Решение № 13663 от 29.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13663 гр. София, 29.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело № 20221110143025 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „фирма“ ЕАД срещу П.

И. П..

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че му дължи следните суми: 7335.88лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената ТЕ за периода м.05.2019г. до м.04.2021г., сумата от 970.15 лв. – законна лихва за забава върху ТЕ за периода от 15.09.2019г. до 10.05.2022г., сумата от 18.64 лв. главница за дялово разпределение и 4.04 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение. Ищецът претендира и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Представя доказателства, прави доказателствени искания. Претендира разноски в настоящето производство.

Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, е представил отговор, с който оспорва количеството доставяна ТЕ. Твърди, че ищецът не е осигурил правилното отчитане на ТЕ.

Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано „фирма” ООД, което изразява становище за основателност на предявените искове.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 235, ал . 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

1

По делото е представена нотариален акт № ***/****г., видно от който С. И. Ст. и Ив.

Ст. Ст. са придобили топлоснабдения имот. Установява се от приложените удостоверения за наследници, че ответницата по настоящето дело е единствен наследник на С. И. Ст. и Ив.

Ст. Ст.. Същата е подала и декларация по чл. 14 от ЗМДТ за топлоснабдения имот, видно от представените доказателства.

Представен е протокол за проведено Общо събрание на етажните собственици на имота, където се намира и топлоснабдения имот, от който е видно, че Общото събрание на етажните собственици е взело решение да се сключи договор с третото лице помагач за въвеждане на дялово разпределение на топлинна енергия. Като доказателство по делото е приет и списък на Етажните собственици, който се явява приложение към Протокол от Общото събрание на етажните собственици.

Представен е сключен договор между ФДР и ищеца.

Като доказателства по делото са приети извлечения от сметки за топлоснабдения имот, както и извлечения за дялово разпределение. Тези документи съдът приема, че не представляват доказателство за удостоверените в тях обстоятелства, тъй като представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 178, ал. 1 и чл. 180 от ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. Те имат само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател, което не се оспорва по делото, но не и обвързваща съда материална доказателствена сила. Същите се ценят съобразно останалия събран по делото доказателствен материал.

По делото е изслушана и приета СТЕ, която съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвена.

Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в процесуалния закон срокове не са ангажирани.

При така установените факти съдът приема от правна страна следното:

По иска по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

С оглед разпределената между страните доказателствена тежест в тежест на ищеца е да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения период, както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.

Видно от представените нотариален акт № ***/****г., удостоверения за наследници и декларация по чл. 14 от ЗМДТ, ответницата е собственик на топлоснабдения имот. Същата не оспорва това обстоятелство.

С оглед на изложеното, съдът приема, че за процесния период между ищеца и 2 ответника съществува облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия.

Между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, при правата и задълженията, уредени в ОУ и ЗЕ /чл. 153, вр. чл. 149 ЗЕ/. По силата на посочената уредба потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Собственик/вещен ползвател на отоплен имот е страна в правоотношението и дължи заплащане цената на потребената ТЕ ежемесечно, като щом е предвиден срок, той кани, а не фактът на получаване на съответни фактури.

Предвид изложеното съдът приема, че между страните в настоящото производство съществува действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при публично оповестените общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ.

Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събра-ние на етажната собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилни-ка за упражняването, реда и надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено, видно от приложения по делото протокол на ЕС. Ето защо, третото лице помагач е поело задълженията на топлинен счетоводител за про-цесната сграда по силата на сключен договор. Отделно, следва да се посочи и че когато договорът с лицето по чл.139 б ЗЕ е прекратен, съгласно чл. 61 от Наредба № 16-334/2007г., разпределението на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва само от топлопреносното предприятие или от доставчика, т.е., от ищеца, съобразно методиката по приложението към наредбата. Следователно, липсата на договор с лице по чл. 139 6 ЗЕ няма отно-шение към съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия.

От заключението на вещото лице – топлотехник по приетата съдебна екс-пертиза, което съдът кредитира като обективно, изчерпателно и мотивирано, се установява, че ФДР е разпределяло ежегодно ТЕ, след отчет на уредите за дялово разпределение в имота.

Установява се, че метеорологичната проверка на топломера е изтекла на 21.07.2019г., а топломерът е заменен с нов на 24.09.2020г., тоест за периода 22.07.2019г. до 27.04.2020г. топломерът е с изтекъл срок на метеорологична проверка и с неясна годност като средство за търговско измерване. Ето защо, вещото лице не може да провери и съответно да потвърди сумата за ТЕ за периода 22.07.2019г. до 27.04.2020г., която възлиза в общ размер на 3167.46 лв. В тази сума се включва сумата от 1120.27 лв. за отопление на имот и 2047.19 за БГВ.

Сумите за сградна инсталация не се влияят от установеното от вещото лице нарушение, тъй 3 като изчисленията не зависят от показанията на топломера. Според главните отчети и изравнителни сметки на ФДР в имота за процесния период има 3 бр. радиатора без ИРРО и тръбна лира без ИРРО. Поради липса на достъп и ИРРО от ФДР начисляват служебна ТЕ по максимален специфичен разход на сградата. Изчисленото от вещото лице съвпада с отразеното в изравнителните сметки, с изключение на посочения по – горе период, който не може да бъде проверен, поради изтекла годност на СТИ. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че информацията за 3 броя лица се съдържа в данните на ФДР. Поради това, че не е осигурен достъп е начислена служебно сума за БГВ. Тази сума представлява разликата между отчетеното количество по общ водомер и индивидуални водомери и начисленото количество на имоти без водомери. Тази разлика се начислява на абонатите с неотчетени и без водомери, пропорционално на тяхното потребление, като от разясненията на вещото лице в съдебно заседание, става ясно, че имотът на ответницата не е единственият с неосигурен достъп.

Относно дължимата главница съдът възприема заключението на вещото лице по СТЕ, тъй като главницата е изчислена без предишни просрочени или неплатени сметки и без изравнявания за периоди извън процесния. В него не е включена и сумата за услугата дялово разпределение. Вещото лице по СТЕ е установило реално потребеното количество топлоенергия за процесния период и я е остойностило. Съгласно изчисленията на вещото лице, дължимата от абоната сума възлиза на 3925.61 лв., след приспадане на сумата от 3167.46 лв., която не може да бъде проверена от вещото лице, поради наличието на топломер с изтекъл срок на метеорологична проверка и с неясна годност.

Основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение. Съгласно разпоредбите на ОУ, чл.61, ал.1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 36 от Об-щите условия на договорите между „Топлофикация С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топ-линна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Ето защо, искът за главницата за дялово разпределение е основателен и доказан.

По иска по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Поради основателността на главния иск основателен се явява и акцесорни-ят такъв за лихва върху уважената част от главницата.

Задълженията на ответника за заплащане на цена на доставената енергия са възникнали като срочни, а съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, поради което изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника.

Ето защо, сумата, която дължи абонатът за лихва за процесния период, изчислена 4 върху уважената част от главницата, възлиза на 519.15 лв., изчислен на основание чл. 162 ГПК с интернет калкулатор, поради което искът следва да бъде уважен до посочения размер.

По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва пред-виден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото липсват представени доказателства за отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение, предхождаща подаването на заявлението, пора-ди което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.

По разноските:

С оглед изхода на правния спор и по правилата на чл. 78, ал. 1 от ГПК следва в полза на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него разноски по настоящото исково производство в размер общо на 362.73 лева, както и сумата от 116.06 лв., представляваща направените по заповедното производство разноски, съразмерно на уважената част на исковете.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по настоящето дело разноски в размер на 185.64 лв., съразмерно на отхвърлената част на исковете.

По изложените съображения Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. И. П., ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес), че дължи на „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл.

124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, сумата от 3925.61 лв. за периода м. 05.2019г. до м. 04.2021г., представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия, сумата от 18.64 лв. за периода м. 05.2019г. до м. 0 9.2021г., представляваща главница за услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главниците от 19.05.2022г. до окончателното изплащане на сумите, както и по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД, сумата от 519.15 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 26422/2022г. на СРС, 35 с-в., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважената част от 3925.61 лв. до пълния предявен размер от 7335.88 лв., иска за лихва за разликата над уважената част от 519.15 лв. до пълния предявен размер от 970.15 лв., както и за сумата от 4.04 лв., представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение, като неоснователни и недоказани.