Решение № 575 от 22.10.2026, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 1225/2026
- Вид
- Решение № 575
- Подписан
- 22.10.2026
- Състав
- Георги Стоянов Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.15 · Закон за закрила на детето
- чл.16, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.16, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.17, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.21, ал.4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.2, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.2, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1, т.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1, т.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.8, т.1, пр.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
РЕШЕНИЕ
№ 575 гр. Ямбол, 22.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е.Г.А.В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20262330101225 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 8, т. 1 и чл.18, ал.1 Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по повод на подадена молба от Е. И. Я., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца И. К. Я., род. на *** г., ЕГН ********** и Я. К. Я., род. на *** г., ЕГН ********** и тримата с адрес в гр. Я., ул. „*** , за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителката и децата домашно насилие от страна на лице, който на молителката е бивш съпруг, а на децата им е баща – К. Я. Я., ЕГН **********, с адрес в с. П., общ. Е., обл. Я. ул. „*** В молбата са описани фактите и обстоятелствата, при които е извършено конкретното твърдяно домашно насилие, а именно: Молителката и ответника прекратили брака си през 2025 г., като от същия имат родени деца. Твърди се, че ответника употребявал алкохол, събирал се с приятели, като в продължителен период от време на обиди, заплахи и пиянски скандали молителката разтрогнала брака им. След това отношенията им продължили да не са добри, като първо възникнал проблема със семейното жилище, а след това и с плащането на издръжката за децата от ответника, като същия искал молителката да му връща половината пари. Молителката с децата дошли да живеят в гр. Я., но проблемите продължили, като ответника при посещенията на децата бил винаги пиян и се държал грубо с децата, като в резултат на това същите не искали да останат насаме с него и се страхували от него, като споделяли с молителката, че когато ги вземал в жилището му имало оръжие. След срещата с баща им се налагало молителката да ги успокоява, като се превърнало в кошмар за децата, 1 като не помогнали и срещите в отдел „***“.
На 29.05.2026 г. молителката с децата били на тържество в ***в гр. Е.. Там се появил и ответника, като бил забелязан от молителката, че с ръката си прокарва пръст по гърлото си, все едно, че щял да реже главата си, като този жест ь изплашил до смърт. Въпреки това молителката запазила самообладание и влезли с децата в залата. След като молителката се обадила на баща си да отиде в залата и след като същия бил видян от ответника, последния избягал. Молителката сигнализирала на тел.112, като дала обяснения пред ***.. Понеже ответника бил ** молителката не може да посочи дали същия бил с оръжие или не.
Твърди се, че молителката и децата се страхували за живота и здравето си, като претендират издаването на заповед за незабавна защита.
Прилагат писмени доказателства, включително и декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
В срока за отговор на молбата за домашно насилие е постъпил такъв от ответника, чрез пълномощник адвокат. В същия се твърди, че молбата за домашно насилие се оспорва изцяло като неоснователна, недоказана и основана на фактически неверни твърдения. В тази връзка не се оспорват твърденията, че молителката Е. И. Я. е негова бивша съпруга, както и обстоятелството, че е баща на децата И. и Я. Я. Категорично се оспорват твърденията, че на 29.05.2026 г. в *** гр. Е. бил извършил какъвто и да е акт на домашно насилие спрямо молителката или децата или е проявил поведение което можело да се квалифицира като психическо и емоционално насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН. Оспорват се и твърденията за преходно системно насилие, употреба на алкохол при срещи с децата, грубо отношение към тях, държане на оръжие в тяхно присъствие или създаване на страх у тях, като тези твърдения били неверни. Твърди се, че на 29.05.2026 г. присъствал на тържеството в *** в гр. Е. единствено в качеството си на баща на малолетния син И. Я.. Посочва се, че ответника срещал сериозни затруднения при осъществяване на съдебно определение режим на лични контакти с децата, като имало образувано изп. дело № *** г. по описа на *** при РС- Е., като по отделни случаи на неизпълнение били подавани сигнали до компетентните органи. Преди да отиде в *** на тържеството провел консултации с ***, със *** и ***, като бил посъветван от *** да застане в страни до вратата, което и направил. Придържал се към поведение изключващо всякакъв контакт с молителката, не я бил приближавал, не бил отправял реплики към нея, обиди заплахи или каквито и да било жестове. В това време бил с Т.Т. когато молителката заедно с големият им син минал на разстояние повече от пет метра. В самото помещение по време на тържеството влязъл със С. К., като застанал в близост до входа му. Наблюдавал единствено участието на сина си, като не бил отправял знаци, жестове или вербални заплахи към молителката и децата. Когато детето го видяло се притеснило и за да избегне неговото неудобство от това майка му която не му разрешавала да го вижда напуснал помещението и останал в коридора, където имало и други родители. Правил снимки и наблюдавал тържеството доколкото е възможно и преди приключването на събитието напуснал сградата, за да избегне всякакъв контакт с молителката или нейни близки. Твърди се, че твърдението с което бил направил жест с ръка, имитиращ прерязване 2 на гърло било изцяло невярно, такъв жест не бил правил и не бил правил действие което да бъдело възприето като заплаха. Не бил срещал бащата на молителката и не бил бягал от него. В полицейската преписка се съдържали негови обяснения и записи от ***. Не бил налице физически контакт, вербална заплаха, обида , доближаване, преследване, опит за разговор, поведение насочено към ограничаване на личната свобода на молителката, поведение насочено към децата, действие в присъствието на децата, което да представлявало акт на домашно насилие. Липсвало домашно насилие спрямо децата, като липсвали изложени конкретни факти, от които да се установявало, че на 29.05.2026 г. бил отправял заплахи към децата, че бил осъществил контакт с тях по начин, който ги е увредил, или, че бил извършил домашно насилие в тяхно присъствие. Децата не били обект на негови действия на насилие, напротив, поведението му било насочено към избягване на смущение на малкият им син.
Молбата била неоснователна не само по отношение на молителката, но и по отношение на децата. Били неверни твърденията за употреба на алкохол, грубо поведение, страх у децата и наличие на оръжие, като се излагат подробни съображения в тази насока. Твърди се, че *** се съхранявало в ***, като служебното му такова било на *** и било забранено да бъде изнасяно извън работа. Плащал издръжката на децата си винаги, за което представя писмени доказателства по банков път. Твърди се, че настоящия случай бил наличие на родителски конфликт и риск от злоупотреба с производството, за което се излагат подробни съображения. Обстоятелството, че молбата по ЗЗДН била подадена в период, в който активно търсел съдействие от държавни органи за изпълнение на режима на лични отношения, следвало да бъде преценено с оглед всички доказателства по делото. Действията му се приемали от молителката като тормоз, така се представяли и пред синовете им.
Иска се отхвърляне изцяло на молбата за защита от домашно насилие като неоснователна и недоказана.
В съдебно заседание молителката Е. И. Я. се явява лично и като майка и законен представител на децата И. К. Я. и Я. К. Я., като и се представляват от пълномощник адв. С.
К.- ***, като поддържат молбата за домашно насилие и претендират налагането на мерки съгласно издадената заповед за незабавна защита в максимален срок.
В съдебно заседание ответника по молбата К. Я. Я. се явява лично, като се представлява от пълномощник адвокат Х. К.- ***, представят се доказателства и се иска отхвърляне на молбата за домашно насилие.
Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл.10, ал.1 от акта на домашното насилие срещу лице, спрямо което може да се търси защита по реда на ЗЗДН – лице което е бивш съпруг на молителката и от което имат деца, като същата е допустима, като разгледана по същество е и основателна.
3
За доказване на твърденията си, молителите са ангажирали декларации по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите С.П. К., П.И.П., Т.А.Т. П. Ж. П., И. Д.А., Т.Г.А. и М. Ж. К..
Свидетеля С. К. ( без родство със страните) посочва, че на 29.05.2026 г. около 16.20 ч. бил на празника на *** заради сина си. На входа срещнал ответника К. Я. и заедно с него влезнали. Тръгнали към стаята където бил празника, като имало хора и той седнал на пейка, като ответника останал до него на входната врата. Преди да седне свидетеля видял пред него бившата му съпруга Е., която била няколко реда надолу. След като започнало празненството и минали около пет минути К. казал, че детето му се притеснило и напуснал празника.
Свидетеля твърди, че видял само едното дете малкия Я., като другото също можело да бъде там, но той не го видял. Твърди се, че К. бил спокоен и всичко било нормално. Не го видял да осъществява контакт със сина си, като споделил с него, че детето като го видяло се притеснило и поради тази причина напуснал празника. Също така видял дядото на децата по майчина линия в стаята където били гардеробите, но не може да посочи в кой момент бил отишъл. Не бил видял К. да търси визуален контакт с Е., като гледал в посока към децата, не бил видял същия да прави заплашителни знаци към Е. Я., не бил го видял да ръкомаха и да бъде нервен, както и да произнася обиди и заплахи към Е.. Помолил свидетеля да му изпрати снимка от празника, като не бил употребил алкохол.
Свидетеля П. П. ( без родство със страните) посочва, че ги познава и били приятелски семейства. Ответника не бил агресивен, употребявал алкохол в рамките на нормалното и знаел, че притежава оръжие, но не бил го виждал никога да ходи с него.
Според него първоначално виждал децата си, но после били му спрели правата да ги вижда.
Никога не бил го виждал да упражнява агресия спрямо децата, като почти не им се карал.
Преди били много близки, като заедно ходили на почивки и празнували празници и когато били заедно никога не бил го виждал К. да проявява вербална или физическа агресия спрямо Е.. След развода им същия споделил, че първоначално вземал децата, но после спрели контактите. Според него ответника бил грижовен, като се грижел преди развода за Е. и децата.
Свидетеля Т. Т. ( без родство със страните) посочва, че познавал страните. На 29.05. отишъл да вземе детето си от *** и тогава срещу него се задал К. Я., като му казал, че отива на представление на малкия му син. Когато бил с гръб към входа покрай тях минали бившата му съпруга с големият им син, но той не разменил никакви реплики с тях. Около 16.30 ч. момче на име С. К. се спряло на стълбите и извикал Я. да се качват за тържеството, след което той си тръгнал. Никакви жестове не бил правил К., като бил с гръб към входа, като в последствие му споделил, че по време на тържеството малкия му син се притеснил и той си тръгнал. Не бил го виждал да ходи със ***, като същото вземали преди смяна и след това го оставяли на работното си място и за това се водила книга. *** го бил виждал само по време на ***, като не бил виждал К. да присъства на други тържества в ***.
Свидетелката П. П. ( без родство със страните) посочва, че ги познава от изпълнение 4 на служебните си задължения. Последната среща която се провела между бащата и децата в *** имало двама работници от отдел „***“ . Срещата била водена от *** на ***. Направило и впечатление, че децата нямали желание за осъществяване на контакт с баща си, включително и зрителен такъв. Това било характерно особено за малкото дете, като прикривало очите си с кърпичка, защото се било разплакало. Бащата се държал добронамерено, като им говорил с мил и благ тон. Опитвал се да създаде контакт с децата, но не успял. Когато *** се опитал да преодолее това, голямото момче Я. реагирало, като казало, че се страхува от баща си, не желаело повече да ги тормози, че не искат да се виждат с него и да си тръгват. *** се опитал да ги успокои, като предложил на майката да излязат навън и да се направи пауза, но същата отказала. По едно време детето се хванало за сърцето и казало, че се чувства зле, като свидетелката се притеснила и поискала да извикат лекарски екип от спешна помощ, но те отказали и срещата била прекратена. Въпреки, че бащата носил на децата лакомства които сложил на масата, те не взели нищо, като майката по никакъв начин не се опитала да ги предразположи да говорят с баща си., като казвала на децата да се успокоят. Детето споделило за баща си, че цял живот ги бил тормозил.