Определение № 4089 от 19.02.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 13738/2025
- Вид
- Определение № 4089
- Подписан
- 19.02.2026
- В сила
- 19.02.2026
- Състав
- Десислава Борисова Николова, Герасим Ангелов Пенчев, Иванина Иванова Пъстракова
Цитирани разпоредби
- чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4089 гр. София, 19.02.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Десислава Б. Николова
Членове:
Иванина Ив. Пъстракова
Герасим Анг. Пенчев като разгледа докладваното от Герасим Анг. Пенчев Въззивно частно гражданско дело № 20251100513738 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274 във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба вх. № 328830/09.10.2025 г. по вх. рег. на СРС от А. П. М. чрез адв. И.Н. срещу Определение № 37937 от 11.09.2025 г., постановено по гр. д. № 39080/2025 г. по описа на СРС, 154-ти състав, с което е отхвърлена молба вх. № 274828 от 14.08.2025 г., съдържаща искане за освобождаване от държавна такса в размер на 166,46 евро /с равностойност 325,57 лева/, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, дължима по исковата молба.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, поддържайки, че жалбоподателят притежава единствено 4/6 идеални части от жилище, в което живее и не получава доход от него, както и че дължимата държавна такса представлявала двуседмичната му издръжка за живот.
Софийски градски съд, след като прецени обстоятелствата по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на съдебен контрол акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения;
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, т.е. не разполагат с достатъчно налични средства, както и с възможност за набавяне на такива от притежавано имущество и получавани доходи. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние;
1 трудовата заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства. Посочените обстоятелства следва да се удостоверят с декларация за имущественото състояние на молителят, за чиято достоверност се носи наказателна отговорност.
В тази връзка с молба от 14.08.2025 г. жалбоподателят е представил декларация за имущественото състояние, от която се установява, че той получава единствено доход от пенсия в размер на 1077 лв. и притежава 4/6 идеални части от недвижим имот с площ от 90 кв. м., както и че страда от заболяване, което налага разходи в размер на 100 лв. месечно. Установява се и че притежава моторно превозно средство марка „Мерцедес“, година на производство 1966 г., което е спряно от движение.
При това положение се налага извод, че частният жалбоподател не притежава имущество, от което би могъл да реализира други доходи, а размерът на месечните доходи, които са под минималната работна заплата, която съгласно Постановление № 243 на МС от 13.11.2025 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, в сила от 01.01.2026 г., е в размер на 620,20 евро /с равностойност 1213 лева/, и необходимостта от постоянни разходи за издръжка в размер на 100 лева месечно, не позволява да се приеме, че същият би могъл без затруднения да внесе дължимата държавна такса по делото в размер от 166,46 евро /с равностойност 325,57 лева/, с оглед на което настоящият съдебен състав намира, че А. П. М. следва да бъде освободен от заплащането й.
С оглед горното, Определението на СРС, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя по чл. 83, ал. 2 ГПК следва да бъде отменено.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 37937 от 11.09.2025 г., постановено по гр. д.
№ 39080/2025 г. по описа на СРС, 154-ти състав, с което е отхвърлена молба вх. № 274828 от 14.08.2025 г. на А. П. М., съдържаща искане за освобождаване от държавна такса по исковата молба, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК А. П. М. от държавна такса по исковата молба.
В Р Ъ Щ А делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на подадената искова молба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
2
1. _______________________
2. _______________________
3