Определение № 5990 от 19.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5990 гр. София, 19.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Камелия Маринова Касационно гражданско дело № 20238002104769 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 276308 от 25.05.2023 г. на ищците С. Р. Б., Т. И. А. и А. И. А. чрез пълномощника им адвокат В. Щ. и касационна жалба вх. № 276713 от 29.05.2023 г. на С. Р. Б. чрез пълномощника му адвокат И. Т. против решение № 260629 от 21.04.2023 г., постановено по гр. д. № 14404 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение от 13.11.2017 г. по гр. д. № 30074/2009 г. на Софийски районен съд и е прекратено производството по предявения от С. Р. Б., Т. И. А. и А. И. А. против Г. Т.

Т., Й. Т. Д., Р. С. Т., М. М. Д., Л. М. М., Б. М. Й., С. В. Г., Н. В. Г., В. В. Н., Д. Н. К., Т. Ц. Г.,

Д. Ц. Д., П. Н. Д., Л. Н. К., С. Г. Р., Л. Г. Р., И. Н. Н., В. И. Н., Л. И. Н., Ц. Р. Д., Н. С. Б., Н. Б.

Б., В. Б. Б., А. А. Б., Д. А. Б., К. Д. Б., К. Л. П., Р. Л. К., Л. Т. Д. и Р. А. Д. иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че наследодателят на ищците М. Л. Б. е бил собственик към 1958 г. по наследство и давност на неурегулиран поземлен имот-ливада с площ от 6000 кв.м., съставляващ имот пл. № *, нанесен в кадастрален лист Г-13-2-Г по кадастралния план на [населено място], София, а по картата на землището - имот № * при посочени граници, както и касационна жалба вх. № 286002 от 25.09.2023 г. на С. Р. Б. против решение № 261122 от 5.09.2023 г. по гр. д. № 14404/2020 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 250 ГПК за произнасяне по същество по иска в частта, с която е налице застъпване на претендираните от страните имоти за 28 кв. м..

Производството по подадената на 25.05.2023 г. от адвокат В. Ш. като пълномощник на С. Р.

Б., Т. И. А. и А. И. А. касационна жалба следва да бъде прекратено. С. Б. е уведомил съда с молба от 23.05.2023 г., че оттегля пълномощията на адвокат Щ.. Т. И. А. и А. И. А. също са депозирали молби за оттегляне на пълномощията от 26.05.2023 г., а с молба от 30.08.2023 г. са заявили, че не желаят да се гледа подадената от адвокат Щ. от тяхно име касационна 1 жалба и няма да обжалват въззивното решение.

Ответниците чрез пълномощника си адвокат К. М. са подали писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК и по двете касационни жалби, в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване на решението от 21.04.2023 г. и на решението от 5.09.2023 г. по чл. 250 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Второинстанционният съд е констатира, че при първото въззивно разглеждане по гр. д. № 2035/2018 г. с решение № 6624 от 24.09.2019 г. е било потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на иска. Решение № 6624 от 24.09.2019 г. е отменено с решение № 149 от 16.12.2020 г. по гр. д. № 865/2020 г., І г. о. на ВКС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС, с указания за извършването на нови съдопроизводствени действия, а именно поставяне на допълнителна задача на тройната съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение каква част от имот пл. № * по кадастралния план на [населено място], м. “Б. п.“ от 1997 г. се застъпва с възстановения на ответниците имот № * по картата на възстановената собственост на землището на [населено място] и изготви комбинирана скица с ясно обозначение на тази част и посочване на нейната площ. ВКС е указал също така, след приемане заключението на тази експертиза въззивният съд да прецени допустимостта на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за тази част от имот пл. № *, която не се застъпва с възстановения на ответниците имот № *, като за тази част обезсили първоинстанционното решение и прекрати делото, а за останалата част от имот пл. № * (която се застъпва с възстановения на ответниците имот № * и която следва да бъде конкретно индивидуаризирана по изготвена от експертизата скица) въззивният съд да разгледа и разреши спора за материално право по същество, като въз основа на събраните по делото доказателства се произнесе чия собственост е била тази част от имота към момента на образуването на ТКЗС - на наследодателя на ищците М. Л. Б. или на наследодателя на ответниците Д. Т. Т..

По същество на спора е приел за установено, че ищците са част от наследниците на С. Л. Б., починал на 22.06.1964 г. Л. Б. (баща на С. и М. Б.) е имал ливада в м. „П.“ („Р. л.“) – извлечения от данъчни книги на имотите в [населено място] за периода 1911 г. – 1915 г. На името на М. Л. Б. по заявление-декларация от 1958 г. е записано, че притежава общо 17 дка ниви и 7.8 дка ливади. С решение на ПК “Панчарево“ № 10645/17.01.1997 г., (отменено с решение № 10645.8/16.10.2000 г., отменено с решение № 862.5/14.10.2002 г., което от своя страна е обезсилено с решение от 08.03.2004 г. на СРС, 44 с-в, по гр. д. № 615360/2002 г., влязло в сила на 04.04.2004 г., като в сила е останало първото решение за възстановяване от 17.01.1997 г.), на наследниците на М. Л. Б.. е възстановена собствеността върху неурегулиран поземлен имот - ливада IV категория с площ от 6000 кв. м., съставляваща имот пл. № *, нанесен в кадастрален лист Г-13-2-Г по кадастралния план на [населено място], София, м. „Б. п.”, при граници: пасище, мера, стопанисвана от общината, селскостопански терен-кметство на [населено място], наследници на братя Н., А., С. Л. Б. и наследници на М.

Д. М.. Наследниците на М. Л. Б. са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост 2 на възстановения имот № 25, т. VI, н. д. № 1052/1997 г. от 02.04.1997 г.

Ответниците са наследници на Д. Т. Т., починал на 17.08.1953 г., който е притежавал по наследство от баща си общо 28.1 дка ниви, 46.6 дка ливади и 10 дка гори, като в м. „Т. п.“ е притежавал една ливада от 26 дка. – копия от емлячни рестистри. Всички имоти са внесени ТКЗС от наследниците му М., Д. и Т. Т. през 1958 г. С решение на ПК Панчарево № 12809.4/29.03.2000 г., по заявление вх. № 2809/02.04.1992 г. от К. Д. Н., на наследниците на Д. Т. Т. е възстановена в съществуващи стари реални граници собствеността върху земеделска земя, ІV категория, ливада с площ от 26,502 дка, съставляваща имот № * по картата на землището на [населено място], София, м. „Т. п.”, при граници: имот № *, пасище, мера на Кметството, *, храсти на Кметството, *- пасище, мера на кметството и полски път. С последващо решение № 12809.8/12.07.2003 г. на ОСЗГ Панчарево, по заявление на Г. В. Р., отново на наследниците на Д. Т. Т. е възстановена в стари реални граници ливада, този път от 28,322 дка, съставляваща имот № *, по картата на землището на [населено място], София, м. „Т. п.”, при граници: имот № *-полски път на [община] и имот № *-полски път на [община]. С констативен протокол от 21.06.2002 г., (л. 52) е извършено служебно заснемане на границите на имот № *, като границите са идентифицирани на място от Г. Р., съседите на имота не са уведомявани, и е констатирано че стари граници, с изключение на стар път от север, на място не съществуват.

Свидетелските показания на Е. Ф., С. Л., Н. Г., П. Т., С. Ф. и Д. П. установяват, че общият наследодател на М. и С. Л. владеел ливада около 12 дка в местността „Р. л.“ След смъртта му двамата братя поделили имота по равно. Мястото, което получил М. граничело на север с мястото на С. Б., от изток с мястото на Д. М. и Н. А., от запад с коларски път и общинска мера, като в имота, който останал на С. Б. имало изградена поята, а този, който получил М. бил празен. В същото землище имал ливада и Д. Т. (известен и като М. Т.), която била повече от 20 дка и в нея също имало поята. Местата на М. Б. и Д. Т. били разделени от вървище, по което добитъкът минавал за водопой.

От техническите експертизи на вещото лице Г. и на тричленната експертиза се установява, че имотите, за които претендират ищците и ответниците, не са обхванати от стария кадастрален план от 1956 г. След очертаване на контурите им по стереомодела от 1954 г. имота в м.„Т. п.“ по графични данни е с размер от 26,558 дка, а този в м.„Б. п.“ е с обща площ от 12,038 дка, като последния имот представлява заявените две ливади от братята С. и М. Б.. Съгласно комбинирана скица 2 от единичната експертиза, съответно приложение 3 към тричленната експертиза, в която са включени архивния кадастрален план, одобрената кадастрална карта и КВС на землището на [населено място], в имот № * (сега № № *, *, *, *, *, *, *, *и *) в м.„Т. п.“ (на наследодателя на ответниците) и имот № * (сега имоти № № *, * и *), в м. „Б. п.“ (на наследодателя на ищците), не са нанесени в КВС по старите граници.

Ливадата от 6 дка е нанесена в архивния кадастрален план на [населено място] от 1979 г. като имот пл. № *, собственост на М. Л. Б.. Д. Т. е имал неурегулиран поземлен имот в същата местност, като към момента на внасяне на земята в ТКЗС неговата площ е 26,874 дка, определена по очертания върху ортофотоплан. Според експертите, съгласно приложената към решението на ОСЗГ Панчарево скица и действащата КВС на [населено 3 място] обаче, този имот е с площ 28,324 дка (над 2 дка повече от заявеното за възстановяване и малко под 2 дка повече от внесеното в ТКЗС). Имотите на наследодателите на страните съответно в м. „Б. п.“ и в м.„Т. п.“ не са имали обща граница към момента на кооперирането на земята (разделял ги е път - „вървище“ с широчина около 20 м.). По действащата КВС имотите граничат, като бившият имот на М. Б. е с намалена площ от 6 декара на 4,521 дка.

Имотът на ответниците „застъпва” този на ищците с 1157 кв. м., от които 320 кв. м. проектен път. Застъпването се дължи на множеството промени в конфигурацията на имотите, извършено от ПК.

Съдът е възпроизвел заключението на допуснатата във връзка с указанията в отменителното касационно решение експертиза, дадено при съвместяване на кадастрален план емисия 1979 г., кадастрален лист № Г-13-2-Г с картата на възстановената собственост от 1999 г., а именно, че по скица № Ф00105/15.11.1999 г. на поземлен имот № *, м.„Т. п.“, няма застъпване с имот пл. № *, кадастрален план емисия 1979 г., кадастрален лист № Г-13-2-Г; по скица № Ф00149/24.11.1999 г. на поземлен имот № * м. „Т. п. също няма застъпване с имот пл. № *, кадастрален план емисия 1979 г., кадастрален лист № Г-13-2-Г; по скица № Ф00087/24.07.2000 г. за поземлен имот № *, м.„Т. п.“ с кадастрален план емисия 1979 г., кадастрален лист № Г-13-2-Г- не се установява припокриване на контурите с имот пл. № *; по скица от 2009 г. за поземлен имот № *, м.„Т. п.“ и кадастрален план емисия 1979 г., кадастрален лист № Г-13-2-Г се установява застъпване между поземлен имот № * и имот пл.

№ * по точки 1-2-3-4, отбелязани на комбинираната скица, с площ на застъпването 28 кв. м.

При така възприетите факти и експертни заключения въззивният съд е приел, че липсва застъпване между имот пл. № * по кадастрален план от 1979 г. с имота, възстановен на ответниците, тъй като скицата от 2009 г. е издадена във връзка с последващо решение, след като вече е била възстановена собствеността на ответниците. Отчел е, че е установено, че имотите на наследодателите на страните са в различни местности и не са имали обща граница към момента на коопериране на земята, като ги е разделял път с широчина около 20 м. и е направил извод, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК С. Р. Б. се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поставя следните въпроси:

1) задължен ли е възивният съд да обсъди всички доказателства по делото или следва да изследва само тези, които са му указани от Върховния касационен съд по реда на чл. 294, ал.

1, изр. второ ГПК;

2) задължен ли е въззивният съд да изпълни очевидно неправилни указания на Върховния касационен съд по реда на чл. 294, ал. 1, изр. второ ГПК и по какъв ред трябва да процедира въззивният съд, ако задължителни указания на Върховния касационен съд по реда на чл.