Решение № 10 от 14.01.2025, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Плевен, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ХРИСТО СТ. ТОМОВ като разгледа докладваното от ХРИСТО СТ. ТОМОВ Въззивно гражданско дело № 20244400500938 по описа за 2024 година

Производство по чл. 435 и сл. от ГПК.

Делото е образувано въз основа на жалба от Д. М. М. от гр. Плевен против постановление от 27. 11. 2024 год. на държавен съдебен изпълнител при Плевенския районен съд по изп. дело № 463/ 2024 год., с което на взискателя Д. М. М. е отказано да бъде оправомощен да извърши за сметка на длъжниците М. Й. Л. и Г. П. Р. действията, подробно описани в изпълнителен лист № 262148/ 06. 08. 2021 год., издаден по гр. дело № 5404/ 2020 год. по описа на Плевенския районен съд. В жалбата се излагат доводи, че постановеният отказ е незаконосъобразен, доколкото в случая се касае за незаконен строеж, който подлежи на премахване и за който не се изисква издаването на разрешение за строеж. В заключение жалбоподателят моли окръжния съд да отмени обжалваното постановление.

Ответниците по жалбата и длъжници по изпълнението Г. П. Р. и М. Й.

Л., и двамата от гр. Плевен, депозират писмени становища, че жалбата е неоснователна.

Приложени са и мотивите на държавния съдебен изпълнител във връзка с обжалваните действия, в които се излагат доводи, че жалбата е неоснователна.

1

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна- взискателя по изпълнението. Според разпоредбата на чл. 435 ал. 1 т. 1 от ГПК отказът да се извърши определено изпълнително действие е сред лимитативно изброените действия на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване от взискателя.

Видно е, че процесното постановление е връчено на взискателя на 02. 12. 2024 год., а жалбата е с дата 10. 12. 2024 год., т. е. спазен е установеният в чл. 436 ал. 1 от ГПК двуседмичен преклузивен срок и депозираната жалба е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 526 ал. 1 от ГПК при задължение за изпълнение на определено действие, което длъжникът е осъден да извърши и което действие може да бъде извършено от друго лице, за взискателя съществува правната възможност да поиска оправомощаване от съдебния изпълнител да извърши действието и сам за сметка на длъжника. Следователно, за да се стигне до овластяване на взискателя по реда на цитираната по- горе разпоредба следва да е налице от страна на длъжника виновно неизпълнение на задълженията, които е осъден да изпълни, да съществува възможност действието да бъде извършено от друго лице /т. е. да се касае за заместимо действие/ и не на последно място взискателят изрично да е поискал от съдебния изпълнител да го оправомощи да извърши действието вместо и за сметка на длъжника. В конкретния случай кумулативно предвидените предпоставки за оправомощаването на взискателя не са налице.

Видно е, че изпълнителното производство по изп. дело № 20244430400463 год. по описа на СИС при Плевенския районен съд е образувано по молба на взискателя Д. М. М. от гр. Плевен срещу длъжниците М. Й. Л. и Г. П. Р., и двамата от гр. Плевен, въз основа на издаден изпълнителен лист по влязло в сила решение по гр. дело № 5404/ 2020 год. по описа на Плевенския районен съд. С това решение съдът е осъдил ответниците М. Й. Л. и Г. П. Р. на основание чл. 109 от ЗС да преустановят неправомерните си действия, с които пречат на ищеца Д. М. М. да упражнява пълноценно правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в с. *****, и построените в него сгради, като 2 премахнат изградената стреха на покрива на жилищната сграда и на лятна кухня /сега сграда с идентификатор № ***, построена в поземлен имот с идентификатор № ***/, както и да премахнат изградената стреха на селскостопанската постройка / сега сграда с идентификатор № ***, построена в поземлен имот с идентификатор №

***/ и извършат ремонт на покрива на процесните сгради, като изградят покрива калканен, така че стрехата да не попада във въздушното пространство над имот с идентификатор № *** и атмосферните води от покрива да не се вливат в него, както и да премахнат двата прозореца, находящи се в жилищната сграда на калканната стена, които гледат към имота на ищеца. Видно е, че в изпълнение на горното решение Г. П. Р. е предприела определени действия- подала е молби до Община Плевен за издаване на скица-виза за проучване и проектиране по чл. 140 ЗУТ и за издаване на скица с виза за проектиране на калканен надзид и промяна конструкцията на покрива за премахване на стреха над чужд имот. Видно е, че с писмо от 20. 10.

2022 год. заявителката е била уведомена, че по подаденото заявление за издаване на виза за проектиране на калканен надзид и промяна на конструкцията на покрив на съществуваща сграда в УПИ II- 618 в кв. 1 5 по плана на с. ***** не може да бъде издадена исканата скица с виза за проектиране. Посочена е и причината: със заявление от 21. 01. 2022 год. е внесен проект за изменение на ПУП, по което е отложено решението на ЕСУТ и със заповед № РД- 12- 478/ 16. 12. 2021 год. на зам. кмета на Община Плевен е разрешено изработването на изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ II- 618.

Съгласно чл. 135 ал. 6 о т ЗУТ заповедите за допускане изработването на проект за изменение на плана спират прилагането на устройствените планове, за които се отнасят. Това означава, че първо трябва да приключи процедурата по изменение на регулационния план по реда на чл. 134 ал. 2 т. 2 о т ЗУТ за нанасянето на регулационните граници по имотните граници на поземлените имоти съобразно действащия кадастрален план и кадастралната карта, с което констатираното несъответствие между двата плана да се отстрани и да съответства на документите за собственост. Едва след това може да се издаде скица с виза за проектиране на калканен надзид и промяна конструкцията на покрив на съществуваща сграда в УПИ II- 618 в кв.15 по плана на с. ***** .

От изложеното става ясно, че липсва виновно бездействие на длъжниците, целящо осуетяване изпълнението на влязлото в сила съдебно 3 решение по чл. 109 от ЗС, а се касае до реализирането на определени процедури по ЗУТ, които са свързани с определени изисквания и срокове. Тук е мястото да се отбележи, че съгласно чл. 148 във вр. с § 5 т. 44 от ЗУТ за извършване на строителни и монтажни работи, при които се засяга конструкцията на сградата, се изисква разрешение за строеж, издадено след извършено обследване по реда на чл. 176в от ЗУТ и въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект. Отделно от това законът посочва, че разрешение за строеж се издава на възложителя, който е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон.

Следователно взискателят не може да бъде оправомощен от съдебния изпълнител по реда на чл. 526 от ГПК да поиска издаване на виза и разрешение за строеж, респ. да бъде овластен да извършва действия в чужд имот, свързани с нарушване на целостта, архитектурния вид, носимоспособността и устойчивостта на строителната конструкция.

Не следва да се изследва в настоящото дело въпросът дали в имота на длъжника Г. П. Р. има изграден незаконен строеж, подлежи ли същият на премахване и предприети ли са необходимите действия в тази насока от компетентните държавни и общински органи. Това е предмет на образуваните административни производства. Същественото за спора е обстоятелството, че част от действията, които следва да се извършат от длъжниците за изпълнение на влязлото в сила съдебно решение по уважения негаторен иск, касаят преустройство, промяна на конструктивен елемент на сграда, а това предполага издаване на строително разрешение на лица, в чийто кръг взискателят не попада.

С оглед гореизложеното съдът приема, че отказът на държавния съдебен изпълнител да оправомощи взискателя Д. М. М. да извърши за сметка на длъжниците М. Й. Л. и Г. П. Р. действията, подробно описани в изпълнителен лист № 262148/ 06. 08. 2021 год., издаден по гр. дело № 5404/ 2020 год. по описа на Плевенския районен съд, е законосъобразен. Оттук следва изводът, че депозираната жалба по реда на чл. 435 от ГПК се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, като предвид приложението на чл. 78 ал. 3 от ГПК в полза на длъжника Г. П. Р. следва да се присъдят направените в настоящото производство деловодни разноски в размер на 300 лв.

4

По тези съображения Плевенският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д. М. М. от гр. Плевен против постановление от 27. 11. 2024 год. на държавен съдебен изпълнител при Плевенския районен съд по изп. дело № 463/ 2024 год., с което на взискателя Д. М. М. е отказано да бъде оправомощен да извърши за сметка на длъжниците М. Й. Л. и Г. П. Р. действията, подробно описани в изпълнителен лист № 262148/ 06. 08. 2021 год., издаден по гр. дело № 5404/ 2020 год. по описа на Плевенския районен съд.

ОСЪЖДА Д. М. М. от гр. Плевен, ЕГН **********, да заплати на Г.

П. Р. от гр. Плевен, ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 300 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5