Решение № 128 от 28.10.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Пазарджик, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илиана Г. Димитрова Васева при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева Търговско дело № 20225200900160 по описа за 2022 година

Делото е образувано по иск на П. А. Б. против „К.

Ж.“ със седалаще в Париж, Франция, с регистриран клон в Република България, за присъждане в полза на „Уникредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД на застрахователно обезщетение в размер на 29 168,53 лева, дължимо по договоро „Кредитна портекция Плюс“ пакет Б № 3966531, обезпечаващ изпълнение на задълженията по договор за потребителски кредит, сключен между наследодателя на ищцата И. Д. П. и „Уникредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД, ведно със законна лихва от датата на завежданена иска и и 680, 60 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 26.10.21 г. до 17.01.22 г., когато е предявен иска.

Съдът уважи искането за конституиране на „Уникредит Консюмър Файненсинг“ като съищец в процеса на осн. чл.26 ал.4 от ГПК., съобразявайки характера и правното основание на предявените искове, принадлежността на спорните права и качеството, в което се предявяват от ищцата, овластена от нормата на чл. 382, ал. 3 КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) с правата на застрахован, вкл. - да предявят иск за заплащане на застрахователно обезщетение, дължимо в полза на трето лице (кредитора). Систематичното тълкуване на 1 разпоредбите на чл. 382, ал. 3 изр. последно от КЗ. След като предявеното от наследницата на застрахования искане е защита на чуждо правно - за осъждане на застрахователя да заплати в полза на кредитора дължимото застрахователно обезщетение до размера на непогасената част от задължението по кредита, то такъм случай съдът задължително следва да конституира като съищец самия кредитор, в чиято полза е сключена застраховката.

На дружеството „Уникредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД бе връчен препис от исковата молба и му бе дадена възможност да изрази становище и да направи доказателствени искания преди насрочване на делото в открито съдебно заседание. В срока за упражняване на тези права единственото извършено от съищеца действие е да представи извлечение от счетоводните си книги за установяване размера на задълженията по договора за кредит към датата 09.11.22 г., което следва да бъде допуснато и прието като писмено доказателство в съответствие с чл.182 ГПК.

Обстоятелствата на които процесуалния субституент – ищцата П. А. Б. основава предевяния иск са следните:

П. А. Б. станала единствен наследник по закон на своя съпруг Б. Г. Б., с ЕГН: **********, починал на 04.07.2021 г. Техните синове Г. Б. Б. и С. Б. Б., които също били призовани към наследяване, направили отказ от наследството, а тя приела наследството чрез конклудентни действия и респективно е придобила правата и задълженията, включени в наследствената маса.

Приживе наследодателят сключил Договор за потребителски и паричен кредит № 3302625 с кредитора „УНИКРЕДИТ КЪНСЪМЪР ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД, ЕИК: 175070632., по който П. А. Б. била поръчител по посочения Договор за потребителски и паричен кредит, но това я лишавало от право на претенция за застрахователно обезщетение.

Договор за застраховка бил сключен за обезпечаване плащанията по договора за кредит вкл.при покрит риск „смърт на застрахованото лице“. с посочен от „УНИКРЕДИТ КЪНСЪМЪР ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД застраховател Застрахователеният договор 3302625, UCB-C800-000190407 бил сключен през месец юли 2018 г. между кредитополучателя и застрахованото лице стриктно спазвало задълженията си по него.

На 04.07.2021 г., в срока на действие на горепосочения договор, настъпва застрахователно събитие, а именно – смъртта на Б. Б. в Германия по време на престой в Клиника Еслинген. Остатъкът от задължението по договора за кредит тогава се твърди, че е 38 135,21 лв., а ищцата своевременно и надлежно уведомила „К. Ж. Клон

2

България” КЧТ за това и предявила претенция, по която била заведена щета под № 71440 и щета под № 71441.Наследницата оказала пълно съдействие на застрахователното дружество, като представила детайлна справка от личния лекар на починалия относно провежданите ежегодни профилактични прегледи, както и всички изискуеми и налични при нея документи и сведения.

Постановен било обаче отказ с писмо с изх. 2028/28.02.2022 г. на Мениджър щети и Мениджър обслужване на клиенти и жалби, в който се твърдяло, че е налице причинно-следствена връзка между предшестващи сключването застраховките заболявания и медицинската причина, довела до смъртта на Застрахованото лице. Несъгласна с това ищцата подала Жалба от 11.02.2022 г. до застрахователя, съгласно изискването на КЗ, прилагайки допълнително изисканите по-рано, но междувременно постъпили медицински документи от Германия, които застрахователят не изчакал преди да постанови отказа си. В последна сметка по така подадената жалба бил постановено и потвърждение на отказ с изх. № 2028/28.02.2022г Ищцата счита отказа на застрахователя за неоснователен и необоснован, като твърди, че от съществуващите медицински документи няма данни за загубена работоспособност или усложнения, произтичащи от основното заболяване на наследодателя - ***. Смъртта била настъпила всъщност в резултат на ***, каквото е и заключението на лекуващия екип лекари от клиника Еслинген, Германия, поради което и преценката и изводите на ответника в постановения и потвърден отказ са неправилни и неоснователни.

Изтъкваното от ответното дружество основание за отказ за изплащане на обезщетение не отговаряо на обективната истина. Няма никакви данни, както по застрахователната преписка, така и изобщо в обективната действителност, които да водят до извода, че при Б. Б. са били установени *** от 2012 г. до момента на смъртта, както и липсват каквито и да е данни за такава причина за смъртта, настъпила с вследствие на ***, както и че заболяванията са били в причинно-следствена връзка с посочената причина за смъртта на Б. - ***.

Ищцата твърди, че първоначално източник на данни за причината за настъпилата смърт е писмо, с което е върнат трупът на починалия в България, както и Етапна Епикриза за периода от 01.01.2012 г. до 05.08.2021 г. Позовава се обаче и на приложен Медицински доклад от Клиника Еслинген, установяващ посочената по-горе причина за смъртта - *** , като твърди, че в доклада дори било отбелязано, че сърдечносъдовата дейност е нормофрекентна, с ясни, ритмични сърдечни тонове и без сигнал за пороци.

Счита, че това следвало да е и водещият документ за преценка на причината за смъртта на застрахованото лице, тъй като той е починал именно в посоченото лечебно заведение и лекарите са установили от какво.

В законния срок е подаден писмен отговор от ответника, който прави следните възражения:

1. Ищата, освен наследник на кредитополучателя имала и качеството на поръчител по договора, поради което след неговата смърт би трябвало да отговаря изцяло и в пълен обем за това задължение. В тази връзка 3 искът следвало да бъде отхвърлен само на това самостоятелно основание, тъй като със смъртта на съпруга й не се е преклудирала възможността за изпълнение по Договора за кредит от нейна страна, а отговорността на ответника – застраховател не следвало да се ангажира в такъв случай.

2. Съгласно приложимите по Застраховката Обши условия (ОУ) отговорността па Застрахователя но отношение па риска „Смърт“ се изключвала в случай че:

(т.12Д.) „Отговорността на Застрахователите по отношение на риска „смърт“ се изключва в случаи, че застрахователното събитие е в причинноследствена връзка с алкохолизъм, злоупотреба с алкохол, както и от процедури по лечения на алкохолизъм“.

(т.12,1.) „застрахопвателното събитие е в причинно-следствена връзка с предварително съществуващо заболяване, страдание или физическо състояние, както и неговите усложнения и рецидиви, за което Застрахованият е получил медицинско консултиране, диагностициране или лечение в 2 годишен период преди влизането в сила на застраховката... “;

От фактическа страна ответникът се позовава на приложената медицинска документация по делото от клиника Еслииген в Германия, откъдето било видно, че застрахованото лице е починало от ***, но съществували и съпътстващи заболявалия, които имали пряка причинно- следствена връзка с настъпилата смърт: ***.

С оглед на пряката причина за смъртта и съпътстващите хронични заболявалия (състояния) при него, можело да се направи обосновано заключение, че е налице и пряка причинно-следствена връзка между тях.

Ответникът твърди, че съгласно приложимите ОУ по Застраховката било регламентирано, че покрити рискове по полиците са събитията „смърт“, „инвалидизация“ или „продължителни болнични“, които се изключват като покритие, при положение, че се установи, че същите са резултат от „предварително съществуващо заболяване, страдание или физическо състояние, както и неговите усложнения и рецидиви, за което застрахованото лице е получило медицинско консултиране, диагностициране или лечение в 2 /две/ годишен период преди началната дата на застраховката“ (член 12.1).

Счита, че от предоставените по случая медицински документи се установява по безспорен начин, че при включването на лицето в покритието по Застраховката, същото е попълнило собственоръчно „Медицински въпросник за приемане за застраховане“, съгласно който не е декларирал наличие на здравословен проблем, свързан с някое от гореизброените хронични заболявалия (състояния), въпреки че Застрахователят изрично е изброил част от заболяванията, за които не носи риска, в случай, че за това заболяване е провеждано лечение, приемани са медикаменти, като част от тези заболявалия изрично са изброени поименно в цитирания „Медицински въпросник за приемане за застраховане“, като дори е предоставена възможност на застрахованото лице сам да декларира заболяване, което не е посочено изрично от Застрахователя. Въпреки това, видно от Медицинския 4 въпросник той е декларирал, че е напълно здрав и не страда от никакви заболявания, като по този начин съзнателно не е обявил и е премълчал съществени обстоятелства.

Според ответника, по този начин лицето е било информирано, че застрахователят не дължи изплащане на застрахователно обезщетение за събития, които имат причинно-следствена връзка с предходни заболявания, а в последствие - именно тези факти и обстоятелства са оказали съществено въздействие за настъпване на събитието. От предоставените по делото медицински документи можело да се направи обоснован извод, че застрахования е провеждал лечение и консултиране във връзка с диагностицираните предхождащи заболявалия.

Ответникът, правейки възражението за наличие на основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение се позовава на законовата разпоредба на чл. 363, ал. 4 и чл. 395 , ал. 4 от КЗ, така и съдебна практика, сочейки Решение № 49/29.07.2013 год. по т.д. № 840/2012 год. на ВКС, I т.о., както и Решение № 207/13.01.2017 год. по т.д. № 3394/2015 год. на ВКС, II т.о.

В обобщение твърди, че с оглед предшестващите сериозни хронични заболявалия можело да се направи обосновано заключение, че причината за смъртта на застрахования е в пряка причинно следствена връзка със заболяванията (състоянията): ***

С оглед на това, както и по силата на разпоредбата на чл. 363, ал. 4 от КЗ, имало основание да откаже изплащане на застрахователно обезщетение относно настъпилото събитие, тъй като от наличната информация, предоставена от самия застрахован преди включването му в Застраховката, същаият не е декларирал съществени обстоятелства, касаещи негови предходни здравословни проблеми (в гази връзка е и Решение №175 от 13.01.2014 год. по т.д. ТУ» 1060/2012 год., Т.К., I Г.О. на ВКС). В този случай считаме, че може да се направи обоснован извод, че лицето е укрило обстоятелства, които са съществени от гледна точка на оценката на риска. И които са оказали съществено въздействие за настъпване на събитието.

3.Ответникът оспорва обстоятелство, че остатъчният баланс по кредита е в размер на претендираната по делото сума.

4.В случай че процесуалният представител на ищеца претендира адвокатско възнаграждение, по-голямо от предвидения минимален размер, съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2014 год. за минималните адвокатски възнаграждения, ответникът прави възражение за намаляването му на чл.78, ал.5 от ГПК.