Решение № 3 от 29.01.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Перник, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ

Членове:

БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА в присъствието на прокурора Бисер Игн. Ковачки като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231700600608 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 12/ 20.10.2023 г., постановена по НОХД № 129/2021 год. по описа на районен съд Радомир е признат подсъдимия В. С. Л., роден на *** година в ***, с постоянен адрес: ***, българин, български гражданин, с *** образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН:**********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на *** г., около 09,40 часа, в ***, на около 10 метра след кръстовището с ул.“***“, с посока на движение от ул.„***“ към ул.“***“, управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка “Ситроен” ЦЗ, с Д К № ***, след употреба на наркотични вещества- амфетамин, установено по надлежния ред с протокол за съдебна- химико токсикологична /токсикохимична/ експертиза с изх. № *** г. на ВМА- С., потвърдена с повторна съдебна- химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза с изх. № *** г. на ЦЕКИ-МВР - С., по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, като деянието е извършено повторно по смисъла на чл.28 от НК, след като е бил осъден с влязла в сила присъда /Споразумение № 117/09.07.2019 г. по н.о.х.д. № 221/2019 година на РС-Радомир, за друго такова престъпление/, поради което на основание чл.343б, ал.4, вр. с ал.3, вр. с чл.28, ал.1, вр. с чл.

55, ал.1, т.1 от НК, районния съд го осъдил на „Лишаване от свобода“ за срок от девет 1 месеца, които да изтърпи в затвор при първоначален общ режим.

На основание чл.55, ал.3 НК, съдът не наложил предвиденото по леко наказание „Глоба“ наред с наказанието „Лишаване от свобода“.

На основание чл. 343г, вр. с чл. 343б, ал.4, вр. с ал.3, връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК, районния съд лишил В. С. Л., със снета самоличност, от право да управлява МПС за срок от 3 / три / години.

На основание чл.59, ал.4 НК, приспада времето през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред, смятано от *** г.

На основание чл.68, ал.1 от НК, е постановено подсъдимият В. С. Л., със снета самоличност, да изтърпи отложеното наказание по споразумение № 117 от 09.07.2019г. по н.о.х.дело № 221/ 2019 по описа на РдРС, „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, което да изтърпи в затвор при първоначален общ режим.

Присъдени са и съответни разноски.

Против така постановената присъда в срок е постъпил протест. Излагат се доводи за това, че присъдата е неправилна, тъй като наложеното на подс. Л. наказание не отговаря на принципите за индивидуална и генерална превенция, залегнали в чл.36 НК, поради което същото следва да бъде увеличено, най-малкото поради липсата на основания за приложение на чл.55 НК.

Против така постановената присъда в срок е постъпила и въззивна жалба от адв.Й., като защитник на подсъдимия. В жалбата се сочи, че в нарушение на процесуалния закон първия съд необосновано е отказал събиране на доказателства, сочени от защитата, които са от значение за изясняване на обективната истина. Така делото е останало неизяснено, нещо повече при преценката на останалия доказателствен материал съдът е ценил неправилно вече събраните доказателства. На следващо място се сочи, че подсъдимия не е бил повлиян, не са били установени абстинентни явления, нито нарушение в поведението на В., поради и което той неправилно е бил признат за виновен. Сочи се и нарушение на процесуалните правила изразяващо се в това, че районния съд не е взел предвид многобройните нарушения при вземане на кръвната проба от подсъдимия. Сочи се на последно място, че са налице, алтернативно, предпоставките по чл.9, ал.2 НК.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Перник е изразил становище, че поддържа подадения протест и моли да се уважи по изложените в него съображения. Счита, че жалбата е неоснователна и предлага присъдата на първоинстанционния съд да бъде изменена.

Подсъдимия лично и чрез своя защитник поддържа изцяло доводите сочени в жалбата и моли да бъде оправдан.

Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:

От фактическа страна:

2

Подсъдимият В. С. Л. е освобождаван от наказателна отговорност по НАХД № 142/2010 г. с решение № 89/2010 г. на РдРС, в сила от 27.04.2010 г, за деяние по чл.343в ал.2 вр. с ал.1 от НК, като на осн. чл.78а от НК му е наложена „глоба“ в размер на 500 лева и е осъждан за престъпление от общ характер- по НОХД № 221/2019. Със споразумение № 117/2019, по НОХД № 221/2019 на РРС, в сила от 09.07. 2019, му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ месеца, отложено по чл.66 от НК за срок от три години. Това осъждане е за престъпление по чл.343б, ал.3 НК.

На *** г. свидетелите Г. Х. и А. Я., в качеството им на *** в РУ-Р., били на работа като ***, за времето от 08,30 ч. до 20,30 ч. Около 09,40 часа в ***, на около 10 метра след кръстовището с ул.„***“ с посока на движение от ул.„***“ към ул.„***“, двамата забелязали да се движи моторно превозно средство- лек автомобил марка „Ситроен ЦЗ“, с рег. № ***.

Свидетелите знаели, че автомобила е управляван от познатия им като криминално проявено за употреба на наркотични вещества лице В. С. Л.. Настигнали същия и му подали сигнал да спре. Повикали колегите от Пътна полиция да го тестват за алкохол и наркотични вещества.

На място се отзовал екип на пътна полиция, в който бил и свидетелят Л. М.. Същият тествал подсъдимия с техническо средство Drug Test 5000 с фабричен № ***, който отчел положителен резултат за употреба на наркотични вещества- амфетамин. Свидетелят З. А., който също бил във втория автопатрул, издал на подсъдимия талон за медицинско изследване № ***.

На В. била взета кръвна проба в ЦСМП- Р., като от свидетеля Л. М., на длъжност *** към ОДМВР- П. бил съставен и акт за установяване на административно нарушение серия ** № ***.

Видно от заключението на токсикологична /токсикохимична/ експертиза, в кръвта на подсъдимия е установено наличие на наркотични вещества- амфетамин. Пред първия съд е назначена повторна съдебнохимическа експертиза като, отново по искане на защитата, са определени експерти извън състава на Военномедицинска академия, а именно- такива от УМБАЛ “А.“ ЕАД, гр.С.. Вещите лица В. Х. и Х. М.- *** към КСМД-УМБАЛ “А.“ ЕАД, гр.С. в заключението си по експертизата потвърждават изводите, направени при първоначалната такава, а именно- наличие на амфетамин в кръвта на подсъдимия В. С. Л..

Така установената от въззивния състав фактическа обстановка съответства на възприетата и от първоинстанционния съд и се прие след собствен анализ на събраните по делото доказателства.

По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му изясняване. В тази насока следва да се подчертае, че първостепенния съд в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановил е решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

Изпълнил е задължението си по чл.305, ал.3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и съображенията си по отношение на доказателствения материал, неговата относимост към 3 решаването на делото по същество и противоречията. Отговорено е на всички релевантни доводи.

Неоснователни са упреците в жалбата, че първия съд безмотивно е отказал събиране на сочени от защитата доказателства и превратно е ценил други, вече събрани такива.

Контролираната инстанция е била абсолютно последователна в стремежа си да осигури разкриване на обективната истина и същевременно да предостави пълноценно способи за упражняване на правото на защита от страна на В.. Във връзка с това, макар и да не е било необходимо, тъй като не са били налице основанията по чл.153 НПК, е назначена повторна експертиза на кръвта на подсъдимия, която е довела до същия резултат.

Твърденията на защитата, че по делото не е иззето техническото средство с което е тестван подсъдимия и, че са налице нарушения в целостта на опаковката му са меко казано несериозни, доколкото наличието на амфетамин в кръвта на В. е установено чрез изследване на взета кръмна проба.

С разпита на експертите по изслушаните токсикохимични експертизи се установява несъмнено, че процедурата по вземане на кръв, нейното транспортиране, съхраняване и изследване е протекло съобразно всички императивни изисквания на закона.

Без каквото и да е значение за съставомерността на престъплението по чл.343б, ал.4 вр. ал.3 НК е дали подсъдимия е бил повлиян от приетото наркотично вещество или не.

Поради това възраженията и в тази насока са неоснователни. Разпоредбата на чл.343б, ал.3НК изисква единствено управление на МПС след употреба на наркотични вещества, установено по надлежния ред, което за настоящия случай е доказано безспорно.

На следващо място не са налице основанията за приложение разпоредбата на чл.9, ал.2 НК, така както се настоява с въззивната жалба. Настоящия случай не се различава по нищо от типичните случаи на извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 НК- нито по вида наркотично вещество, нито по начина на неговото установяване, нито по условията и/или предпоставките при които е осъществено престъплението. Данните за подсъдимия не сочат на това същия да е със занижена степен на обществена опасност.

При всичко така изложено дотук е установено по несъмнен начин, че подсъдимия е извършил престъплението, за което е обвинен, при анализ на доказателствата, който напълно се възприема от контролната инстанция като свой, поради което не се налага неговото преповтаряне.

При така изяснената фактическа обстановка, районен съд Радомир е направил обосновани и законосъобразни правни изводи относно авторството и правната квалификация на деянието.

Квалификацията на извършеното от подсъдимия престъпление е точна, като е отчетено и наличието на предишно осъждане на жалбоподателя за друго такова престъпление, при което престъплението, предмет на настоящото дело за него се явява повторно и квалифицирано по чл.343б, ал.4, вр. ал.3 НК.

4

При тези изводи, Пернишкият окръжен съд не намира основания за отменяване или изменяване на обжалваната присъда, в частта й, с която подсъдимия е признат за виновен по предявеното му обвинение.

При определяне на наказанието, районен съд Радомир правилно е отчел наличието на предпоставките по чл.55 НК, но е недооценил тяхната тежест. В тази връзка настоящия въззивен състав акцентира на продължителния срок от извършване на деянието до реализиране на наказателната отговорност, който се явява значителен и прекомерен с оглед характера на престъплението и времето необходимо за неговото разследване, както в досъдебната фаза, така и в съдебната такава. В тази връзка и семейното състояние на подсъдимия.

При тези данни въззивния съд намира, че едно наказание от четири месеца лишаване от свобода би изиграло напълно целите по чл.36 НК.

Изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда е обоснована, законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила, но наложеното наказание е несправедливо, поради което следва да се измени в горния смисъл.

Като взе предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА присъда № 12/ 20.10.2023 г., постановена по НОХД № 129/2021 год. по описа на районен съд Радомир, КАТО НА ОСНОВАНИЕ чл.337, ал.1 т.1 НПК намалява наложеното наказание на подсъдимия В. С. Л. от девет месеца на четири месеца.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.

На основание чл.340, ал.2 НПК решението да се съобщи на страните.