Акт от 27.05.2020, Окръжен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№54 гр. Силистра,

27.05.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Силистренският окръжен съд, гражданско отделение в откритото заседание

Проведено на деветнадесети май през две хиляди и двадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА

1. ДОБРИНКА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

2.мл.с.ОГНЯН

МАЛАДЖИКОВ и с участието на съдебния секретар : Ели

Николова и в присъствието на прокурора..........като разгледа докладваното от......... съдия Т.

Василева в. гр. д. № 57/2020 г. по описа на

СОС и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Предявена е въззивна жалба от Ф.И.И., чрез процесуален представител, против решение №254/31.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 660/2018 г. на Районен съд Дулово, обл.

Силистренска, с което СА ОТХВЪРЛЕНИ, предявените от нея искове срещу Детска градина „МИР”, чрез директора ѝ П.Д.М., със седалище и адрес на управление на дейността: гр. Дулово, ул. „Арда“, № 10, обл.

Силистра, обективно, кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.222, ал.3 от КТ и чл.86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 4 641.00 лева /четири хиляди шестстотин четиридесет и един лева/, представляваща дължима, неизплатена част от обезщетение по смисъла на разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ, ведно с обезщетение за забавено изпълнение, в размер на законната лихва, считано 01.10.2018 г. до окончателното изплащане на главното задължение като неоснователни и недоказани. Жалбоподателката счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано.Моли съда да го отмени изцяло и постанови друго, с което да уважи исковата и претенция . В с. з. пред тази инстанция не се явява представител, представено е писмено становище от процесуалния представител на жалбоподателката, с което се поддържа жалбата и се развиват отново съображенията за нейната основателност.

Ответникът по жалбата Детска градина

„МИР”, чрез директора ѝ П.Д.М., със седалище и адрес на управление на дейността: гр. Дулово, ул. „Арда“, № 10, обл. Силистра, е представил писмен отговор, с който счита жалбата за неоснователна, а развитите в нея доводи – за несъстоятелни, поради което моли да бъде потвърдено решението на районния съд. същото становище се поддържа от неговия процесуален представител в с.з. пред тази инстанция.

ОС, като съобрази доводите на жалбоподателя и данните по делото, прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок при спазени изисквания на чл.258 и сл. ГПК, поради което е допустима.

Пред районния съд настоящата въззивница Ф.И.И., е предявила искова молба против ДГ „МИР”-гр. Дулово, ул.

„Арда“, № 10, обл. Силистра, като претендира последната да бъде осъдена да ѝ заплати сумата от 4 641.00 лв., представляваща 6.5 БТВ, като обезщетение при по чл. 222, ал.3 КТ.

Със Заповед № 22/28.09.2018 г., на основание чл. 327, ал.1, т.12 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение на жалбоподателката в ДГ „МИР” – Дулово, считано от 01.10.2018 г. поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е разпоредено изплащане на обезщетение, на основание чл. 222, ал. 3 от КТ – 2 месечни БТВ, което е и сторено към датата на подаване на исковата молба. Като пред районния съд, така и в жалбата си, въззивницата твърди, че през последните 26 години е работила в системата на образованието и е изпълнявала различни длъжности като непедагогически персонал, поради което ѝ се полага обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ в размер на 8.5 брутни работни заплати.

От приложените по делото писмени доказателства е видно, че с Решение № 430/27.06.2014 г. на ОбС-Дулово, което е неразделна част от Протокол № 27/27.06.2014 г., на основание чл. 21, ал.1, т.8 и ал.2 от ЗМСМА, във вр. с чл.

12, ал.7 от Правилника за прилагане на ЗНП е закрита дейността на ученическо общежитие гр. Дулово, поради липса на ученици, желаещи да ползват услугите на общежитието. В тази връзка , видно от приложеното към исковата молба копие на трудова книжка, трудовото правоотношение на ищцата в ученическото общежитие, където е работила от 15.09.1998 г., е прекратено на 08.09.2014 г. на основание чл. 325, т.1 от КТ, като трудовата ѝ книжка е оформена съгласно изискванията на закона и е отразен трудовия и осигурителен стаж, който е придобила при този работодател.

Приложен е и трудов договор № 1/05.09.2014 г., съгласно който, на основание чл.68, ал.1, т.3 от КТ, считано от 08.09.2014 г., въззивницата е започнала работа при ответника на длъжност „чистач“ за определено време – до завръщане на титуляра. С Трудов договор №

9/31.08.2016 г. ищцата е работила при ответника на длъжност „работник в кухня“ за неопределено време, на която длъжност е и при пенсионирането си.

В случая се установи безспорно от обсъдените доказателства, че съществувалото между страните трудово правоотношение е било прекратено със заповед № 22/28.09.2018 г., считано от 01.10.2018 г. и към същия момент ищцата е имала придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. От гореизброените писмени доказателства се установява, че към датата на прекратяване на договора въззивницата има трудов стаж при ответника, в размер на четири години и двадесет и три дни. Съгласно разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяване, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Според представения по делото официално заверен препис от КТД за системата на народната просвета, на работници и служители, членове на синдикалните и работодателските организации, страни по договора, се изплаща обезщетение, на основание чл.222, ал.3 от КТ - на непедагогическите специалисти, когато през последните десет години от трудовия им стаж преди придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст са работили при един и същ работодател в сферата на образованието.В този смисъл въззивницата не отговаря на визираните в текста на закона изисквания, тъй като няма изискуемия стаж при последния работодател. Неправилно в жалбата се смесват понятията работодател и образователна структура. Въпреки, че в депозираното пред настоящата инстанция становище процесуалният представител на въззивницата ясно разграничава тези две понятия, счита, че правото на обезщетение от 8,5 брутни заплати имат лицат , работили в една и съща организация, като приема, че общинската образователна структура е една и съща организация. Това е дълбоко погрешно тълкуване на понятията и изобщо не може да се прави такава аналогия между образователна структура, организация и работодател. Вярно е, че в случая жалбоподателката е била подведена от факта, че в издадената и заповед № 22/28.09.2018 г. е вписано обезщетение от 8,5 брутни заплати и в тази си част заповедта не е отменена.

Следва да се отбележи, обаче, че в КТ никъде не е разписано, че дължимите обезщетения са елемент от реквизита на заповедта за уволнение, поради което и погрешното вписване на такива няма правна стойност.КТ регламентира единствено като задължително вписването на изплатените вече обезщетения в трудовата книжка. В този смисъл, работникът може да претендира за обезщетения, които не са му вписани в заповедта, а от друга страна, няма право да получи обезщетения, които са неправилно вписани в заповедта, т.е., същата няма никаква изпълнителна сила и съществуването и в правния мир без изричното и отменяне в частта, касаеща размера на дължимото обезщетение, не прави въззивницата правоимаща. В случая няма значение и факта, че жалбоподателката е била принудена да напусне последната си месторабота , поради закриване на ученическото общежитие в гр. Дулово през 2014 г.

Предвид гореизложеното, ОС счита, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд – правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното ОС

Р Е

Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №254/31.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 660/2018 г. на Районен съд Дулово, обл. Силистренска

Решението е окончателно.