Решение № 128 от 01.02.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Варна, 01.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Константин Д. Иванов мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20213100502604 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Oбразувано e по подадена въззивна жалба вх. № 296854/25.08.2021 г. от Община Варна, Булстат 000093442, с адрес: гр. Варна, бул. "Осми Приморски полк" № 43, представлявана от кмета Иван Портних, чрез процесуален представител юрисконсулт М.Б., срещу Решение № 262449/09.08.2021 г., постановено по гр.д. № 15735/2020 г. по описа на РС - Варна, XLIII състав, в частта, с която Община Варна е осъдена да заплати на К. ХР. Б., ЕГН **********, с адрес: г***************, сумата от 5500,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от настъпил на дата 01.07.2020 г. инцидент, при който ищцата паднала вследствие стъпване в неравност на тротоарна настилка пред жилищна сграда с адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ № 2, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Жалбоподателят Община Варна счита първоинстанционното решение за неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществено противоречие с процесуалните правила и необосновано. Изтъква, че в хода на първоинстанционното дело не е установено наличието на съществени неравности, дупки, пукнатини на процесния участък от пътя към датата на инцидента, които да са били в отклонение от нормативните изисквания за поддържане на тротоарното платно в състояние, годно за безопасно придвижване на пешеходци. Поддържа, че наличието на счупени и/или липсващи плочки представлява обичайна повреда на тротоарната настилка, която следва да бъде поправена от натоварените с това служители на Община Варна, но не може да бъде квалифицирана като състояние, опасно за движението на 1 пешеходците, когато се ограничава само до подобни повреди в ограничени участъци, които не налагат ремонт в спешен порядък или ограничаването на пешеходци в този участък.

Счита, че първоинстанционният съд не е посочил нито една конкретна правна норма, нарушена от служители на ответника, нито е обосновал конкретни факти, доказващи необходимост от извършване на текущ ремонт или на действия по поддържане на тротоарното платно, които не са били осъществени от служителите. Счита, че не е доказана причинно-следствената връзка между противоправно деяние на Община Варна и всички настъпили вреди за ищцата. Сочи, че показанията на разпитаните по делото свидетели са противоречиви и пристрастни. Оспорва твърдението, че към момента на проведеното съдебно заседание ищцата не е можела да ползва дясната си ръка както преди инцидента, доколкото от заключението на вещото лице по допусната съдебно-медицинска експертиза се установява, че ръката е възстановена, а движението и сетивността на увредения пръст са в границите на нормата. Отделно сочи, че по делото липсват доказателства за извършени разходи във връзка с проведено лечение, както и медицинска документация за извършени процедури.

Оспорва присъдения размер на обезщетението, като счита същия за прекомерно завишен и несъобразен с чл. 52 от ЗЗД.

Настоява за отмяна на решението в обжалваната част. Евентуално иска намаляване на размера на присъденото обезщетение. Претендира разноски.

В законоустановения срок К. ХР. Б., чрез адв. В.З., е депозирала писмен отговор, с който оспорва жалбата. Излага становище за правилността на първоинстанционното решение в осъдителната му част. Счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства в подкрепа на извода на съда. Настоява за потвърждаване на атакувания съдебен акт в обажалваната част и присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивната страна Община Варна, редовно призована, не изпраща представител.

В съдебно заседание въззиваемата страна К.Б., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. З., която настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от К. ХР. Б., ЕГН **********, с адрес: г***************, с която против Община Варна, Булстат 000093442, с адрес: гр. Варна, бул. "Осми Приморски полк" № 43, представлявана от кмета Иван Портних, е предявен иск с пр. осн. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 10000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания от настъпил на дата 01.07.2020 г. г. инцидент, при който ищцата паднала вследствие спъване в неравност на тротоарната настилка пред жилищна сграда с адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ № 2, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се разноски.

В исковата молба се излага, че на 01.07.2020 г. ищцата и съпругът й се отправили към Колхозния пазар в гр. Варна, където извършвали обичайните си покупки. При пристигане в близост до пазара двамата съпрузи се разделили, като всеки се отправил да изпълни предварително разпределените задачи. Ищцата се придвижвала сама, като с оглед натоварения човекопоток, вниманието й било изострено. В близост до кръстовището на улиците „Капитан Райчо Николов“, „Д-р Пискючлиев“ и „Ангел Кънчев“, тя се спънала в неравност на тротоара и паднала на земята. Тротоарната настилка в тази част била направена от стари плочки и теренът бил труден за преминаване както от възрастни хора, така и от по-млади. На място видяла шахта, паветата около която били разместени, като именно спъване в тези разместени павета била причината за падането й. При последното ищцата изпитала силна болка в коленете и в дланта на едната ръка. На помощ се притекли минувачи, а скоро след това на място пристигнал и съпругът на пострадалата. Около час 2 след инцидента ищцата потърсила медицинска помощ. В Спешния център на МБАЛ "Св.

Анна - Варна" АД тя била прегледана, като била установена разкъсно-контузна рана в областта на дясната ръка и счупване на горна фаланга на пети пръст на дясната ръка. Била извършена първична хирургична обработка на раните, последвани от репозиция и гипсова имобилизация на дясната ръка. Установени били ожулвания в областта на лявата й мишница и двете колена.

Ищцата сочи, че от датата на инцидента до настоящия момент търпи ежедневни силни болки и страдания. За дълъг период от време не можела да си служи с дясната ръка, като особено силно била засегната хватателната функция на ръката. Освен силната болка, усещала изтръпване в пръстите и намалена чувствителност на дясната ръка. Нуждаела се от постоянна помощ в обичайните ежедневни дейности, при които се налагало да повдига ръката си – къпане, преобличане и т. н. При лечението били извършени разходи, за които се наложило децата на ищцата да й помагат с финансови средства. Твърди, че оздравителният и възстановителен процес били бавни и мъчителни. Отказала да контактува с хора, станала раздразнителна, тъй като във всичко била зависима от помощта на близките си. Сочи, че претърпените вреди били пряка последица от бездействието на ответника, тъй като последният отговарял за изправността на пътния участък, в който настъпил инцидентът.

Намира, че на пешеходците не е била осигурена възможност за нормално придвижване.

Настоява искът да бъде уважен.

С депозиран в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответникът оспорва основателността на предявения иск. Намира, че не е било установено неправомерно бездействие от страна на негови служители; оспорва наличие на причнинно-следствена връзка с вредоносния резултат. Сочи, че тротоарната настилка е била изправна, като дори ищцата да е претърпяла вреди, те не се дължали на състоянието на тротоара, а на поведението на ищцата, нейната възраст, струпването на хора и други фактори, затрудняващи нормалното придвижване. Оспорва към 01.07.2020 г. на мястото на инцидента да е съществувала неравност на тротоарната настилка. Тъй като не били посочени очевидци, намира, че механизмът на настъпване на инцидента не можел да бъде установен. При тези доводи настоява за отхвърляне на иска, а в условия на евентуалност, отправя искане за значително намаляване размера на присъденото обезщетение.

Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от Лист за преглед на пациент в консултативно-диагностичния блок/спешното отделение на МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, К. ХР. Б. е посетила същото на 01.07.2020 г., като прегледът е започнал в 19:30 ч. и е приключил в 21:25 ч. Установена е рана в областта на пети пръст на дясната ръка, както и счупване на горната фаланга на пети пръст на дясната ръка, получени вследствие на травма при падане. Направена е рентгенография, извършена е гипсова имобилизация за 30 дни.

В Медицинско удостоверение № 581/2020 г., издадено на К. ХР. Б. от отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД на 06.07.2020 г., е описано следното обективно състояние: По предната повърхност на горната фаланга на пети пръст на дясната ръка се установява вертикално разположена рана с дължина 3 см, неравни ръбове, обработена хирургически. Раната ангажира и дясната длан към основата на пети пръст.

Гърбът на дясната длан е отекъл, синкаво кръвонаседнал. От направената рентгенография се установява вклинено счупване на горната фаланга на пети пръст на дясната ръка с косо направление на фрактурната ивица. По предновътрешната повърхност на лявата мишница, в средна трета, личи косо разположено, ивицесто, дълбоко ожулване с ширина около 6-7 см, дължина 10-12 см, ориентирано отгоре надолу и отляво надясно. По предната повърхност на двете колена се установяват повърхностни ожулвания с червеникав цвят, диаметър по около 2 см. Отразено е, че по предварителни данни травмите са получени на 01.07.2020 г. при спъване на пациентката в шахта и падане по лице. Посочено е, че описаните увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, и биха могли да бъдат получени по 3 указаните време и начин, като в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Видно от снимков материал (л. 20-23), процесната шахта е издигната над нивото на околната тротоарна настилка, която също е неравна; в паважа непосредствено около шахтата липсват няколко павета, а част от останалите са видимо разместени, с големи празни пространства помежду им, създаващи условия за нестабилното им закрепване.

От заключението на допуснатата пред първа инстанция Съдебно-медицинска експертиза се установява, че като резултат от удар върху или с твърд предмет, ищцата е получила следните травматични увреждания: счупване на основната фаланга на пети пръст на дясната ръка и разкъсно-контузна рана на дясната длан, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Посочено е, че тези увреждания са в причинно-следствена връзка с падането след спъване в неравност на пътя. Отразено е, че към момента на извършения на 31.05.2021 г. преглед лечението е завършило, като функционалната годност на ръката е възстановена; няма медицински данни за настъпили усложнения. Поради възрастта, ищцата има промени по ставите на двете ръце, изразяващи се в стесняване на ставната цепка, образуване на остеофити (шипове), непълно изправяне на пръстите, като всяка травма в тази възраст ускорява настъпването на горните промени, клиничното проявление на които е оток, болки и ограничаване на движенията след физическо натоварване или рязка промяна на времето.

Съдът е допуснал събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Ив.Т.Ив. и Д.Ст.Др..

В показанията си свид. Ив.Ив. – без родство и дела със страните, излага, че познава ищцата К.Б. от 01.07.2020 г., когато вървейки по улица „Ангел Кънчев“ в посока към Колхозния пазар, видял възрастната жена, която вървяла на разстояние около метър, метър и половина пред него - ищцата, да пада пред жилищната сграда, находяща се на улица „Ангел Кънчев“ № 2. Сочи, че ищцата се спънала в съществуващия на тротоара обръч на шахта, около който имало недобре изпълнена тротоарна настилка, тип паваж. Паветата на същата били недобре закрепени, част от тях липсвали и денивелацията, която се получавала между паветата и обръча, създавала предпоставки за подобен инцидент. При спъването ищцата паднала по очи, чул се шум от удара; в същия момент тя започнала да кърви. Свидетелят се навел към нея и я попитал дали е добре, като според него, ищцата била в шок около 20-30 секунди и не можела да отговори нищо; след около 40 секунди започнала да плаче.