Решение № 219 от 13.12.2022, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 383/2022
- Вид
- Решение № 219
- Подписан
- 13.12.2022
- В сила
- 20.11.2023
- Състав
- Румяна Стоева Калошева Манкова, Кремена Илиева Лазарова, Калина Стоянова Пенева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 383 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 219 гр. Бургас, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:
Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20222000500383 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 263571/29.07.22 г. на БОС от ЗК „ЛЕВ ИНС“АД , ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.***, чрез адв. П. В., против решение № 260229 от 11.07.22 г. по гр. д. № 2403/2020 г. на БОС , в частта, с която е уважен предявеният от А. П. Н., ЕГН: ********** от гр.***, чрез адв. Ст. П., съдебен адрес: гр. ***, против дружеството иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за размера над 20 000лв. до присъдения размер от 45000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени на 20.08.2019 г. при ПТП между лек автомобил "М.", модел ***, с рег. № *** и мотоциклет марка "Х."“ с рег. № ***, в гр.Б., на кръстовището на ул. "Д.Г. с ул. "Л.М.", срещу магазин "Р.", ж.к. "С.", ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото, съобразно уважената част от иска. Заявява, че в горните части решението не е правилно. Излага аргументи, позовава се на липса на причинно-следствена връзка между част от описаните травми и ПТП-то, също на недоказаност на онзи интензитет на болките и страданията на въззиваемата, който да обоснове заплащане на обезщетение в цитирания размер. Позовава се на съпричиняване от страна на Н., изразяващо се в поставяне на неподходяща каска, с неподходящ размер. На изложените основания моли за отмяна на посоченото решение на БОС в обжалваната част и отхвърляне отчасти на предявения иск. Няма доказателствени искания.
1
Претендира разноски.
Въззиваемата А. П. Н. оспорва въззивната жалба, чрез адв. Ст. П., в депозирания по реда на чл. 263 ГПК отговор. Излага подробни аргументи за потвърждаване на решението. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.
Третото лице - помагач на въззивника ЗАД „ДалБогг: Живот и здраве“ АД, гр. София не изразява становище по въззивната жалба. Не депозира отговор.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК от легитимирано лице, против акт, подлежащ на съдебен контрол, пред функционално компетентната инстанция и е допустима.
Предявеният иск пред БОС е с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред БОС е образувано по искова молба от А. П. Н., чрез адв. Ст. П., против ЗК „Лев инс“АД, гр.София, с предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на 85 000лв. за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху горната главница, считано от датата на деликта, до окончателното изплащане на сумата, както и разноски за адвокатско възнаграждение. Твърди, че на 20.08.2019 г. пострадала при ПТП. Водачът на застрахования при въззивника със задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите лек автомобил "М.", с peг. № ***, причинил ПТП. При движение в гр.Б., на кръстовището на ул.
"Д.Г. с ул. "Л.М.", срещу магазин "Р.", ж.к. "С." водачът предприел маневра „завиване наляво“, без да пропусне движещия се направо с предимство мотоциклет, марка "Х."“ с рег. № ***, управляван от Др.Д., с пътник на задната седалка – въззиваемата Н.. Така настъпил удар, при който водачът на мотоциклета и пътуващата с него въззиваема пострадали и Н. получила телесни увреждания – подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба, както следва: счупване на костици на носа, травми в областта на главата, травми на ляв долен и горен крайник, разкъсване на предния талофибуларен и калканеофибуларен лигаменти на левия глезен, с изразен оток на ставата, болки при екстензия на пръстите на лява ръка в областта на цитакрикса. Твърди, че е претърпяла двукратна закрита репозиция под пълна анестезия на носните костици, наранявания по меките тъкани на горна устна, фрактура на режещите ръбове на предни резци. Твърди, че в резултат от ПТП-то останали загрозяващи белези по гърба на носа, горна устна, лява гривнена става и горна повърхност на дясна длан. Белезите са груби, видими отдалеч, надигнати и ясно открояващи се от околната кожа. Твърди, че лицето и ръката й са обезобразени и заличаването на белезите може да стане единствено посредством последваща пластична операция. Заявява, че след 2
ПТП-то е освободена от ФВС до завършване на средното си образование – т.е. за период от една година. Счита за справедливо обезщетение за претърпените вреди сумата от 85 000лв. Твърди, че уведомила въззивника за настъпилите вреди, но получила отказ за обезщетение.
На основание всичко така изложено, претендира от Застрахователя по договор за застраховка „ГО“ за МПС-то, причинило ПТП-то, обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в горепосочения размер. Моли за присъждане на разноски. Ангажира доказателства.
В приложения отговор срещу исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 ГПК, въззивникът оспорва иска. Признава наличието на застрахователно правоотношение за л.а. "М.", с peг. № ***, участвал в ПТПто. Оспорва механизма на ПТП, станало причина за инцидента и за претърпените телесни повреди, болки и страдания.
Твърди преекспониран обем на описаните вреди, а именно: счита, че част от тях са резултат от предходно или последващо събитие. Поддържа, че описаните в исковата молба посттравматични увреди са в резултат от несвоевременно заявяване, бездействие и несвоевременно лечение. Позовава се на съпричиняване на вредите, като твърди на първо място, че Н. била с поставена неподходяща каска за пътуване с мотоциклет и на следващо - че се е качила като пътник, въпреки, че била в известност, че водачът е употребил алкохол. Освен това заявява, че периодът на възстановяване бил по-кратък от описания в исковата молба. Оспорва присъждането на обезщетение в претендирания размер и го счита за несправедлив. Излага аргументи. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Също ангажира доказателства.
С отговора против исковата молба е въведено искане за конституиране на трето лице-помагач на ответника и след произнасяне с определение № 19/19.03.2021 г. по ч.гр.д.№ 20212000500108/2021 г. БАС, молбата е удовлетворена и по делото е конституирано като трето лице-помагач на ответника ЗАД „ДалБогг: Живот и Здраве“ АД, гр.София.
Страните не спорят, затова съдът приема за установено по реда на чл.153 ГПК, че със застрахователна полица № ***, между въззивника и собственика на л.а. "М.", с peг. № *** е сключен валиден и действащ към датата на настъпване на събитието договор за застраховка „ГО на МПС“ за посочения л.а.
Също така е безспорно, че на 20.08.2019г. на кръстовището на ул.
"Д.Г. и ул. "Л.М.", гр. Б., водачът на лек автомобил "М.", с peг. № *** нарушил правилата за движение по пътищата, като при завой наляво не пропуснал движещото се направо и с предимство превозно средство - мотор "Х." и по непредпазливост причинил на ищцата телесни увреждания. В тази връзка по делото е приложено споразумение, ползващо се по правилото на чл.
383 НПК с последиците на влязла в сила присъда, с което водачът на л.а. "М." с рег.№ *** се е признал за виновен за това, че на 20.08.2019г., при нарушаване на правилата на ЗДвП, причинил средни телесни повреди на 3
Ан.Н.. Приета е форма на вината – непредпазливост. На това основание и при приложение на разпоредбата на чл.300 ГПК: „Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца“, съдът приема, че са налице елементите на деликт, осъществен виновно от водач на застрахован при въззивника лек автомобил.
От експертното заключение по назначената и приета САТЕ се установява механизмът на произшествието.
Пред настоящата инстанция страните нямат спор по ангажиране на отговорността на Застрахователя и по механизма на ПТП-то. Спорно е причиняването на част от приетите за установени от окръжния съд вреди, продължителността на възстановителния период, наличието на съпричиняване и справедливият размер на обезщетението.
На първо място относно вредите: първото въведено оплакване по въззивната жалба е дали фрактурите на режещите ръбове на двата долни резеца са причинени в резултат от процесното ПТП. Твърди се, че те не са констатирани при приема в „УМБАЛ - Бургас“ АД, нито при извършените прегледи по време на досъдебното производство. На това основание се твърди, че не са свързани с инцидента.
Настоящият състав, след като се запозна с механизма на ПТП-то, описан от в.л. инж. Т. И., приема, че А. Н. е пътувала с поставена каска на главата, от типа на отворените. Наличието на каска, според в.л., е безспорно.
Аргумент в тази насока е, че при удара водачът и пътничката на мотоциклета са паднали, телата им са се преметнали във въздуха, но Н. няма черепномозъчна травма, а травми в областта на лицето - нос, уста, брада, което сочи, че маската не е била тип „шлем“, а от отворените отпред и не осигурявала защита в лицевата област.
Видно от приетата по надлежния ред СМЕ, въззиваемата постъпила в „УМБАЛ - Бургас“ АД с множество увреждания, сред които - разкъсноконтузна рана на носа и горната устна. Според св. Н. - майка на пострадалата А. Н., при постъпването на дъщеря й в лечебното заведение, устата й била пробита изцяло (вероятно има предвид разкъсно-контузната рана под носа, на горната устна) от ноздрата до долу. При подобен удар, с излитане на тялото от мотоциклета и приземяване на асфалтов път, с контузия на нос, разкъсване на горна устна и травми по лицето, съдът приема, че е доказана причинноследствената връзка между твърдените фрактури на режещите ръбове на два долни леви резеца, горен ляв кучешки зъб и режещ ръб на долен десен първи резец, описани по приетата СМЕ на в.л. д-р П.П. и в.л. д-р В. Й..
Действително, тези повреди не са описани по приложените по делото епикризи на „УМБАЛ - Бургас“ АД, но на пострадалата не е снеман дентален статус. От приетата по делото СМЕ се установява, че зъбен статус е снет на 02.09.2019 г. – т.е. няколко дни, след инцидента. Непосредствеността на 4 описаните от дентален д-р Т.Ц. фрактури на резци, след инцидента и механизма на сблъсъка, описаните и безспорни повреди по лицето на пострадалата, мотивират съда да приеме, че фрактурите на резци и един кучешки зъб от съзъбието на Н., са пряка и непосредствена последица от ПТП-то.
Що се отнася до спора относно наличието на скъсани ставни връзки:
Видно от приетата по делото СМЕ, при рентгеновите изследвания не са открити травматични промени. Свидетелските показания, обаче сочат, че след изписването на Н. от „УМБАЛ - Бургас“ АД, тя продължила да се оплаква от болки в левия глезен. При посещение при д-р Е. С. е установен изразен оток на ставата, болки при натоварване на крака и болезнени движения на лява глезенна става. Назначено е изследване с ЯМР и е установено скъсване на ставните връзки на ниво глезен. Според в.л. д-р П.П., това увреждане не е могло да бъде установено посредством рентгеново изследване или скенер, а само чрез ЯМР. Ето защо е установено впоследствие, по повод продължили около 2 месеца болки в лявата глезенна става и оток на ставата. При съобразяване на заключението на СМЕ и гласните доказателства по делото, съдът приема, че установените от д-р Е. С. разкъсвания на лигаменти в областта на лява глезенна става са пряка последица от процесното ПТП.
Въведените от въззивника оплаквания и твърдения, че въззиваемата е излизала от дома си, правела е разходки в града и е била в движение, не опровергават горния извод, защото от СМЕ и прегледа на д-р Е. С. става ясно, че Н. е можела да стъпи на крака си, да върви, макар и със затруднения и болки. Ето защо второто оплакване по въззивната жалба също не е основателно.