Решение № 22 от 12.02.2018, Административен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№............. град Шумен, 12.02.2018г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на осемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

Административен съдия: Маргарита Стергиовска при участието на секретаря В. Русева като разгледа докладваното от административния съдия АД № 401 по описа за 2017 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Админстративно процесуалния кодекс, във връзка с чл.8, ал.11 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл.38, ал.2 от ЗОС.

Образувано е по протест на Прокурор при Окръжна прокуратура - град Шумен срещу срещу Заповед №

РД-25-2562/16.12.2016 г. на Кмета на Община Шумен. С протестирания акт кметът на община Шумен е учредил на Р.П.Б., ЕГН ********** право на пристрояване със ЗП 16.40 кв.м. към търговски обект №2, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, част от сграда №3, разположена в ПИ – частна общинска собственост с идентификатор *** по КК на гр. Шумен, съответстващ на УПИ VI „За жилищен комплекс и гаражи“ в кв.145 по регулационният план на гр. Шумен, с АОС №4846/2016 г.

Вносителят на протеста счита, че оспореният административен акт е постановен при пълна липса на нормативните основания за това, поради което същият е нищожен. В тази връзка сочи, че заповедта е издадена без предхождащо решение на Общински съвет - Шумен, което е задължително условие за постановяване на актове от процесната категория, съобразно разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗОС, във връзка с чл.37, ал.1 от с.з.

Според прокурора, пренебрегвайки изцяло нормативния ред и без наличието на задължителна предпоставка – решение на общински съвет, кметът на община Шумен е постановил заповедта в кардинално противоречие с материалния закон, при пълна липса на визираните в него материални предпоставки, поради което не може да съществува с такова съдържание. По изложените в протеста и в съдебно заседание аргументи настоява да бъде прогласена нищожността на протестирания административен акт.

Ответната страна – Кмет на община Шумен, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. оспорва протеста, като изразява становище, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при липса на допуснати съществени нарушения в хода на производството. Релевира доводи за материална законосъобразност на заповедта, като сочи, че същата напълно съответства на разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗОС и чл.49, ал.2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от ОбС – Шумен. Въз основа на изложените съображения моли за решение, с което протестът да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на разноски.

Заинтересованата страна, редовно призована не се явява. В съдебно заседание се представлява от адв. С.П., ШАК, който оспорва протеста.

Шуменският административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление за административна услуга №ОС-07-003/28.09.2016 г. Р.П.Б. поискал учредяване право на пристрояване върху недвижим имот-частна общинска собственост.

За застроен поземлен имот с идентификатор с идентификатор *** по КК на гр. Шумен, съответстващ на УПИ VI

„За жилищен комплекс и гаражи“ в кв.145 по регулационният план на гр. Шумен е съставен АОС №4846/2016 г.

По силата на нотариален акт № 123 т. IV, д.688 от 2013 г., заинтересованата страна Р.П.Б. е собственик на гараж-самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** оп КК на гр. Шумен, находящ се в сграда №3 на ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Шумен с административен адрес гр.

Шумен, ***.

С протокол от 15.11.2016 г. на комисия, назначена със Заповед № РД-25-1436/11.07.2016 г. на кмета на Община Шумен по т.2 е взето решение за учредяване в полза на Р.П.Б., ЕГН ********** право на пристрояване със ЗП 16.40 кв.м. към търговски обект №2, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, част от сграда №3, разположена в ПИ – частна общинска собственост с идентификатор *** по КК на гр. Шумен, съответстващ на УПИ VI „За жилищен комплекс и гаражи“ в кв.145 по регулационният план на гр. Шумен, с АОС №4846/2016 г.

Видно от удостоверение изх. № Д0000153/12.01.2017 г., данъчната оценка на учреденото вещно право е 5270.30 лв.

За заявеното право на пристрояване е възложена и изготвена пазарна оценка от независим оценител, съгласно която пазарната стойност е в размер на 5 412 лева или 330 лева за 1 кв.м.

Със Заповед №

РД-25-2562/16.12.2016 г., с която кметът на община Шумен е учредил на Р.П.Б., ЕГН ********** право на пристрояване със ЗП 16.40 кв.м. към търговски обект №2, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, част от сграда №3, разположена в ПИ – частна общинска собственост с идентификатор *** по КК на гр. Шумен, съответстващ на УПИ VI

„За жилищен комплекс и гаражи“ в кв.145 по регулационният план на гр. Шумен, с АОС №4846/2016 г.

Въз основа на заповедта на кмета и след заплащане на дължимите суми, е сключен договор за учредяване право на пристрояване върху общинска земя от 18.01.2017 г. Община Шумен, по силата на който в полза на Р.П.Б., ЕГН ********** се учредява право на пристрояване със ЗП 16.40 кв.м. към търговски обект №2, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, част от сграда №3, разположена в ПИ – частна общинска собственост с идентификатор *** по КК на гр. Шумен, съответстващ на УПИ VI „За жилищен комплекс и гаражи“ в кв.145 по регулационният план на гр. Шумен, с АОС №4846/2016 г.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата не се оспорва от страните и се подкрепя от приобщените доказателства, представляващи административната преписка по издаване на акта.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на настоящия контрол е Заповед

№ РД-25-2562/16.12.2016 г. на Кмета на Община Шумен, с която на основание чл.38, ал.2 от ЗОС и чл.42, ал.6 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, в полза на на Р.П.Б., ЕГН ********** се учредява право на пристрояване със ЗП 16.40 кв.м. към търговски обект №2, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, част от сграда №3, разположена в ПИ – частна общинска собственост с идентификатор *** по КК на гр. Шумен, съответстващ на УПИ VI „За жилищен комплекс и гаражи“ в кв.145 по регулационният план на гр. Шумен, с АОС №4846/2016 г.

Оспорването е подадено срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол; от активно легитимирана страна - прокурор, при условията на чл.16, ал.1, т.3 от АПК; при наличие на защитим обществен интерес по смисъла на същата процесуална норма. С уточняваща молба рег.№ДА-01-2720/19.12.2017г. вносителят на протеста твърди, че актът е нищожен и в настоящото производство се иска същият да бъде прогласен като нищожен. Съгласно чл.149, ал.5 от АПК исканията за обявяване на нищожност на административни актове могат да се предявяват без ограничение във времето. С оглед изложеното съдът приема, че оспорването е процесуално допустимо.

При условията на чл.168, ал.1 и ал.2 от АПК, съдът дължи произнасяне за правната търпимост на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, в хипотезите на «нищожност», независимо от доводите в протеста, които се свеждат до твърдение за издаване на заповедта от кмета на Община Шумен без правна основа, в тежко противоречие с материалния закон, тъй като липсва предхождащо я, и задължително според прокурора, решение на общинския съвет по чл.37 от ЗОС.

Съдът намира, че не са налице пороци, водещи до нищожност на оспорения акт, а наведените доводи в обратна насока счита за неоснователни, поради следните съображения:

Разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗОС, цитирана като правно основание за издаване на протестирания акт, сочи, че право на надстрояване и/или на пристрояване на сграда, построена върху имот - частна общинска собственост, се учредява от кмета на общината, без търг или конкурс на собственика на сградата, както и на собственици на жилища в сгради - етажна собственост, или на техни сдружения, по ред, определен от общинския съвет в наредбата по чл.8, ал.2. В случая на основание чл.8, ал.2 от ЗОС ОбС – Шумен е приел Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (НРПУРОИ), публикувана на официалния сайт на община Шумен – http://www.shumen.bg, като за настоящия казус е приложима в редакцията ѝ преди изменението с Решение № 521/20.07.2017г.; изм. и доп. Решение № 597/30.11.2017г. на ОбС – Шумен. Съгласно чл.38, ал.1, т.4 от НРПУРОИ учредяването на право на строеж, право на надстрояване и / или пристроване представлява разпореждане и имоти или части от имоти. Процедурата за разпореждане с имоти и вещи общинска собственост е разписана в глава Четвърта от Наредбата, като в раздел Първи се съдържат Общи разпоредби, а в раздел Втори – Особени разпоредби. Цитираната в заповедта норма на чл.46, ал.2 от НРПУРОИ е в раздел Първи и гласи следното: «Въз основа на утвърдения протокол за разпореждане с общински имот съответното длъжностно лице изготвя проект за предложение до общинския съвет или проект за заповед в случаите, в които не се изисква решение на общински съвет». В чл.47 от НРПУРОИ е разписано правомощие на кмета на общината да извърши разпореждане с общински недвижим имот и вещни права върху тях, без търг или конкурс, в случаите, предвидени в специални норми. Такава специална норма в наредбата е чл.49, ал.2, съгласно която правото на надстрояване или пристрояване на сграда, построена върху имот – частна общинска собственост, когато това не води до обособяване на самостоятелен обект, се учредява от кмета. Цитираната разпоредби води до извод, че учредяването на право на пристрояване в релевираната хипотеза (пристрояване на съществуваща собствена сграда върху терен - частна общинска собственост), е възложено в изключителната компетентност на кмета на общината. Тази компетентност на издателя на оспорената заповед е еднозначно регламентирана и с чл.38, ал.2 от ЗОС, с оглед на което съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган.

Спазено е и изискването за форма на административния акт, съгласно чл.146, т.2 от АПК, във връзка с чл.59 от АПК - заповедта е постановена в писмена форма, същата съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК, както и мотиви.

Не се установяват нарушения на административно производствените правила при издаване на акта. Производството е инициирано от собственик на сграда, построена върху недвижим имот – частна общинска собственост. Заявлението, ведно с приложените към него документи и изготвената в хода на процедурата пазарна оценка на правото на пристрояване, е разгледано от нарочно сформирана комисия в унисон с правилата, регламентирани от НРПУРОИ.

С оглед изложеното съдът приема, че процесната заповед е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила.

При преценката на протестирания акт с материалния закон, съдът приема следното:

Главният довод в протеста е за кардинална материална незаконосъобразност на заповедта, поради издаването ѝ при начална липса на основание в закона, респективно при пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на материално правната норма. Вносителят на протеста позовавайки се на чл.37, ал.1 от ЗОС, твърди, че за да е допустимо учредяване на право на пристрояване, е задължително преди това да бъде формирано положително решение от Общински съвет - Шумен. Това становище не се споделя от настоящия състав. С отделните разпоредби на чл.37 и чл.38 от ЗОС законодателят е разграничил изрично «правото на строеж» от «правото на пристрояване», като е регламентирал последното при по-облекчени условия. Съгласно чл.66, ал.4 от Закона за собствеността «право на надстрояване и пристрояване» се учредява само на съществуваща сграда, т.е. по дефиниция, наличието на построена вече сграда, е безусловна предпоставка за учредяване на процесното право. В случая не е спорно обстоятелството, че върху частния общински поземлен имот е налице съществуваща сграда, собственост на заявителя Р.П.Б..