Решение № 19150 от 21.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19150 гр. ., 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря СТИЛИАНА В. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20231110103409 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск от „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление г., представляван от Д. ., чрез юрк. Ст., с който е поискало да бъде установено по отношение на ответника С. М. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. . че същия дължи на ищеца сумата от 5636,04 лева представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по застраховка

„Гражданска отговорност“, застрахователна полица

№

BG/08/119002229439/08.08.2019г., шета №210693474, във връзка с настъпило на 02.07.2020г. в гр. . ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 29.06.2022 г. до окончателното плащане на дължимото и сумата от сумата от 724,69 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 19.03.2021 г. до 28.06.2022 г.

Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че на 02.07.2020 г., в гр. . на бул. „Президент Линкълн“ бл. 32, е реализирано ПТП с участието на МПС „Алфа Ромео 147“, с рег.№ ЕН9204КВ, управлявано от ответника и МПС „Мерцедес Е320 ЦДИ“, с рег.№ СВ3399НТ, собственост на Вероника Евтимова. За събитието е съставен протокол за ПТП, в който е посочен за виновен ответника, поради движение с несъобразена скорост. Твърди се, че последния управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.

Ищецът съобщава, че ответникът е застрахован при него по застраховка ГО с покритие на полицата в периода на ПТП-то. Във връзка с това се сочи, че в ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е заведена щета от другия участник в ПТП-то, по която е заплатено обезщетение в размер на 5571.04 лв., като във връзка с постъпили по реда на чл. 411 КЗ претенции, ищеца е възстановил за процесното ПТП сумата от 5636,04 лв. с включени ликвидационни разноски и разноски за репатриране на автомобила. Ищецът твърди, че е поканил ответника да му заплати посочената сума, но и до момента същата не била заплатена, за което се претендира и законна лихва в размер на 724,69 лв. за периода 1

19.03.2021 г. до 28.06.2022 г.

В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв. Оспорва иска по основание, като твърди, че не са налице предпоставките на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ. Сочи, че във връзка с процесното ПТП му е било издадено НП №20-4332-012020/16.07.2020г., което е отменено от съда. Излага съображения, че при настъпване на ПТП ответника не е бил употребил алкохол и с нищо не е допринесъл за настъпване на същото. Оспорва иска за законна лихва и моли съда да отхвърли исковете.

В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея искания и възражения.

По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебно-автотехническа експертиза.

От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 40067/2022 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение за сумата от 5636,04 лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователна полица № BG/08/119002229439/08.08.2019г. , във връзка с настъпило на 02.07.2020г. в гр. . ПТП, ведно със законна лихва от 29.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 724,69 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 19.03.2021 г. до 28.06.2022 г. . С възражение от 20.09.2022 г. ответника е оспорил вземането, без мотив.

От представената като писмено доказателство застрахователна полица

№440119213134100, е видно, че между „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД и собственика на лек автомобил „Мерцедес Е320 CDI“, с рег.№ СВ3399НТ , е сключен договор за застраховка „Каско +“, с валидност на полицата от 0.00 ч. на 03.12.2019 г. до 23.59 ч. на 02.12.2019г.

От представения като писмено доказателство протокол за ПТП №

1762382/02.07.2020г., съставен от служител на от сектор „Пътна полиция“ при СДВР е видно, че на 02.07.2020 г., в 08.15 ч. по време на движение по бул. „Президент Линкълнн“, с посока на движение към бул. „Околовръстен път“ , пред бл. 32, поради несъобразена скорост, л.а. „Алфа Ромео“, с рег. № ЕН9204КВ, управляван от ответника, реализира ПТП, като удря МПС2- „Мерцедес Е320 CDI“, с рег.№ СВ3399НТ и МПС3. За водача на л.а.

„Алфа Ромео“, с рег. № ЕН9204КВ - С. М. М., е посочено наличие на алкохол над 1.2 промила (1,47).

Във връзка с настъпилите щети по л.а. „Мерцедес Е320 CDI“, с рег.№ СВ3399НТ , собственика му е подал до „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД уведомление за щета №44012132017189 по полица №440119213134100, за което е образувана преписка по щета №44012132017189. От страна на застрахователното дружество са съставени описзаключение по щета №44012132017189 /02.07.2020г., калкулация по претенция

№44012132017189 /02.07.2020г., ликвидационен акт . На собственика е изплатена сумата от 5377,87 лв., съгласно опис към платежно нареждане от 24.07.2020г. и след направени удръжки. Съгласно уведомление за прихващане до „ДЗИ“ ЕАД от 11.11.2020г., ведно с приложения, ищеца е заплатил на „ДЗИ“ ЕАД сумата от 5586,04 лв., както и 50 лв. за пътна помощ.

С регресна покана до ответника относно щета №210693474/10.02.2021г., ищцовото дружество е предявило регресна претенции за сумата от 5586,04 лв.

Съгласно постановеното по приложеното НАХД №4171/2021г. по описа на СРС Решение от 05.08.2021г., влязло в сила на 27.08.2021г., влязло в сила на 09.10.2019г., е отменено Наказателно постановление №20-4332-012020/16.07.2020г., издадено от Началник група към СДВР, ОПП-СДВР, с което на ответника са наложени адм. наказания глоби и лишаване от право да управлява МПС .

Видно от приложената в цялост пр.пр. №25674/2020г. на СРП, с Постановление от 2

11.06.2021г на СРП е прекратено наказателното производство по ДП№ЗМ 1174/2020г. по описа на 06 РУ-СДВР, за престъпление по чл. 343б, ал. НК срещу ответника.

От заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза се установява какъв е механизма на процесното ПТП, както и че от техническа гледна точка, нанесените щети по процесните автомобили, са вследствие на реализираното на 02.07.2020г. ПТП.

Вещото лице дава заключение, че стойността за възстановяване на л.а. „Мерцедес Е320 CDI“, с рег.№ СВ3399НТ , определени по средни пазарни цени към датата на събитието, възлиза на сумата от 27328,57лв.

По делото са разпитани като свидетели Г. С. С. и В. И. А..

Св. С. посочва, че в деня на ПТП управлявал л.а. „Мерцедес“, който бил спрял на аварийни светлини. Ударил го л.а. „Алфа“, който се движел с висока скорост. Вследствие на ПТП автомобила на свидетеля бил бракуван, тъй като имал много щети. Шофьорът, който го ударил отишъл настрани, застанал на ъгъла в една пряка и говорил по телефона. От там гледал какво става. Пиел непрекъснато вода, виждала се бутилката от която пиел. Свидетеля посочва, че не знае кога и от къде е закупил тази бутилка. Предполага че е била вода, а не алкохол, защото чакали да дойде КАТ. Полицията дошла два или три часа след ПТП, като според тях виновен за ПТП бил водачът на л.а. „Алфа“, установили, че има и алкохол.

Св. А. посочва, че се движел с личния си автомобил, когато от дясната страна го подминал л.а. „Алфа Ромео“ с голяма скорост, който се ударил в спрелия л.а. „Мерцедес“, след което свидетеля се ударил в него леко, защото не могъл толкова бързо да спре.

Свидетеля посочва, че отишъл при шофьора на л.а. „Алфа Ромео“, за да види дали е добре, като той бил „видимо неадекватен“, не знаел какво се случва. Казал, че е добре и нищо му няма. След това причинителя на ПТП излязъл от автомобила и не казал нищо, обадил се по телефона. После дошъл негов приятел, с който ходили в района. Разхождал се и пиел вода.

Имал едно шише вода, което държал през цялото време. След като дошли органите на КАТ, те установили, че има алкохол около 1,5 промила. Св. А. посочва, че не е усетил да мирише на алкохол, да залита, държал се добре.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.

По основателността на иска, съдът намира следното:

Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.500, ал. 1, т. 1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на 500, ал. 1, т. 1 КЗ , застрахователят по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите има право да получи от виновния водач платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство, под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, като с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП , на водача е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 ‰.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да докаже валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" с ответника, изплащането на застрахователното обезщетение, настъпването на процесното ПТП и обстоятелството, че ответника като участник в същото е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма- над 0, 5 ‰. В тежест на ответника е да установи погасяване на вземането на застрахователя.

В настоящия случай безспорно между страните е, че автомобилът, управляван от ответника, е бил застрахован при ищцовото дружество по застраховка "Гражданска отговорност" към датата на процесното ПТП. Безспорно е и настъпването на ПТП, причинено от ответника.

Основният спорен по делото въпрос е свързан с възражението на ответника, че в случая не са налице предпоставките на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, тъй като към момента на настъпване на ПТП, не е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 3 допустимата в закон норма.

От приложения по НАХД №4171/2021г. (стр. 63) по описа на СРС протокол за химическо изследване за определяне на концентрация на алкохол в кръвта № 436/03.07.2020 г., по повод процесното ПТП, се установява, че в изпратените за изследване проби кръв, взети от ответника, е констатиран етилов алкохол в количество 0,82 ‰. Както бе посочено по-горе чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП забранява на водачите на пътно превозно средство управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, т. е. допустимата по закон норма е до 0,5 ‰ включително. Настоящия съдебен състав приема, че независимо, че кръвната проба е взета в нарушение на Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, след повече от 3 часа, тя е доказателство за наличие на алкохол в кръвта на ответника по време на настъпване на процесното ПТП. Доказателство в тази насока е и представения по делото Протокол за ПТП № 1762382/02.07.2020г., съгласно който на ответника е установено наличие на алкохол над 1.2 промила (1,47), което е установено по надлежния ред с техническо средство "Дрегер 7510" №0138, проба №00117 (посочено в Постановление от 10.06.2021г. на СРП).

По делото не се установи и доказа възражението на ответника, че същия бил употребил алкохол, след настъпване на ПТП. И двамата свидетели по делото посочват, че ответника е пиел вода след настъпване на ПТП, като по делото няма ангажирани доказателства да е консумирал алкохол, след настъпване на процесното събитие. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В настоящия случай, възражението на ответната страна е, че консумацията на алкохол е била след настъпване на ПТП , поради която причина и резултатите от изследванията са показали наличие на алкохол над допустимата стойност .