Определение № 2587 от 20.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2587 гр. София, 20.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110130115 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на М. Б. М., ЕГН ********** срещу „В.П.“ АД, ЕИК *****

На основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК и като съобрази фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Съдът е сезиран с предявени от М. Б. М., ЕГН ********** срещу „В.П.“ АД, ЕИК *****кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 224 КТ за заплащане на сумите, както следва: 1) сумата от 3357,37 евро (6566,44 лв.), представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец април на 2025 г.; 2) сумата от 3885,82 евро (7600,00 лв.), представляваща неизплатено обезщетение съгласно чл. 221, ал. 1 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие по чл. 327, ал.

1, т. 2 КТ; 3) сумата от 1295,27 евро (2533,33 лв.), представляваща неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 7 дни.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения. Твърди, че е дългогодишен служител на ответното дружество.

Последният сключен от него трудов договор е № 156/31.07.2020 г., на длъжност Началник автотранспорт и механизация. Договорът бил сключен с „Автомагистрали Хемус“ ЕАД, което на 25.08.2022 г. било преименувано на „В.П.“ АД. Ответното дружество било 100% правоприемник на „Автомагистрали Хемус“. През времето на заемане на тази длъжност 1 подписал три допълнителни споразумения, касаещи само размера на трудовото възнаграждение. На 12.01.2022 г. подписал Допълнително споразумение № 4, с което преминал на длъжност Директор механизация и транспорт, като подписал съответната за това длъжностна характеристика, респ. от 10.04.2024 г. получавал брутно трудово възнаграждение в размер на 7600,00 лева, каквото получавал до датата на прекратяване на договора.

Размерът на трудовото възнаграждение бил посочен в трудовата книжка.

Трудовото правоотношение е прекратено на 02.05.2025 г., считано от същата дата, със Заповед № 101/02.05.2025 г. В заповедта било записано, че му се дължи обезщетение по реда на чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение и обезщетение за 7 дни неползван платен годишен отпуск. Освен тези обезщетения, които не му били платени и до момента, ответникът дължал и трудово възнаграждение за месец април на 2025 г. Тези суми не били платени и до момента.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който същият изразява становище, че на ищеца била дължима сумата от общо 16011,87 лв., която била заплатена на ищеца по банков път на 13.06.2025 г. Посочената сума била съставена от следните компоненти:

6519,32 лв. по чл. 128, т. 2 КТ; 7031,52 лв. по чл. 221, ал. 1 КТ; и 2461,03 лв. по чл. 224, ал. 1 КТ.

С Молба вх. № 252484/22.07.2025 г. ищецът е заявил, че ответникът действително е заплатил част от претендираните суми, но е отказал да заплати разноските по делото, сторени до момента.

Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК:

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 224 КТ.

Исковете са допустими като предявени пред родово и местно компетентен съд.

Доказателствената тежест с оглед на конкретните фактически твърдения на страните се разпределя, както следва:

По отношение на иска по чл. 128, т. 2 от КТ:

Основателността на исковата претенция по чл. 128, т. 2 от КТ е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически 2 факти): 1. наличие на валидно трудово правоотношение между страните по делото в процесния период; 2. ищецът да е изправна страна – да е престирал работната си сила/ реално да е полагал труд в посочения период, при което следва да се има предвид презумпцията по чл. 8, ал. 2 от КТ; 3. размерът на претенцията; 4. неизпълнение от страна на ответника работодател на задължението да заплати на ищеца дължимото трудово възнаграждение.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи първите три предпоставки при условията на пълно и главно доказване, а касателно последната – необходимо е само да се твърди отсъствието на плащане.

Ответникът може да проведе насрещно доказване на тези факти. В тежест на ответникът е да установи при условията на пълно и главно доказване положителния факт на плащането и че работникът/ служителят не е полагал реално труд/ не е престирал работната си сила, като проведе пълно обратно доказване за оборване на презумпцията по чл. 8, ал. 2 от КТ, при наличие на такива твърдения или оспорвания.

По отношение на иска по чл. 221, ал. 1 от КТ:

Основателността на исковата претенция по чл. 221, ал. 1 от КТ е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1. трудовото правоотношение между страните по делото да е прекратено без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ – работодателят да е забавил изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване; 2. трудовото правоотношение между страните по делото да е било безсрочно; 3. размерът на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието.

В тежест на ищеца е да установи наличието на тези предпоставки.

Ответникът може да проведе насрещно доказване на тези факти. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането.

По отношение на иска по чл. 224, ал. 1 от КТ:

Основателността на исковата претенция по чл. 224, ал. 1 от КТ е обусловена от наличието на следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1. наличие на валидно трудово правоотношение; 2. ищецът да е изправна страна – престирал е работната си сила/ реално е полагал труд в посочения период; 3. прекратяване на трудовото правоотношение; 4.

3 работникът или служителят да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за календарната година на прекратяването или за предходни години, респ. твърдения брой работни дни платен годишен отпуск; 5. размерът на претенцията.

Тези предпоставки следва да се установят от ищеца при условията на пълно и главно доказване, а относно факта на неизползването на платения годишен отпуск е достатъчно да е налице само твърдение.

Ответникът разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на ответника е да установи, че ищецът е използвал полагащия му се платен годишен отпуск, както и положителния факт на плащането.

По доказателствата и доказателствените искания:

Представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства се явяват относими, допустими и необходими за изясняване предмета на спора, поради което следва да бъдат приети.

Искането на ищеца на основание чл. 190 ГПК да бъде задължен ответника да представи посочените документи е неоснователно, доколкото ответникът с отговора на исковата молба е представил същите, поради което следва да се остави без уважение.

Съдът следва да отложи искането на страните за допускане на ССЕ за след получаване на становище от ищеца в следния смисъл: какъв е размерът на получените от ответника плащания; има ли непогасени суми по предявените искове, които ищецът продължава да претендира; респ. дали в производството спорен е останал единствено въпросът за отговорността за разноските.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 17.03.2026 г. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, като съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

4

В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно мотивите на настоящото определение.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с изрична писмена молба да заяви: 1. какъв е размерът на получените от ответника плащания; 2. има ли непогасени суми по предявените искове, които ищецът продължава да претендира; 3. респ. дали в производството спорен е останал единствено въпросът за отговорността за разноските.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, представените с исковата молба и отговора на исковата молба.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца, направено на основание чл. 190 ГПК с исковата молба.

ОТЛАГА произнасянето по искането на страните за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза за след получаване становището на ищца по посочените въпроси.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК, могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на спора.

ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.

УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на 5 исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6