Решение № 1340 от 24.04.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 14311/2022
- Вид
- Решение № 1340
- Подписан
- 24.04.2023
- В сила
- 17.01.2024
- Състав
- Димитър Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл.21 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т.2 · Закон за потребителския кредит
- § 2 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1340 гр. Варна, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20223110114311 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от Г. А. Н. - Ч., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ж.к. „****”, 301, вх.10, ет.4, ап.65, чрез адв. П. Й. Н., член на Варненска адвокатска колегия искове, както следва:
- иск против „****” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1309, р-н „****”, ж.к. ****, ул. "****" № 15, вх. Г, ет. 6 представлявано от **** и **** с правно основание чл. 124 ГПК, да бъде признато със сила на присъдено нещо, че Г. А. Н. - Ч., ЕГН ********** не дължи на „****” ЕАД, ЕИК **** сумата в размер на 143,84 лв. /сто четиридесет и три лева и 84 ст./, представляваща договорни лихви по Договор № **** за потребителски кредит тип „**** № ****” от 06.08.2020 г.;
- иск против „****” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „****”, ул. „****” №41, вх.Б, ет,1, ап,2, представлявано от **** с правно основание чл. 124 ГПК, да бъде признато със сила на присъдено нещо, че Г. А. Н. - Ч., ЕГН ********** не дължи на „****” ЕООД, ЕИК ****, сумата в размер на 776,16 лв. /седемстотин седемдесет и шест лева и 16ст./, представляваща възнаграждение по Договор за възлагане на поръчителство от 06.08.2020 г.
1
В исковата молба се твърди, че на 06.08.2020г. ищцата е сключила с „****” ЕАД, ЕИК **** Договор № **** за потребителски кредит тип „**** № ****”. Твърди се, че п о силата на договора, ответното дружество предоставя в заем сума в размер на 700 лв. /седемстотин лева/ на Г. А. Н. - Ч., която се задължава да върне предоставената сума в срок до 06.08.2021 г. на 12 месечни вноски, при лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите 42,97 %. Твърди се, че с ъгласно погасителният план към Договор № **** за потребителски кредит тип „**** №****”, всяка погасителна вноска, е в размер на 70,32 лв. /седемдесет лева и 32 ст./, включваща главница и лихва, като първата погасителна вноска е с падеж 06.09.2020 г., а последната под номер 12 с падеж 06.08.2021 г..падеж 06.09.2020 г., а последната под номер 12 с падеж 06.08.2021 г. Твърди се, че в чл. 1, ал.2 от Договор № **** за потребителски кредит тип „**** №****” е предвидено, че кредитополучателя се съгласява в 5 дневен срок от одобреното искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по този Договор, да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно вънаграждение за всеки в размер на 1500 лв., одобрено от Кредитодател дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от „****” ЕАД банка съгласно списък с одобрени от Кредитодателя банки. Твърди се, поради това вменено задължение, ищцата сключва на 06.08.2020 г. Договор за възлагане на поръчителство с „****” ЕООД, ЕИК ****. Твърди се, че п о силата на Договор за възлагане на поръчителство от 06.08.2020г., поръчителя „****” ЕООД се задължава да отговаря солидарно за всичкизадължения на Г.
А. Н. - Ч. при условията и за срока на Договор № **** за потребителски кредит тип „**** № ****” от 06.08.2020 г. Предвидено е Договор за възлагане на поръчителство от 06.08.2020 г. да породи действие само, ако в 5 дневен срок от одобреното искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по Договора за потребителски кредит тип „****”, кредитополучателя не осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно възнаграждение в размер на 1500 лв., одобрено от Кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от „****” ЕАД банка, съгласно списък с одобрени от кредитодателя банки, достъпен на уеб-страницата https://cashsredit.bg/и не представи 2 съответните доказателства за това. По силата на Договора за възлагане на поръчителство от 06.08.2020 г., Г. А. Н. - Ч. се съгласява да заплаща на поръчителя възнаграждение, което ще бъде заплащано на части съгласно Погасителен план. Твърди се, че предвид задължението предвидено в чл.1, ал.2 от Договор № **** за потребителски кредит тип „**** № ****” от 06.08.2020, към Погасителния план е включено възнаграждение за обезпечение в размер на 64,68 лв./шестдесет и четири лева и 68 ст./ месечно, като размерът и падежа на всяка погасителна вноска с включено възнаграждение за обезпечение. Предвид задължението предвидено в чл.1, ал.2 от Договор № **** за потребителски кредит тип „**** № ****” от 06.08.2020, към Погасителния план е включено възнаграждение за обезпечение в размер на 64,68 лв./шестдесет и четири лева и 68 ст./ месечно.
Приема, че Договор № **** за потребителски кредит тип „**** № ****” и Договор за възлагане на поръчителство от 06.08.2020г., с а нищожни на основание чл.23 във вр. с чл.21 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Не се оспорва задължението за главница по Договора за кредит. Въз основа на изложеното се настоява за уважаване на установителните искове.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът „****” ЕАД, ЕИК **** не е депозирал писмен отговор на исковата молба.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът „****” ЕООД, ЕИК **** не е депозирал писмен отговор на исковата молба.
СЪДЪТ, след анализ на събраните по делото доказателства, съгласно нормата на чл.235 и чл. 236 ГПК, съобразяване на становищата на страните и действащата нормативна уредба, приема за установено и доказано по делото от фактическа и правна страна, следното:
В хода на производството бяха представени и приети следните писмени доказателства: Договор № **** за потребителски кредит тип „**** № ****, ведно с приложенията към него, Договор за възлагане на поръчителство от 06.08.2020 г.
Въз основа на приобщените по делото писмени доказателства, съдът приема за установено и изяснено от фактическа страна следното: На 06.08.2020г. ищцата е сключила с „****” ЕАД, ЕИК **** Договор № **** за потребителски кредит тип „**** № ****”, съгласно който ответното дружество предоставя на ищцата в заем сума в размер на 700 лв. /седемстотин 3 лева/. От своя страна ищцата се задължава да върне предоставената сума в срок до 06.08.2021 г. на 12 месечни вноски, при лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите 42,97 %. Съгласно погасителният план към Договор № **** за потребителски кредит тип „**** №****”, всякапогасителна вноска, е в размер на70,32 лв. /седемдесет лева и 32 ст./, включваща главница и лихва, като първата погасителна вноска е с падеж 06.09.2020 г., а последната под номер 12 с падеж 06.08.2021 г. Съгласно чл. 1, ал.2 от Договор № **** за потребителски кредит тип „Кредитна линия №****” е предвидено, че кредитополучателя се съгласява в 5 дневен срок от одобреното искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по този Договор, да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно вънаграждение за всеки в размер на 1500 лв., одобрено от Кредитодател дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от „****” ЕАД банка съгласно списък с одобрени от Кредитодателя банки. В изпълнение на това задължение, ищцата сключва на 06.08.2020 г. Договор за възлагане на поръчителство с ответника „****” ЕООД, ЕИК **** , съгласно който поръчителя „****” ЕООД се задължава да отговаря солидарно за всички задължения на Г. А. Н. - Ч. при условията и за срока на Договор № **** за потребителски кредит тип „**** № ****” от 06.08.2020 г., като е предвидено Договор за възлагане на поръчителство от 06.08.2020 г. да породи действие само, ако в 5 дневен срок от одобреното искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по Договора за потребителски кредит тип „****”, кредитополучателя не осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно възнаграждение в размер на 1500 лв., одобрено от Кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от „****” ЕАД банка, съгласно списък с одобрени от кредитодателя банки, достъпен на уеб-страницата https://cashsredit.bg/и не представи съответните доказателства за това. По силата на Договора за възлагане на поръчителство от 06.08.2020 г., Г. А. Н. Ч. се съгласява да заплаща на поръчителя възнаграждение, което ще бъде заплащано на части съгласно Погасителен план. Предвид задължението предвидено в чл.1, ал.2 от Договор № **** за потребителски кредит тип 4
„**** № ****” от 06.08.2020, към Погасителния план е включено възнаграждение за обезпечение в размер на 64,68 лв./шестдесет и четири лева и 68 ст./ месечно, като размерът и падежа на всяка погасителна вноска с включено възнаграждение за обезпечение.
Ответниците не оспорват изнесените фактически тдвърдения, претендираните суми и не изразяват позиция по предявените искове.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.
При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК , следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК , съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива 2008/48/ЕО.
Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът з а кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността.
В съображение 24 от същата директива пък е посочено, че е необходимо на потребителя да се предостави изчерпателна информация, преди да сключи договора за кредит, независимо от това, дали в маркетинга на кредита участва кредитен посредник, или не.
Според съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък 5 начин.
С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото потребителят е реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право Директивата и ЗПК му признават и гарантират.
В конкретния случай не бе доказано от ответната страна, която носи доказателствената тежест, дали посоченият в договора годишен процент на разходите в размер на 42,97 % отговаря на действително приложимия между страните ГПР.