Решение № 815 от 13.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 815 гр. София , 13.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Цветко Лазаров

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20211000500022 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба на М. Н. К. срещу решение № 5129/ 25.08.2020г. на СГС, ГО, 20 състав, постановено по гр.д. № 14182/19г., с което са уважени искове по чл.430, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.79 от ЗЗД.

Срещу същият съдебен акт е постъпила въззивна жалба и от Н. К. К. в частта, в която предявените искове са уважени.

Жалбоподателят К. излага, че в обжалваната от него част първоинстанционното решение е неправилно и необосновано. Сочи, че погрешно е прието, че главницата се дължи солидарно от ответниците, както и останалите претендирани суми. Позовава се на допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд. Изготвеният от него доклад по чл.146 от ГПК е непълен , неясен и неточен. Последният трябва да създаде ориентир за страните при упражняване на техните процесуални права и неточността му, неяснотата му води до нарушаване на процесуални правила. Докладът по делото трябва да разпределя доказателствената тежест между страните относно твърдените факти и за кои от тях те не сочат 1 доказателства. Съдът не е изяснил предмета на делото, тъй като претенцията на ищеца е останала неизяснена и индивидуализирана. Указанията на съда във връзка с това са останали неизпълнени. Банката не е посочила каква част от сумата от 50 000 лв. са падежирали вноски и каква част от нея е предсрочно изискуема. Това създава предпоставки за нарушаване правото му на защита. Въззивникът сочи, че предсрочна изискуемост не може да бъде приложена по отношение на вече падежирали вноски. Уточняването на претенцията би имало значение по отношение на погасяването по давност на вече падежиралите вноски. Крайната дата на такъв период не би могло да бъде датата на исковата молба. Първоинстанционният съд не е обсъдил в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства. Не е взел предвид, че в чл.7 от договора за кредит не е посочен падежът на погасителните вноски, както и че не имало погасителен план. Поради това за кредитополучателят не е било възможно да знае колко да плаща. Погасителен план не е представен от ищеца и по делото, поради което размерът и падежът на погасителните вноски не е установен. Поради това счита, че условията на чл.18, ал.2 от договора за кредит не са настъпили и не е налице предсрочна изискуемост, тъй като е невъзможно да се установи конкретно неизпълнение на длъжника. Първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон като е приел, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Ако има такава, то тя е настъпила на 13.07.2012г. поради неиздължаване в срок на погасителна вноска с падеж 12.07.2012г. От заключението на счетоводната експертиза, че при неприлагане на нищожните клаузи, неиздължаването на три последователни месечни вноски е настъпило на 12.06.2011г. Въззивникът сочи, че при обявяване на предсрочна изискуемост договорът за кредит се прекратява и действието му не може да продължи. Неплащането на три вноски води автоматично до прилагането на чл.18, ал.2 от договора, за което е без значение дали и в кой момент кредиторът ще уведоми длъжника са нарочно волеизявление за предсрочната изискуемост. Последното е необходима предпоставка, за да може кредиторът да се ползва от правото си да се снабди с изпълнителен титул. Изпълнението на изискването за уведомяването на длъжника има отношение само към реализиране на защитата на кредитора по принудителен ред на основание предсрочна изискуемост и не е относимо към момента, в който чл.18, ал.2 от договора, проявява своето действие, нито определя началния момент на 2 погасителната давност. Прекратителното основание е залегнало в договора и не може да бъде поставено в зависимост от уведомяването на длъжника.

Клаузата на чл.18, ал.2 от договора трябва да се тълкува в полза и на двете страни. Недопустимо е бездействието на банката, продължила 7 години, да ограничи възможността и правото на кредитополучателя да се позове на изтекла погасителна давност. Бездействието на кредитора води до неправомерно едностранно утежняване на финансовото положение на длъжника, тъй като освен целия остатък от главницата, банката продължава да начислява лихва, едновременно с наказателната, което е недопустимо.

СГС не е обсъдил тези негови аргументи и само е посочил, че вземанията по договора за кредит не са погасени по давност. Не е обсъден и доводът, че предсрочна изискуемост изобщо не е настъпила, тъй като потестативното право на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуемост е погасено по давност. Предсрочната изискуемост е настъпила на 12.06.2011г. и към датата на връчване на нотариалната покана това право на кредитора е било погасено по давност. Неправилни са изводите на съда за дължимост на нотариалните такси.

Те нямат характер на такива за принудително изпълнение.

Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част да отхвърли изцяло предявените искове.

Жалбоподателят Н.К. излага, че в обжалваната от нея част решението на СГС е неправилно и необосновано, постановено в противоречие на събраните доказателства. Приложените доказателства към молбата на ищеца, получена от нея на 10.07.2020г. представляват едностранни извлеченияизявления за твърдени факти с произход счетоводни и вътрешнобанкови данни и справки, с които не е била запозната или информирана с оглед възможността да възрази своевременно по съдържание и размер.

Посочването от ищеца, че предявява частичен иск показва несигурност и неяснота за правото му да предяви предсрочна изискуемост на кредита на посочените в исковата молба основания.

Приложените доказателства показват нейната добросъвестност за изпълнение на задълженията й по кредита, а също и липса на адекватно съдействие от страна на ищеца при наличието на временните й финансови затруднения, а именно, съответни насрещни действия, които да не водят до утежняване на условията по 3 договора, а до приемлив и за двете страни вариант за изпълнението на договора. Приложените писмени доказателства с молба, получена от въззивника К. на 21.07.2020г., са също едностранно твърдени фактиизвлечения от вътрешните информационни банкови системи. От изложената фактическа обстановка в исковата молба и писмените доказателства не се доказани твърденията за правото му да претендира посочения размер на финансовата си претенция при незабавна изискуемост на цялото задължение без да се прекратява действието на договора. Жалбоподателят се позовава на ТР № 8/2017г. на ВКС и сочи, че не е направено разграничение на вноските с настъпил падеж в исковата молба. Оспорва уведомяването за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като кредиторът не е предприел никакви действия спрямо нея за облекчаване условията по кредита с цел неговото издължаване. С действията си кредиторът я поставя в неравноправно икономическо положение. Н. К. сочи, че договорът за кредит съдържа неравноправни клаузи. През лятото на 2011г. е станало невъзможно за нея да погасява кредита, тъй като размерът на погасителната вноска е достигнал 2000лв. месечно. Сочи, че предсрочната изискуемост не е настъпила към момента на подаване на заявлението. Липсва противоправно поведение от нейна страна и това обективно изключва намерението да причини вреда на ищеца.

Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в атакуваната от нея част и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

„Юробанк България“ АД в депозирани писмени отговори оспорва въззивните жалби като неоснователни. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и обективно.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС е сезиран с искове по чл.430, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД . В исковата молба ищецът „Юробанк България“ АД твърди, че между него и ответниците е сключен договор за банков кредит № НL29239/03.12.2007г.

Въз основа на него им е предоставен кредит в размер на 167000лв., а именно 4

158 686лв. за рефинансиране на три потребителски кредит към ищеца и „Прокредит бан“ АД и 8 314 лв. за текущи нужди. Кредитът е усвоен на 12.12.2007г. по сметка на Н.К.. За обезпечение на отпуснатия кредит са сключени договорни ипотеки за два недвижими имота. Към договора за потребителски кредит са сключени допълнителни споразумения на

15.03.2011г. и 26.05.2011г. С тях е направените капитализации размерът на задължението е станал 173 233, 71 лв. Задълженията по кредита се погасяват според уговореното в чл.6 и чл.7 от него. Съгласно чл.10, т.3 от договора кредиполучателят се е задължил да отговаря за разноските, свързани с оценка, предоставяне, регистриране, вписване и застраховане на обезпеченията, както и разноските по организиране и провеждане на принудителното изпълнение върху предоставеното обезпечение. Съгласно чл.4 от договора ответниците заплащат на банката такса за управление в размер на 1, 5% върху размера на разрешения кредит еднократно, платима при първото усвояване на кредита в началото на всяка следваща година, считано от откриване на заемната сметка по кредита. Кредитополучателят заплаща на банката и годишна такса за управление в размер на 0,3% върху размера на непогасената главница.

Съгласно чл.12 от Допълнителното споразумение от 26.05.2011г. ответниците заплащат месечна такса за администриране на просрочен кредит при забава на плащането на една или повече месечни вноски. По силата на чл.14 от договора кредитополучателят се е задължил да направи застраховка на предоставеното като обезпечение имущество – ипотекирания имот.

Застраховката следва да бъде прехвърлена на банката и да се подновява от него вяска година до окончателното издължаване на кредита. Ответниците не са изпълнили задълженията си, произтичащи от чл.6, ал.1 и чл.7 от договора за потребителски кредит. Ответниците не са издължили погасителна вноска с падеж 12.07.2012г., поради което на основание чл.18 от договора банката е обявила цялото задължение за незабавно изискуемо без да се прекратява действието на договора. С нотариални покани предсрочната изискуемост е обявена на длъжниците. Затова ще предяви частичен иск за главницата в размер на 50 000лв. за периода 12.11.2014г. до датата на исковата молба, която включва падежирали и непадежирали вноски, такса за администриране на просрочие съгласно действащата Тарифа, такса за управление от 0, 3% годишно в частичен размер от 2 390, 75лв., застраховки по договора в размер на 337, 58лв. в частичен размер от 85, 96 лв. Ищецът 5 претендира нотариални такси в размер на 1276, 30лв., конкретизирани в молба от 11.06.2020г. Затова ищецът моли съда да съди ответниците солидарно да му заплатят сумата от 50000лв.– главница за периода 12.11.2014г. до 24.10.2019г., в едно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, сумата от 2390, 75лв. дължими за периода 12.12.2014г.до 24.10.2019г., 85, 96лв. застраховки и 1276, 30 лв. – нотариални такси.

Исковете са предявени като частични. Претендира разноски.

В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът М. К. оспорва исковете и моли те да бъдат отхвърлени. Не спори, че на 03.12.2007г. с ищеца са сключили договор за потребителски кредит в размер на 167 000лв. Счита, че претенциите са погасени по давност. От датата на настъпване на предсрочната изискуемост за изминали повече от 5 години.

Твърди, че това е станало на 13.07.2012г., поради не издължаване на три вноски, последната от които е от 12.07.2012г. С обявяване на предсрочна изискуемост договорът се прекратява. Неплащането на три погасителни вноски води автоматично прилагане на чл.18, ал.2 от договора и е без значение дали и в кой момент кредиторът ще уведоми длъжника за предсрочната изискуемост.