Решение № 169 от 08.05.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. София, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело № 20231800500811 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. Г. П. с ЕГН ********** и В. Г. В. с ЕГН ********** против решение № 260044/11.08.2023г. на РС-Ботевград ,с което са отхвърлени предявените от наследодателката им В.С.Г. с ЕГН ********** искове против С. К. А. с ЕГН ********** с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК ,за признаване на установено ,че П. В. В. не е собственик на дворно място с площ 1200 кв.м,част от имот № 100091 в махала „ М.“в землището на гр.П..,при съседи: А. Г., Д. В. ,път и дол; иска с правно основание чл.26,ал.2, предл.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот с нотариален акт № 140,том Първи, рег.№ 1620,дело № 132/2012г. от 25.04.2012г. на нотариус № 371 поради липса на съгласие на П. В. В. ;иска с правно основание чл.108 от ЗС за признаване правото на собственост по придобвна давност и наследяване на гореописаното дворно място и предаване владението на имота на ищците от ответника;педявения при условията на евентуалност иск с правно оснтование чл.108 ЗС относно поземлен имот с площ 1404 кв.м в махала „М.“ Втора или „Р.“ със селищен характер в землището на гр.П. при съседни: път, И.

Ц.,наследници на А. Г. и С. А.;искане с правно основание чл. 537,ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост върху недвижим имот,придобит по давностно владение,наследство и отказ от наследство №119,том Първи,дело № 239/89 от 17.04.1989г. на съдия при БРС и нотариален акт за собственост на недвижим имот,придобит чрез давностно владение и покупка № 39,гом Втори ,рег.№ 1842,дело № 214/2019г. от 17.04.2019г. на нотариус № 371 с 1 район на действие БРС, и ищците са осъдени да заплатят на ответника съдебни разноски в размер на 900 лв. Релевират се оплаквания за необоснованост,нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения.Поддържат,че наследодателката им В. Г. била собственичка в по наследство и давностно владение на имот с площ 1404 кв.м ,част от пл.№ 100091 целият с площ 2465 кв.м съгласно констативен акт от 08.02.2019г. № 17,том първи ,рег.№ 218 ,дело № 17/2019г. на нотариус № 408,вписасн с вх.№ 275/08.02.2019г.Целият имот бил възстановен в СРГ на наследниците на М. В.

Я. с решение № 6386/31.07.2002г. на ОСЗ –П.,което първоинстнационният съд игнорирал или погрешно интерпретирал заедно с относимите към него скица, емлячен регистър,геодезическо заснемане,удостоверение по чл.13,ал.4 и ал.5 ППЗСПЗЗ,споразумителен протокол от 22.09.2018г. и справка за липса на отказ от наследство на М. Я. .Съдът неправилно кредитирал СТЕ относно заключението,че имотът никога не е бил земеделска земя , имал селищен характер и попадал в строителния полигон.Реституцията на имота била настъпила по закон още през 1991г.,когато наследодателят заявил имота за възстановяване.Установената идентичност с решението на ОСЗГ имала обвързваща съда сила и тежестта да я обори падала върху оспорващия, какъвто в случая бил ответникът.Имотът бил отнет за нуждите на АПК-П. през 1956 г.Вещото лице установило частична идентичност, но св.Д. Р.Х. установила пълна идентичност и показанията имали приоритет.Ето защо П.

В. не могъл да придобие през 1989г. и да продаде през 2012г. част от имота.

Предвид разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ ,която заличавала изтеклата придобивна давност относно имотите,подлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ до 22.11.1997г.За да стане собственик,било необходимо всички наследници да се откажат от наследство , а М. Я., починал на 02.02.1952г., оставил наследство,прието от всичките му наследници.По същата причина нотариалният акт от 17.04.1989г., с който се снабдил В., бил нищожен.Съдът необяснимо игнорирал показанията на Р. Г. и Д. Х.,обхващащи по-дълъг период, докато свидетелите на ответната страна давали подозрително конкретни показания.Съдът необосновано приел,че ответникът А. владял добросъвестно процесиня имот, за отв.В. изобщо липсвали убедителни данни,че е владял целия или част от имота.Допуска,че А. е бил само държател на имота от 2005г.Владението било обезпокоявано от В. Г. според показанията на всички свидетели.В резултат на това именно бил подписан споразумителен протокол през 2018г.Съдът допуснал процесуално нарушение като в доклада не е посочил,че възнамерява да проведе косвен контрол по отношение на решението на ОСЗ.Ищците са притеснени,че вещото лице познавало ответните страни и присъствало на разпита на свидетелите.Опасява се от пристрастност на съда,тъй като решението било постановено след подадена от тях жалба за бавност.Иска да се изготви нов доклад с ново разпределение на доказателствената тежест и изрично указание,че ще се проведе косвен контрол на решението на ОСЗГ.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и поддържа правилността на решението в становище,депозирано след изтичане на законовия срок.

2

След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира въззивната жалба процесуално допустима

,но неоснователна.Преди всичко следва да се отбележи,че косвеният контрол за законосъобразност на административен акт не изисква специално разпределяне на доказателствена тежест.За да отхвърли исковете,първоинстанционният съд се е базирал на конструкция от правни съждения, подкрепени от необходими,относими и допустими доказателства.М. В. Я. е декларирал имот от селищен характер с площ 2 дка в декларация № 285.Не се спори,че след смъртта си на 02.02.1952 г. е оставил наследници 6 деца. като В. е внучка с квота 1824 ид.ч. и П. е внук с квота 1/6 ид.ч. На 17.04.1989г.Не се установява да е вписан отказ от наследство на М.

Я.. П. е признат за собственик на дворно място с площ 1200кв.м ведно с построената върху него къща с площ 70 кв.м.На 25.04.2012г. е продал на С.

А. сворното място от 1200 кв.м при съседи А. Г., Д. В., път и дол.Във връзка ссъ спорове за собственост е изготвен пронтокол от 22.09.2018г.,който обаче не е подписан от С. А..Въпреки това на 08.09.2019г. В. се снабдила с нотариален акт за собственост на оснтование наследство и давносно владение въз основа на свидетелски показания на имот с площ 1404 кв.м, който граничи и със С. А..От своя страна А. на 17.04.2019г. се снабдил с нотариален акт за собственост въз основа на покупко-продажба и давностно владение на дворно място в строителния полигон на махала „М.“ с площ 2654 кв.м.А. твърди,че владее имота от 2005г.,когато се е споразумял с В. да му плати половината цена и междувременно облагородил имота и го оградил.Свидетелите Й. М.ов, П. М.ов ,П. Б. и М. С. установяват,че имотът е бил напълно запустял до 2005 г. и потвърждават ,че впоследствие ответникът го облагородил и оградил,поставил порта откъм пътя, обработвал го като го косил.Едва около 2019г. разбрали,че вратата е премахната във връзка със спор за собственост.От друга страна, свидетелите Р. Г. и Д. Х. твърдят,че след 2002г.

В. е косила целия имот до около 2014г.,когато С. закупил част от имота и го обработвал, а около 2014 г. е оградил целия имот./ годините са посочени в настоящото решение съобразно контекста и датата на разпит на свидетелите /.Първоинстанционният съд подробно и изчерпателно се е обосновал защо не кредитира св.Г. и св.Х.. От една страна Г. твърди,че притежава съседен имот и с В. се познават от деца, но последната владее процесния имот едва от 2002г.,когато бил реституиран,при положение,че същата свидетелка посочва селищен характер на имота и наличие на къща от 1924 г.Следователно, съдът правилно е консатирла вътрешно противоречие в показанията на св. Г..От правна страна съдът коректно е посочил,че разпоредбата на чл.5 , ал.2 от ЗВСОНИ не е пречка за придобиване на имота по давност,тъй като категорично се установява,че не е бил земеделски/в този смисъл е заключението на вещото лице,както и свидетелските показания/.В. Г. не е доказала придобивна давност след 2002г.,тъй като показанията на свидетелите Й.М.ов,Б.,П.М.ов и С. я опровергават, а свидетелките Г. и Х. не дават категорични и непротиворечиви показания .Не е налице нищожност на покупко-продажбата независимо от менталното състояние на прехвърлителя В.,което по принцип би обусловило иск за унищожаемост на договора по 3 волята на самия прехвърлител или наследниците му при съответните предпоставки.Отделно няма никакви доказателства за твърдения когнитивен упадък на прехвърлителя.Предявеният като евентуален иск за ревандикация на част от имота също е неоснователен,тъй като за периода от 2002 до 2005г.

В. не е могла да придобие по давност каквато и да било част от процесния имот.По изложените съображения настоящият състав споделя изводите на първоинстнационния съд от фактическа и правна страна и намира,че решението следва да бъде потвърдено като законосъобразно,обосновано и правилно.Предвид изхода на делото,въззивниците следва да заплатят на въззиваемата страна съдебни разноски за адвокатски хонорар във въззивното производство в размер на 1300 лв., А. платени от С. А. на адв.Ц. и 300 лв. на СОС за особен представител на П. В. В. ,платени от съда на адв. М. .

Водим от горното, Софийски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260044/11.08.2023г. по гр.д.№ 83/2020г. на на РС-Ботевград.

ОСЪЖДА С. Г. П. с ЕГН ********** и В. Г. В. с ЕГН ********** да заплатят на С. К. А. с ЕГН ********** съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на 1300 лв.адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА С. Г. П. с ЕГН ********** и В. Г. В. с ЕГН ********** да заплатят на Софийски окръжен съд платеното за особен представител на П.

В. В. възнаграждение в размер на 300 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4