Определение № 1409 от 19.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1409 гр. София, 19.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20258002101499 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „БООБ“ЕООД, гр. Разград, чрез процесуалния си представител адвокат М. М. от АК-Разград, срещу решение №232 от 16.12.2024г. по в.гр.д.

№394/2024г. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 510/25.08.2024г. по гр.д. № 1491/2023г. на Разградския районен съд, с което са уважени предявените от О. Н.

А. против касатора, искове с правно основание чл.109 от ЗС за осъждането на ответника да преустанови неоснователните си действия, с които препятства достъпа на ищцата през страничния вход на собственият й обект с идентификатор №***, находящ се в сграда с идентификатор №***, като осигури свободен достъп по всяко време до обекта през страничния вход, както и да възстанови за своя сметка 5 броя прозорци тип „английски двор” с размери 115/60см. - три на северната фасада и два на южната, подход на самостоятелен обект на западната фасада с размери 140/150 см., с височина странично 2.40 м. и максимална височина 2.70 м., метална конструкция с размери 130/550/25 см. и входна врата с размери 100/200 см., включително осигурявайки ключове за новоизградената входна врата.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговото обезсилване, респ. отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат отхвърлени със законните последици.

Оплакването за недопустимост на въззивното решение, касаторът обосновава с твърдението, 1 че съдът не се е произнесъл по част от правния спор, въведен надлежно в предмета на делото с отговора на исковата молба, а именно по направено от ответника възражение за нищожност на Акт за узаконяване №19/29.06.2000г. на главния архитект на Община Разград.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.

1, т. 1 и т. 3 ГПК, по въпросите:

1. Кога е налице правна невъзможност за обособяване на реално определена част от недвижим имот/сграда, жилище или други обекти/ и сключване на сделка с такава част/в случая избено помещение ;

Касаторът поддържа, че приетото от въззивния съд по въпроса противоречи на задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 28.06.2017 г. по т. д. №3/2014г. на ОСГК на ВКС.

2. Може ли да се узакони строеж към 29.06.2000г. по реда на чл.231Б от ППЗТСУ, за който няма издадени разрешение за строеж и одобрени проекти към датата на извършването му през 1984г. и съставлява ли същия „незаконен строеж” ;

По въпроса се поддържа наличието на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

3. Издаването на акт за узаконяване създава ли право на собственост в полза на лицето на чисто име е издаден акта ;

Касаторът твърди, че приетото от въззивният съд по въпроса противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 399 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 1013/2009 г. на ВКС, I г. о.

4. Длъжен ли е съдът да обсъди и да се произнесе по всички доводи и възражения на страните и по включени в предмета на делото искания и възражения;

Касаторът счита, че въззивното решение противоречи на Решение № 228 от 1.10.2014 г. по гр. д. № 1060/2014 г., на ВКС, I г. о.

5. Длъжен ли е въззивният съд, когато пререшава делото, да се произнесе по всички доводи на страните и да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са от значение за изхода на делото ;

Твърди се, че въззивното решение противоречи на Решение №214 от 25.10.2016г. по гр.д.

№2345/2016г. на ВКС, I г. о.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл.3 от ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация О. Н. А., чрез процесуалния си представител адвокат Е. С., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба.Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

2

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищцата е придобила с договор за покупко-продажба от С. Я. С., правото на собственост върху „Самостоятелен обект в сграда -търговски обект” представляващ „кафе- еспресо“, находящ се в [населено място], [улица], със застроена площ от 65кв.м. и застроен обем 149 куб.м., състоящ се от зала за посетители, кухня и сервизни помещения, ведно с 6.56 % ид.ч. от общите части на сградата и 6.56 % от правото на строеж върху 65 кв.м. общинска земя, находяща се в кв.

***по плана на [населено място], при съседи: изток - склад, коридор и север - асфалтова площадка. Посочено е, че обектът е продаден от физическото лице, тъй като ЕТ е заличен поради прекратяване на дейността си с решение №440 от 12.07.2005г. по ф.д. №440/1994г.ЕТ “Снежана Янкова“ е придобила собствеността върху този самостоятелен обект в сграда от Община Разград през 1998г. въз основа на договор за продажба с разсрочено плащане за срок от пет години на общински нежилищен имот, невключен в състава на общинско предприятие, което се ползва за стопански цели, по реда на чл.35-чл.41 от ЗППОбП/отм./.

Констатирано е, че в договора е записано, че помещението се използва за търговски цели и се продава заедно с движимото имущество, описано в Приложение №1 към него.

Посочено е, че за пръви път процесното помещение е отразено в КККР на 28.10.2021г. с идентификатор № ***, находящ се в жилищна сграда със смесено предназначение, притежаваща идентификатор № ***. През 2000г. ЕТ “Снежана Янкова“ се е снабдила с Акт за узаконяване № 19/29.06.2000 г. на Гл. архитект на Община Разград при проведена процедура по чл. 231б от ППЗТСУ/отм./.

Установено е по делото, че ответното дружество е придобило самостоятелни обекти в същата сграда на 23.05.2017г., чрез покупко-продажба, както следва:***, ***, ***, ***, както и сгради с идентификатори ***, ***и ***.

По делото са събрани гласни доказателства като от показанията на свидетеля Т., която е работила в четириетажната сграда, в шивашка фирма от [населено място] до 2009г., е установено, че през това време ищцата закупила кафенето, което било със самостоятелен вход отвън, който от своя страна бил заграден с около 3м. винкел с орнаментно стъкло.Само от този вход се зареждал обекта и влизали посетителите.През 2017г. свидетелката забелязала, че е започнал строеж.От хората разбрала, че дружеството- ответник ще строи жилищен блок.Винкеловата врата била изрязана, а съществуващите прозорци били затворени с капаци. Заявила,че 20 години преди нея и нейната майка работила там и е имало кафене. Свидетелят Г., собственик на охранителна фирма, притежаваща самостоятелнен обект с същата сграда - на партера, над 15 години, заявил, че в помещението имало кафене; имало вход отзад, било остъклено и се заключвало.Според свидетеля този вход се е съборил.После били поставени ламарини, за да не прониква вода през този вход.Свидетелят посочил, че ламарините били сложени от Б. О., за да не влиза вода.На свидетеля не било известно дали преградите са подвижни.Според него ищцата е идвала да пита кой ги е поставил.Сега там имало метални врати и малка врата.Голямата врата се отваряла с дистанционно, а малката - с ключ.Всички собственици имали достъп. Свидетелят посочи, че 3 ищцата не е искала ключ.Според него в момента нямало откъде да влиза въздух в помещението на ищцата и то можело да се използва само за склад. След като ищцата преустановила дейността си бил направен ремонт на улицата, пътят и тротоарите били залети с асфалт.Според свидетеля положилите асфалта са затворили решетката.След това от дружеството-ответник закупили сградата, която санирали.Тогава били премахнати железните стъпала и бил направен тротоар.Съществуващата метална врата била поставена от дружеството-ответник.

Установено е, че [улица]е била ремонтирана през 2015г. в рамките на проект за изграждане на зелена достъпна градска среда. В сключения договор не било отразено какви СМР са извършени на [улица].

Констатирано е от заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, че на одобрените проекти от 1996г. и от 2000г. имало показани пет прозореца тип „английски двор“ с размери 115/60 см. Предназначението им било да осигуряват естествено осветление и проветряване.Страничният вход, стълбищната част и металната конструкция с метални решетки и метална врата били законно изградени, отразени в акта за узаконяване.Вещото лице не можело да отговори дали същите са съществували към 24.04.2008г.Страничният вход със стълбище съществувал и в момента, покрит с пана от термопанели, които били на панти към стената и можели да се вдигат.При сегашното състояние на обекта и на сградата имало свободен достъп до имота, но процесното помещение не можело да се ползва по предназначение, тъй като нямало необходимата естествена или изкуствена вентилация.Към 11.06.1966г. не са съществували правила и норми по ТСУ и ЗПИНМ, прилагали се „Норми и правила за проектиране на заведения за обществено хранене“, утвърдени с решение на Комитета по архитектура и благоустройство по Протокол № 65 от 1961 г., влезли в сила от 01.01.1962 г.При проектиране на такива заведения в зависимост от техникоикономическите характеристики и изисквания на плановото задание се препоръчвало да се ползват нормите за сродни на тях заведения.Вещото лице посочило, че след издаването на Акт за узаконяване № 19/29.06.2000г. от главния архитект на Община Разград, процесният обект бил законен строеж по смисъла на ЗУТ. Според допълнителната съдебно-техническа експертиза нямало приложен чертеж заснемане на съществуващото положение на „Бивша сграда на „Хърсате“.

В чертеж „Участък 7- благоустройство“ имало отразени английски дворове в тротоара от северната страна на сградата. Предвидените СМР, касаещи [улица], се състояли в полагане на трошенокаменна настилка и асфалт по уличното платно и бетонови бордюри и бетонови тротоарни плочи по тротоара.На чертеж „Участък 7 - благоустройство“, който бил заверен като „Екзекутив“ на 28.09.2015г., английските дворове към северната фасада на „Бивша сграда на Хърсате“, не били заличени, което означавало, че към тази дата те са съществували.

Според заключението на СТЕ, процесният обект бил разположен в сутерена на северозападната част на четириетажна жилищна сграда със смесено предназначение.Имало пет прозореца - три на северната фасада и два на южната.Те били под нивото на терена, а за осигуряване на светлина и вентилация на обекта били изградени „английски дворове“ пред тях. Към датата на огледа връхната конструкция на „английските дворове“ била премахната 4 и по северната фасада имало изградено стълбище с височина 60 см, а по южната фасада до сградата бил изпълнен бетонов тротоар. На западната фасада, където е подхода към кафееспресото, била премахната връхната метална конструкция - навес с входна врата, а върху стълбите имало поставени два подвижни метални капака.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд е приел от правна страна, че за да може да претендира защита на нарушено/смутено право на собственост, ищцата първо следва да докаже, че е негов носител.Посочено е, че тя се легитимира като собственик по силата на договор за покупко-продажба от 2008г., когато е придобила самостоятелен обект в сграда- търговски обект, представляващ „кафе-еспресо“, разположен в сутерена на северозападната част на четириетажна сграда, състоящ се от зала за посетители, кухня и сервизни помещения, ведно със съответните ид.ч. от правото на строеж върху сградата.Сградата била изградена през 1970г. въз основа на издадено разрешение за строеж №266/11.06.1966г., за изграждане на масивна сграда на четири етажа на Промишлен комбинат.През 1978г. сградата е одържавена и отдадена за ползване на Промкомбинат „В.Коларов“.Впоследствие съгласно пар.7 ЗМСМА, заповед №Р-08-00-0232/15.07.1993г. е станала общинска собственост и е включена в актива на ОФ“Хърсате“, респ.