Решение № 124 от 31.10.2017, Софийски окръжен съд

Съд: Софийски окръжен съд
Дело: Търговско дело 2/2016
Вид: Решение № 124
Подписан: 31.10.2017
Състав: ЯНИТА ДИМИТРОВА ЯНКОВА

Цитирани разпоредби

чл.250 · Граждански процесуален кодекс
чл.694, ал.1 · Търговски закон

Р Е

Ш Е Н

И Е № 124 гр.София, 31.10.2017г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийският окръжен съд, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и седемнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКОВА търг. д. № 2 по описа за 2016г. на СОС, взе предвид следното:

Производството е по чл.250 от ГПК.

С исковата молба вх. № 14/05.01.2016год. по описа на СОС на „С.“ АД /в н./ с ЕИК, чрез адв.К. от САК, е предявен срещу „И.“ ЕАД с ЕИКи адрес: ***, отрицателен установителен иск с правно основание чл.694, ал.1 от ТЗ – за признаване за установено по отношение на ответника, несъществуването на вземането на ответника от ищеца в общ размер на 229 613.81 лева, от които сумата от 184 393.78 лева представлява задължения по договори за финансов лизинг и споразумение за разсрочване на дължими суми по договори за лизинг от 03.12.2012г., сумата от 25 545.81 лева, представляваща разноски по граждански и изпълнителни дела, заведени от ответника, както и сумата от 19 674.20 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството по несъстоятелност.

С решение № 93 от 28.07.2017г. съдът е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.694, ал.1 от ТЗ, по отношение на длъжника, синдика и кредиторите в производството по несъстоятелността на „С.” АД /в несъстоятелност/, ЕИК, несъществуването на вземането на „И.“ ЕАД с ЕИКи адрес: *** в размер на сумата от 184 393.78 лева, представляваща главница, лихви и неустойки, главница за ДДС и лихви за вноски по ДДС по ДФЛО № 7012/ D/09.06.2008г.; ДФЛО № 7012/Е/09.06.2008г.; ДФЛО № 7012/F/08.08.2008 г.; ДФЛ на транспортно средство № 7012/G/18.12.2008г.; ДФЛ на транспортно средство № 7012/Н/18.12.2008г.; ДФЛО № 7012/К/04.11.2010г. и Споразумение от 03.12.2012г. към посочените договори; ПРИЗНАЛ Е ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.694, ал.1 от ТЗ, по отношение на длъжника, синдика и кредиторите в производството по несъстоятелността на „С.” АД /в несъстоятелност /, ЕИК, несъществуването на вземането на „И.“ ЕАД с ЕИК и адрес: *** в размер на разликата в сумата от 9 834.64 лева до 19 674.20 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството по несъстоятелност; ОТХВЪРЛИЛ е предявеният от „С.” АД /в несъстоятелност/, с ЕИК против „И.“ ЕАД с ЕИК и адрес: *** иск по чл.694, ал.1 от ТЗ за признаване за установено по отношение на длъжника, синдика и кредиторите в производството по несъстоятелността на „С.” АД /в несъстоятелност/, ЕИК, несъществуването на вземането на „И.“ ЕАД с ЕИК и адрес: *** в размер на сумата от 9 834.64 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството по несъстоятелност, както и в размер на разликата в сумата от 22 106.91 лева до 25 545.81 лева, представляваща направени от ответника разноски по граждански и изпълнителни дела заведени срещу ищеца и е ПРЕКРАТИЛ съдебното производство по т.д. № 2/2016г. по описа на СОС в частта му касаеща предявеният от „С.” АД /в несъстоятелност/, с ЕИК против „И.“ ЕАД с ЕИК и адрес: ***, иск по чл.694, ал.1 от ТЗ за признаване за установено по отношение на длъжника, синдика и кредиторите в производството по несъстоятелността на „С.” АД /в несъстоятелност /, ЕИК, несъществуването на вземането на „И.“ ЕАД с ЕИК.и адрес: *** в размер на сумата от 22 106.91 лева, представляваща направени от ответника разноски за образуване и водене на заповедни производства срещу ищеца, по които има постановени влезли в законна сила заповеди за изпълнение. Съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски. Решението е постановено при участието на синдика на „С.” АД /в неплатежоспособност/, с ЕИК .

С молба от 18.09.2017г. пълномощникът на ищеца е поискал допълване на съдебното решение, чрез посочване в диспозитива на същото какво представлява сумата от 184 393.78 лева и как се формира, т.е. претендира се да бъде допълнен диспозитива на Решение № 93/28.07.2017 г. на СОС, TO,

V състав, постановено по т.д. № 2/2016 г. по описа на съда, като след общата сума на признатото за несъществуващо вземане от 184 393,78 лв., се допълни конкретния размер, вид и основание на всяко погасено с прихващане вземане за главници, лихви, неустойки, главница за ДДС и лихви за вноски по ДДС по Договор за финансов лизинг на оборудване № 7012/D/09.06.2008 г., Договор за финансов лизинг на оборудване № 7012/G/18.12.2008 г., Договор за финансов лизинг на оборудване № 7012/К/04.11.2010 г., Договор за финансов лизинг на оборудване № 7012/Е/09.06.2008 г., Договор за финансов лизинг на оборудване № 7012/F/08.08.2008 г., Договор за финансов лизинг на оборудване № 7012/Н/18.12.2008 г., Договор за финансов лизинг на оборудване № 7012/М/04.01.2012 г. и Споразумение от 03.12.2012 г. за разсрочване на дължими суми по договорите за финансов лизинг на оборудване, сключено с нот. заверка на подписите per. № 9463 от 20.12.2012 г. на нотариус Лилия Бояджиева- per. № 375 на НК, известно като Договор 7012/О/03.12.2012 г. в съответствие с данните в таблица т.2.1. от молба-уточнение с вх. № 1040/15.02.2016 г.

С уточняваща молба от 15.02.2016г. ищецът е уточнил как формира сумата от 184 393.78 лева.

Ответникът по иска - „И.“ ЕАД с ЕИК. оспорва молбата за допълване на постановеното по делото съдебно решение, но не излага конкретни аргументи за това.

Синдикът на несъстоятелното дружество не изразява становище по молбата с правно основание чл.250 от ГПК.

Така установените обстоятелства водят до следните правни изводи:

Искането правилно е отнесено до Софийския окръжен съд, тъй като той е постановил решението, което се иска да бъде допълнено. Молбата е депозирана в законоустановения срок по чл.250, ал.1 от ГПК от страна по делото, поради което е допустима.

Разгледана по същество молбата за допълване на постановеното по делото решение е основателна.

Още при заявяването на претенцията си пред съда ищецът е посочил в уточняваща молба от 15.02.2016г., какво представлява сумата от 184 393,78 лв., за която е направил извънсъдебно волеизявление за прихващане. В този смисъл се налага извода, че към момента на постановяване на първоинстанционното решение е имало редовна молба, с която е заявена ясно и конкретно претенция относно същността на сумата от 184 393,78 лв., като част от спорно право. Предвид на това и поради обстоятелството, че съдът не е посочил в диспозитива на постановеното по делото съдебно решение, как е формирана посочената сума може да се приеме, че съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната и са налице предпоставките за постановяване на положително допълнително решение.

По изложените съображения, съдът Р Е Ш И:

ДОПЪЛВА решение № 93 от 28.07.2017г., постановено по т.д. № 2/2016г. по описа на СОС, като абзац първи от диспозитива на решението следва да се чете:

„ПРИЗНАВА ЗА

УСТАНОВЕНО, на осн. чл.694, ал.1 от ТЗ, по отношение на длъжника, синдика и кредиторите в производството по несъстоятелността на „С.” АД /в несъстоятелност/, ЕИК ., несъществуването на вземането на „И.“ ЕАД с ЕИК. и адрес: *** в размер на сумата от 184 393.78 лева, представляваща главница, лихви и неустойки, главница за ДДС и лихви за вноски по ДДС по ДФЛО № 7012/ D/09.06.2008г.; ДФЛО № 7012/Е/09.06.2008г.; ДФЛО № 7012/F/08.08.2008 г.; ДФЛ на транспортно средство № 7012/G/18.12.2008г.; ДФЛ на транспортно средство № 7012/Н/18.12.2008г.; ДФЛО № 7012/К/04.11.2010г. и Споразумение от 03.12.2012г. към посочените договори, а именно:

№

Договор

/Номер и дата/

Фактура №

Дата на издаване

Основание на задължението

Стойност