Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260181 от 05.11.2020, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Гражданско дело 1167/2020
Вид
Решение № 260181
Подписан
05.11.2020
В сила
01.12.2020
Състав
ИВАН ЦВЕТОЗАРОВ ИВАНОВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е № ...... гр. Враца, 05 ноември 2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 08.10.2020 г. в състав:

Районен съдия: Иван Иванов при участието на секретаря А. П. като разгледа докладваното от съдия Иванов гражданско дело № 1167 по описа за 2020 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството представлява спорна съдебна администрация, развива се по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК и е съединено такова на основание чл. 213 от ГПК по отношение на гр. дело № 1437/2020 г. и гр. дело № 1167/2020 г., и двете на Врачански районен съд.

Образувано е по искова молба с правно основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс СК), подадена от Ф.Д.П. с ЕГН ********** и с адрес *** срещу Н.Е.Н. с ЕГН ********** *** за предоставяне на ищеца упражняването на родителските права по отношение на децата на страните Б. Ф. Д. с ЕГН ********** и П. Ф. Д. с ЕГН ********** и определяне на местоживеенето на децата на адреса на ищеца, като бъде определен режим на лични отношения на ответницата с децата, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца и 30 дни през лятото, както и за осъждане на ответницата да заплаща на всяко от децата Б. и П., чрез техния баща и законен представител Ф.Д.П., месечна издръжка в размер на по 180,00 лева, считано от подаването на исковата молба – 03.06.2020 г. до настъпването на обстоятелства, обуславящи изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че страните са живели на съпружески начала, като от съжителството са родени децата Б. и П., но от сравнително дълго време са във фактическа раздяла. След раздялата между страните децата се отглеждат от майката и живеят при нея, а ищецът плаща издръжка за тях. Поддържа се, че децата желаят да живеят с ищеца в неговия дом в с. Нефела, където той живее заедно с новата си партньорка и общото им дете, че разполага с необходимите условия и желание да поеме грижите за децата Б. и П., както и че може да разчита на помощта на родителите на жената, с която живее на семейни начала при обгрижването на децата.

С исковата молба е направено и изрично искане с правно основание чл. 127, ал. 3 от СК за определяне на привременни мерки, по което съдът се е произнесъл в открито съдебно заседание на 13.08.2020 г.

В отговора си по чл. 131 от ГПК Н.Е.Н. оспорва исковата молба с твърдения, че бащата нито има желание, нито необходимите качества и условия да отглежда децата, а е подал искова молба с намерение единствено да бъде освободен за в бъдеще от необходимостта да плаща издръжка за децата.

Предявени са и насрещни претенции от Н.Е.Н. с ЕГН ********** *** срещу Ф.Д.П. с ЕГН ********** и с адрес *** с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 127а от Семейния кодекс СК), за предоставяне на ищцата упражняването на родителските права по отношение на децата на страните Б. Ф. Д. с ЕГН ********** и П. Ф. Д. с ЕГН ********** и определяне на местоживеенето на страните на адреса на ищцата, като бъде определен режим на лични отношения на ответника с децата, както следва: 10 дни по време на Коледната ваканция на децата през нечетни календарни години, 10 дни през Великденските празници през четни календарни години и 20 дни през лятната ваканция на децата, след предварителна уговорка с майката, за осъждане на ответника да заплаща на всяко от децата Б. и П., чрез тяхната майка и законен представител Н.Е.Н., месечна издръжка в размер на по 152,50 лева, вместо вече определената от съда в предходни производства издръжка, считано от подаването на исковата молба – 30.06.2020 г. до настъпването на обстоятелства, обуславящи изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, даване на заместващо съгласие от съда за срок от 5 години, без ограничение в броя на пътуванията, децата Б.и П. да пътуват до всички страни членки на Европейския съюз и Турция, придружавани само от майката или друго посочено от нея лице, както и даване на заместващо съгласие за срок от 5 години за издаване на необходимите на децата Б. и П. лични документи по искане само на майката.

В насрещната претенция се твърди, че страните са живели на съпружески начала, като от съжителството са родени децата Б. и П., но от февруари 2012 г. са във фактическа раздяла. След раздялата между страните децата се отглеждат от майката, с помощта на нейните родители, и живеят при нея, а бащата се е дезинтересирал напълно от децата и не плаща издръжка за тях. Поддържа се, че поради недостиг на средства майката на децата започнала да работи сезонно в чужбина, първо в Гърция, а после в Германия, като в последната държава продължава да работи, вече на безсрочен трудов договор. При отсъствие на майката от България за децата се грижат бабата и дядото по майчина линия. Въпреки работата си в Германия майката на децата се прибира в България на всеки два месеца, а през ваканциите си децата гостуват на майка си в Германия. Децата желаят заедно с майка си да проучат училищата в гр.

***, Германия и евентуално да се запишат в някое от местните училища. Майката на децата разполага в Германия с условия, които й позволяват в бъдещ момент да отглежда децата си там.

Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235 от ГПК, съдът приема следното от фактическа страна:

От удостоверение, издадено въз основа на акт за раждане № 336 от 19.06.2008 г. и удостоверение, издадено въз основа на акт за раждане № 95 от 10.02.2005 г., и двете на Община Враца се установява, че от съжителството на страните са родени децата Б. Ф. Д. с ЕГН ********** и П. Ф. Д. с ЕГН **********.

Не се спори по делото и се установява от социалния доклад на дирекция „Социално подпомагане” гр. Враца, че децата Б. и П. живеят заедно с баба си и дядо си по майчина линия в собствено жилище с адрес ****, като в същото има всички необходими условия за отглеждане на децата. Майката на децата в момента живее и работи в Германия. Основни грижи за децата към момента полагат бабата и дядото по майчина линия, подпомогнати от майката, която се прибира в България на горепосочения адрес в квартал Кулата пет пъти годишно, както и ежемесечно изпраща пари за издръжката на децата.

Децата постоянно поддържат връзка с майка си по телефона, като осъществяват посещения и при бащата, който живее в гр. София с новото си семейство. Бащата изплаща определената от съда издръжка в размер на по 140,00 лева за всяко дете.

Майката Н.Н. при изслушването си е посочила, че доходите от работата й в Германия й позволяват да отделя и да изпраща за децата си ежемесечно сумата от около 300,00-400,00 евро.

Бащата Ф.П. е посочил при изслушването си от съда, че работи в строителството в гр. София и доходите му са малко над размера на минималната работна заплата.

Съдът изслуша лично децата Б. и Ф. при спазване на разпоредбите на чл. 15 от Закона за закрила на детето.

При изслушването си детето Б. заяви, че след раздялата между родителите й през 2012 г. тя и брат й живеят с майка си, която полага грижи за тях, подпомогната от бабата и дядото по майчина линия. Бащата за известен период след раздялата търсел децата и осъществявал контакти с тях, но после се запознал с новата си съпруга и престанал да го прави. От около три години майката живее и работи в Германия, а бабата и дядото по майчина линия полагат непосредствените грижи за Б. и брат й. Майката често се прибира в България, понякога всеки месец. Бащата не изпраща пари и подаръци за децата, често иска на децата телефонните им номера, но след като ги получи не ги търси. Предпочитанието на Б. е да остане да живее при майка си и бабата и дядото по майчина линия.

Детето П. сподели при изслушването си, че се чувства добре при баба си и дядо си по майчина линия и че майка им осигурява всичко необходимо на него и сестра му във финансов аспект, докато при баща му това не би било така. Лично той не общува с баща си, освен ако баща му не го заговори при някоя случайна среща. П. не знае баща му да е изпращал за него или сестра му подаръци или дрехи. Предпочитанията на П. също са да живее с майка си.

Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, ищецът Ф.Д. заяви, че не общува редовно с децата, тъй като при опитите му да вземе децата майката е обяснявала, че бабата и дядото по майчина линия са възпрепятствани. При един случай през пролетта на 2020 г. бащата взел двете деца при себе си за три дни, като една вечер майката му се обадила по телефона и го заплашила, че ще викне полиция, защото той не връща децата на адреса на майката в продължение на повече от три дни, при което бащата на другата сутрин върнал децата на адреса на майката. Бащата изплаща за всяко дете месечна издръжка в размер на по 140 лева, макар и нередовно и със закъснение, без да купува необходими вещи и подаръци за децата. Ответницата Н.Н. помолила ищеца да й предостави писмено съгласие за пътуване на децата в чужбина, което той отказал да стори, тъй като по думите на самата Н. в жилището й в Германия била влизала някаква жена и не било безопасно за децата. Бащата счита за нередно това, че майката през по-голямата част от времето е в чужбина и се налага бабата и дядото по майчина линия да гледат децата, като бащата заявява готовност да поеме грижите за детето, като го отглежда в новото си домакинство на адреса, който е посочил в исковата молба.

Бащата работи в строителството и доходите му са малко над минималната работна заплата. Живее с новата си партньорка под наем в петстаен апартамент, като от нея има още едно дете – момиче на три години, за което и двамата родители се грижат и издържат.

Изслушана от съда, ответницата Н.Н. заяви, че смята себе си за добър родител, а обстоятелството, че работи в Германия е продиктувано от необходимостта да осигури нужните за отглеждането на децата финансови средства. В това отношение ответницата получила пълна подкрепа от своите родители, които поели грижите по отглеждането на децата, докато майката е в чужбина. Майката си идва поне четири-пет пъти годишно в България и прекарва време с децата, взимала е децата при себе в Германия със съгласието на бащата, а през ваканциите им, отново със съгласието на бащата, ги е водила на почивка в Гърция. От август 2019 г. бащата редовно изплаща детските издръжки, а преди това отново е изпращал пари, но нередовно. Майката не е създавала пречки на бащата да вижда децата, а по-скоро бащата не ги търси, дори се е случвало да ги види на улицата, без да ги поздрави. При един случай Б. помолила баща си да й даде писмено съгласие да пътува в чужбина, а той й казал, че ще й подпише само при условие че майка й се откаже да търси издръжка за нея. Всеки ден след работа ответницата се чува с децата по интернет.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Н. Н. – майка на ответницата, Е. Н. – баща на ответницата и Е. С. – първа братовчедка на ответницата.

Свидетелката Н. Н. дава показания, че страните по делото са се разделили през 2002 г. и оттогава те с мъжа й и с майката на децата срещали много трудности, поради което взели взаимно решение майката да отиде да работи в чужбина и да праща пари за децата, а свидетелката и мъжа й поели непосредствените грижи за децата, докато майка им е извън България. След раздялата на родителите бащата на децата не ги търсил нито за да им даде пари и подаръци, нито за да ги посрещне в дома си. Майката всеки месец изпраща по около 300-400 евро за издръжката на децата, според възможностите си, както и отделно изпраща пари, в случай че някое от децата си е харесало нещо, а в България се прибира на всеки два месеца със съгласието на работодателя си. Детето П. е споделяло със свидетелката, че веднъж случайно е срещнало на улицата баща си с новата му жена и последната го е поздравила и го е заговорила, но баща му не му обърнал никакво внимание. Детето Б. пък има желание да отиде в Германия, където да учи за адвокат.

Свидетелката Е. С. дава показания, че майката полага много добри грижи за децата, като работи и изпраща пари за издръжката им, а нейните родители й помагат за отглеждането на децата.