на КТД и предвидените в тях права и задължения не намирали пряко, директно приложение в индивидуалните правоотношения на работниците и служителите с работодателя и не ставали автоматично част от правоотношението, съответно правата по КТД не възниквали директно за работниците и служителите само на основание сключения КТД. В случая правата по изменения КТД относно новия размер на минимална основна заплата и увеличение на индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти следвало да се реализират по реда на чл. 119 от КТ чрез изменение с допълнително споразумение на елемента „трудово възнаграждение“. В случая не била налице законова възможност за договаряне на изменение на трудово възнаграждение на ищцата поради липсата на трудово правоотношение към 10.08.2023 г. - датата, на която възниквало основанието за увеличение на работните заплати. Поради гореизложеното, предявените искове били неоснователни и следвало да бъдат отхвърлени като такива.

В откритото съдебно заседание, проведено на 26.09.2024 г. процесуалният представител на ищеца по делото поддържа исковата молба и иска същата да бъде уважена. Ответната страна излага доводи за неоснователност на претенциите. В предоставения от съда срок са депозирани писмени бележки.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните, а се установява и от представените 4 писмени доказателства, че в периода 01.01.2023 г. - 31.05.2023 г. ищцата била в трудово правоотношение с ОУ „****“, с. О. за длъжността „старши учител начален етап на основното образование /I-IV клас/“, което било прекратено, считано от 02.06.2023 г., със заповед № 173 от 01.06.2023 г. на осн. чл. 325, ал.

1, т. 1 от КТ.

Страните не спорят, че към датата на прекратяване на трудовия договор дължимите й обезщетения по чл. 222, ал. 3 и чл. 224, ал. 1 от КТ били изчислени при основна месечна заплата от 1533 лв., но при спазване разпоредбите на чл. 228 от КТ и НСОРЗ, на база брутното й трудово възнаграждение през м. май 2023 г. - основно месечно възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер. Представен е фиш за м.октомври 2023 г., от който е видно че двете обезщетения са заплатени.