Разпореждане № 374 от 16.05.2023, Районен съд - Котел

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 374 гр. Котел, 16.05.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20232210100152 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на В. К. Р. и С. К. Р., чрез адв. Д. М., срещу З. Х. Д..

В исковата молба се твърди, че ищецът е съсобственик на 288 ид. ч. от 865 ид. ч. на дворно място, находящо се в ****, Община Котел, област Сливен, представляващо парцел XVI-238, в кв. 52, по плана на ****, ведно с построената в двора жилищна сграда с площ от 24 кв. м. и паянтова стопанска постройка от 23 куб. М., като правото му на собственост възникнал от договор, обективиран в нотариален акт № 107, том 1, дело № 192/96 г.

Ищецът твърди още, че за останалата част от имота имало сключен предварителен договор от техни роднини с Х. Х. Д. на **** г., но поради не плащане на остатъка от продажната цена, договорът бил прекратен. В. Х. Х. продал около 400 кв. м. на В. Б. С. два месеца след подписване на предварителния договор. В тази част от дворното място сега живеел ответника, който изграждал сгради, без да се съобразява с плана на дворното място, без разрешения и проекти. След извършено заснемане от геодезист, ищецът разбрал, че ползва по-малка част от прехвърленото му дворно място.

Ответникът отказал да води разговор с ищеца, както и да представи документ за собственост и разрешение за строеж на сградите.

След запознаване с исковата молба и при проверка по реда на чл. 129, ал.

1 от ГПК, съдът констатира, че същата не отговаря на изискванията за редовност съгласно чл. 127 и чл. 128 от ГПК.

Исковата молба е предявена от двама ищци, но въведените твърдения са в единствено число. Правният интерес от предявяване на иска и юридическия факт от който произтича правото на собственост, са достатъчно обосновани, но за съда остава неясно дали те са въведени само за единия от ищците или за двамата.

В петитума на исковата молба са въведени две искания съгласно чл. 2 от ГПК за защита на имуществено право.

Първото искане е недопустимо, тъй като се иска да бъде признато за установено, че наследниците на В. Х., Г. Б. и Н. Г. са съсобственици на общия 1 им имот. Правото на иск принадлежи на носителите на спорното материално право на собственост и именно те са страните в гражданския процес съгласно чл. 26, ал. 1 от ГПК. Недопустимо е упражняването на правото на иск чрез предявяване от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закона случаи съгласно чл. 26, ал. 2 от ГПК. Исковата молба е предявена от В.

К. Р. и С. К. Р., за които не се твърди, че са наследници на В. Х., Г. Б. и Н. Г..

Единственото въведено твърдение е, че са роднини на посочените лице, но не и че са техни наследници. Дори и да бъдат въведените такива твърдения, петитумът на исковата молба следва да съдържа надлежно искане за признаване на установено, че ищците са собствениците на идеалната част от имота на посоченото деривативно придобивно основание, като страните и недвижимия имот бъдат индивидуализирани според действащия кадастрален(ако има такъв) или регулационен план.

Второто искане е също недопустимо, тъй като е поставено при условието, че ответникът представи доказателства за своето право на собственост, тогава да бъде извършена съдебна делба. Недопустимостта следва не само от въведеното процесуално условие при което е направеното искането, но и поради това, че в производството по съдебна делба е особено исково производство, развиващо се по реда на чл. 341 и сл. от ГПК, докато главното искане на страните е по реда на чл. 124 от ГПК. Допустимо е в производството по съдебна делба да бъде въведен и положителен установителен иск за собственост, но не и обратното, както е заявено.

На следващо място, не е представен документ за внесена държавна такса в размер 50 лв., определен съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 1 от ТДТССГПК. Доколкото е видно, че се касае за спор за собственост или делба, исковата молба подлежи на вписане, но указанията за това следва да бъдат дадени след отстраняване на горните нередовности.

Предвид горното, исковата молба следва да бъде оставена, а на ищците да бъдат дадени указания за отстраняване на горните нередовности.

Ръководен от горното и на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. №СД-02-01733/03.05.2023 г., предявена от В. К. Р. и С. К. Р., чрез адв. Д. М., срещу З. Х.

Д..

УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от съобщението да уточнят обстоятелствената част на исковата молба, като посочат дали въведените твърдения касаят двамата ищци или само единия от тях, както и дали твърдят, че са наследници на В. Х., Г. Б. и Н. Г..

УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от съобщението да конкретизират петитума, като посочат: дали се иска от съда да признае за установено спрямо ответника, че В. К.

Р. и С. К. Р. са собственици по силата на посочения договор на 288 ид. ч.

2 от посочения недвижим имот, като инивидуализират имота по действащия кадастрален/регулационен план.

Или се иска от съда да извърши съдебна делба на посочения недвижим имот между ищците и ответника.

УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса по сметката на РС Котел в размер на 50 лв.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищците, че при неотстраняване на констатираните нередовности, исковата молба ще бъде върната.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Препис от разпореждането да се изпрати на страните.

Съдия при Районен съд – Котел: _______________________ 3