Определение № 1000 от 30.09.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1000 гр. Благоевград, 13.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско дело № 20241200500835 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№18263/08.08.2024г., подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес: г*********, вх.В, чрез юрк.Е.К., срещу Разпореждане №2229 от 18.07.2024г. по ч.гр.д.№1712/2024г. по описа на РС Благоевград, с което е отхвърлено подаденото заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу В. И. Б., с ЕГН ********** и адрес: *********, за вземания по ДПК № 3027991097 от 01.02.2018г.

В жалбата се твърди, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Заповедният съд не разполагал с правомощия, на този етап от производството, да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Той превишил своите правомощия и нарушил съдопроизводствените правила. Първата инстанция била длъжна не само да изследва представените доказателства, но и да ги подведе под нормата на чл.

143 от ЗЗП, за да направи извод за обоснована вероятност за неравноправност на клаузи от ДПК, което заповедният съд не сторил. Той не направил задълбочен анализ на кумулативните критерии за неравноправна клауза, тъй като същите не се съдържали в клаузите на ДПК. Заповедният съд неправилно не отчел и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. Дружеството предоставило на потребителя необходимата преддоговорна информация съгласно ЗПК. Изготвен бил и погасителен план съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, който бил връчен на длъжника заедно с ДПК.

1

Процесният договор отговарял на всички законови императивни изисквания.

Длъжникът не обективирал желание да се откаже от сключения договор, каквато възможност му била дадена по закон. Уговореният годишен лихвен процент отговарял на законовите ограничения и не противоречал на добрите нрави. В отношенията между правните субекти действал принципът на свободно договаряне. В чл. 19, ал. 4 от ЗПК било въведено ограничение за максималния размер на ГЛП, който не можел да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, а според ал. 5, клаузите, надвишаващи тези размери, се считали за нищожни.

Ако съдът поставел граница за максимално допустим размер на възнаградителната лихва до 30 %, то автоматично и абсолютно неоснователно се ограничавал и размерът на ГПР до 35-40 %, каквото правомощие за разширително тълкуване на императивни правни норми или за дописване на изключения към тях, все още не било дадено на нито един държавен съд.

Кредиторът нямал задължение да изготвя и посочва методика на формиране на ГПР, тъй като бил уговорен фиксиран лихвен процент. Подобно изискване имало единствено при наличието на референтен лихвен процент. Спазена била и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Страните уговорили ГЛП в индивидуалния договор, който бил фиксиран за целия срок на договора, както и ГПР в законовите граници. При условие, че били спазени императивните законови изисквания досежно ГПР, то нямало как да се приеме, че поведението на кредитора е недобросъвестно и уговорената договорна лихва представлява неравноправна клауза. Не можела да е налице недействителност поради противоречие с добрите нрави за това, което било позволено от закона с императивна правна норма. Механичното съобразяване със съдебна практика, игнорираща законодателните промени от 2014 г., без да са изследвани в цялост и задълбочено изискванията на закона и фактите по делото, би довело до сключването на договори, непротиворечащи на закона, но пък противоречащи на добрите нрави, което било своеобразен правен абсурд. Уговореното договорно възнаграждение не противоречало на добрите нрави. Същото било уговорено в съответствие с принципа за добросъвестност и еквивалентност между предоставения кредит /главница/ и неговата цена, както и в съответствие със законовите ограничения и изисквания. Законната лихва се дължала като законова последица от предявяването на иска за вземането и в съдебната практика било възприето разбирането, че за да бъде присъдена, е достатъчно да бъде поискана от ищеца, като не е нужно претенцията за заплащането й да се индивидуализира по начина, характерен за иска по чл.86, ал. 1 от ЗЗД Размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следвало да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума /главницата/ и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Съдът неправилно направил прихващане на всичко платено от оставащата неизплатена главница. Съгл. чл.26 ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. Моли се за 2 отмяна на разпореждането и връщане на делото на районния съд за издаване на заповед за изпълнение за претендираните със заявлението вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от ГПК, копие на жалбата не е връчвано на насрещната страна.

Благоевградският окръжен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя в контекста на приложените към делото доказателства, прие за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д.

№ 6/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Гергана Никова и Вероника Николова, обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. По силата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон.

Тази негова дейност не е обусловена от волята на страните и не зависи от оплакванията им за незаконосъобразност.

Настоящата инстанция намира, че постановеното разпореждане в атакуваната част е валидно, допустимо и правилно, а жалбата неоснователна, по следните съображения:

Пред РС Благоевград е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: г*********, вх.В, срещу длъжника В. И. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: ********* за заплащане на следните суми: сумата от 539, 84 лв. /петстотин тридесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/ - неплатена главница по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 3027991097 от 01.02.2018г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и В. И. Б.; сумата от 89, 57 лв. /осемдесет и девет лева и петдесет и седем стотинки/ - неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 05.03.2019 г. до 31.07.2019 г. – дата на предсрочната изискуемост; сумата от 518, 57 лв. /петстотин и осемнадесет лева и петдесет и седем стотинки/ - неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; сумата от 30, 00 лв. /тридесет лева/ неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, дължими 3 за периода от 20.03.2018 година до 31.07.2019 година – дата на предсрочната изискуемост; сумата от 400, 00 лв. /четиристотин лева/ - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 31.07.2019 година; сумата от 30, 09 лв. /тридесет лева и девет стотинки/ лихва за забава за периода от 06.03.2018 г./дата на изпадане на длъжника в забава/ до 31.07.2019 г. - дата на предсрочната изискуемост; сумата от 576, 63 лв. /петстотин седемдесет и шест лева и шестдесет и три стотинки/ - законна лихва за периода от 31.07.2019 г. /дата на предсрочна изискуемост/ до 26.06.2024 година, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 27.06.2024 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 3027991097 от 01.02.2018г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и В. И. Б. и общите условия към него.

Заявителят е представил копие от цитирания договор, погасителен план към договора, както и общите условия към него.

С Разпореждане №2229/18.07.2024г., по ч.гр.д.№1712/2024г. на РС Благоевград е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

За да постанови отказа заповедният съд се е позовал на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, според който съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство, съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК. Предвид, че се касае за договор за потребителски кредит и че кредитополучателят е „потребител“, РС се е позовал и на чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна. Счел е, че клаузите, според които се дължи възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, както и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава, противоречат на принципите на равнопоставеност и добросъвестност на страните и са нищожни, като противоречащи на добрите нрави; че противоречат на императивни разпоредби на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.3 и ал.4 от Закона за потребителският кредит /ЗПК/, на чл. 143 във вр. чл. 146 от ЗЗПотр.; на изискванията на принципа за добросъвестност, справедливост и за информираност на потребителя, като се съобрази, че потребителят дължи предварително възнаграждение за услугата, до предоставянето на която може и да не се стигне и която кредиторът може и да не достави, дори ако са спазени правилата, установени от самия него като кредитор в ОУ, предвид, непосочването в договора, че при спазване на условията кредиторът е длъжен да я даде. Допълнил е първоинстнационният 4 съд, че със уговорката за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги се цели да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че Годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България; както и че с нея се нарушава чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, в който изрично е разписана забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквито по същността си са услугите, включени в закупения допълнителен пакет.