Решение № 10 от 11.02.2026, Районен съд - Попово
- Съд
- Районен съд - Попово
- Дело
- Административно наказателно дело 277/2025
- Вид
- Решение № 10
- Подписан
- 11.02.2026
- В сила
- 05.03.2026
- Състав
- Хрисимир Максимов Пройнов
Цитирани разпоредби
- чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 213, ал. 1, т. 2 · Закон за горите
- чл. 266, ал. 1 · Закон за горите
РЕШЕНИЕ
№ 10 гр. П., 11.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Хрисимир М. Пройнов при участието на секретаря Ивелина Искр. Николова като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Административно наказателно дело № 20253520200277 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована, се явява лично и с адв.
И. Ц. - ТАК, който поддържа подадената жалба и моли за отмяна на атакуваното НП Административнонаказващият орган, редовно призован, се явява лично и с главен юрисконсулт ***, като в хода на съдебното производство оспорва жалбата и поддържа становище за нейната неоснователност, с искане за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Районна прокуратура – Т., ТО - П., редовно уведомена, не изпраща представител.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, предвид следните съображения:
При извършена проверка от служители на РДГ- Ш. и служители на РУ- П. на 21.05.2025г. било установено, че жалбоподателката С. С. А. на 21.05.2025г., съхранява в имот, намиращ се на ул. „**, обл. Т. - 2 пр. куб. м. дървесина, дърва за огрев от дървесен вид „цер“ и „акация“ ( 1пр. куб.м. „цер“ и 1 пр. куб м. „акация“)- с дължина от 20см.-300см., непридружена с превозен билет.
За констатираното нарушение е съставен АУАН серия Д**5г. от Р. А. Х. - горски инспектор при РДГ-Ш.. В т. 10 на акта „Обяснения или възражения на нарушителя:“ е записано „дървата са закупени от Антон гр. Опака”. Актът е надлежно съставен и връчен на 21.05.2025г.
Административно-наказателната преписка е изпратена по компетентност до Районна прокуратура - гр. Т., Териториално отделение - гр. П., откъдето преписката е върната в РДГШ. по компетентност за реализиране на административно наказателна отговорност спрямо С. С. А..
В хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция като свидетели бяха разпитани актосъставителят Р. А. Х., свидетелите Т. М. И. и П. Г. П., както и водените от жалбоподателката свидетели ***.
Показанията на актосъставителя Р. А. Х. и на свидетеля Т. М. И. са еднопосочни относно обстоятелствата по извършената на 21.05.2025 г. проверка, а именно, че в процесния имот са били установени дърва за огрев от дървесни видове „цер“ и „акация“, за които към 1 момента на проверката не е бил представен превозен билет. В тази част съдът ги кредитира като достоверни, доколкото същите кореспондират помежду си и с писмените доказателства по административнонаказателната преписка.
Същевременно обаче и двамата свидетели не установяват по несъмнен начин фактическото отношение на жалбоподателката към дървесината, извън обстоятелството, че същата е била намерена от полицейските служители на работното си място, доведена е до имота и е отключила входа за извършване на проверката. И двамата свидетели изрично сочат, че собственикът на имота е отсъствал от страната.
Отделно от това, и актосъставителят, и свидетелят И. признават, че постоянният адрес на жалбоподателката е в с. Г., което поставя под съмнение категоричността на извода, че именно тя е лицето, което съхранява дървесината по смисъла на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите. В този смисъл съдът приема, че направеният от контролните органи извод за авторството на нарушението е изграден предимно върху предположения и косвени индиции, а не върху преки и несъмнени доказателства.
Показанията на свидетеля П. Г. П. - полицейски инспектор при РУ потвърждават, че собственикът на имота е отсъствал и че в последствие е осъществил контакт с него, като последният е заявил, че е почиствал дворното място.
От своя страна, показанията на свидетелите ***, разпитани по искане на жалбоподателката, са последователни, непротиворечиви и кореспондират както помежду си, така и с част от показанията на останалите свидетели. От тях се установява, че дървесината е била доставяна за собственика на имота, че жалбоподателката не е възприемана да реже, пренася или подрежда дърва, както и че пребиваването й в имота е било инцидентно и свързано с домакински дейности. Съдът не констатира тези свидетели да са заинтересовани от изхода на спора, нито да е налице основание показанията им да бъдат дискредитирани.
При така изложеното, след съвкупна оценка на всички свидетелски показания, съдът приема, че макар да е безспорно установено наличието на дървесина без превозен билет, не е доказано по несъмнен и категоричен начин, че именно жалбоподателката е лицето, което я е съхранявало.
Следва да се има предвид, с оглед строго формалния характер на административнонаказателното производство, че съставянето на акт за установяване на административно нарушение и последващото издаване на наказателно постановление срещу определено лице са допустими единствено при наличие на категорични, несъмнени и пълни доказателства за извършено административно нарушение и за виновно поведение именно от това лице, както и след цялостно, обективно и всестранно изясняване на всички относими фактически обстоятелства. Това изискване произтича както от разпоредбите на ЗАНН, така и от основните принципи, уреждащи административнонаказателната отговорност, включително принципа на личната и виновна отговорност.
В конкретния случай по делото не се спори, а и от събраните доказателства се установява, че жалбоподателката фактически съжителства със собственика на процесния имот. Това обстоятелство обаче само по себе си не обуславя автоматично извода, че тя е лицето, което съхранява процесната дървесина по смисъла на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, доколкото административнонаказателната отговорност е лична и не може да се извежда единствено от факта на съжителство или достъп до имота.
От събраните по административнонаказателната преписка и в хода на съдебното производство доказателства се установява, че наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН да извърши необходимото разследване на спорните и релевантни за отговорността обстоятелства. Макар при извършената на 21.05.2025 г. проверка да е било установено наличие на дървесина без представен превозен билет в имот, находящ се в с. Г., ул. „***, административнонаказващият орган не е събрал доказателства, които по несъмнен и категоричен начин да установяват, че именно жалбоподателката е лицето, което я е съхранявало.
Въпреки че е прието за безспорно, че жалбоподателката е фактически съжител на собственика на имота, не са събрани доказателства за упражняване от нейна страна на фактическа власт върху процесната дървесина, нито за нейното придобИ.е, транспортиране, подреждане или използване. Изводът на контролните органи, че тя е автор на нарушението, се основава единствено на обстоятелството, че същата е отключила имота и е присъствала при проверката, което обаче не е достатъчно, за да обоснове административнонаказателна отговорност.
2
Въпреки наличието на тези неизяснени обстоятелства, административнонаказващият орган е приел без допълнително изследване, че жалбоподателката е автор на нарушението, без да обсъди възможността процесната дървесина да е собственост и във фактическата власт на друго лице - собственика на имота, който към момента на проверката е отсъствал от страната. По този начин АНО е формирал изводите си въз основа на предположения, което е недопустимо в административнонаказателния процес.
Този доказателствен дефицит не може да бъде преодолян в съдебната фаза на производството, доколкото тежестта на доказване лежи изцяло върху административнонаказващия орган. Съдът не може да замести АНО в неговото задължение да събира и анализира доказателства относно авторството и вината, нито да допълва по своя инициатива административнонаказателната преписка.
При така установеното, възникналите и непреодолени съмнения относно това кой е действителният извършител на нарушението, включително дали същото може да бъде вменено на жалбоподателката само въз основа на фактическото й съжителство със собственика на имота, следва да бъдат разрешени в нейна полза, съобразно принципа „in dubio pro reo“, приложим и в административнонаказателното производство. Неспазването на този принцип, както и неизпълнението на задълженията по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, обосновават извод за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и същото подлежи на цялостна отмяна.
По разноските:
С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
По делото е направено изрично възражение от страна на административнонаказващия орган за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 700,00 лв., поради което съдът дължи произнасяне по този въпрос.
При преценката дали заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на делото, характера и обема на извършената адвокатска работа, броя и продължителността на проведените съдебни заседания, необходимостта от събиране и анализ на допълнителни доказателства, процесуалното поведение на страните и др.
В конкретния случай делото не се отличава с висока фактическа или правна сложност и спорът е концентриран върху въпроса за авторството на административното нарушение.
Не са повдигани други материалноправни или процесуалноправни въпроси, изискващи разширен анализ на съдебна практика или специализирани правни знания извън обичайните за този вид производства.
В хода на съдебното следствие са проведени две съдебни заседания, разпитани са свидетели, като доказателствената дейност не е била с изключителен обем или продължителност. Не са изготвяни експертизи, не са събирани писмени доказателства със значителен обем, нито са правени допълнителни доказателствени искания.
Съдът отчита, че макар защитата да е осъществила процесуално представителство и да е участвала активно в съдебното производство, обемът и характерът на извършената работа не обосновават възнаграждение в размер на 700,00 лв., което надхвърля значително минималния размер по Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа за този вид дела.
При съобразяване на горните обстоятелства, както и на принципа за справедливост и съразмерност, съдът намира, че претендираното възнаграждение е прекомерно и следва да бъде редуцирано до 250.00 евро, която сума съответства на действителната фактическа и правна сложност на спора, на извършената процесуална дейност и на необходимия обем защита.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** г., издадено от инж. Л. И.ов К. – заместник-директор на Регионална дирекция по горите - Ш., с което на С. С. А., ЕГН 3
**********, с. Г., ул. „***, общ. П., обл. Т., на осн. чл. 266, ал. 1 от ЗГ, за нарушение на чл.
213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева и е определено ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РДГ – Ш. паричната равностойност на липсващите вещи, предмет на нарушението - 2,00 пр. куб. м. дървесина, дърва за огрев от дървесен вид „цер” и „акация”, нарязани на дължина от 20см. до 300 см., в размер на 116,00 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ – Ш., ДА ЗАПЛАТИ на С. С.
А., ЕГН **********, с. Г., ул. „***, общ. П., обл. Т., СУМАТА от 250.00 EUR /двеста и петдесет евро/ - разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд - Т. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
№ 10 гр. П., 11.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Хрисимир М. Пройнов при участието на секретаря Ивелина Искр. Николова като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Административно наказателно дело № 20253520200277 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Разпечатката съдържа 53 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/193304df-ce5e-475c-a5f9-7b5d000ec884