Решение № 19185 от 13.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19185 гр. София, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110141183 по описа за 2025 година

Предявени са от „ТС“ ЕАД, ЕИК ............, представлявано от ПП и Милена Ценова, със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.Я №23Б, срещу ОА ОС с ЕИК:

831912591 и адрес: гр. София, УЛ.А № 22, общ. Столична, обл. София (столица), представлявана от областния управител САА, положителен установителен иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК във връзка с чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за установяване дължимостта на сумите, както следва: 2755,63 евро, равностойност на 5389,55 лева (пет хиляди триста осемдесет и девет лева и 55 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 22.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 648,25 евро, равностойност на 1267,86 лева (хиляда двеста шестдесет и седем лева и 86 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2022 г. до 16.04.2025 г., сумата от 32,89 евро, равностойност на 64,32 лева (шестдесет и четири лева и 32 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 22.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 7,93 евро, равностойност на 15,51 лева (петнадесет лева и 51 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2022 г. до 16.04.2025 г., а при условията на евентуалност осъдителен иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД срещу Б. А. Д. с ЕГН **********, гр.София, ул. А П. Чехов № 22, ет. 4, ап. 26, за присъждане в негова тежест и в полза на ищеца на сумите , както следва: 2755,63 евро, равностойност на 5389,55 лева (пет хиляди триста осемдесет и девет лева и 55 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 22.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 648,25 евро, равностойност на 1267,86 лева (хиляда двеста 1 шестдесет и седем лева и 86 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2022 г. до 16.04.2025 г., сумата от 32,89 евро, равностойност на 64,32 лева (шестдесет и четири лева и 32 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 22.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 7,93 евро, равностойност на 15,51 лева (петнадесет лева и 51 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2022 г. до 16.04.2025 г.

Ищецът твърди, че ответникът по главния иск е клиент на топлинна енергия за небитови нужди по смисъла на § 1, т. 33в от ДР на Закона за енергетиката за имот, находящ се в гр. София, УЛ.А ЧЕХОВ № 22,вх.Б, ет.4, ап.26, аб.№39635 за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., включително, като същият е собственик на имота, но не е изпълнил задължението си да сключи договор с ищцовото дружество, поради което се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца като е ползвал топлинна енергия, доставена в имота му, но не я е заплатил. Сочи, че е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК, но поради възражение, е получил разпореждане за предявяване на иск срещу него по реда на чл. 415 от ГПК.

При условията на евентуалност предявява иск срещу ответника Б. Д. в качеството му на наемател на процесния топлоснабдяем имот, като твърди, че същият не е подписал договор с ищеца, поради което е ползвал топлинната енергия, доставяна в имота без да заплаща нейната цена през процесния период и така се е обогатил за сметка на ищеца и дължи да заплати онова, с което се е обогатил. Претендира същия да бъде осъден да заплати процесните суми.

Моли съда да уважи исковете и да му присъди разноски.

Ответникът Областна администрация – Област София - град е подал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба. Оспорва исковата молба като неоснователна.

Твърди, че имотът е бил ползван от другия ответник – Б. А. Д., през процесния период, без основание. Сочи, че същият е наследник на починалия през 2011 г. А Спасов Д., който е бил настанен в жилището през 1974 година с Договор за отдаване под наем на държавен жилищен фонд. Оспорва да е получавал покана за сключване на договор за този период, като счита, че неоснователно от него се претендират процесните суми на основание общи условия за сключване на договори от ищцовото дружество. Излага подробни доводи за недължимост на сумите. Прави възражение за изтекла погасителна давност, както и за недължимост на законна лихва за забава, тъй като ответникът не е бил поканен да плати вземането и не е настъпила забава. Моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноски.

Ответникът Б. А. Д. е подал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба чрез особен представител. Оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че няма сключен договор с ищеца и че той не е собственик на топлоснабдения имот, за да отговаря за задължения към ищцовото дружество. Твърди, че имотът е държавен, а в последствие е бил предаден като частна държавна собственост на първия ответник – Областната управа на 2

София – град. Сочи, че имотът е бил отдаден първоначално под наем на А Спасов Д. с Договор за наем от 23.07.1974 г., като Областната управа е сключила нов договор с посоченото лице на 09.07.1998 г. Сочи, че и в двата договора за наем нямало клауза задълженията на наемателя да сключва облигационен договор с „ТС“ ЕАД, тоест да смени партидата. След смъртта на А Д. през 2011 г., Областната управа на гр. София не е предложила нов договор за наем на наследниците на същия. С писмо от Министъра на финансите на Р. България до А Д. били прекратени наемните му отношения с Областната управа на гр. София, като до 17.04.2006 г. същият е следвало да освободи процесния топлоснабдяем имот като наемател. Сочи, че през 2021 г. е започнала кореспонденция между Областната управа на гр. София, кмета на Район „Изгрев“, в който район се намира процесният топлоснабден имот, и МВР, от която кореспонденция ставало ясно, че в процесния имот след смъртта на наемателя А Д. живеели мъж и жена, без да са идентифицирани. Сочи, че възраженията на главния ответник са неоснователни, безпочвени и се явяват голи твърдения без реални доказателства, а опитите на ищеца да го привлече като ответник са неоснователни. Моли съда да отхвърли изцяло заведения иск на „ТС“ ЕАД срещу Б. Д., като неоснователни.

Третото лице-помагач "Техем Сървисиз" ЕООД, конституирано на страната на ищеца, не оспорва иска, представя писмени доказателства.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 22.04.2025 г. срещу главния ответник, издадена е била заповед на 02.05.2025 г., като в законовия срок длъжникът е възразил, че не дължи вземането и е представил доказателства относно това, че имотът е бил ползван без правно основание от Б. А. Д. – другият ответник.

Към възражението в заповедното производство са представени заверени копия на Договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот от 23.07.1974 г., сключен между директора на РДСП „Експлоатация и поддържане на сградния фонд“ – Ленински район, и А Спасов Д., за имот, находящ се в гр. София, ул. А Чехов № 22, вх. Б, ап. 26. За същия имот е сключен Договор за наем от 09.07.1998 г. между Областния управител на Област София и А Спасов Д..

Наемателят е починал на 11.01.2011 г., оставяйки за свои наследници Лидия А.а Бабачева и Б. А. Д.. Било е установено при справка в НБД „Население“, че на адреса са регистрирани ответникът Б. А. Д. и ДВ Д.а. До А Спасов Д. е изпратена Нотариална покана за освобождаване на имота в срок до 17.04.2006 г. Поканата е била връчена на Виолета Игнатова Д.а, съпруга, на 15.03.2006 г.

Видно от представения в заповедното производство Акт № 02674 от 29.01.2001 г., имотът е бил обявен за частна държавна собственост.

Съгласно Закона за енергетиката, когато едно лице е собственик, титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда с режим на етажна собственост, присъединена към 3 абонатна станция, се явява клиент на топлинна енергия (чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката) и е длъжен да заплаща топлинната енергия при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (НТ). Безспорно по делото се установява, че ОА на Област София е собственик на процесния топлоснабдяем имот, като липсват данни същият имот да е отдаван под наем през периода, предмет на спора, а именно от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. Наемателят на Областната управа е починал през 2011 година, а още през 2006 г. същият е бил поканен да освободи имота и да предаде владението му на собственика му. По делото липсват каквито и да било данни относно лицето или лицата, които са ползвали имота през процесния период, както и че въобще е имало такива лица, тъй като не са установени такива по съответния ред с техните имена и единни граждански номера.

Като не е сключил договор за ползване на топлинна енергия в имота си, ответникът ОА ОС, е получавал в имота си топлинна енергия без да заплаща същата, поради което съдът счита, че главният иск е доказан по своето основание.

От приетата като компетентно изготвена техническа експертиза се установява, че през процесния период сградата, в която се намира процесният топлоснабдяем имот е сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с ТЛП „Техем сървисис“ ЕОД. През процесния период ответникът не е осигурил достъп до имота си за проверка и отчет на уредите, поради което за монтираните в имота три броя отоплителни тела без топлоразпределители е изчислен служебен разход на максимална мощност на отоплителните тела, съгласно Наредбата за топлоснабдяване. За наличната в имота щранглира в банята е изчислена служебна топлинна енергия, отдадена от щранга, съгласно Наредбата. По данни от ТЛП в имота се ползва топла вода и поради липса на водомер за топла вод, разходът е бил изчислен за периода на база 2 броя потребители при норма 140 литра за потребител на денонощие. Вещото лице по СТЕ е констатирало, че сумата за топлинна енергия за отопление е в размер на 2033.26 лв., за топла вода е 3310.16 лв., а общата сума за периода е 5343.42 лв., респективно в евро – 2732.05, като разликата от фактурираните суми по прогнозни данни е с 376.67 лв. за връщане.

От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че дължимата непогасена главница за ТЕ възлиза на 5389.55 лв., равностойност на 2755.63 евро, таксата за дялово разпределение за периода възлиза на 64.32 лв., респективно 32.89 евро, а лихвите върху двете главници са съответно в размер на 1267.79 лв., респективно 648.21 евро върху главницата за топлинна енергия, и 17.54 лв., респективно 8.97 евро върху главницата за услугата дялово разпределение. Общо лихвите възлизат на 221.23 евро.

С оглед на горното, искът е основателен до установените от вещите лица размери.

Доколкото главният ответник е направил възражение за погасяване по давност на вземанията срещу тях, съдът извърши проверка дали вземането е погасено по давност. Давността е спряна с подаване на заявлението срещу ОА на Област София на 22.04.2025 г. Претенциите срещу главния ответник са за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. Предвид характера на 4 вземанията, които са периодични, същите се погасяват с тригодишна давност. Следва да се съобрази и спирането на давностните срокове по време на ковид-пандемията, когато със закон са спрени давностните срокове, считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., включително.

Установява се, че такива суми, които да са погасени по давност в настоящия случай няма, поради което и това възражение е неоснователно.