Решение № 593 от 17.06.2016, Окръжен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16 / 17.06.2016г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На тридесет и първи май, две хиляди и шестнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: М.Н.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

Т.д. № 72 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.26 ал.1 и 2 ЗЗД, чл.34 ЗЗД.

Подадена е искова молба от Кооперация „Трудово-производителна кооперация „Мир”” със седалище гр.Разград, представлявана от председателя Г.Г., за обявяване на нищожност на договор за покупко-продажба, оформен с НА № 143 от 3.04.209г., т.1, рег. № 1289, дело № 101 / 20009г. на нотариус с район на действие РС Разград, само в частта относно продажбата на масивна производствена (промишлена) сграда на два етажа с идентификатор ***. със застроена площ 1013кв.м., находяща се в имот с идентификатор *** в гр.Разград, ул.”Троян” № 1. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът излага твърдение, че с влязло в сила съдебно решение е обявена нищожността на договора в останалата част досежно продажбата на имота. Бившият председател на кооперацията – ищец е бил осъден за сключване на неизгодна сделка. Ищецът твърди, че общото събрание на кооперацията не е вземало решение за сключване на разпоредителна сделка, не е оправомощавало никого с това право при условия и цена, посочени в нотариалния акт. Нищожността на сделката основава на противоречие със закона, липса на съгласие и основание.

Ответникът „Микро-67”АД със седалище гр.Разград, представляван от изп.директор М.М., е депозирал чрез своите пълномощници писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище, че предявеният иск е основателен. Прави искане за приложение на разпоредбата на чл.34 ЗЗД, като ищецът бъде осъден да върне на ответника получената сума 140 000лв., определена за целия договор, включваща 60 000лв. за земята и 80 000лв. за сградата, като до заплащането да му бъде признато право на задържане на сградата с идентификатор ***.

В допълнителна искова молба Кооперация

„Трудово-производителна кооперация „Мир”” изразява становище за неоснователност на претенцията на ответника по чл.34 ЗЗД за изплащане на сумата 140 000лв. и задържане на сградата до изплащането й. Твърди, че исковата претенция е само относно сградата, чиято продажбена цена е 80 000лв. и съответно претенцията на ответника следва да се ограничи до този размер. Отделно от това твърди, че ответникът не е изплатил цялата уговорена в договора цена, извършеното плащане до момента е в размер на 65 000лв. и е относимо към цената на поземления имот, а не към цената на сградата. В условията на евентуалност, ако искането на ответника по чл.34 ЗЗД бъде уважено, ищецът прави възражение за прихващане на извършените от него разходи, изразяващи се в заплатена такса за продажба на недвижим имот в размер на 13 649,26лв., ДДС в размер на 10 913,55лв., такса имотен регистър в размер на 568,72лв., и нотариални такси в размер на 886,72лв. /пропорционална/ и 8лв./обикновена/.

В допълнителен отговор ответникът

„Микро-67”АД оспорва като неоснователно възражението за прихващане. Счита, че претендираният ДДС е начислен в цената на сделката и вече е платен от него. По отношение на останалите суми възразява, че същите са заплатени на трети лица, а не на „Микро-67”АД. В условията на евентуалнотст, ако възражението на ТПК”Мир” бъде уважено, ответникът прави насрещно възражение за прихващане със заплатения от него данък сгради и такса смет в общ размер 14 289,49, като заплатени на отпаднало основание в полза на Община Разград за периода 31.03.2009 – 24.11.2010г.

В съдебно заседание страните поддържат своите претенции.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: На 3.04.2009г. ТПК”Мир” е прехвърлил на „Микро-67”АД чрез покупко-продажба собствеността върху поземлен имот с идентификатор *** в гр.Разград, ул.”Троян” № 1 и построената в него масивна производствена сграда на два етажа с идентификатор ***, съгласно одобрената КК и КР на града. Сделката е оформена с НА № 143, т.1, рег. № 1289, дело № 101/2009г. на нотариус с район на действие РС Разград.

Разпоредителната сделка е изповядана след проведено общо събрание на член-кооператорите на ТПК”Мир” на 5.03.2009г. Видно от приложения на л.15 от т.д. № 90 / 2011г. на РОС протокол, на събранието е разгледана една точка и е прието решение по нея председателят на кооперацията да я представлява при изповядването на сделка за прехвърляне на недвижимия имот и сградата, при цена 60 000лв. за имота и 80 000лв. за сградата, при условията на разсрочено плащане на 36 равни месечни вноски.

ТПК”Мир” е предявал частичен иск с предмет прогласяване на нищожност на сделката само в частта относно продажбата на имота, за което е образувано т.д. № 90 / 2011г. на РОС. С решение № 32 / 23.05.2013г., постановено по делото, влязло в сила на 19.05.2015г., е обявена нищожността на договора за покупко-продажба в частта относно поземления имот с идентификатор ***, на основание чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД в.в. с чл.15 ал.4 т.10 ЗК, поради липса на съгласие на общото събрание на кооперацията за разпореждане с недвижимо имущество. Съдът е приел, че протоколът на ОС, въз основа на който е изповядана сделката, не удостоверява действителните дискусии и приетите решения на събранието от 5.03.2009г. и че сделката е осъществена при липса на решение на ОС за разпореждане с имот на кооперацията. Протоколът с доказана истинност е този на л.16 от т.д. № 90 / 2011т. на РОС и от него съдът е установил, че събранието не е приело окончателно решение за продажба, а разискванията и решенията представляват част от неприключил преддоговорен процес (вж. решение № 154 / 6.06.2014г. по в.гр.д. № 72 / 2014г. на АС Варна).

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза във връзка с направеното от ответника искане за връщане на заплатената продажбена цена и възраженията за прихващане, направени от всяка от страните. Съдът приема изготвеното заключение като обосновано на събрания доказателствен материал, вкл. и от ТД на НАП, както и проверка в счетоводството на ответника. В.л. в съдебно заседание обяснява, че при осъществен контакт с лицето, притежаващо към момента представителната власт за ищеца, е установило, че същият не разполага със счетоводна документация за периода, който е от значение за изясняване на фактите и обстоятебствата по делото. Установява се от заключението, че в деня на изповядване на сделката 3.04.2009г. ТПК”Мир” е издал две фактури №№ 4 и 5 (л.215), подписани от страните, в които е отразена цена за имота 61 903,69лв. с включен ДДС и 80 000лв. за сградата. В деня на сключване на договора „Микро-67”АД е заплатил по банков път на ТПК”Мир” сумата 18 000лв. (пл.нареждане на л.210 от съдебното производство). Впоследствие, ответникът е превел по банков път няколко вноски от уговорената цена, като до 27.07.2011гг. е заплатена сума в размер на още 47 000лв. (л.208 – 214 от делото). Реално заплатената по банков път цена по договора от „Микро-67”АД на ТПК”Мир” е 65 000лв.

Вещото лице е установило, че в счетоводството на ответника разчетите между страните включват и прихващания на вземания на „Микро-67”АД със задължения на ТПК”Мир” в общ размер 56 497,37лв., при което според ответника общият размер на заплатената цена е в размер 121 497,37лв. Ищецът оспорва в писмения отговор и в съдебно заседание извършените от ответника прихващания, като твърди, че услугите, отчетени в издадените фактури, не са извършвани. При преценката на приложените към заключението на ССЕ фактури и протоколи за прихващане, съдът констатира, че единственият подписан протокол за прихващане от двете страни е този от 18.11.2010г. Видно от съдържанието му, задължението на „Микро-67”АД за заплащане на цената на продажбената сделка, за която са издадени двете фактури №№ 4 и 5 / 3.04.2009г., е прихванато частично до размера 45 466,13лв. със задължението, което ТПК”Мир” има към ответника във връзка с издадена фактура № 2790 / 18.11.2010г. Тази фактура също е приложена и удостоверява дължима сума в общ размер 45 616,90лв. за извършена от ответника на ищеца доставка на стоки, както и фактуриран наем на ДМА, за който е приложен договор за наем от 1.11.2009г. Фактура № 2790 / 18.11.2010г. е подписана от представители на двете страни. Установява се от заключението на вещото лице, че реално извършените плащания по банков път, както и прихващането от 18.11.2010г., се отнасят общо за имота и сградата, без да се прави изрично разграничение за кой от обектите се отнася съответното плащане и прихващането. В този смисъл съдът не приема твърдението на ищеца, че извършените плащания били относими само към цената на поземления имот. В съдебно заседание експертът уточнява, че съотношението между земята и сградата в общото задължение за плащане е 43% за земята и 57% за сградата.

По отношение на остатъка от фактура № 2790 /

18.11.2010г. в размер 150,77лв., фактура 3319 / 11.11.2011г. за 10 880,47лв. и остатък 2 079,77лв., фактура № 3738 / 2.11.2012г. за 12 960,24лв. и фактура № 4169 / 19.12.2013г. също за 12 960,24лв., „Микро-67”АД е съставил три протокола за прихващане със задължението му за изплащане на цената по продажбената сделка, съответно от 25.11.2011г., от 14.11.2012г. и от 19.12.2013г. Тези протоколи не са подписани от представител на ТПК”Мир”. Видно от приложените разписки за куриерски услуги, същите са върнати поради отказ на получателя да ги приеме. Фактурите също са подписани едностранно от ответника и няма данни същите да са осчетоводени при ищеца. Последният е оспорил в процеса тяхното съдържание. При това положение в тежест на „Микро-67”АД е било да установи реалното извършване на фактурираните доставки и услуги, ликвидност и изискуемост на задълженията по тях на ищеца, както и съгласието на двете страни за взаимно прихващане на задълженията, което не е сторил. Ето защо съдът приема, че по отношение на гореизброените фактури не е налично двустранно съгласие за прихващане на фактурираните задължения със задължението на „Микро-67”АД за изплащане на продажбената цена по сделката от 3.04.2009г.

От заключението на ССЕ се установява, че ищецът е заплатил в полза на Община Разград такса за продажба на недвижим имот в размер 13 649,26лв., а в полза на Агенциата по вписванията – такса имотен регистър в размер 568,72лв. Дължимият ДДС в размер на 10 913,55лв. за продажбата ищецът го е получил от ответника и се е разчел с държавния бюджет. От допълнително изготвеното заключение следва извод, че през периода 2009 – 2010г. ответникът е заплатил данък за процесната сграда и такса битови отпадъци в общ размер 1 522,41лв.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск за обявяване на нищожността на договор за продажба, обективиран в НА № 143 от 3.04.209г., т.1, рег. № 1289, дело № 101 / 20009г. на нотариус с район на действие РС Разград, в частта относно продажбата на масивна производствена (промишлена) сграда на два етажа с идентификатор ***. със застроена площ 1013кв.м., е основателен и доказан. Отбелязано бе по-горе, че с решението, постановено по т.д. № 90 / 2011г. на РОС, е прието за установено между страните, че липсва съгласие на общото събрание на кооперацията за разпореждане с недвижимо имущество и че протоколът на ОС от 5.03.2009г., въз основа на който е изповядана сделката, не удостоверява действителните дискусии и приетите решения на събранието, поради което сделката е осъществена при липса на решение на ОС за разпореждане с имот на кооперацията. Със сила на пресъдено нещо по постановеното и влязло в сила решение се ползват съдебно установените правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума на иска (така решение № 89 от 11.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 716/2010 г., I т. о.). Съобразно установените по т.д. № 90 / 2011г. факти, липсва окончателно взето решение на ОС на кооперацията за продажбата на недвижимо имущество, като е отречена въобще действителността на протокола от 5.03.2009г., в който продажбата на имота и сградата са били включени в една обща точка от дневния ред. Въпреки, че първоначално предявеният частичен иск е уважен само за имота по т.д. № 90 / 2011г. на РОС, силата на пресъдено нещо се разпростира по отношение на установения факт относно липсата на съгласие от ОС на ТПК”Мир” относно цялата точка от дневния ред, касаеща продажба на имота и сградата, тъй като оспореното решение на общото събрание на кооперацията е било едно, включващо както земята, така и сградата. Предвид горното, следва да се приеме, че договорът в частта му за продажба на масивна производствена (промишлена) сграда на два етажа с идентификатор ***. със застроена площ 1013кв.м., е нищожен на основание чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД, поради липса на валидно взето решение от общото събрание на ТПК”Мир”, изискуемо съгласно чл.15 ал.4 т.10 ЗК. С уважаване на иска за обявяване на нищожност на едно от предявените основания, съдът не дължи приознасяне по другите наведени от ищеца основания за нищожност.