Решение № 454 от 04.04.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 454 гр. Русе, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20234520104700 по описа за 2023 година

Е. Д. Н. заявява, че със С. Н. Н. са бивши съпрузи, родители на Н. С. Н.. Пояснява, че бракът им е прекратен с развод и съгласно споразумение по чл.51 СК, одобрено по гражданско дело №392/2023г. упражняването на родителските права по отношение малолетното дете е предоставено на нея, а на бащата - определен режим на лични контакти със сина му, както следва:

- всеки първи и трети петък, събота и неделя в месеца от 18 часа на петъчния ден до 18 часа на неделния ден с преспиване, като бащата ще взема и връща детето от дома на майката;

- всеки вторник от месеца от 18 часа до 22 часа и всеки четвъртък от месеца от 17 до 22 часа, като бащата ще взема детето от детската градина и ще го връща в дома на майката;

- един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката;

- по време на Коледните и Великденските празници през четните години и по време на Новогодишните празници през нечетните години, като бащата ще взема детето от дома на майката в 10 часа на първия ден от празниците и ще го връща в 18 часа на последния ден от празниците в дома на майката.

Молителката твърди, че в периода след постановяване на съдебния акт е настъпило изменение на обстоятелствата, мотивирали страните да приемат посочения режим на лични отношения между бащата и детето. В тази връзка сочи, че определянето на този разширен режим било продиктувано от желанието на детето да общува не само с баща си, но и с неговите родители. Първоначално Н. прекарвал голяма част от времето с баба си и дядо си по бащина линия, но отношенията между бащата и родителите му станали крайно обтегнати. Детето ставало неволен свидетел и участник в конфликтите между тях. При един 1 от скандалите, ответникът упражнил физическо насилие над майка. Н. бил травмиран и преживявал случилото се. Искал да общува с баба си и дядо си, но баща му не зачитал това негово желание, не проявявал разбиране и не се съобразявал с потребностите на сина си.

През последните месеци С. Н. живеел на семейни начала с друга жена и нейното дете. Н. оставал да преспи в дома им с нежелание, тъй като не се чувствал добре в тази обстановка. Наред с горното, ответникът не спазвал часа за връщане на детето в дома на майката, не го водел редовно на тренировките по плуване, провеждани всеки вторник и четвъртък и нарушавал режима на сина си.

По изложените съображения Е. Н. моли съда да постанови решение, с което да измени режима на лични отношения между С. Н. Н., ЕГН ********** и детето Н. С. Н., ЕГН **********, определен със съдебно решение №310/13.03.2023г., постановено по гражданско дело №392/2023г. по описа на РРС, както следва:

- всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10 часа до 19 часа без преспиване, като бащата взема и връща детето от дома на майката;

- две седмици през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката;

- по време на Коледните и Великденски празници през четните години и по време на Новогодишните празници през нечетните година, като бащата ще взема детето от дома на майката в 10 часа на първия ден от празниците и ще го връща в 18 часа на последния ден от празниците в дома на майката.

В срока по чл.131 ГПК ответникът С. Н. Н. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Оспорва изложените от Е. Н. факти.

Твърди, че единствената промяна в обстоятелствата е свързана с личния му живот – заживял на семейни начала с жена на име Г.. Поддържа, че настоящата му партньорка е много внимателна и тактична със сина му и с времето успяла да спечели симпатиите му. Н. се чувствал чудесно в присъствието на баща си и Г., преспивал с желание в новия му дом, приемал Г., търсил вниманието и присъствието й, забавлявал се със сина й, който бил почти на неговата възраст.

Счита, че ищцата не може да се примири с тези обстоятелства и това е причината да настрои родителите си и родителите на ответника против него.

Моли съда да отхвърли претенцията като неоснователна.

Съобразявайки становището на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че страните по делото са родители на Н. С. Н., ЕГН **********.

Със съдебно решение №310/13.03.2023г., постановено по гражданско дело №392/2023г. по описа на РРС, бракът между Е. Д. Н. и С. Н. Н. е прекратен с развод по взаимно съгласие; упражняването на родителските права по отношение детето Н. С. Н. е предоставено на майката, а на бащата – определен режим на лични отношения със сина му, както следва:

- всеки първи и трети петък, събота и неделя в месеца от 18 часа на петъчния ден до 2

18 часа на неделния ден с преспиване, като бащата ще взема и връща детето от дома на майката;

- всеки вторник от месеца от 18 часа до 22 часа и всеки четвъртък от месеца от 17 до 22 часа, като бащата ще взема детето от детската градина и ще го връща в дома на майката;

- един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката;

- по време на Коледните и Великденските празници през четните години и по време на Новогодишните празници през нечетните години, като бащата ще взема детето от дома на майката в 10 часа на първия ден от празниците и ще го връща в 18 часа на последния ден от празниците в дома на майката.

В подкрепа на твърденията изложени в исковата молба, ответникът представя снимков материал на детето, направен по време на режима на лични контакти; график на заниманията по плуване и уведомително писмо, от което е видно, че във връзка с депозирано от него заявление в Първо РУ е извършена проверка, материалите от която са изпратени в РРП.

Приложени са преписките във връзка с инцидент, настъпил през м.юли 2023г., образувани в Първо РУ и ДСП – Русе.

В приетия по делото социален доклад се сочи, че предимно ищцата полагала грижи по отглеждането и възпитанието на детето, а ответникът бил ангажиран със сина си по време на утвърдения от съда режима на лични контакти. Родителите проявявали стремеж да задоволят по подходящ начин основните битови потребности на Н.. Детето било привързано към майка си и баща си. Социалните работници изнасят данни относно битовите условия при всеки от родителите, здравословното състояние на детето и извънкласните форми на обучение, които посещава.

С оглед установяване релевантни за спора факти е допуснат разпита на: С.Д.В. (майка на ищцата); Т. Г. Н. (майка на ответника); Г. Е.Д.; Х.П.Г..

С.В. твърди, че Н. е травмиран след срещите с баща си, тъй като прекарвали времето в жилището на любовницата му. Споделяло, че Г. Д. и синът й го обиждали. През лятото С.

Н. и приятелката му го завели на почивка, от която детето се върнало недоспало и недохранено.

Поддържа, че ответникът не спазва часа за връщане на детето в дома на майката и не го води редовно на тренировките по плуване.

Заявява, че Н. преживял тежко скандал между С. Н., родителите му и Г. Д., на който станало неволен свидетел. След събитието дни наред задавало въпроси: „Защо тати блъска баба? Защо блъска мама?“.

Т. Н. изнася данни относно същия инцидент. Заявява, че прибирайки се към дома си, пред заведение „*****“, видяла паркирана семейната кола. Отворила вратата и видяла Г. Д., която след въпроса: „Какво правиш в автомобила?“ започнала да я рита, викайки: „Ти пияна ли си, каква си?“. Междувременно С. Н. излязъл от заведението и хванал майка си за ръцете.

От заведението излязла и Е. Н. с Н.. Дошъл съпругът на свидетелката. Ответникът блъснал него и ищцата. Всичко се случило пред Н..

Детето споделяло с баба си, че не желае да ходи в жилището на Г., защото тя го 3 обиждала, а синът й го ритал. Н. бил шокиран от поведението на приятелката на баща си.

Според Г. Д., Н. се чувства добре в дома й. Всички се забавлявали, гледали филми, прегръщали се, измисляли игри. През лятото заедно били на почивка с джудо – клуба, който посещавал сина й. Ходели на плаж, посещавали тренировките, вечер децата играели.

Пояснява, че били настанени в хотел с осигурени закуска, обяд, следобедна закуска и вечеря. Н. нямал търпение да посещава дома й, но имал страх от майка си, която му се карала.

Твърди, че ищцата се опитвала да ограничи контактите на детето с бащата и не спазвала уговорките. Н. нямал желание да посещава родителите на ответника, защото в с.**** се събирали с хора, с които пиели и пред тях баба му и дядо му говорили против Г.

Във връзка с инцидента, за който разказват свидетелите на ищцовата страна заявява, че останала в автомобила на ответника, докато последният разговаря с ищцата. По улицата се задала Т. Н.. Когато видяла колата, отворила вратата, ударила й шамар, започнала да я дърпа и крещи: „Курво, излизай от колата, ти ми разби семейството, не съм виждала сина си от месеци.“. Малко по-късно дошла ищцата с детето. Настанала еуфория. Г. Д. се уплашила и се заключила в колата, защото всички я обиждали в присъствието на детето.

Х.Г. твърди, че С. и Н. често карали велосипеди и го посещавали в гаража. Детето много обичало баща си и го слушало. Н. познавал приятелката на ответника и се отнасял към нея с топли чувства. Играел със сина й.

Социалните работници Г. К. и Д. П. поддържат, че в жилището, което бащата е наел са осигурени много добри битови условия за детето. Апартаментът бил чист, подреден, обзаведен с всичко необходимо за бита.

Изслушана по реда на чл.59, ал.6 СК, Е. Н. мотивира искането за ограничаване режима на лични контакти между бащата и детето с твърдения за настъпила промяна в поведението на ответника, който запознавал сина си с различни жени. Счита, че бащата не дава добър пример на Н., правел всичко „напук“, не спазвал уговорките.

С. Н. заявява, че ищцата се опитва да ограничи срещите му с Н. – в режима на лични контакти го изпращала на село; провалила три организирани почивки; на 31.12. в 18 часа го уведомила, че детето ще бъде с баба си и дядо си на заведение, въпреки, че ответникът вече бил организирал посрещането на Новата година със сина си. Поддържа, че постепенно и деликатно запознал Н. с Г.. Винаги споделял режима на лични контакти с родителите си, въпреки влошените с тях отношения, като се съобразявал с желанието на детето.

От заключението на приетата по делото съдебно-психологична експертиза , което съдът кредитира като ясно, пълно и компетентно, е видно, че Н. е общително, енергично и неагресивно дете, емоционално стабилно, без установено наличие на стресови маркери и изразена личностна или ситуативна тревожност. Експертът заявява, че към момента, проблемите във взаимоотношенията между родителите не са рефлектирали върху психоемоционалното му състояние. Не е констатиран синдром на родителско отчуждение спрямо бащата. Н. бил силно емоционално привързан към майка си, търсел ласките, грижата и вниманието й и засвидетелствал обичта си към нея. Вещото лице сочи, че не се наблюдава ясно изразен конфликт на лоялност в поведенчески пан, но са налице предпоставки за 4 развитието му, предвид факта, че детето проявявало стремеж да „предпазва“ майка си от истинността на някой свои емоции и личностни преживявания, пряко обвързани с взаимоотношенията между него и баща му. Детето било емоционално привързано и към баща си, с когото изградили близки доверителни взаимоотношения. Изразявало потребност от взаимодействие с него. Експертът констатирал наличие на осъзнат стремеж от страна на Н. към представяне на ситуации, събития и емоционалното им възприятие пред майка му, съответстващи и нагодени към нейното мнение и отношение. Поддържа, че необходимостта от изграждане и поддържане фигурата на бащата като авторитет и модел за подражание, в съответствие с възрастта и половата принадлежност на детето, поведенческата и вербална заявка на Н. за емоционална потребност от близост с баща му, са фактори, които изискват интензивно общуване и взаимодействие между бащата и сина. Счита, че ограничаването на времето им, прекарано заедно, би се възприело като наказателна мярка, наличие на проблем и омаловажаване на родителското присъствие и би могло да рефлектира негативно върху пълноценното израстване, здравословното емоционално развитие и възприятието на детето за значимостта на ролята на бащата в семейството, а с времето да провокира постепенна дистанцираност помежду им.