Решение № 260035 от 23.09.2020, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№260035 гр.Пазарджик 23.09. 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пазарджишки окръжен съд , първи въззивен състав в открито заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Мина Трънджиева

ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов

Димитър Бозаджиев и секретаря Галина

Младенова като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В гр. д. №545 по описа за 2020 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 3617 по описа на съда за 2018 година е отхвърлен иска на И.Д.А., ЕГН ********** ***, против „С.К.” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”С. ” № 29, ет.7 чл.26 ЗЗД - за прогласяване нищожност на целия Договор за паричен заем № 187858/30.05.2028г. сключен между И.А. и „С.К.“ ООД, като противоречащ на императивни изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, като неоснователен.

Прогласени са за нищожни по иска на И.А. против „С.К.” ООД, с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 143 ЗЗП вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП, клаузите на чл.7, ал.4 и чл.8 от Договор за паричен заем № 187858/30.05.2028г. сключен между И.А. и „С.К.“ ООД.

Присъдени са разноски.

В срок така постановеното решене е обжалвано от И.А.,в частта ,с която е отхвърлен иска за прогласяване нищожността на договора.

Моли решението като неправилно и като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила да бъде отменено и предявеният иск – уважен.

Неправилен и формиран при нарушаване на процесуалните правила, с което е накърнено правото на защита на ищеца, бил изводът, че реално уговорената договорна лихва е в размер на 25, 63 %, .Този извод бил направен в нарушение на диспозитивното начало, тъй като ответникът не е въвел възражение, че реално приложената лихва е в различен размер от уговорената. Съдът не посочил коя от страните следва да докаже какъв е реалният размер на договорната лихва,а отделно от това съдът нямал познания ,за да се произнесе по този въпрос.

Неправилен бил и извода на съда, че след въвеждане на новелата на ал.4 от чл. 19от ЗПК, считано от 23.07.2014 г. възнаградителната лихва е нормативно ограничена до 50 % .Съдебната практика продължавала да прилага изведеното в цитираната с исковата молба практика на ВКС разрешение, че противоречи на морала уговорката за възнаградителна лихва при необезпечените кредити, която надхвърля три пъти размера на законната лихва.

Целта на законовите промени през

2014г. била да се въведе допълнителна защита на потребителите при ползване услугите на финансовите институции, поради което не следвало да възприемат становища, противоречащи на законодателната цел, която е да се разшири приложното поле на потребителската защита като се установи горен праг на всички разходи по кредита, които се възлагат в икономическата тежест на потребителя.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 във ЗПК лихвата била задължителен реквизит от съдържанието на договорите за потребителски кредит, и невключване в договора имало за правна последица изначална недействителност на кредитната сделка.

Неправилен бил и извода на първоинстанционния съд, че неустойката не съставлява скрито оскъпяване на кредита.

Вземането по чл. 8 от процесния договор, макар да е наречено от кредитора „неустойка" по икономическата и по правната си същност съставлява възнаградителна лихва, което вземане попада в обхвата на понятието „общ разход по кредита", която компонента съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК служи за изчисляване на размера на ГПР. Въведените изисквания в договора за вида обезпечение и срока за представянето му, създавали значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства-за да предостави банкова гаранция, кредитополучателят следва да вложи в банка сума, равностойна на обезпеченото вземане. Ако кредитополучателят разполагаше с тази сума, той не би търсил кредитиране. За представянето на лично обезпечение също са предвидени неизпълними условия.

Договорната лихва от своя страна е цената за ползването на заемния ресурс, т.е. печалбата на заемодателя за предоставения от него в заем капитал. Вземането по чл. 8 от потребителския договор нямало характера на неустойка, тъй като макар и да е именувано така, това вземане изначало е уговорено без да притежава присъщите на неустойката и характеризиращите я като такава обезщетителна и обезпечителна функции. Кредиторът го е именувал „неустойка", тъй като съгласно чл.19, ал. 3, т. 1 ЗПК такива разходи за обезщетения не се вземат предвид при изчисляване на ГПР и за да преодолее ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Това вземане търговецът си е гарантирал, че ще получи срещу предоставените в заем средства чрез създадените от него предпоставки за сигурно неизпълнение на ограничителните му изисквания. Това вземане той получава за предоставената в заем сума и е допълнителна и гарантирана за търговеца икономическа облага, поради което то съставлява печалба за него - скрита под формата на неустойка лихва.

Поради изложеното счита,че са нарушени нормите на чл.11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т.11 ЗПК и от тук договорът следвало да бъде приет за нищожен.

Непосочването в договора за потребителски кредит на действителната стойност на прилаганите в кредитното правоотношение ГЛП и ГПР съставлявало пряко нарушение на целта на Директива 2008/48 на потребителите да бъде осигурено високо и равностойно равнище на защита чрез представянето в договора по прозрачен начин на всички данни, включително на приложимите възнаградителна лихва и ГПР, за да са наясно с обхвата на своите задължения. Съгласно чл. 21 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Клаузите на чл. 3.5 и чл.

3.7 от процесния договор нарушавали изискванията на чл. 11, ал. 1,т. 9 и т. 10 ЗПК в контракта да бъде записана действителната стойност на възнаградителната лихва, което водело до пряко противоречие на правилата за определяне стойността на ГПР при спазване на изискванията на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК /доколкото лихвата е разход, който следва да се съобрази при изчислението на ГПР/ и цели заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК . Посочването на различна стойност на ГПР, която не съответства на действителния съставлява неизпълнение на транспонираните в ЗПК изисквания на чл.11, ал.1, т. 10 за законосъобразно посочване на стойността на ГПР по правилата на чл.19, ал. 1 ЗПК и по алгоритъма, разписан в Приложение № 1 към закона.

На следващо място, със заблуждаването на потребителя относно действителната стойност на ГЛП и ГПР се внасяло неравноправие по смисъла на чл. 143 ЗЗП в отношенията между страните.

Кредиторът е нарушил правата на потребителя, тъй като не е включил в договора по ясен и разбираем за нея начин действителната стойност на тези два компонента.

Позовава се на национална и европейска практика.

За да се установи дали една клауза е неравноправна следвало да се прецени дали е спазено изискването за добросъвестност и дали в отношенията между търговеца и доставчика и потребителя не е създадена значителна неравнопоставеност между насрещните им права и задължения.

С уговорената неустойка нараствал размера на уговорената възнаградителна лихва на 232, 93 %, което води до увеличаване и на стойността на ГПР , тъй като лихвата е един от общите разходи, служещи за определяне на стойността му съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. Ако кредиторът бил разяснил добросъвестно на потребителя, че същият дължи лихва в действително приложения в правоотношението размер, както и реалната стойност на приложимия ГПР, кредитоискателят нямало да приеме сключването на процесната кредитна сделка .

Кредиторът е нарушил и изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК да разпише в договора условията, при които ще се прилага лихвения процент. Действително ЗПК не въвежда легална дефиниция какво се разбира под "условията за прилагане" на лихвения процент по кредита. От граматическото и логическо тълкуване на този израз както в контекста на правната разпоредба на чл.11 от ЗПК, така и в контекста на нормите, съдържащи изисквания по чл.10 ал.1, чл.П, ал.1 т.7 -12 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.9, които, ако не са спазени договорът за потребителски кредит е недействителен, се налага изводът, че под "условия за прилагане" трябва да се има предвид предварително разяснени на потребителя и съответно инкорпорирани в договора предпоставки за прилагането на лихвения процент, според които да става ясно как се начислява този, казано с други обяснителни думи - процент за възнаградителна лихва: дали върху цялата сума по кредита, дали върху остатъка от главницата при отчитане на извършените погасявания от длъжника в определен срок или по някакъв друг свободно избран от страните начин. В конкретния случай по договора, не е достатъчно записването на лихвен процент в размер на 40, 08 % с допълнително уточнение, че той е фиксиран и годишен. Налице е неяснота върху каква стойност се изчисляват тези 40, 08 %, което е необходимо, за да може както потребителят да извърши самостоятелна преценка за правилността на този указан размер.

Поради нищожността, на основание чл.

26 ЗЗД , на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК и на основание чл. 146 във вр. с чл.

143 ЗЗП на договорните уговорки за възнаградителна лихва и за ГПР, кредитната сделка била изначално недействителна съгласно чл. 22 ЗПК, тъй като кредиторът не е включил в договорното съдържание задължителни реквизити на договора за потребителски кредит.

Моли решението да бъде отменено и иска уважен,като претендира разноски.

В срок е постъпил писмен отговор.

Считат,че решението е правилно.Правилно първоинстанционният съд приел по отношение на размера на възнаградителната лихва,че приложимото в случая ограничение е имплицитно въведеното от законодателя такова с разпоредбата на чл.19, ал.4