Решение № 124 от 29.01.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Русе, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20254520105249 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1 т.1 - т. 3 вр. чл. 225 КТ, както и иск по чл. 71, ал.1 ЗЗДискр от Г. И. С. против Специализирано звено „Инспекторат, охрана, обществен ред и сигурност“ при Община Русе.

Ищцата твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника, възникнало по силата на трудов договор от 21.10.2013г. сключен с ОП „Комунални дейности“ при Община Русе, на което ответникът бил правоприемник. Със Заповед ***/17.07.2025г. трудовото правоотношение било прекратено едностранно от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ.

Ищцата счита, че прекратяването на трудовото й правоотношение е незаконосъобразно, тъй като реалният мотив за него бил „възрастта й“, уврежданията които имала и сочи, че към датата на полученото от работодателя предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение не е била пенсионер за осигурителен стаж и възраст. Също така и предизвестието не било подписано от нея и в него бил посочен час на връчване извън работно време.

По изложените съображения, ищцата моли съдът да постанови решение, с което да отмени уволнението й като незаконосъобразно, да я 1 възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „работник паркинг“, както и ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение за оставане без работа в размер на 8400.60лв., представляващо брутно трудово възнаграждение за 6 месеца.

На следващо място ищцата твърди, че, ответникът чрез представляващия го директор Йордан Джамбазов е нарушил ЗЗДискр. По отношение на нея имало дискриминационно поведение от работодателя по признаци „пол“ и „възраст“, както и с оглед на това, че е претърпяла 2 трудови злополуки. Многократно работодателят е ползвал възрастта й като основание за възлагане на по-неблагоприятна работа и заплащането й било по-ниско от на други служители, тъй като „не желаела да се откаже от признатия 30годишен стаж в ОП „Комунални дейности“. Уволнението й също било резултат от дискриминационно отношение. За обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди от дискриминация, се моли съдът да осъди ответника да й заплати сумата от 5000лв., частично от общо дължимо й обезщетение в размер на 150 000лв.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът изразява становище за допустимост, но за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че уволнението е законосъобразно и същото е извършено при наличието на предпоставките на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ и съответно при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от ищцата по смисъла на чл. 68, ал. 3 КСО. Също така се оспорва да е осъществена каквато й да е форма на дискриминационно отношение по отношение на нея, по който и да е от възможните и посочени от нея признаци за това.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че по силата на трудов договор от 21.10.2013г., Г. И. С. е назначена на длъжността „работник паркинг“ в Общинско предприятие „Комунални дейности“ към Община Русе.

С Решение №14, прието с Протокол №3/21.12.2023г. на Общински съвет Русе, на основание чл. 21, ал.2 във вр. с чл. 21, ал.1 т.23 ЗМСМА, чл. 51 и чл. 52, ал.2, ал.3 и ал.4 ЗОС и чл. 79 АПК, Общинският съвет е приел правилник за организацията, дейността и управлението на Специализирано 2 звено „Инспекторат, охрана, обществен ред и сигурност (СЗ„ИООРС“). В чл.

3 от същия е определено, че СЗ„ИООРС“ е звено на бюджетна издръжка към Община Русе и е второстепенен разпоредител с бюджетни средства, длъжностното щатно разписание се утвърждава от Кмета на Община Русе по предложение на директора на СЗ„ИООРС“, като численият му състав е определен на 184 щатни бройки. В чл. 7 от правилника е записано, че директорът на СЗ„ИООРС“ сключва, изменя и прекратява трудовите договори на служителите в звеното, както и налага дисциплинарни наказания, в съответствие с КТ, утвърждава длъжностните характеристики, определя работните места и пр.

След създаването на СЗ„ИООРС“, ищцата на основание чл. 123, ал.1 т.4 КТ е продължила да изпълнява трудовите си задължения като „работник паркинг“ в новата структура на Община Русе. Със заповед ***/04.03.2025г. на директора на СЗ„ИООРС“, на Г. И. С. е определено допълнително трудово възнаграждение за всяка година прослужено време (30г. и 27 дни) в размер на 30 %, считано от 01.03.2025г., а основното й трудово възнаграждение съгласно предходна заповед от 07.01.2025г. е увеличено от 933лв. на 1077 лв.

Със заповед от 24.06.2025г. работодателят е определил намалено работно време (поради повишаване на дневните температури през летния период) на ищцата и още две служителки на същата длъжност.

На 30.06.2025г., работодателят е предизвестил ищцата, че след изтичане на едномесечен срок от получаване на предизвестието, ще прекрати трудовия й договор на основание чл. 328, ал.1 т.10 КТ – поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Предизвестието е връчено лично на ищцата на същата дата в 14,22 часа, което е удостоверила с подпис.

Със заповед ***/17.07.2025г., трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на посоченото в предизвестието основание. Във ведомостта за заплата са й начислени дължимите трудови възнаграждения и обезщетения, включително и това по чл. 222, ал.3 КТ в размер на 6 брутни работни заплати.

Съгласно представеното Експертно решение от 16.01.2014г. от НЕЛК, ищцата е лице с намалена работоспособност в размер на 50%. С разпореждане от 30.06.2024г. на ТП на НОИ – Русе, на ищцата е определен размер на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване (чл. 74, ал.1 КСО) в размер на 493,48лв. В съдебно заседание ищцата уточнява, че й е определен размер на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер, който не е по-висок 3 от този който получава като „пенсия за инвалидност“, поради което продължава да получава последната, каквото право на избор имала. За повисока пенсия за трудов стаж и възраст й били необходими още три години стаж, за да може да взема „пълна пенсия“.

Съгласно представеното длъжностно разписание на СЗ„ИООРС“, към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, на същата длъжност е имало назначени още две служителки.

Според приложеното по делото писмо от ГД „Инспекция по труда“ гр.

Русе, съгласно които не са констатирани нарушения касаещи лицето Г. И. С..

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

С разпоредбата на чл. 325, ал.1 т.10 КТ, законодателят е предоставил право на работодателя да може да прекрати трудовия договор на работник или служител при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С изменението на т. 10 през март 2001г. отпада изискването разпоредбата да се прилага само когато е придобито право на „пълна” пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тази промяна дава възможност на работодателя да прекрати трудовия договор и на работник или служител, който има право на непълна пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 4 КСО. Предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение са работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Придобиването на друг вид пенсия – например за инвалидност, не е основание за приложение на разпоредбата. Работодателят в този случай не е длъжен, но има право да прекрати трудовия договор на това основание. Условията, при които се придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, са определени в чл. 68 КСО и по делото няма спор, че ищцата е придобила това право, извод който се обосновава и само от възрастта й. Поради това за ответника като работодател е възникнало правото да прекрати трудовото й правоотношение на посоченото основание.

Съобразявайки представените по делото доказателства, съдът не установява допуснати от работодателя нарушения на императивни правни норми, уреждащи упражняването на възникналото за него право да прекрати трудовото правоотношение. Дори сочените от ищцата като нарушения реално не представляват такива, като това в колко часа е връчено предизвестието, дали е в работно време или извън такова, липсата на неин подпис под 4 екземпляра на предизвестието останал у нея, при положение, че не оспорва подписа си в екземпляра на работодателя и пр.

По тези съображения следва да се приеме, че предявените от ищцата искове за отмяна на уволнението й като незаконно и свързаните с него искове за възстановяване на заеманата преди уволнението работа и заплащане на обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца (по чл. 344, ал.1 т.1-3 КТ) следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По отношение на искането за установяване на дискриминация и обезщетяване на причинените от нея вреди, съдът намира следното:

Съгласно чл. 71, ал.1 ЗЗДискр., всяко лице, чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска установяване на нарушението, осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, също така и обезщетение за вреди. С разпоредбата на чл. 9 на ЗЗДискр. е създадена изрична уредба относно доказателствената тежест в съдебното производство за защита срещу дискриминация. Законодателно е възприет принципът на разделяне на доказателствената тежест между ищеца и ответника. Основната доказателствена тежест е възложена на ищеца. Той е длъжен да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че е жертва на дискриминация. Само в този случай законът възлага доказателствената тежест на ответника да установи обратното, а именно, че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено. Неизпълнението от страна на ищеца на възложената му от закона доказателствена тежест е достатъчно основание за постановяване на отхвърлителен резултат по предявения иск.

Съдът съобразявайки твърденията на ищцата и събраните по делото доказателства, намира, че тя не е доказала соченото спрямо нея дискриминационно отношение на работодателя. На първо място упражняването от последния на едно признато от закона право (да прекрати на посоченото основание трудовото правоотношение) не би могло да се приеме, че е форма на дискриминация, още по-малко по признак възраст. По този признак не се установява каквото и да е дискриминационно отношение на работодателя, нито в по-ниско заплащане, включително и твърдяното 5 непризнаване на трудов стаж при определяне на допълнително възнаграждение за такъв, нито в създаването на по-неблагоприятна работна среда, а напротив, видно от доказателствата на трите служителки заемащи длъжността „работник паркинг“ е било намалено работното време поради високите температури през летните месеци. Не се установява дискриминационно отношение и по другия сочен от ищцата признак – пол.

Липсват доказателства въз основа на които да се направи извод за обратното.

Претенцията на ищцата е основана на т.нар. „Неблагоприятно третиране", което съгласно § 1, т.7 ЗЗДискр е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. Такова неблагоприятно третиране на ищцата не се установява по делото.

По изложените съображения предявеният от ищцата иск с правно основание чл. 71 ЗЗДискр. следва да бъде оставен също без уважение.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК в тежест на ищцата следва да се възложат направените от ответника разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро.