Решение № 8735 от 26.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8735 гр. С., 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20231110108513 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. М., срещу В. С. С. и М. Н. С., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца в условията на солидарна отговорност следните суми: 5680,90 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 11.11.2022 г. до изплащане на вземането; 934,70 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 21.10.2022 г.; 43,43 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 11.11.2022 г. до изплащане на вземането, както и 9,45 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 21.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 24.11.2022г. по ч.гр.д. № 61329/2022 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответниците договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. на ответниците топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. С., общ. „С.“, ул. „Т.“ № 22, ет. 4, ап. 12, която потребителите не заплатили в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което изпаднали в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците, чрез адв. Р., са подали отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове по основание и размер по подробно изложени съображения. Релевират възражение за настъпила погасителна давност по отношение на 1 част от претендираните вземания.

Третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД на страната на ищеца не е взело становище по спора.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За уважаването на предявените по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответниците като потребители за продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответниците на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.

От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** том *****, дело № *****от 14.07.1998 г., се установява, че на посочената дата В. С. С. и съпругата му М. Н. С. придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. „Т.“ № 22, ет. 4, ап. 12. Предвид изложеното и от доказателствата по делото се установява, че процесният недвижим имот е бил придобит по време на брака между В. С. С. и М. Н. С., поради което представлява съпружеска имуществена общност и на основание чл. 32, ал. 2 и чл. 36, ал. 2 СК всеки един от тях отговаря солидарно. По делото не са налице доказателства за извършени разпоредителни сделки с имота преди или по време на процесния период. При това положение, съобразно приложимата нормативна уредба и въз основа на доказателствата по делото следва да се приеме, че ответниците В. С.

С. и М. Н. С. са били потребители на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период. В този смисъл доказано е основанието (източниците) на вземанията, предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответниците В.

С. С. и М. Н. С. са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за 2 битови нужди с включените в него права и задължения.

Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в исковата молба, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни сметки.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на "Техем Сървисис" ЕООД.

Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: в имота на ответниците през исковия период е имало 3 броя отоплителни тела с монтирани ИРРО в помещения: хол, стая, кухня и баня; показанията на уредите са отчетени на 23.06.2020 г. и 27.05.2021 г., като същите фигурират в изравнителните сметки, представени на вещото лице; през исковия период ТЕ за отопление, отдадена от сградната инсталация, е изчислена по съответната формула на база пълната отопляема кубатура 190 куб.м., съгласно акт за разпределение на кубатурата, представен на вещото лице; за процесния период няма изчислена топлинна енергя за отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището са демонтирани на 20.10.2002 г.; в процесния имот през исковия период не е имало узаконен водомер за топла вода, като на 27.05.2021г. (след исковия период) са били поставени два водомера за топла вода и по сведение на „Техем сървисис“ ЕООД никога не е бил осигуряван достъп до имота, поради което за двата отчетни периода 2019/2020г. и 2020/2021г. има служебно изчислена ТЕ за БГВ на база два броя потребители на топла вода, при служебно определен разход 140 л. на денонощие за един потребител; изчисленията, извършени от фирмата за дялово разпределение за в съответствие с действащата наредба; технологичните разходи в абонатната станция са били приспаднати от топлопреносното предприятие; при проверката на топломера не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.

3

По отношение на общият размер на действително потребеното количество топлинна енергия за процесния период следва да се посочи, че съобразно заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, същият възлиза на 5680,88 лв., поради което настоящият съдебен състав приема, че общо дължимата от ответниците главница за ТЕ за процесния период (01.05.2019 г. – 30.04.2021 г.) възлиза в размер на посочените от вещото лице 5680,88 лв., както и сумата от 43,43 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от 11.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумите.

Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че сумите за топлинна енергия и дялово разпределение, касаещи процесния период не са били погасявани.

При положение, че претендираните от ищеца вземания са установени в горепосочените размери, следва да бъде разгледано наведеното от процесуалния представител на ответниците правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност, по което съдът намира следното:

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 11.11.2022 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл.